Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714 / COBISS.BG-ID 1263701476

Иновативни практики в работата по проекти чрез изкуствен интелект

Иновативни практики в работата по проекти чрез изкуствен интелект

д-р Анита Николова
ЧСУ „Роналд Лаудер“
a.nikolova[at]lauderschool.bg

Innovative Practices in Project-Based Work through Artificial Intelligence

Anita Nikolova, PhD
Ronald Lauder, Secondary School
a.nikolova[at]lauderschool.bg

Abstract: The article presents a project-based activity for 8th-grade students, focused on exploring the Middle Ages as a cultural era. The project combines humanities content with the use of artificial intelligence (AI) and digital technologies. It outlines the objectives, methods, AI tools used, expected outcomes, and the benefits for students engaged in such tasks. The advantages of integrating modern technologies into the educational process are analyzed, as well as the opportunities they offer for enhancing student motivation, critical thinking, and creativity.

Keywords: artificial intelligence (AI), project-based learning (PBL), development of digital skills, critical thinking, teamwork

Въведение

Съвременните ученици, които са част от поколенията Z и алфа, имат различна нагласа към учебния процес спрямо предходните, което е предпоставка за адаптиране на методите на преподаване. Промените в образователната система, както и различните нужди на пазара на труда стават причина да се търсят начини за развиване на дигитални умения в това число чрез различни приложения, базирани на изкуствен интелект. Образователният процес се нуждае от осъвременяване чрез средства, които да привлекат вниманието на учениците и да задържат интереса им. Използването на приложения с изкуствен интелект в учебния процес не само улеснява създаването на съдържание, но също така насърчава творческата дейност. Изкуственият интелект успешно може да се интегрира в работата по проектни задачи, които спомагат за развиване на умения за работа в екип и стимулират учениците да учат чрез действие.

Теоретична основа

Проектното обучение се основава на конструктивисткия модел, като при него знанието се изгражда чрез активно участие и решаване на реални проблеми (Bell, 2010). Ключовото за този тип обучение е върху изследване, работа в екип и представяне на резултати под формата на реален продукт. То произлиза от конструктивисткия подход в педагогиката, според който учениците усвояват предметни знания чрез активно участие и решаване на реални проблеми. Прилагането на този модел в часовете по литература в 8. клас позволява развиване на интердисциплинарни компетентности, тъй като съчетава знания и умения от различни научни области – литература, история, философия, дигитални технологии и други. Проектното обучение подпомага и формирането на ключови умения за 21. век като критическо мислене, креативност, комуникация и колаборация/сътрудничество, което представлява т. нар. 4К-модел. По проблема пише Rano Lutfetdinova (2025), която анализира ролята на 4К модела, неговите характеристики и въпросите, свързани с прилагането му. В изследването си посочва, че моделът цели развиване на умения за самостоятелно изразяване, стимулиране на обмена на мнения, насърчаване на работата в екип, подобряване на речта и изказа, развиване на аналитични и критически умения[1]. Нов момент в работата по проекти е интегрирането на инструменти с изкуствен интелект, като проблемът е слабо проучен от научна гледна точка. Работата с приложения, базирани на AI, позволява създаване на текстове, допълнителни възможности за визуализация, творческо представяне на информацията и създаване на съдържание. Това изгражда умения за саморегулирано учене, повишава дигиталната грамотност на учениците и развива тяхното умение за критично мислене. По наблюдения на Zhiqing Wang (2005) приложенията с изкуствен интелект помагат за събиране на информация, увеличават ангажираността на учениците и спомагат индивидуалната и групова работа, което е предпоставка изкуственият интелект да намира все по-широко приложение в работата по проекти не само в учебната дейност, а и в бизнеса.

Представяне на работата по проекта

Цели на работата по проекта

Проектноориентираният подход в часовете по литература има следните цели:

  • Учениците да изследват културните и обществените характеристики на Средновековието като културна епоха в контекста на литературата, историята, изкуството.
  • Учениците да развият умения за търсене, синтез и представяне на информация от различни източници вкл. и електронни.
  • Да се формират умения за използване на инструменти с изкуствен интелект за образователни цели.
  • Да се стимулира работата в екип, критичното мислене и дигиталните умения на учениците.
  • Учениците да използват изкуствен интелект за създаване на подходящи изображения, свързани с темата на проекта (DALL E, Gencraft, Pixlr или Canva за създаване на изображения).

Описание

Проектната задача е възложена на учениците от 8. А клас в ЧСУ „Роналд Лаудер“ в град София. Класът се състои от 12 ученици, като един от тях е билингва. Учениците са разделени на екипи от по трима ученици. Всеки екип има тема, по която да работи. Целта на проектната задача е да провокира учениците да учат чрез действие, да развие дигиталните им умения, да насърчи творческото мислене и да ги научи да работят в екип.

Етапи на използване на изкуствен интелект

1. Първи етап – проучване на темата и събиране на информация

  • Учениците търсят конкретна информация за Средновековието като културна епоха – граници, същност, развитие на литературата и изкуството, важни творци и др.
  • На този етап учениците могат да използват ChatGpt и Gemini, като зададат конкретен въпрос, свързан с темата на проекта. Възможно е да потърсят и други източници – сайтове, енциклопедии, речници и други.

Извод: Още по време на работа по първия етап може да се изведат различни ползи, свързани с използването на ИИ. Учениците получават кратка и ясна информация, която може да бъде отправна точка в тяхната изследователска работа. Добре е да не се ограничават само до използването на изкуствен интелект като източник на информация. При необходимост е възможно да доразвият идеите с помощ от страна на учителя.

2. Втори етап – написване на текст

  • След като учениците са направили проучване по конкретната тема и са събрали достатъчно материал, трябва да напишат текста, който след това да запишат в аудио формат и да включат в своя видео клип. За целта използват Google Docs или Word.

3. Трети етап – добавяне на визуални ефекти и изображения

  • Учениците могат да генерират изображения, свързани с разработваната тема, които да включат в своя видео клип. Възможно е да използват някой от инструментите: DALL E, Canva AI, ChatGPT или Bing Image Creator.

Извод: Работата с тези инструменти с ИИ позволява на учениците да се научат как да създават изображения с приложения с изкуствен интелект и развива техните дигитални умения.

4. Четвърти етап – добавяне на музикален фон

  • Учениците могат да изберат подходящ музикален фон за своя видео клип, което ще им помогне да пренесат останалите в конкретната епоха. На този етап от тях се очаква да съобразят кой фон е подходящ за Средновековието и темата, по която работят.

Извод: Учениците ще придобият умения да подбират подходяща музика и да я вмъкват във видео клипа си, като по този начин ще развият умения да създават завършени видео клипове с визуални изображения, текст и музикален фон.

Анализ на постигнатото

Всички екипи успешно се справиха с възложената задача, като създадоха видео клипове по зададената тема. Качеството им се различава според мотивацията на екипа и отделеното време за изпълнение на проекта. Учениците показват задълбочени познания за Средновековието, ангажирани са с проектната задача, която определят като нова, интересна и предизвикателна. Задачата им позволява да развиват умения за работа в екип, като дейността е ефективна, когато ролите са правилно разпределени. Екипите търсят изображения, схеми, карти, визуални средства за онагледяване на представеното съдържание.

Фиг. 1. Братоубийството

Фиг. 2. Граници на Средновековието

Силни страни в работата по проекта

Създадените видео клипове, посветени на Средновековието, показват напредък в развитието на ключови компетентности у учениците. Те успешно представят знанията си за епохата в нов контекст, като ги съчетават с визуални изображения и разработват свой дигитален продукт. Проектната дейност не цели репродуциране на информация, а нейното интерпретиране законкретната задача. Освен това учениците формират умения за критично отношение към намерената информация, което е в основата на дигиталната грамотност. Екипната проектна задача е предпоставка за разпределяне на ролите в екипите с оглед на силните страни на участниците в тях и отговорно отношение с цел създаване на финален продукт. Задачата дава възможност и за творческа свобода – учениците сами избират как да представят информацията, какви визуални средства да използват, какъв музикален фон да подберат. Създаването на видео клип по поставената тема развива презентационните умения на учениците. Проектните задачи по литература имат както обучителни, така и възпитателни цели, като осигуряват възможност за активно учене, творчество и работа в екип.

Трудности в работата по проекта

След анализ на създадените видео клипове могат да се обособят някои предизвикателни моменти, на които да се търси решение:

  1. Представяне на непроверена информация по темата
    1. Учениците предпочитат да потърсят информация по темата в интернет, без да я проверят в различни източници, като понякога представят неточна информация.
  2. Предоверяване на ИИ като източник на информация
    1. Повечето ученици приемат изкуствения интелект като единствен източник на информация, като не осъзнават, че трябва да проверяват фактите. Те могат да използват изкуствения интелект като помощник и средство, което дава отправна точка, а не като единствен източник на информация.
  3. Липса на дигитални умения
    1. Част от учениците срещат затруднения при създаването на видео клип по темата на проекта, тъй като не познават конкретни програми. Това е предпоставка да потърсят информация в интернет или помощ от учителя, за да се справят със задачата, което обогатява познанията им по информационни технологии и формира дигитални умения.

Заключение

Интегрирането на проектно-базирания подход и изкуствения интелект в учебния процес създава условия за по-задълбочено учене, изследователска дейност, сътрудничество между учениците, което е в основата на добрата работа в екип. Това стимулира учениците да са активна страна в учебния процес, а ролята на учителя се променя и от основно действащо лице се превръща във фасилитатор. Проектът може да се адаптира и за други епохи според учебната програма или целите на учителя, като позволява усвояването на хуманитарните познания заедно с развиване на дигиталните умения на учениците.

ЛИТЕРАТУРА:

  1. 1.      Bell, S. (2010). Project-Based Learning for the 21st Century: Skills for the Future. The Clearing House, 83(2), 39-43.
  2. Lutfetdinova, R. Kh. (2025). “New Technology in Education: The 4K Model and Ways of Its Implementation.”
  3. Wang, Zh. et all. Exploring the Usage of Generative AI for Group Project-Based Offline Art Courses in Elementary Schools, 2025.

REFERENCES:

  1. Bell, S. (2010). Project-Based Learning for the 21st Century: Skills for the Future. The Clearing House, 83(2), 39-43.
  2. Lutfetdinova, R. Kh. (2025). “New Technology in Education: The 4K Model and Ways of Its Implementation.”
  3. Wang, Zh. et all. Exploring the Usage of Generative AI for Group Project-Based Offline Art Courses in Elementary Schools, 2025.

[1] Lutfetdinova, R. Kh. (2025). “New Technology in Education: The 4K Model and Ways of Its Implementation”

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
Доц. д-р Багряна Илиева
Доц. д-р Валентина Василева
Доц. д-р Галина Георгиева
Доц. д-р Десислава Беломорска
Доц. д-р Лора Радославова

Издател

Катедра Педагогика
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе

Русенски университет Ангел Кънчев