Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Изкуственият интелект – възможности и перспективи за интеграция в българската образователна сфера

Изкуственият интелект – възможности и перспективи за интеграция в българската образователна сфера

Светла Танкова
Шуменски университет „ Епископ Константин Преславски“
svetla.tankova[at]gmail.com

Artificial intelligence – opportunities and prospects for integration in the bulgarian education

Svetla Tankova
Shumen university “Bishop Konstantin Preslavski”
svetla.tankova[at]gmail.com

Abstract:The article notes the progress in the development of artificial intelligence and the stance Bulgaria has adopted on its application in education. It also justifies the need for change in the present educational system in order to meet future professional demands and provide prospects for the successful realization in society of the coming generation. Furthermore, the need for training of pedagogical specialists for interaction with new technological solutions is presented, considering the current state of the education in Bulgaria. An attempt has been made to substantiate this statement by outlining the benefits and the advantages of the technology. This article refers to a number of positive solutions and research in the field of artificial intelligence and in particular discusses its application in the field of education.

Развитието на технологиите, изправя съвременното обществото пред необходимостта да се усъвършенства и да подобрява не само своите когнитивни способности и капацитети, но и дигиталните. Дигиталният свят може да се определи, като изчислителна мощ на интернет и други дигитални устройства, които са част от ежедневния живот и трайно изменят навиците и разбиранията ни за заобикалящата ни действителност. Вероятно голяма част от нас не осъзнават грандиозната разлика между поколенията, която е резултат от съвременните технологии.  Отчитайки преимуществата на миналото не можем да пренебрегваме достиженията на съвременните технологии, които се развиват и интегрират във всички сфери на обществения живот. Днес технологичната бездна между поколенията е обусловена от характеристиките на дигиталните деца, определени като Z поколението. Това поколение са дигитално свързани още от рождението си, като имат неограничен достъп до различно съдържание. Използват технологиите за решаване на задачи и ги завършват отново с тяхна помощ, не познават свят без интернет свързаност и са интегрирали технологиите във всички области на живота си. Тези подрастващи избират обобщено видео представяне на информацията пред това да четат различни обсъждания на въпроса (McCrindle, 2014). Голяма част от подрастващото поколение имат достъп до информация, посещават различни сайтове без да бъдат напътствани или наблюдавани от техните родители. В начална училищна възраст близо 91% от децата използват интернет у дома  за слушане на музика, видео игри, социални контакти, споделяйки лична информация при липсата на родителски контрол. Родители, учители и цялото общество следва да бъде ангажирано и бдително към навлизането на подрастващите в свят без граници (Chae & Lee, 2014). Децата поглъщат визуално съдържание още преди да са се научили да четат и разбират видяното, пречупвайки го през своята психическа зрялост, която не е в състояние да отчете негативните последици от безконтролното и свободно разлистване на съмнително съдържание в мрежата. Следват поведение и възприемат модели, надхвърлящи техните възрастови особености, или в други случаи насочват вниманието си върху съдържание, ограничено до цветно визуално звуково представяне, с което ограничават развитието и усъвършенстването на речевите си умения. По данни на PISA само за период от три години (2012 – 2015) е отчетен значителен растеж във времето, което учениците и студентите отделят за интернет, както в делнични дни, така и през почивните, когато са освободени от учебни ангажименти. Това е предпочитан от тях начин за достъп до информация.

Тенденцията наложена от интернет и свободния достъп на разнопосочна информация, заедно с многобройните образователни платформи с богат набор от интерактивни уроци, сериозно застрашават водещата роля на учителя. Предпочитанията на учениците към учебно съдържание, поднесено чрез различни дигитални инструменти не винаги се приема одобрително от техните преподаватели. Налага се образователна промяна, защото се променят не само учениците, а и техните учители, които от фокусирани към ученика трябва да се адаптират към тяхното желание за по-завладяващо, цветно, вълнуващо обучение, по-интерактивно, с повече „ефекти“ и елементи на игра. Изминалата учебна година предостави такава възможност на учителите, с въвеждането на дистанционна форма на обучение предвид епидемиологичната обстановка в страната. Дистанционно обучение се провежда извън класната стая, без физически контакт между учител и ученик, които осъществяват комуникация с помощта на електронни ресурси. Основано е на формалното обучение, но ситуирано в различна среда с помощта на интернет свързаност[1]. Тази форма на обучение не е нов и непознат порядък. Предвидена е първоначално за лица (работещи), които нямат възможност да посещават редовни учебни курсове или за отдалечени населени места, където липсват условия за провеждането на лекции в традиционната форма. В последните години нетрадиционната форма на обучение е наложена като част от образователния свят при непрекъснат растеж (Simonson, 2021).

Преминавайки от действителната класна стая в интернет свързаността на домашните условия родителите имат възможност не само да видят децата си в реално време като участници в учебния процес, да наблюдават тяхното внимание и ангажираност, но и да проследят работата на учителите. Независимо от последващите критики от страна на родителите към педагозите относно тяхната професионалната подготвеност, преподавателски умения и използваните образователни техники, българският учител е „героят“ на учебната 2020/2021 година. Той съумя почти светкавично да навлезе в некомфортната за него позиция и да преподава в електронен режим. Натрупа опит за работа с различни образователни платформи, търсеше електронни ресурси, с които да предизвика и задържи ученическото внимание, записваше и организираше съдържание за целите на урока. Учителите, които до този момент се чувстваха удобно в ролята си на водещи в обучителния процес, сега гъвкаво преминаваха в различни други роли на ментори, съветници, фасилитатори, в някои ситуации дори се учеха заедно със своите ученици да работят с различни инструменти, достъпни в мрежата. Спорно е дали педагозите имаха нужната подготовка, за да реализират поставените образователни цели, но със сигурност можем да твърдим, че положиха усилия, за да се справят с това предизвикателство. Достигнахме много добро ниво на свързаност и достъп до компютърна техника, използвана за дистанционно обучение при 86,5% от децата в страната[2]. Успешната нова роля на българския учител е единствената причина изминалата учебна година да не бъде напразно пропиляна, защото равнището и качеството на човешкия капитал в образованието винаги са имали определяща роля за ефективността на образователния процес, както и за продукта на самата образователна система (Kirova, et al., 2012).

В този смисъл преподавателите следва да притежават наред с високата си професионална подготовка и умения за преподаване по най-подходящия и увлекателен начин, на достъпен език за учащите се и съобразен с иновативните технологии по отношение на методите и подходите на преподаване. Образованието, насочено към мисията „учене през целия живот“ да бъде в синхрон с настъпващите промени в дигиталния и технологичен свят за да се отговори адекватно на бъдещите потребности на обществото. Тези потребности имат икономически характер – поради постоянно променящите се работни места и необходимостта от нови умения за бъдещото трудоспособно поколение; обществен – поради все по-големия поток от информация и все по-трудното й разбиране и установяване, както и личен стремеж – изправени пред възможността да се занимаваме с приятни дейности, да се развиваме, израстваме и предизвикваме себе си. Макар и наложена от други обстоятелства, българската образователна система премина в електронен режим. Таза тенденция се прилага успешно в други страни с цел облекчаване на високата ученическа натовареност предвид все по-големите изисквания на нашето съвремие към тяхната успешна професионална реализация. Изисквания, наложени от навлизането ни в четвъртата индустриална революция, в която заедно с високия технологичен растеж се очаква да бъде основана на развитието на изкуствения интелект. Технология, която дължи своя напредък на постоянно нарастващата изчислителна мощ и наличието на огромни количества данни, които е невъзможно да бъдат обработени от човека. Възможностите, които имаме днес чрез мобилните си устройства, като достъп до информация, съхранение на персонална информация в облачно пространство са неограничени. Тази неограничена сила ще бъде увеличена многократно чрез нововъзникващи технологични пробиви в области, като изкуствен интелект, роботика, автономни превозни средства, интернет на нещата, триизмерен печат, нанотехнологии и биотехнологии, квантови изчисления и съхранение на енергия. Това създава условия за нови видове „машинно учене“, където компютрите ще могат да се програмират сами и да намират оптимални решения на задачи, основани на наличната информация (Витанова, 2020).

Изкуственият интелект притежава способността да създава интелигентни системи за изпълнение на творчески цели и генериране на нова информация, чрез обучение и във взаимодействие с вече съществуващото знание  и информация (Кларк, 2020). Представата за изкуствен интелект датира много преди момента на неговите първи обсъждания, като технология или полезен инструмент в различните сфери на живота. Могат да се срещнат твърдения за различни негови образи още от древността приписвани на Бога изобретател, влагайки изначално божествено творение в услуга на хората. Съвременната история на изкуствения интелект се свързва с въведеното понятие от Джон Маккарти през 1956г. с предложение за тема на лятната школа на университета Дартмут в Хановер. По-късно се създават различни програми  за изкуствен интелект, които подражават на граматическите способности на хората, дават решения на задачи, които предварително са постулирани чрез различни алгоритми. Появяват се езици за програмиране и нови програми очертаващи връзката между компютрите и мисленето, програми, базирани на знанието, както и първите алгоритми за разбиране и разчитане на езици. Стремежът на научно-изследователските звена по света и компании през 80-те години на ХХ век е насочен към изпитване, развиване и конструиране на различни изчислителни машини, които да подпомагат човека и да бъдат изцяло подчинени на него, достигайки в последните години до все по-натрапчивата идея за изкуствен интелект, който да надхвърля човешките възможности (Тодорова, 2019).

Всички програми, които използват изкуствен интелект са основани на два елемента: логиката и предшестващата я информация. Знанието е изградено от множество информационни единици, като факти, теории, концепции, процедури, взаимовръзки и всичко, имащо отношение към изпълнението на задачата. Програмите се пишат, за да предоставят онази способност на компютъра да манипулира с информацията, да се обучава и да прави надеждни заключения и решение на съществуващ проблем. Отчитайки логичното и стриктно следване на серии от стъпки на софтуера, изкуственият интелект използва технологията на търсене и откриване на съвпадение в различни примери, като в някои случаи модифицира знанието. На това се основава и възможността на изкуствения интелект да се обучава (Anyanwu, 2011).

Днес мислещите машини намират приложение в някои области на съвременния живот. Използват се в икономическите среди, като сътрудник по отношение на статическата обработка на данни, извличането на устойчиви нагласи и като предикат на успешни вероятности. Помислете колко често ви се е случвало да получавате различни рекламни предложения за даден продукт, които изненадващо ви заливат минути след като сте потърсили информация за него в интернет. Някак са усетили вашата нагласа и търсят най-доброто предложение за вас. Това всъщност е резултат от вашата активност в интернет пространството, която отчита вашите търсения и мигновено ви насочва към различни алтернативи на желания от вас продукт. Изкуствен интелект стои зад персонализираното съдържание, което получавате, и е резултат от обработка на различни данни, като посещения в определени сайтове, думи в търсачката, които насочват към вашите предпочитания. Това е в сърцевината на електронната търговия, където големите платформи използват широко стратегии за персонализиране и моделиране на клиентските очаквания. Предвид достойнствата си и чувствителното намаляване на технологичното време за обработка на въведената информация, технологията е част от редица индустрии. Тя е психологически обусловен инструмент за изследване на човешкото поведение в бизнеса, анализатор и съветник при избора на решения в областта като отчита и пресмята рисковете, свързани с определени дейности. Изчислителната машина е способна да ви посъветва да предприемете стъпка в друга посока за да избегнете неблагоприятни последици. Изкуствения интелект е интегриран и като технология, която участва при подбора на кадри. Широко навлиза в процесите при автоматизираните машини чрез поточно осигуряване на рутинни дейности в производството под ръководството на оператор. Създават се „чат-ботове“, като инструмент за изследване на потребителската нагласа в бизнеса, банковите услуги и отскоро в помощ на библиотекарите не само с автоматизирането на често задаваните въпроси, но и с презаписването на книга (Умния, 2020).

Обмислят се различни приложения на изкуствения интелект в образованието, които ще подпомогнат учителите, като извършват някои административни техни задължения. Технологията е възможност и за учениците, като им предоставя персонален план за обучение основан на предварителната информация за техния индивидуален растеж и интереси. Всичко това се споменава в различни световни образователни стратегии предимно с общи формулировки. Франция например отбелязва, че развитието на изкуствения интелект ще подпомогне учителите в техните ежедневни дейности, помагайки им в изчисленията и оценяването на учениците сред другите им задължения. САЩ поставя на преден план възможността на изкуствения интелект да помага на студентите, да откриват модели в работата си, да съдейства и на учителите, които да наблегнат върху словесното изразяване на студентите с учебна цел. Япония също констатира, че макар изкуственият интелект да не може да замени хората, технологията лесно пленява детското внимание и този интерес намалява тежестта на обучението, водено от учителите (Vlies & Vincent-Lancrin, 2020). След изготвянето на предварителна рамка за развитието на изкуствения интелект в България през 2019, година по късно е изготвена и концепция за развитието на технологията с обхват до 2030 година. Приоритетно в нея са възприети секторите консуматори на изкуствен интелект, като селското стопанство, здравеопазване, инфраструктурни приложения за изграждането на интелигентни градове, транспорт и публична администрация. Внедряването на технологията несъмнено ще изисква подготвени кадри с достатъчно познания в сферата, за реализирането на това условие са предприети редица интервенции по всички нива на образованието за преодоляване ниското ниво на цифрови компетенции у нас (BAN, 2020).

Готова ли е българската образователна система да отговори на тези очаквания? Разполага ли с подготвени педагогически специалисти, които да взаимодействат с технологиите, да се възползват от тяхната производителна сила и да развиват иновативно обучение за подрастващите?

По данни на НСИ за уч.2019/2020г. в България се обучават 160754 студенти в различни степени на висшето образование в това число и чужди граждани. По-голямата част от тях са все още в бакалавърска степен на обучението си, предстои усъвършенстване и надграждане на придобитите знания в по-висока степен на образованието.  Образователната структура на населението е неравномерно разпределена, повече от половината са със средно образование, което затруднява адаптацията на трудоспособните граждани към технологичната ера, в която се намираме. Това, съотносимо към възрастта на действащите учители и преподаватели, попадащи във възрастовата рамка 55-59 години, е тревожно. Нараства броят на децата за последните пет години, които се обучават в частни общообразователни училища. Очевиднa е притегателната сила, която оказват те върху родителското тяло при избора им за образователна институция, главно чрез различни форми на обучение, организация на училищната средата, индивидуален подход към подрастващата личност, които държавното училище не може да осигури в този си вид[3].

Националната програма за развитие на България до 2030 насочва вниманието си към промяна на обществената нагласа към учителската професия и доверие в държавните образователни структури. В нея са предвидени различни интервенции, както в академичната подготовка на бъдещите педагози, така и във връзка с продължаващата квалификация на учителите в направление информационни и комуникационни технологии. Нивото на цифрови компетентности и умения според документа се определят като пречка за постигането на цифров растеж[4]. Предоставена е възможност на различни държавни и частни организации, които могат да провеждат обучения сред учители за подобряване на техните професионални умения. Споделят се добри практики от учители, успешно прилагащи иновативни техники в своята работа, с цел осигуряване на достъпна информация и подготовка на педагогическите специалисти за въвеждане на гъвкави инструменти в работата им. Независимо от многобройните проектни програми за постигане на тази цел, не са много онези учители, които впоследствие интегрират наученото. Проучвания в световен мащаб на този проблем също  отчитат, че повечето учители бавно променят начина си на преподаване (Херълд 2018: 73), трудно излизат от рутината и удобната позиция на водещи във взаимодействието с учениците. Това вероятно е и основанието в Стратегията за развитие на изкуствения интелект у нас в подготовката на квалифицирани кадри да се насочват предимно към младите представители на обществото. Въпреки усилията в тази посока страната ни продължава да заема 28-мо място в европейската общност според Индекса за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI). Основни цифрови умения притежават едва 29% от населението при средна стойност за Европейския съюз от 58%[5].

Промяната в образователната система е наложителна не само защото вида, в който се реализира в момента не дава добри резултати, но и заради променящия се около нас свят. Съвременното училище с всички свои порядки и организация се оказва нежелано място за своите възпитаници. Те често го възприемат за наложено задължение, което заема част от времето им през деня и търпеливо чакат то да изтече. Въпросът за дейност, която да  носи удовлетворение на учители и ученици, сякаш изобщо не може да намери място в тази му форма. Училищният живот е строго организиран по стаи, времетраене, статично разположени ученици, звънец, алармиращ стартирането и преустановяването на мисловната дейност за всички участници, организация по модел, изискващ изпълнение без право на замяна. Всичко това нагнетява напрежение, среща отпор и апатия към изпълнението на наложения ред и предизвиква безразличие в бъдещето поколение. А те от своя страна са зрелищни, експресивни, невъздържани, искат повече, по-цветно, по-вълнуващо, по-интересно обучение. Повече забавления и по-малко четене, повече игри и по-малко статични дейности. В тази действителност учителят се опитва да привлече вниманието им с изпитани въздействия, резултат от педагогическия му опит, често обвързани с определени последствия за обучаемите или се стреми да предизвика вътрешна мотивация, като ги плени с различни технологични инструменти и игри.

 

Предвид денонощната свързаност на децата с интернет в игри и зрелищно представяне на различни умения, кой учителски подход би имал по-добри резултати?

Не можем безучастно да наблюдаваме промените в света около нас, без да подготвяме себе си и учениците за бъдещата реализация на възможностите им, да се опитваме да градим знания и умения у тях, удобно стоящи зад чина, докато други изследват и опитват в интерактивна среда и различни СТЕМ практики. Динамиката на технологичното развитие налага човешкият фактор да бъде подготвен, като от това произтича и осъвременяване на образователната система и динамична промяна на образователните цели. Образованието трябва да има за цел да подготви подрастващите не просто за пазара на труда, а да осигурява възможности за учениците да овладеят умения, които ще са им необходими за да бъдат активни, отговорни и ангажирани граждани (OECD, 2018).

Изкуственият интелект, като технология с безкрайно развитие според характера си да се самообучава и усъвършенства, предполага широки ползи от използването й в бъдеще, както и възможност за разкриване на нейния капацитет в образователната парадигма. Изтъквайки неговите предимства и полезност в обработката на големи масиви от информация, Холмс посочва области, в които машините превъзхождат човека: при повтарящи се и прогнозни задачи; при задачи, които зависят от изчислителната мощност; при задачи за класифициране на огромни количества данни; при вземане на решения основани на конкретни правила (Holmes, et al., 2019). Отбелязват се и дейности, в които човекът се справя значително по-успешно от машините и това негово преимущество е непосилно за технологията към момента. Въпреки това се създават условия за обществото да извлича ползите от изкуствения интелект и свързаните с  него технологии: за подобряване на образователните процеси в класната стая и на системно ниво; за подготовка на учениците за нови набори от умения за все по-автоматизираните икономики и общества (Vlies & Vincent-Lancrin, 2020). Приложението на изкуствения интелект в образованието ще позволи:

  • Създаване на учебни материали с виртуална реалност, гласова връзка, съдържащи атрактивни игрови елементи. Учебно съдържание с виртуална реалност може да предложи това, което търси младото поколение, цвят, ефекти с елементи на игра и да учиш на терен – например за историческите събития. Теоретичното изливане на учебно съдържание от учителя може да бъде заменено от вълнуващо преживяване, в което ученикът не е просто зрител, а участник, който попадайки в друга реалност узнава факти и събития по интересен и неповторим начин. Благодарение на изчислителната си мощ, технологията може да прави това бързо и ефективно, като намалява времето за извършването на ученическите задължения и предоставя възможност на обучаемите да изследват области, близки до интересите на всеки един.
  • Персонализирано учебно съдържание с помощта на интелигентни системи за обучение и адаптивна навигация в метаданните на учебните ресурси. Човешкият ресурс, влаган в изготвянето и оформянето на планове може да бъде заместен от изкуствен интелект, който, базиран на персоналните записи за ученика, е способен да открива закономерности, които иначе могат да бъдат пропуснати.
  • Диагностициране на вниманието, реакциите, емоциите и индивидуалния темп на работата на обучаемите като обратна връзка при персонализирано обучение. Това осигурява възможност преподаването на учениците да се случва по интересен и пленяващ вниманието им начин, без съпротива от тяхна страна и отегчение.
  • Подпомагане при оформянето на тестове за оценяване чрез автоматично синтезиране на въпроси, отговори и дистрактори по зададен учебник.
  • Анализ над събраните данни за успеваемост и мнения на ученици, родители и учители с цел оценка на качеството на учебния процес. Изкуственият интелект може да допринесе за работата на учителите, като извършва вместо тях сложни статистически задачи, установява отклонения, отчита устойчиви нагласи, предлага решения, които биха довели до положителна промяна. С това учителят, ще има повече време за действително общуване с учениците, като напътства и подпомага обучителния процес на подрастващите, вместо да се превръща в административен изпълнител на процедури.
  • Създаването на софтуер, подпомагащ планирането на работата на учителите.
  • Подпомагане при оценяването на учениците. Вероятно голяма част от педагозите с часове извършват подобна статистическа обработка на ученическите резултати и много често тя се случва в извънработно време. Диагностицирането на резултатите не е единствената задача на учителя. Той следва да отчете регистрираната оценка в какъв диапазон попада, да съобрази дали се налага да бъде оказана допълнителна помощ. В най-добрия случай педагогът съставя индивидуален план за постигане в максимална степен на заложените цели в обучителния процес. Да си представим, че това се налага за поне 15% от обучаемите или за 3-4 деца, което е напълно реална извадка. Учителят трябва да отделя дни, за да систематизира въздействията, които да се приложат в конкретната ситуация. В класа освен децата, нуждаещи се от допълнителна подкрепа, по всяка вероятност има и други, които изпреварват бързо своите връстници – те са жадни за знание, искат повече и още. За тях учителят трябва да се подготви допълнително, ако желае да задържи този интерес и внимание. Така педагозите, попадат в безкрайния кръговрат от протоколи и рамки за действие, намалявайки времето за реално общуване с учениците.

В тази представа изкуствения интелект може да бъде сътрудник на учителя, който не се уморява и извършва  изчисления безпогрешно за миг, както и би могъл да отправи препоръка за индивидуалното развитие на всеки ученик, основана на наличната информация.

Всяка от изброените по-горе дейности е в потенциалните възможности на изкуствения интелект. Тези рутинни задачи отнемат изключително много време, когато бъдат извършвани от човека. Това е в основата на дигитализацията и има за цел оперирането по най-ефективен начин с големи масиви от информация. Това не е във възможностите на  човека, поради ограничения, свързани с неговото естествено развитие, но е в способностите на изкуствения интелект. Подобна реалност е напълно възможна и по всяка вероятност впечатляваща за всички страни на обучителния процес, която в съвременната обстановка следва да бъде използвана за подобряване на училищната среда и образованието в неговата цялост. Обучение, което да се развива и усъвършенства заедно с технологичния световен растеж и подготвя подрастващите за живот, в който бъдещите търсения ще са свързани с умения, като комплексно и креативно мислене, взаимодействието и кооперирането с други за изграждане на ново знание, основано на съществуващото такова. Това налага да се създадат условия за адаптивност на подрастващите към настъпващите промени (OECD, 2018). Подготовка на бъдещото поколение за време, в което те пълноценно да се впишат и реализират своите способности. Застъпването на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) в образователната система има за цел реализирането на тези намерения в най-пълно съдържание.

Днес учениците често са много по-подготвени технологично от своите преподаватели, това е естествено проявление и резултат от достъпа им до технологиите още от раждането им. Подрастващите използват технологиите с лекота, докато учителите се опитват да трансформират компетентностите си, за да могат да ги използват в работата си. Разликата в поколенията е толкова голяма, че трудно се стопява дистанцията между двете страни, участващи в образователния процес. А технологичният напредък, обуславя дигитализирането на учебното съдържание, промяната на обучителния процес, в който може широко да се използват ползите на изкуствения интелект. Независимо от трудностите, образованието има за цел да осигури възможности за реализация на учениците. В техния свят, където живеят и се развиват, е немислимо обучение без дигитални технологии. Те предоставят възможности целия образователен процес да се случва по-вълнуващо и цветно, по всяко време и на различно място. Образованието трябва да може да отговори на съвременните търсения, тъй като има достатъчно опит и познание, които да предложи на учениците, както и възможности и перспективи за адекватна реализация в динамичната реалност. Необходими са новаторска, разумна изследователска мисъл, и стремеж към успех по всички етажи на образователната структура.

 

ЛИТЕРАТУРА:

  1. Anyanwu, K. (2011). Overview and Applications of Artificial Intelligence. Federal University of Technology
  2. БАН. (2020). Стратегия за развитието на изкуствения интелект в България до 2030г. София: БАН
  3. Витанова, Н. (2020). Образование на бъдещето. 1 ed, Шуменски университет „Епископ Константин Преславски – Шумен.
  4. Chae, M. & Lee, S. (2014). Children‘s Internet use in a family context: influence on family relationships and parental mediation. Journal of American Science , 10(5), 41.
  5. Holmes, W., Bialik, M. & Fadel, C. (2019). Artificial intelligence in Education. Boston: CCR.
  6. Кирова, А., Зарева, И., Матев, М. (2012). Съхранение и развитие на човешкия капитал в образованието и науката в България. София: АИ Проф. Марин Дринов.
  7. Кларк, А. (2020). Новият свят на изкуствения интелект. InGlobo, Vol. 46, 28-38.
  8. McCrindle, M. (2014). The ABC of XYZ. Understanding the Global Generations. 3rd Edition ed. Bella Vista: McCrindle Research Pty Ltd.
  9. (2018). The future of education and skills. OECD
  10. Тодорова, М. (2019). Изкуственият интелект. София: Изток-Запад.
  11. Vlies, R.,Vincent-Lancrin, S. (2020). Trustworthy artificial intelligence (AI) in education:Promises and challenges. Paris: OECD

 

REFERENCES:

  1. Anyanwu, K. (2011). Overview and Applications of Artificial Intelligence. Federal University of Technology
  2. (2020). Strategia za razvitieto na izkustvenia intelekt v Bаlgaria do 2030g. Sofia: BAN
  3. Chae, M. & Lee, S. (2014). Children‘s Internet use in a family context: influence on family relationships and parental mediation. Journal of American Science , 10(5), 41.
  4. Holmes, W., Bialik, M. & Fadel, C. (2019). Artificial intelligence in Education. Boston: CCR.
  5. Kirova, A., Zareva, I., Matev, M. (2012). Sahranenie I razvitie na choveshkia kapital v obrazoavnieto I naukata v Balgaria. Sofia: AI Prof. Marin Drinov.
  6. Klark, A. (2020). Novia sviyat na izkustvenia intelekt. InGlobo, Vol. 46, 28-38.
  7. McCrindle, M. (2014). The ABC of XYZ. Understanding the Global Generations. 3rd Edition ed. Bella Vista: McCrindle Research Pty Ltd.
  8. (2018). The future of education and skills. OECD
  9. Todorova, M. (2019). Izkustveniyat intelekt. Sofia: Iztok-Zapad.
  10. Vitanova, N. (2020). Obrazovanie na badeshteto. 1 ed, Shumenski universitet „Episkop Konstantin Preslavski
  11. Vlies, R.,Vincent-Lancrin, S. (2020). Trustworthy artificial intelligence (AI) in education:Promises and challenges. Paris: OECD

[1] https://www.britannica.com/topic/distance-learning

[2] https://european-data-portal_interactive.gitlab.io/covid-19/digital_education.html

[3] https://www.nsi.bg/sites/default/files/files/publications/education2020.pdf

[4] https://www.minfin.bg/bg/1394

[5] https://www.ipa.government.bg/bg/indekst-desi-po-vreme-na-covid-19-i-kde-e-blgariya

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
Доц. д-р Багряна Илиева
Доц. д-р Валентина Василева
Доц. д-р Галина Георгиева
Доц. д-р Десислава Беломорска
Доц. д-р Лора Радославова

Издател

Катедра Педагогика
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе

Русенски университет Ангел Кънчев