Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Изграждане навици за самообучение чрез използване софтуерни ресурси

Изграждане навици за самообучение чрез използване софтуерни ресурси

доц. д-р Десислава Баева,
Русенски университет „Ангел Кънчев“
dbaeva[at]uni-ruse.bg

Development of self-study habits through software resources

Assoc. prof. Desislava Baeva, PhD
Angel Kanchev University of Rousse
dbaeva[at]uni-ruse.bg

Abstract:A relatively new area of research used by educators, psychologists, and methоdolagists is self-regulated learning. This approach places students in the role of direct participants in the organization of the learning process and leads to increased motivation and commitment to learning, behavior correction, and accurate self-evaluation of results. The development of modern technologies is a prerequisite for the successful application of software resources in the self-learning process, but it imposes a series of specific requirements both on the trainees and the digital product itself. The positive relationship between self-regulatory skills, academic achievement, and self-efficacy (scores) for both younger students and college students is undeniable. This article reviews the theoretical framework and promotes a software platform designed specifically to support the self-training process.

ВЪВЕДЕНИЕ

Изграждането на навици за самообучение е важна стъпка във всяко образование. То води до независимост и способност за личен успех. Традиционното обучение с преподаване има място в учебните заведения, но самостоятелното откриване на отговори на поставените задачи или индвидуалното решаване на проблем е не само по-мотивиращ фактор, но също така помага за затвърждаване  изучавания материал.

Когато учещите започнат сами да поемат отговорност за своето обучение и за своята успеваемост, те развиват и полезна увереност и самомотивация. На по-късен етап това може да се окаже ключов фактор за личен и професионален успех.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

Самоподготовката и саморегулацията са важни елементи в редица парадигми за образование.

Самоподготовката при класическо формално обучение е дефинирана в чл. 25 от Наредбата за организация на дейностите в училищното образование. Според нея дейностите по самоподготовка на учениците включват: 1. Ситуации за осмисляне изучаваното съдържание по време на учебния час, за преодоляване затрудненията в усвояването на учебното съдържание; 2. Усвояване на начини и методи за рационално учене; 3. Подготовка на домашни, проектни задания и/или задачи; 4. Подготовка за класни и контролни работи; 5. Изпълнение на допълнителни задачи и упражнения във връзка с общообразователните учебни предмети от седмичното разписание, поставени от учителя на групата; 6. Формиране на умения за самостоятелно планиране и организиране на подготовката; 7. Консултации с учители по различни учебни предмети (НОДУО,  2016)

Саморегулираното учене е относително нова област за методиците. То се разглежда като процес, при който учениците са преки участници в организацията на учебния процес. Те са инциатори в дефинирането на учебните цели, в планирането и прилагането на подходящи стратегии за тяхното реализиране, в ефективното управление на времето. Това води до повишена мотивация и ангажираност към учебния процес и ученето, корекция на поведението, самооценка на резултатите. Редица проучвания показват положителната връзка между уменията за саморегулиране и академичните постижения и оценката за самоефикасността както на по-малките ученици в началния етап, така и на учениците в средното училище (Yankulova, 2020). Тази парадигма разглежда самоподготовката като част от изграждането на умения за учене през целия живот  (Gray, 2016).

 

Методически аспекти за формиране на самообразователни компетенции

В методически аспект самообучението се характеризира с четири ключови компонента на независимото учене: готовност за учене, поставяне на учебни цели, ангажиране в процеса на обучение и оценка на ученето.

  1. Готовност за учене

И. А. Зимняя очертава тази характеристика като вътрешни познавателни умения и мотиви, както и самоконтрол в процеса и резултата от дейността (Zimnyaya, 2009). Признаците за готовност за самостоятелно учене включват: автономност, организираност, самодисциплина, способност да се комуникира ефективно и способност да се приема конструктивна обратна връзка. Тук базово място заемат добре развитите умения като: обща грамотност, смятане, графично представяне на данните, умения за учене,  умения за планиране, аналитични умения.

Използването на софтуерни ресурси в процеса на самообучение налага изискването обучаваните да са с висока компютърна грамотност, умения за работа с различна информация и добра самодисциплина. Различни софтуерни функционалности могат да подпомагат процеса на саморегулация като поощряват ежедневната работа, показват напредъка на обучавания или очертават индивидуалния път за обучение.

  1. Поставяне на учебни цели

От решаващо значение за изграждане на вярно разбиране на учебните цели от обучваните е предварителното фокусиране върху очакваните резултати: какво трябва да се знае след изучаването на учебната единица, продължителност, структура и последователност на дейностите, анализ на ресурсните материали и др.

Учещите трябва да приемат себе си като обучавани, за да осъзнаят нуждите си като самонасочени ученици. За този етап използването  на подходящ софтуерен ресурс за учене е най-уместно. Добра практика е игровизацията на учебния процес, където постигането на учебните цели често е съпроводено с развитието на определен анимационен герой или събирането на виртуални ценни предмети, като крайната цел се постига след усвояването на целия учебен материал.

  1. Ангажиране в процеса на обучение

Един от успешните начини за формиране готовност за самообучение се счита задаването на самостоятелна работа, разглеждана като “дейност на учениците по усвояване на знания и умения, която протича без пряката намеса на учителя, въпреки че е ръководена от него” (Korneeva, 2019). При организирането и провеждането на дейностите по самоподготовка учителят на групата е необходимо да „се съобразява с индивидуалните характеристики на децата по отношение на стила на възприемане и учене, темпото на работа, потребностите и интересите“ (НОДУО,  2016).

Самостоятелната работа изисква задълбочен подход към изучаването, при който обучаваните трябва да приемат идеи и да могат да прилагат знания в нови ситуации. Те трябва да създават свои собствени връзки и да бъдат свои собствени мотиватори. На този етап приложението на софтуерни ресурси е целесъобразно в определени ситуации и при определен тип задачи (напр.: анализ на текстови документи, създаване на дигитални ресурси и др.)

  1. Оценяване на наученото

Това е  метакогнивен процес, при който се развиват рефлексивните и диагностичните умения (самодиагностика на собственото мотивационно състояние; диагностика на готовността за изпълнение на SR; оценка на собственото ниво на компетентност и опит в обучението по образователната единица)  (Georgieva, 2017).

За да бъдат учениците успешни в самостоятелното си учене, те трябва да могат да се ангажират със саморефлексия и самооценка на своите учебни цели и да има напредък в дадената учебна единица.

Софтуерните онлайн тестове, казуси и други познавателни игри са ценен ресурс при изграждането на саморефлексия и успешно допълват работата на преподавателя.

Фигура 1. Фази на организация и диагностика на процеса на самообучение

Фигура 1. Фази на организация и диагностика на процеса на самообучение

Софтуерни платформи за самообучение

Благодарение на развитието на съвременните технологии, на използването на интернет и развитието на концепцията за учене през целия живот вече милиарди хора имат достъп до онлайн курсове. Тъй като те са удобен начин за учене и имат редица допълнителни функционалности, онлайн класовете могат да бъдат добра алтернатива за самоподготовка. Техни предимства са:

  • Гъвкавост и работа с индивидуални темпове;
  • Възможност за многократно повторение;
  • Поддържане на курсове в различни направления;
  • Последователно напредване и запазване на текущото състояние.

 

Като методически недостатъци могат да се изброят:

  • Изисква се висока самодисциплина;
  • Изисква се умение за разпределение на времето;
  • Липса на социални контакти с други членове на академичната среда;
  • Липса на гаранция за покриване на определения минимум от знания според образователните институции на съответната държава;
  • Обучението не се съобразява с индивидуалните знания и умения на обучавания, а задължително се преминава през всички образователни единици.

 

Проект

Повлияни от тенденциите на новото време, учебните програми по Модул 4 „Програмиране на информационни системи“ (Информатика, профилирана подготовка) предвиждат определен брой часове за разработване на самостоятелна задача. За да може знанията от тях да се обвържат с изученото преди това е предвидена проектна дейност в последните седмици от срока.

Като отчитат важността от самоподготовката по базовите дисциплини и в частност по математика, дванадесетокласници от МГ „Баба Тонка“ Русе разработиха софтуерна система за подпомагане процеса на самоподготовка – MatScheduler (Вж. фиг. 2). Софтуерната система MatScheduler е създадена именно със задачата да подпомогне процеса на самоподготовка. Целта, заложена при нейното проектиране,  е  тя да подпомага самоподготовката на учениците, по време на обучението им по математика. Системата се базира на популярните вече учебни помагала, като спомага да се подберат най-подходящите задачи (според началните познания на всеки ученик) на базата на оценка, направена с входящ тест.

Фигура 2. Екран от софуерния продукт MatSheduler

Фигура 2. Екран от софуерния продукт MatSheduler

Системата предлага следните функционалности:

  • Начален тест на определяне нивото по математика на обучавания;
  • Избор на учебни помагала, на базата на които ще се осъществи подготовката;
  • Възможност за добавяне на нови учебни ресурси и премахване на други;
  • Подбор на последователност от задачи на базата на различните учебни помагала, предлагани от МОН;
  • Проследяване на успеваемостта на обучавания.

Въведеният в софтуерната платформа подход акцентира върху формирането на активна позиция на учениците и развитието на математическия им потенциал в контекста на предварително поставените конкренти дидактически цели и задачи на обучение, като учителят продължава да изпълнява своите менторски функции.

В експеримента е заложена и практиката за „активно учене“ – учене чрез игра, чрез преживяване и взаимодействие, като са предвидени виртуални награди при преминаване на съответни нива от образователни ресурси. Изградената последователност от задачи  позволява да се запълнят всички липсващи празнини в основите на обучението, както и да се напредва с малки стъпки от лесен към труден материал.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

От направените наблюдения може да се обобщи, че главните предизвикателства пред обучението в българските училища и университети продължават да бъдат свързани с нуждата от подобряване организацията на учебната работа и социално-психичния климат, намаляване учебната натовареност и увеличаване времето за самоподготовка и саморефлексия, усъвършенстване на съдържанието на учебните програми, постигане на професионална релевантност между академичните знания и изискванията на съвременните професии и динамиката на пазара на труда. Само с успешното реализиране на подобни образователни инициативи може реално да се очаква повишаване качеството и конкурентноспособността на обучението в българските учебни заведения.

Сами учещите стигат до извода за необходимостта от качествени софтуерни ресурси, които да подпомагат учебния процес и да служат за:

  • Целенасочена работа за подкрепа и подобряване на ученето;
  • Развитие на ключови умения за самостоятелно и саморегулирано онлайн учене;
  • Прилагане на гъвкави подходи и педагогически модели, които да стимулират включването на учениците в учебния процес, поемането на отговорност за собственото им учене, когнитивното им ангажиране и активно участие в създаването на знание;
  • Подобряване възможностите за работа с учещи с различни нива на мотивация, ангажираност и умения за саморегулирано учене;
  • Вземане на информирани решения за прилагане конкретни мерки за повишаване ангажираността и мотивацията на ученици и учители за онлайн учене и преподаване и за проследяване ефектите от тези мерки.

 

Забележка: Представената софтуерна система MatScheduler е разработена през учебната 2021/22 г. от учениците Александра Папазова, Пресиян Петев, Димитър Чапаров от 12а клас в МГ „Баба Тонка“ – гр. Русе.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Наредба № 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование (2016) ДВ, бр. 73
  2. Янкулова Й, (2013) Психологически измерения на локуса на контрола на студентите в академичната среда, Педагогически новости, брой:1, , стр.:3-10, ISSN (pint):1314-7714
  3. Зимняя И.А. (2009) Ключевые компетенции – новая парадигма результата образования // Эксперимент и инновации в школе.. №2.
  4. Корнеева Лариса Ивановна, & Турышева Алина Ивановна (2019). Методические аспекты формирования самообразовательной компетенции в области межкультурной коммуникации у студентов-лингвистов. Педагогическое образование в России, (7), 92-96.
  5. Георгиев, Д. (2017): Емпиричен анализ на стиловете на учене на студенти от счетоводните специалности в Международно висше бизнес училище. Published in: Развитие на висшите училища в контекста на европейските изисквания за качество на образователните услуги, изд. МВБУ, Vol. 14, No. ISBN 978-954-9432-75-1(CD): pp. 521-529.
  6. Gray, P. (2016). Children’s natural ways of learning still work—even for the three Rs.  In D. C. Geary & D. B. Berch (eds), Evolutionary perspectives on child developmentand education (pp 33-66).  Springer.

 

REFERENCES:

  1. Naredba № 10 ot 2016 g. za organizatsia na deynostite v uchilishtnoto obrazovanie (2016) DV, br. 73
  2. Yankulova Y, (2013) Psihologicheski izmerenia na lokusa na kontrola na studentite v akademichnata sreda, Pedagogicheski novosti, broy:1, , str.:3-10, ISSN (pint):1314-7714Зимняя И.А. (2009)
  3. Klyuchevыe kompetentsii – novaya paradigma rezulytata obrazovania // Эksperiment i innovatsii v shkole. №2.
  4. Korneeva Larisa Ivanovna, & Turыsheva Alina Ivanovna (2019). Metodicheskie aspektы formirovania samoobrazovatelynoy kompetentsii v oblasti mezhkulyturnoy kommunikatsii u studentov-lingvistov. Pedagogicheskoe obrazovanie v Rossii, (7), 92-96.2.
  5. Georgiev, D. (2017): Empirichen analiz na stilovete na uchene na studenti ot schetovodnite spetsialnosti v Mezhdunarodno visshe biznes uchilishte. Published in: Razvitie na visshite uchilishta v konteksta na evropeyskite iziskvania za kachestvo na obrazovatelnite uslugi, izd. MVBU, Vol. 14, No. ISBN 978-954-9432-75-1(CD): pp. 521-529..
  6. Gray, P. (2016). Children’s natural ways of learning still work—even for the three Rs. In D. C. Geary & D. B. Berch (eds), Evolutionary perspectives on child development and education (pp 33-66).  Springer.

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
Доц. д-р Багряна Илиева
Доц. д-р Валентина Василева
Доц. д-р Галина Георгиева
Доц. д-р Десислава Беломорска
Доц. д-р Лора Радославова

Издател

Катедра Педагогика
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе

Русенски университет Ангел Кънчев