Abstract: Social work is carried out with older people in need of guardianship, care, support, both material, moral, psychological, legal and other social assistance. For high-quality social work with older people, it is necessary to master innovative technologies of social work with this population group. This article will be devoted to familiarization with innovative technologies of social work with elderly people.

Demographic aging affects the labor and financial markets, the market for goods and services, as well as the structure of the family and the relationships between people belonging to different generations.

In this regard, it is crucial to provide high-quality learning opportunities for older people and to engage them in strategies for lifelong learning and active participation in society. Senior citizens should be able to participate fully in public life and be active, autonomous and healthy as they age.

Keywords: Social work, People of the third age, Innovative technologies

Един от най-значимите социални проблеми през двадесет и първи век е процесът на застаряване на населението, който се изразява в увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на населението на възраст 65 и повече навършени години.

Застаряването на населението през годините води до повишаване на неговата средна възраст, която от 40.4 години през 2001 г. нараства до 45.2 години в края на 2022 година. Средната възраст на населението в България е сред най-високите не само в Европейския съюз, но и в света [1].

Демографското стареене оказва влияние върху трудовите и финансовите пазари, на пазара на стоки и услуги, както и върху структурата на семейството и взаимоотношенията между хората, принадлежащи към различни поколения.

В тази връзка от решаващо значение да се осигурят висококачествени възможности за обучение на възрастните хора и те да се включат в стратегиите за учене през целия живот и активно участие в обществото. Възрастните граждани трябва да могат да участват пълноценно в обществения живот и да бъдат активни, автономни и здрави с напредването на възрастта[2].

Разработването на Концепцията за активен живот на възрастите хора е един от отговорите на демографските предизвикателства, които Европейският съюз включва сред трите си основни приоритета, наред с глобализацията и напредването на технологиите.

Тематичният фокус на Втората световна асамблея за застаряването, проведена в Мадрид през 2002 г.,  е насочен към застаряването на световното население като една от основните характеристики и предизвикателства на 21 век. Остаряването на населението  през последните години се налага като трайно явление и е необходимо светът и отделните държави да се настроят за действени политики и мерки за посрещане на предстоящите предизвикателства за цялостното социално-икономическо развитие[3].

Основополагащи международни документи в тази насока стават Международният план за действие по политиката за възрастните хора в отговор на застаряването и Регионалната стратегия за Европа за изпълнението му. В тях се съдържат детайлно разработени стратегически насоки за дейност, извеждат се нови парадигми, свързани със съвременните тенденции в развитието на населението, въвеждат се нови понятия със знаково значение за разкриване на резерви с оглед на бъдещия икономически и социален напредък. Като ключов проблем се налага постигането на съществена промяна в статуса, позициите и мястото на възрастната генерация в общественото развитие. Уточняват се и основните параметри на обществения модел за справяне с предизвикателството стареене на населението, който включва оползотворяването на капацитета на възрастното население  (Cherkezova, S. i kol.,2020:179).

 

Централните теми на Международния план за действие по политиката за възрастните хора са:

• осигуряване на безопасна среда за възрастните хора, което включва премахване на бедността сред възрастните хора и разработване на Принципите на ООН за възрастните хора;
• създаване на условия за пълноценно и ефективно участие на възрастните хора в икономическия, политическия и социалния живот на обществото, по-специално чрез генериране на доходи и доброволческа работа;
• създаване на възможности за развитие на индивидуалните способности, реализиране на творчеството и осигуряване на благополучие през целия живот, включително в напреднала възраст, като същевременно се признава, че възрастните хора не представляват хомогенна група;
• да се осигури пълно зачитане на икономическите, социалните и културните права на възрастните хора, на техните граждански и политически права, както и премахването на всички форми на насилие срещу възрастните хора и възрастовата дискриминация;
• ангажимент за осигуряване на равенство за по-възрастните жени, по-специално чрез премахване на дискриминацията, основана на пола;
• признаване на ключовото значение на семействата и взаимосвързаността, солидарността и взаимопомощта на поколенията за социалното развитие;
• предоставяне на медицински грижи, подкрепа и социална защита на възрастните хора, включително медицинска профилактика и рехабилитация;
• изграждане на партньорства между правителствените агенции на всички нива, гражданското общество, частния сектор и възрастните хора директно, за да превърнат концептуалните идеи в действие

Процесът на застаряване на населението причинява необходимостта от предприемане на мерки, насочени както към укрепване социална сигурност на по-възрастните граждани и да създадат условия за активното им участие в обществото.

В Резолюцията  на Европейския парламент от 2021 г. се подчертава първостепенното значение на пълната защита на правото на възрастните хора на грижи и подкрепа, на осигуряването на достъпа им до финансово достъпни, качествени и цялостни грижи и услуги за подкрепа, приспособени към индивидуалните потребности, както и на насърчаването на благосъстоянието, автономността, независимостта и включването в общността без всякаква форма на дискриминация; подчертава ключовата роля на подобаващо финансираните схеми за социална закрила за превръщането на грижите във финансово достъпни и действително налични[4].

В Стратегията за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030г.). са поставени следните приоритети:

• Забавяне на негативните демографски процеси и намаляване на населението;
• Преодоляване на негативните последици от остаряване на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия потенциал;
• Постигане на социална кохезия и създаване на равни възможности за пълноценен репродуктивен живот за всички социални групи;
• Ограничаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението и обезлюдяването в някои региони и селата.

Приоритетите, заложени в Стратегията,представят оперативната рамка за предприемане и отчитане на комплексни действия и мерки в отговор на предизвикателствата, породени от застаряването на населението. Дългосрочната цел на стратегията е свързана със създаване на условия за активен и достоен живот на възрастните хора чрез осигуряване на равни възможности за пълноценното им участие в икономическия и социален живот на обществото. като втори приоритет е поставен „Преодоляване на негативните последици от застаряване на населението и подобряване на качествените характеристики на човешкия капитал“. Реализирането на този приоритет изисква предприемане на мерки за справяне с проблема, изразяващи се в преодоляване на негативните последствия от неблагоприятните възрастови изменения на трудоспособното население и увеличаване на тежестта върху здравноосигурителната система и бюджета на страната. Друга област на действие е насочена към повишаване на изискванията  към качеството и обхвата на здравните и социални услуги за възрастните хора[5].

По-дългият живот носи със себе си възможности не само за възрастните хора и техните семейства, но и за обществата като цяло. Допълнителните години предоставят шанс за преследване на нови дейности като допълнително образование или дълго пренебрегвана страст към определена дейност[6].

Проблемите на социалната работа със стари хора днес са във фокуса на вниманието на много социални институции, социални и изследователски програми, насочени към осигуряване на приемливи стандарти на живот на възрастните хора.

В последните години  в системата за социална защита на населението се отделя голямо внимание на търсенето на нови социални технологии, насочени към подобряване на качеството на предоставяне на социални услуги на хората от третата възраст (Vasilychikov,1998:9-12). 

Технологията за социална работа е един от клоновете на „социалните технологии, фокусирани върху социални услуги, помощ и подкрепа за граждани в трудни житейски ситуации“[7] .

Технологията е един от начините за постигане на определена цел, установена въз основа на предишен опит или идентифицирана и обоснована.

Теоретичната социално-педагогическа технология е научната основа за най-оптималните методи, средства и техники, необходими за решаване на социално-педагогически проблеми в конкретна ситуация. Тази технология се използва за описание, анализ и обосновка на решение на социално-педагогически проблем при определени условия по отношение на конкретен обект на дейност.

Изследователската социално-педагогическа технология е специално създадена, научно обоснована методология (последователност от използване на набор от методи и средства), която позволява да се задълбочи познанието за социално-педагогическия проблем, за неговите компоненти, характеристики на проявление, възможност за насочен контрол върху динамиката на проявление, развитие, качествено изменение и др.  (Galaguzova,2002:15).

За да се разработи технология за работа с хора от третата възраст, предварително трябва да се проучат:

• социалните проблеми на клиента и причините за тяхното възникване;
• индивидуални характеристики на клиента: отклонения, позиция и възможности;
• цел и основните задачи, които трябва да бъдат решени в процеса на нейното постигане;
• условия за прилагане на технологията;
• форми на прилагане на технологията (Mardahaev,2005:61) .

Социалната работа с възрастните хора включва:

• социална диагностика – общ начин за получаване на цялостна информация за възрастен клиент с цел установяване на социална диагноза за разработване на програма за социално подпомагане;
• социална терапия – целенасочен процес на оказване на помощ на възрастен клиент и премахване на негативните влияния, което спомага за подобряване на социалното му здраве;
• социално консултиране – предоставяне на изчерпателна информация за възможностите за социално подпомагане на възрастен клиент и неговия избор на действие, форма на поведение с цел постигане на оптимално решение на проблема му;
• социална адаптация – процес на активно адаптиране на възрастен клиент към нови социални условия на живот;
• социален контрол – механизъм, чрез който се осъществява ефективна социална работа с възрастен клиент;
• социални грижи – специална форма на държавна защита на гражданските права на възрастен клиент, който физически не може да ги реши самостоятелно или признат за некомпетентен, извършван от социален работник в съответствие с федералното и местното законодателство;
• социален патронаж – нестационарни форми на социални услуги за възрастни клиенти (Basov,2011).

Съвременните условия диктуват необходимостта от търсене на нови подходи за определяне на същността на социално-педагогическата технология  за работа с хората от третата възраст.

Участието в клубове за хора от третата възраст позволява те да осъществяват социални контакти, занимания по интереси, имащи отношение към проблемите на пенсионерите, проучване, подпомагане на социално-слаби граждани от съответното населено място, организиране на посещения и помощ за самотно живеещи пенсионери. Организират се и участия в появи на художествена самодейност, индивидуално и групово четене на книги, вестници, списания, изнасяне на беседи, лекции, организиране и участие в трудови дейности и подпомагане на клубни членове, намиращи се в затруднено положение.

Друга перспективна иновативна технология за психосоциална работа с възрастни хора е създаването на групи за взаимопомощ.

Страховете на хората от третата възраст са свързани с нарастващата им безпомощност и намалена активност. Често се срещат състояния, като страх от смъртта, от насилие, върху тях и други (Ilieva,  2014).

В резултат на нарастващите тревожни преживявания и уязвимост все повече се разрушават социалното, психоемоционалното и здравно състояние на старите хора (Ilieva&Spasova,2020:19).

Основната цел на психосоциалната работа е продуктивната социализация на индивида в променени условия. Провежда се в случаи, които изискват грижа за психическото здраве, за създаване на условия за адаптация и социализация на индивида, корекция, възстановяване или компенсиране на загубени функции на поведение, комуникация, взаимодействие в процеса на живот. Психосоциалната помощ за хора от третата възраст включва: идентифициране и разширяване на социалните и личните ресурси на възрастните хора; активиране на ресурсите за самостоятелно решаване на възникващи проблеми, преодоляване на трудности, актуализира творчески, интелектуални, личностни, духовни и физически възможности, стимулира проявата на самочувствие.

Информационните и комуникационните технологии са основни фактори за успешна социална адаптация на възрастните хора.

Като иновативна технология за успешна работа с хората от третата възраст може да се посочи „Университета за третата възраст“. През 21 век в концепцията за ученето през целия живот все по-голямо внимание се отделя на образованието и обучението на старите хора. Специфичните особености на тези университети са свързани с осигуряване на умствено и физическо развитие на хората от третата възраст, стимулиране на социалните им контакти както с връстници, така и с хора от други възрастови групи, укрепване на самосъзнанието и активността им (Vasileva, 2015:840).

Университетите за третата възраст по своята същност представляват социално-културни центрове, където възрастните граждани могат да придобият нови знания по важни за тях въпроси или да валидират знанията, които вече притежават[8].

Има широк набор от предмети, които хората от третата възраст могат да изучават: изкуства, история, литература, чужди езици, занаяти, компютърни умения и др.

В заключение може да се изведат следните изводи, че прилагането на иновативни технологии за социална работа с хората от третата възраст ще подпомогне в максимална степен тяхната социална интеграция  и включването им в творческите дейности на обществото.

В съвременното общество хората от третата възраст заемат значителна социална ниша, в резултат на което вниманието на обществото, в частност на работещите в социалната сфера, към техните социални проблеми нараства.

Индивидуалните и групови форми на социална работа със старите хора (тренинги, ролеви игри, арт терапия, трудотерапия и др.),  също и важни фактори в процеса на рехабилитация и адаптация като спорт, активен отдих и туризъм, спомагат за подобряване на социалното им поведение и решаване на техните социални проблеми.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Басов.Н.Ф. (2011). Социальная работа: учебное пособие.2-е изд., перераб. и доп. Москва: Дашков и К.
2. Василева, В. (2015). Университетите за „третата възраст“ в контекста на перманентното образованиие. Педагогика, volume 87, number 6. София: Азбуки
3. Васильчиков, В.М.(1998). Ориентиры должны меняться //Работник социальной службы,№ 2(4)0. Москва.
4. Галагузова, М.А. (2002). Методика и технологии работы социального педагога: Учеб. пособие для студ. высш. учеб. заведений Москва: Издательский центр Академия.
5. Демографска политика (2021). Министерство на труда и социалната политика. URL:https://www.mlsp.government.bg/demografska-politika
6. Мардахаев, Л.В. (2005).Социальная педагогика: Учебник. Москва: Гардарики
7. Черкезова, С. и кол. (2020). Стареене, смъртност и качество на живот. В: ИИНЧ-БАН. Мерки за преодоляване на демографската криза в Република България, т. 2. С., Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“. ISBN 978-954-322-960-4(Print); ISBN 978-954-322-961-1 (Online):179)
8. Ilieva, B. (2014). The care trends in elderly population. 9th International Balkans Education and Science Conference- Trakya University, Edirne, Turkey.
9. Ilieva, B., D.Spasova (2020). SOCIAL-PEDAGOGICAL SUPPORT FOR THE ELDERLY AND THE ELDERLY THROUGH SOCIAL SERVICES IN THE COMMUNITY – NEED AND CHALLENGE. PROCEEDINGS OF UNIVERSITY OF RUSE – 2020, volume 59, book 6.2.

REFERENCES:

1. N.F. (2011). Sotsialynaya rabota: uchebnoe posobie.2-e izd., pererab. i dop. Moskva: Dashkov i K.
2. Vasileva, V. (2015). Universitetite za „tretata vazrast“ v konteksta na permanentnoto obrazovaniie. Pedagogika, volume 87, number 6. Sofia: Azbuki
3. Vasilychikov, V. (1998). Orientirы dolzhnы menyatysya //Rabotnik sotsialynoy sluzhbi, № 2(4)0. Moskva.
4. Galaguzova, M.A. (2002). Metodika i tehnologii raboti sotsialynogo pedagoga: Ucheb. posobie dlya stud. vissh. ucheb. zavedeniy Moskva: Izdatelyskiy tsentar
5. Demografska politika (2021). Ministerstvo na truda i sotsialnata politika. URL:https://www.mlsp.government.bg/demografska-politika
6. Mardahaev, L.V. (2005).Sotsialynaya pedagogika: Uchebnik. Moskva: Gardariki
7. Cherkezova, S. i kol. (2020). Stareene, smartnost i kachestvo na zhivot. V: IINCh-BAN. Merki za preodolyavane na demografskata kriza v Republika Bulgaria, t. 2. S., Izdatelstvo na BAN „Prof. Marin Drinov“. ISBN 978-954-322-960-4(Print); ISBN 978-954-322-961-1 (Online):179)
8. Ilieva, B. (2014). The care trends in elderly population. 9th International Balkans Education and Science Conference- Trakya University, Edirne, Turkey.
9. Ilieva, B., D.Spasova (2020). SOCIAL-PEDAGOGICAL SUPPORT FOR THE ELDERLY AND THE ELDERLY THROUGH SOCIAL SERVICES IN THE COMMUNITY – NEED AND CHALLENGE. PROCEEDINGS OF UNIVERSITY OF RUSE – 2020, volume 59, book 6.2.

[1] Демографска политика, 2021, URL:https://www.mlsp.government.bg/demografska-politika

[2] Славова, М.(2020). Социално включване на застаряващото население и учене между поколенията.

URL:https://epale.ec.europa.eu/bg/blog/fokus-na-epale-socialno-vklyuchvane-na-zastaryavaschoto-naselenie-i-uchene-mezhdu-pokoleniyata (посетен на 17.09.2023).

[3] Проблема старения и развитие: интеграционный подход. Пересмотренный Международный план действий по проблемам старения. (2002). URL: https://www.un.org/ru/events/pastevents/ pdf/plan.pdf

[4] Резолюция на Европейския парламент от 7 юли 2021 г. относно остаряването на стария континент – възможности и предизвикателства, свързани с политиката за периода след 2020 г. в сферата на застаряването на населението,чл.21 https://www.europarl.europa.eu/doceo/document/TA-9-2021-0347_BG.html (посетен на 20.09.2023).

[5] Актуализираната национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.) URL:https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=778 (посетен на  03.10.2023).

[6] Ageing and health ,World Health Organization.(2020). URL:https://www.who.int/news-room/fact-sheets/detail/ageing-and-health (посетен на 17.09.2023).

[7]Кунилова, К.(2023). Инновационные технологии социальной работы с пожилыми // Образовательный портал „Справочник“. URL:https://spravochnick.ru/sociologiya/socialnaya_rabota_kak_nauka/innovacionnye_tehnologii_socialnoy_raboty_s_pozhilymi/ (посетен на  03.10.2023).

[8] Formosa, M. (2019). Universities of The Third Age. In book: Encyclopedia of Gerontology and Population Aging. DOI:10.1007/978-3-319-69892-2_412-1

URL:https://www.researchgate.net/publication/336702123_Universities_of_The_Third_Age (посетен на 09.10.2023).