Abstract: This paper can be considered as part of efforts for theoretical inclusion of the topic of importance of school celebrations as a focal point of educational, cultural and social activities of the school community. It is an attempt to answer the questions: Why is there a necessity for the new model of school celebrations? What are the personal and social expectations of it? How to use it to expand the potential of the school as an institution open to the individual needs of students? What are the parameters for the renewal of the current model? How to use the potential of the socio-cultural environment?
How to encourage the participation of outside the school institutions in the school celebration? How to use in the optimal way the available material, financial, personnel, organizational, legal and information resources of the school community in the organization and conduct of the school celebration?

Key words: school celebration, school community, school celebration calendar

 

Пред очите на онзи, който реши да се занимава с темата за училищния празник, се разкрива объркана картина. Проблемата вероятно е в това, че е труднодостъпен за разсъдъчното мислене. Занимава се с творческото поведение на човека. В нравственото и в художественото си поведение човекът следва пориви, познания и закони, които са се родили в самия него. Да се изучат те и да се изградят върху удобни за училището модели за празнична почит на ценности и празнично поведение на училищната общност, е възможно само до известна степен.

Нашето внимание е средоточено върху училищния празник в българското училище, а по-конкретно в началната му образователна степен. Ето защо от тук насетне ние ще се фокусираме върху българския модел на успяващото училище и българския подход за публично демонстриране на неговите успехи чрез училищния празник, който да го превърне в обичано училище.

Научният проблем на изследването може да се формулира така: Какви социални, икономически, организационни, педагогически и художественно-творчески условия са необходими за осигуряване качеството и ефективността на празничността в училището, която да отчита спецификата на различните училища? Какви и чии усилия са необходими за да е насочена тя към изява на потенциала на всеки ученик?

Вероятно, след като се полагат началата на новобългарското светско образование (1835), българското училище естествено стига до решаването на въпросите: Кое прави училището успяващо?, Как да се демонстрират пред общността неговите успехи?. Отговорът идва много бързо – чрез училищния празник. Днес, когато българското образование и училище отново се намира на кръстопът за възможно най-вярната посока в своето бъдещо успешно развитие, сякаш най-добре е, не само да се възприемат или пък “купуват” чужди педагогически идеи, но сами да ги създадем, като умно анализираме достойнствата на своето натрупано минало и приели ценното от него да го приложим днес. По наше мнение, училищният празник отново представлява  ценност в тази насока.

Училищният празник нормализира фазовата си пулсация, балансира представителното и хедонистичното и се превръща в център на събитийната наситеност в живота на ученика, ако за основен конструктивен елемент в структурата му се използва атракционът.

Понятието атракцион срещаме за първи път в режисьорските размишления на С. Айзенщайн, който го определя като: “самостоятелен и първичен елемент при конструкцията на спектакъла”, като “съставна единица на действеността на театъра и на театъра изобщо” (С. Айзенщайн, 1976).

За Айзенщайн, атракционът (в профила на театъра) е “всеки агресивен момент на театъра, т.е. всеки негов елемент, който поставя зрителя под сетивно или психологическо въздействие, опитно проверено и математически пресметнато с оглед на определени емоционални разтърсвания на възприемащия, които, от своя страна, в своята съвкупност обуславя единствено възможността да се възприема идейната страна на демонстрираното” (С. Айзенщайн, 1976).

Макар и формулиран значително по-късно, внимателното вглеждане в дописката в (Любословие, 1846), както и в спомените на възрожденския учител Илия Р. Блъсков (1976 и 1985), ни дават основание да твърдим, че атракционът е основно изразно средство в първите образци на училищния ни празник.

Естествено се появява въпросът: Коя е причината, какво предизвиква учителството да се откаже от атракциона, като основен конструкт на училищния празник?

Обясненията, според нас, са в основни линии, две:

Първото – вероятно е продиктувано от необходимостта, след  набраната инерция от началния емоционален шок, развивайки схемата на училищния празник, учителството да натовари с по-значима смисленост други негови компоненти, които, макар и ситуативно верни, го рутинират и банализират.

Второто – инерционно затихване, продиктувано от икономията на сили от страна на учителството. След като каузата “полза от училището” е спечелена в мащаба на територията, където компактно живее българския етнос, а сетне и с възстановяването на държавността, проблемата за училищната празничност се интерпретира, като решима от само себе си.

Атракциони намира  всяко успяващо и обичано училище, защото в края на краищата учителската колегия започва да мисли не само за правилното протичане на процеси като образование, възпитание и поведение на учениците, а и за онези негови моменти, които обществено-гражданското  впечатление ще отнесе в къщи след празника.

Атракционът е и най-шокиращият, в пределите на естетическата норма, резултат, който трябва да бъде фиксиран като граница пред импровизираното празнично поведение. Това е единственото (във всеки празник не повече от два-три) приспособление, според някои, което трябва да бъде затвърдено, “очуднено”, за да впечатлява. За правилната и точна употреба на атракциона в празника се изискват познания, размисли, вкус, мяра и достатъчни репетиции, за да бъде той художествено овладян; да не се разчита на спонтанност и импровизации, способни да превърнат ефекта в дефект.

Въз основа на семантиката на термина атракция (Зл.Павлов, 1994), като: явление, което формира в междуличностните взаимоотношения “хармонични за обекта и субекта взаимодействия, които допадат и се харесват и на двете страни”, предлагаме следното работно определение на термина атракцион: Структурен елемент на училищния празник, като в резултат на сетивното и психологическото му въздействие върху празнуващата общност се формират определени степени на привлекателност и се постига равнище на хармонично взаимодействие, обуславящо почит с адекватно празнично поведение на ценността – познание, в ключови преходи на разгръщащия се живот на ученика.

Педагогическата значимост на атракциона, тезисно би могла да се представи по следния начин:

– принос на новобългарското образование и училище за формирането и осъществяването на българския национален идеал;

– разпространява и налага национално-обединителната ценност – познание;

– като основен компонент на училищния празник, е насочен и въздейства не само върху училищната, но и върху разнообразни и разнородни други общности и групи;

– при публичното напомняне на ценността, за разлика от функцията му в други празници – да отслабва, отхвърля или разрушава функциониращи структури, дейности и авторитети, то в училищния празник ги запазва, нещо повече – възвеличава;

Употребата на атракциона, като основен конструктивен елемент на училищния празник, улеснява определянето на значимостта, ритъма и облика на празничното поведение в строго съответствие със значимостта на събитието, като ключов житейски преход в живота на ученика.

Празниците са една от най-характерните форми на приобщаване към определена общност. Те приобщават към онези ценности и примери, които същата тази общност е намирала за най-достойни да ги отдели от другите; води към радостта, поради „сгъстеността на събитията“.

Празникът има свой ритъм, своя вътрешна логика, свои роли, които трябва да се изпълняват. Празниците винаги са свързани със система от действия, които подчертават значението и стойността на самия празник. Изпълняването на тези действия безспорно предизвиква определени чувства, организира по особен начин поведението и отношението на участниците, насочва вниманието и мислите към определени ценности.

Промените в училищния празник са обусловени от хода на социалното и етнокултурното развитие на българската нация. За да се установи тенденцията на промените, наложително е, на настоящия етап, да се изследва има ли промяна във функциите, факторите и характеристиките му и ако отговорът е положителен – да се изследват причините за такива тенденции. Ориентири за такова вглеждане, могат да бъдат следните: а) традиционната училищна празничност; б) нововъведенията; в) излишъците.

Като традиционна училищна празничност може да бъде определена онази, която е съществувала “преди времето, до което стига паметта на живущите поколения” (Е. Марушиакова, 1991). В нея могат да бъдат открити елементи, които са установени и разпространени в живота на сегашни, основно поколението на третата възраст.

Нововъведенията са онези елементи, които съвременната училищна празничност практикува, но все още не са опредадени поколенчески и в този смисъл неприемането им от следващото поколение би могло да ги превърне в излишъци.

Излишъците са изоставени, забравени и отмиращи елементи, необслужващи ценността, функциите и потребността от почит с празнуване. Тук, като пример, бихме представили онези елементи (атракциони) привнесени в училищния празник през периода 1945-1990 г., характеризиращи се със свръхидеологизираност.

В резултат от проучването на педагогическа, социологическа, културологическа, етнографска и историческа литература се установи, че училищната празниност е една от най-малко разработваните в педагогическата наука. По своята същност написаното за училищния празник може да бъде обхванато чрез следната обща класификация:

1. Публикации с призивно-пропаганден характер – апели, статии, брошури и публицистични изследвания.
2. Публикации, които отразяват конкретно събитие или тържество – дописки, спомени и интервюта.
3. Публикации, които обслужват празника – сборници с художествени текстове и песни.
4. Публикации с популяризаторски характер – материали в пресата, радиото, телевизията и интернет.
5. Научни изследвания, посветени на проблематика, която има отношение към училищния празник.
6. Научни изследвания, посветени на отделни проблеми на училищния празник.

Проучването на битуващите училищни празници и типовите им сценарии започна от сборника с художествени текстове за училищни празници, със заглавието „Училището празнува” (1986). В предговора на сборника А. Чоев и Р. Киров обявяват официалния училищен празничен календар. (Виж таблицата).

Необходимо бе да проверим актуалността на посочения училищен празничен календар и неговата динамика в следващите години. Това изследване започна при старта на прехода между два периода в най-новата история на държавата ни.

През 1989 г., 56 учители (всичките жени) – студенти в задочна форма на обучение в ЮЗУ „Неофит Рилски”, бяха помолени да направят класация на петте най-важни училищни празника. (Виж в: А. Ангелов, 2014). Класацията очерта празничния календар на българското училище до началото на обществените политико-икономически промени и приемането на новата Конституция. (1989-1991). (Виж таблицата).

Училищният празничен календар показва, че мисията и целта на училището са подменени. Почти половина от училищните празници са посветени на почит към ценности не на училището, а на идеологията на управляващата партия. Значителна част от училищните празници са структурирани върху събития, свързани с насилие. На основата на „натрупания опит и традиции в българското училище”, през 1996 година, Министерството на образованието, науката и технологиите (МОНТ), определи празниците в българското училище (МОНТ; 1996). (Виж таблицата).

Министерството определя училищните празници като педагогически форми в различните направления на извънкласната и извънучилищната дейност. Тази позиция на министерството мотивира да се потърси съотносимостта на училищния празник към педагогическата категория форма. В посочения по-горе документ, макар да съществува раздел „Празници и церемонии в училище”, понятието училищен празник отново не е дефинирано. Качественото прилагателно „училищен” е употребено единствено за да се определи мащабът на празника. Най-общо училищният празник се приема като средство за постигане на педагогически цели, основно във възпитанието на учениците. Нито дума за ролята на учителите и родителите.

От новия училищен празничен календар са отпаднали празниците, свързани с идеологията на управляващите български правителства, до 1989 година. Националният празник на Републиката е разположен в учебната година и изисква празнично почитане от училищната общност. Продължава да битува празникът на светите братя Кирил и Методий, чийто празник, в отсъствието на българска държава, пръв поема ролята на национален. Възстановяват се забранявани празници: „Ден на народните будители” и комплекс християнски празници, назовани – „Празници, свързани с календарно-обредна система”. В училищния празничен календар се добавят празници, утвърдени от авторитетни международни организации – например ООН. Недоумение буди отсъствието от училищния празничен календар на такива празници, като: „Ние вече сме грамотни” и особено –  „Край на учебната година”, след като „церемонията по свалянето на държавното знаме е задължителна”.

В същата година, (1996), Ангел Тонов и Галя Данчева обнародват своята версия на училищния празничен календар. (Виж таблицата). Според тях „училищните празници са част от националните, но имат и свои, „специфични тържества”, като например: първият учебен ден, празникът на буквите, краят на учебната година. Те отбелязват празници като „Ден на народните будители”, 24 май” и националният – „Трети март”.

Според авторите, в празничия календар „битуват и семейните празници – „Коледа” и „Великден”, а също така и международните: „8 март – Деня на майката”, и „1 юни – Деня на детето”. Те утвърждават човешки, народностни и обществени добродетели, обогатяват духовно и емоционално детето; „целят крехката му душевност да се сроди с красотата на родната традиция, да се вживее в нейната емоционална атмосфера”. (Тонов, Данчева, 1996). Съставителите на сборника не са забравили „годишните сезони и любовта към Родината”. Изненадва фактът, че авторите не са откроили категорично празниците: „Юбилей на училището” и „Юбилей на патрона”.

През 1998 г., от анкетираните през 1989 г., 56 студенти, отговори на анкетата, отново чрез пощенска кореспонденция, представиха 32. Те все още бяха практикуващи учители. (Виж в: А. Ангелов, 2014). Отговорите им оформиха облика на българския училищен празничен календар в периода на първото десетилетие след началото на обществените политико-икономически промени. (Виж таблицата).

Учителите отдават на забрава всички типизирани от тях в предходното изследване „идеологически” и голяма част от „привнесени”-те, и „натрапени”-те на училището празници. Включват в празничния календар на училището Националния празник на Републиката, без да го определят, като „Ден на освобождението на България от османско иго”. Учителите с по-малък педагогически стаж с категоричност приемат празника „Ден на народните будители”. По отношение на празничните дати – „8 март” и „9 май”, мненията са разделени приблизително на половина. Учителите с по-голям педагогически стаж продължават да утвърждават на тези дати празниците, съответно – „Празник на майката” и  „Ден на победата”, докато  учителите с по-малък педагогически стаж предлагат промени; Празникът на майката да се чества на 25 март – „Благовещение”, а  9 май  да се чества като „Ден на Европа”. Анкетираните учители отхвърлят наименованието на празника, честван на 24 май, формулиран от МОНТ (1996 г.) като „Ден на славянската писменост, просвета и култура” и го приемат с официалното му наименование, като „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”. Макар и с ниски показатели, „Рожденият ден на ученик” е посочен сред училищните празници и в двете изследвания. Доминира разбирането му като „подарък на един училищен ден за ученика-рожденик”. Училищният празничен календар показва, че в българското училище са стартирали процеси на етно-религиозен ренесанс.

Обобщавайки вариантите, училищният празничен календар добива следния вид:

 

Училищни празници	1986 г.	1989 г.	1996 г. МОНТ	1996 г.	1998 г.
Откриване на новата учебна годи­на -15 септември	да	да	да	да	да
Ден на народните будители – 1 ноември			да	да	да
Коледа			да	да	да
Нова година	да	да	да
Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари	да	да	да	да	да
„Баба Марта” – 1 март		да	да		да
Национален празник – 3 март	да	да	да	да	да
Международен ден на жената – 8 март	да	да		да	да
„Празник на буквите”	да	да		да	да
Великден			да	да	да
Годишнина от Априлското въстание – 20 април	да	да	да	да
Юбилей на училището		да	да		да
Патронен празник на училището					да
Рожден ден на ученик		да			да
Международен ден на труда – 1 май	да	да			да
„Ден на победата”/„Ден на Европа”  – 9 май		да			да
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост – 24 май	да	да	да	да	да
Край на учебната година	да	да		да	да
Международен ден за защита на детето -1 юни	да	да	да	да

    

Коментар на резултатите от таблицата:

1. Училищните празници, които устойчиво присъстват в календара са: „Откриване на нова учебна година – 15 септември”, „Годишнина от обесването на Васил Левски – 19 февруари” и „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”.
2. Устойчиво е присъствието на празничната дата 3 март.
3. Устойчиво е присъствието на празника “Край на учебната година” и „Празник на буквите”. Отсъствието му в празничния календар на МОНТ (1996) е обяснимо с битуването му единствено в живота на първокласниците.
4. След възстановяването му, „Денят на народните будители – 1 ноември”, макар и честван противоречиво, проявява тенденция на устойчивост.
5. Изненадва спорадичното присъствие на училищните празници: „Юбилей на училището” и „Патронен празник на училището”.
6. Остава необяснимо присъствието в училищния празничен календар на семейните празници: „Коледа”, „Нова година”, „Баба Марта – 1 март” и „Великден”.
7. Обективността изисква да признаем, че празниците: „Годишнина от Априлското въстание – 20 април” и „Международен ден за защита на детето – 1 юни”, училището не празнува. При първия, както и при „Ден на победата”/„Ден на Европа” – 9 май, учениците са част от „задължителната масовост”, необходима на някой амбициозен кмет, а от втория училището по-често се дистанцира, защото не открива съвместимост с „новата социална роля – ученик”, а също така, защото е ситуиран след края на учебната година.
8. „Международният ден на жената – 8 март”, по генезис носи белезите на идеологичност, а по характера си е дискриминационен.
9. „Международният ден на труда – 1 май” за училището е свободно време.

Потребноста от празнуване у малките ученици, техните родители и учители изследват през 1995 К. Голешова и Л. Тодорова (Виж в: А. Ангелов, 2014).  Изследването показва, че всички групи са консенсусни единствено по отношение на  ценностите, които актуализират празниците „Коледа” и „Нова година”, докато празникът „24 май” е ценен само от възрастните. Привнесените празници, като „Хелуин” и „Св. Валентин” отсъстват. Налага се изводът, че училищните празници се възприемат като свободно време от младите хора, родени в края на осемдесетите години, а особено след 1990 г. Празникът свързват с подаръците, с доброто настроение, със семейството и с трапезата.

Наблюденията и анализът върху битуващите училищни празници, в периода 2003-2006 година, показа:

1.) Изместена фазова пулсация – фазата „Веселие” предхожда фазата „Почит на ценността”;

2.) Нарушен баланс между хедонистично и представително. При „представителното” доминира инерционно спазване на традицията, а при „хедонистичното” – необосновано възприемане и налагане на елементи от чужди културни модели;

3.) Разминаване в мненията на учители, родители и ученици за събитийността в живота на ученика;

4.) Доминиращо е възприемането на празника като свободно време;

5.) Неудовлетворена е ученическата потребност от празнуване.

Разминаването в мненията на учители, родители и ученици за събитийността в живота на ученика, която наблюдавахме в провежданите училищни празници, намери своята причинност в резултатите от анкета и беседването ни с тях (Виж в: А. Ангелов, 2014).  

Като събитие малките ученици определят: рожден ден; ваканциите; ново приятелство. загуба на приятелство; ново дете в семейството; смърт на родител или родственник; промяна на местоживеенето; животинчето и грижите за него.

Като събитие родителите определят: промяна в здравословното състояние; ново дете в семейството; рожден ден; смърт на родител или родственник; изневяра, раздяла, нов брак на родител; девиантно поведение (лъжа, кражба, опиати); грамотността – ключ към разбиране на културата; промяна на местоживеенето; лишаване от свобода на родител.

Като събитие учителите определят: грамотността – ключ към разбиране на културата; учителят – новият авторитет; ускорено физическо, психическо и интелектуално порастване; социалната роля – ученик и преминаването в по-горен клас; девиантно поведение (лъжа, кражба, опиати); триумф или провал в училищния делник или състезание; публичност на учебния труд; извънредни – учителската стачка от 2007 г.

Коментар на резултатите:

1. Училищният празничен календар се строи по оная събитийност в живота на ученика, която учителите приемат за значима.
2. Родителите разпознават събитийността в живота на децата си, свързана с училището, единствено с грамотността.
3. Малките ученици определят като събитие, свързано с училището – ваканциите и новото или загубата на приятелство.

В изследване за проверка на емоционалната удовлетвореност от училищните празници (2007), учителите следваше да посочат времето на кой от празниците за тях е свободно (Виж в: А. Ангелов, 2014).

Коментар на резултатите:

1. Учителите категорично не приемат за свободно времето на празниците: „Откриване на новата учебна година – 15 септември”, „24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”, „Край на учебната година”, „Патронен празник на училището”, „Юбилей на училището” и „Празник на буквите”.
2. „Международният ден за защита на детето – 1 юни” разделя учителите на половина.
3. Без пояснения, учителите категорично приемат за свободно времето на следните празници: „Ден на народните будители – 1 ноември”, „Ден на освобождението на България от османско иго – 3 март”, „Международен ден на труда – 1 май” и „Годишнина от независимостта на България – 22 септември”. Това е тревожно, защото, голяма е вероятността, следващото поколение да ги отдаде на забрава.
4. Учителите, когато приемат за свободно времето на някои от празниците, задължително се поясняват. Поясненията са следните: aко е събота или неделя; почита се, като даваме знания за него в учебния процес; почита се чрез извънурочна дейност; почита се от семейството; не се почита от учениците, защото ценността му е неразбираема за тях; не се почита, защото ценността му е свързана с определена идеология.
5. Учителите, когато са без мнение за свободно времето на празниците, също задължително се поясняват. Поясненията са приблизително същите.

Причини:

1. Позицията на Министъра на образованието, който ежегодно постановява със Заповед, кои училищни празници са „неработни, но присъствени дни”.
2. Позицията на синдикатите в образованието, отразена в браншовия колективен трудов договор, е, че училищните празници са дни, каквито са събота и неделя и ангажиментите на учителите следва да се обезпечават финансово, съобразно това.
3. Ценността, която почитат част от училищните празници е загубила актуалност за учителите, не им носи емоционална удовлетвореност и у тях е настъпило разочарование.

Извод: Празничното интерпретиране на почитаните от училищната общност ценности и осмислянето им като значими събития в живота на ученика, предполага повишена компетентност на ръководители, учители и родители по отношение на  създаването на подходяща мотивираност в определени времеви периоди на училищния живот. Подходящата мотивираност на учителите следва да е резултат на „натиск по посока към нормалност”, т.е. да бъдат мотивирани така, че да не определят  училищният празник като свободно време.

Неудовлетворена е потребноста от празнуване и у учениците. Това е видно от интервю с работна тема: „Моята представа за училищния празник”. Предлагам типични отговори:

– „Тези учители, които отговарят за празниците, измислят такива сценарии, които не отговарят на нашите представи за празник”;

– „Аз си представям училищния празник като едно весело, забавно и полезно представление, в което учителите и учениците ще участват като приятели, които имат какво да си кажат и извън часовете”;

– „Аз си представям училищния празник като едно импровизирано студио, в което учители и ученици участват в реалити-шоу”;

– „Бих искала да видя учителите си в интелектуално състезание, чиито правила и въпроси са измислени от учениците”;

– „През цялата година учениците да номинират най-добрите учители, а учителите най-добрите ученици и класациите да се излъчат на празника”;

– „Ученици и учители да имат възможност да си отправят благодарности, препоръки, да изкажат мнения”;

– „Учениците да подготвят шаржове и карикатури на своите учители, а преподавателите да предложат ученически бисери и забавни случки от учебните часове”;

– „Учениците да бъдат мотивирани да покажат творчески заложби, да участват в скеч, да изпълнят песен и др. под.”;

– „Празникът да е интересен, запомнящ се и да сближава, онези, които всеки ден влизат в училището”.

Коментар на резултатите: Предложените отговори внасят яснота защо днешните ученици отдават на забрава „Денят на народните будители”, а насочват цялата си изобретателност и енергия в почит на чуждия – „Хелуин”. Със значителна доза горчилка следва да признаем, че към тази им позиция ги тласка, както Министерството, определяйки празника, като ваканция, т.е. като свободно време, така и гражданството, което все по-адекватно се ориентира в цените и все по-неадекватно – в ценностите.

Изводи:

1. Училищната празнична система е отворена динамична система, която се подчинява на механизмите на традицията. Новите поколения, като носители на нови идеи, отдават на забрава едни и налагат нови училищни празници.
2. Анализът на данните от проучването показва, че българското училище строи актуалния си празничен календар като инерционно запазва най-жизнените – живата традиция с нейните стари и по-нови елементи; освобождава се от отмиращите елементи; предпазливо прави иновации.
3. Училищният празничен календар показва, че в българското училище са стартирали процеси на етно-религиозен ренесанс.
4. У учителството, доминиращо е възприемане на празника като свободно време.
5. Училищният празничен календар се строи по оная събитийност в живота на ученика, която учителите приемат за значима.
6. Неудовлетворена е ученическата потребност от празнуване.
7. Наложително е смяна на модела на училищния празник с нов, който да бъде съобразен с емоционалността, целеполагането и личностния идеал на новото поколение ученици и учители.

Мнозина отправят критики към образователната система и по-конкретно към училището за социална пасивност. По адрес на училището се сипят упреци за  това, че учениците се готвят лошо за живота им на възрастни, а в днешния ден – за нарасналите агресия и отчуждаване сред младите. От училището все по-настойчиво се изисква да работи по-добре, като едновременно икономисва средства. Наблюдава се парадоксална ситуация: никога преди към училището не са предявявани толкова високи изисквания, както сега, и никога по-рано не е констатирано такова нежелание да се увеличат, в оптимален размер средствата, необходими му да изпълни тези високи изисквания и реши предстоящите му задачи (Виж в: „Учителско дело”, бр. 15/21 април 2003 г.).

В своето изследване „Продължаващото обучение на учителите пред предизвикателствата на демократичните ценности” (Т. Дронзина, Я. Такева, 2012), очертават предизвикателствата пред училището. Сред тях откриваме: демографската криза, училищната атмосфера, квалификацията на учителите, гражданското образование и гражданското участие в училището, външното оценяване, комуникацията с медиите, дисциплината в училище.

В анкета (2012), 26 осмокласници от благоевградска гимназия, част от които бяха първокласници през 2005/2006 година, и 26 техни родители, бяха помолени да подредят по значимост очертаните от Дронзина и Такева предизвикателства. Групата на учениците и родителите допълнихме с група от 7 учители:  2 – филолози, 4 – музиканти и 1 богослов. (Виж в: А. Ангелов, 2014).

Коментар на резултатите:

1. Предизвикателството „комуникация с медиите”, както ученици, така родители и учители поставят в края на класацията. Но изследването показва, че реакцията на училищата се отличава с неумение за контакт с медиите, страх от контакти с тях, избор на стратегията на „затворените врати” като реакция на възприета враждебност, неумение и липса на готовност да се гледа на медиите като на партньор.
2. Интересът от усъвършенстването на училището води до прекомерни очаквания единствено към образователните постижения на учениците. По отношение на предизвикателството „външно оценяване”, което и при ученици, и при родители е сред значимите, учителите го омаловажават.
3. Разгърналата се в последните години дискусия за състезателност и високи учебни постижения, активизира интерпретации, които ги свързват с идеята за качеството на образованието. Анкетираните учители разбират това, като предизвикателство да повишават своята квалификация, но основно като предметници.
4. Предизвикателството „училищна атмосфера” заема водещото място. То бе пояснено допълнително като резултат от „удовлетворението на учителите, на учениците и родителите от характера на отношенията между тях”, а също и като резултат от „хармония в съжителството и съвместяването на различни цели, жизнени проекти, култури и алтернативи в училищната общност” (Т. Дронзина, Я. Такева, 2012).

Извод: Празниците са дотолкова „градиво” на „училищната атмосфера”, доколкото са представителни за училището и учителите. Компонента – хедонистичност остава неразбираем и неприемлив за учителите.

В своя празничен календар, училището следва да открои училищните празници от останалите, защото именно те са онези, които оформят неговия облик и са част от неговия престиж. Училищен празничен календар, изграден върху нов модел, ще бъде сред индикаторите на добре организираното, а това означава – успяващото училище. Училищният празник е атрактивният му медиатор, защото го представя като обичано училище.

Нов подход е необходим в организация и провеждане на училищни празници по модел, при които фазовата им пулсация е нормализирана, а чрез използване на метода „монтаж на атракциони” се осъществи баланс между представително и хедонистично, и училищния празник се превръща в център на събитийната наситеност в живота на ученика.

Училищният празник е сложен художествено-възпитателен комплекс. Той актуализира пред обществото ценността познание чрез свои уникални, в динамиката на социалния и културния живот, образци и модели на празнично поведение, въплътени в система от атракциони.

Понятието „атракцион”, авторът му натоварва смислово като „единица за измерване на въздействието в изкуството” (С. Айзенщайн, т.1,). Прави това в 20-тите години на 20 в., когато терминът „монтаж” не е станал още популярен. „Монтажът на атракциони”, според него е „съчетаването на единиците въздействие в едно цяло” (С. Айзенщайн, т.1,).

В ранните си творческо-аналитически статии, знаменитият кинорежисьор споделя, че разглежда атракциона като „основен материал на театъра” (С. Айзенщайн, т.2,), в който „като решаващ елемент се издига зрителят, и като се изхожда от това, се прави първи опит за организиране на въздействието и за привеждане на всички разновидности на въздействие върху зрителя сякаш към еднакъв знаменател” (С. Айзенщайн, т.1,).

Поради опасността от спекулативно тълкуване, Айзенщайн пояснява, че атракционът няма нищо общо с “трика” и излага разбирането си, че „трикът е завършено постижение в сферата на определено майсторство (предимно в акробатиката), само един от видовете атракциони при съответно негово поднасяне; в терминологичното си значение като нещо абсолютно, завършено в себе си – е пряка противоположност на атракциона, който се базира изключително върху нещо относително – върху реакцията на зрителя” (С. Айзенщайн, т.2,). Според автора  принципът „монтаж на атракциони” предхожда, но се родее  с принципа на „идейно-смисловия монтаж”.

В училищния празник, принципът „монтаж на атракциони” се проявява във въздействащото почитане на ценност и събитие, чрез конструирането на избрани, въздействащи и извън композицията на празника елементи (атракциони), но с точно ориентиране към определен краен ефект. Това предполага точно проверено и многостранно обгледано въздействие върху различните сетива, основно на ученика. Използването на този принцип при структурирането освобождава училищния празник от потисничеството на самоцелността, на битуващата илюзорност и умозрителност. Той предполага действеност, като допуска при монтажа вплитане на цели „изобразителни откъси” и дори на някаква сюжетна интрига. Справедливостта изисква да признаем, че до сега атракционът е бил използван интуитивно от всеки опитен режисьор, но предимно в изграждането на „хармоничната композиция”. При структурирането на училищния празник, монтажът на атракционите следва да се изгражда не върху взаимното им противопоставяне или неутрализиране, а върху обоснованата им изява. В пулсиращо взаимодействие, в съответен момент на преден план се изявява онзи атракцион, който при дадени условия най-непосредствено води към най-адекватна почит на ценността и събитието, най-пълно разкрива съдържанието, смисъла, темата и идеята на празника. Цел на този принцип е училищният празник да упражнява максимално въздействие върху празнуващата общност. Това предполага съобразяване на целта и смисълът на въздействието. Предполага да се реши какво да се покаже, т.е. какви средства да се подберат, така щото привеждайки ги в действие да доведат до определена система на въздействие.

В това Айзенщайн вижда смисъла на принципа „монтаж на атракциони” при приложението му в театъра, а по-късно и в киното. Именно в това се състои главният смисъл в прилагането му при конструирането на училищния празник.

Новият модел следва да удължава празничната фаза, но така, че тя да се композира в отделни части, които са различни по характер. Само една част от тях представлява върховия момент, т.е. – празничната кулминация на училищния празник.

Такъв модел следва да е с нов поглед към възможностите за комплексно участие (с инициативи, дейности и разходи) на училищната общност към решаване на проблеми на училищната празничност, с цел превръщането ѝ в атрактивен училищен медиатор.

Подходът при конструиране на празничното – „детство, поставено в центъра”, предполага празнично поведение, което заявява и на общностите, различни от училищната, че малките ученици са не само субект на грижи, но и обект на права. Идеен център на такъв нов модел на училищен празник следва да е радостта от познанието, от общуването, от творчеството и от порастването.

За да проверим съотносимостта и приложимостта на факторите и характеристиките на един такъв модел към битуващия училищен празничен календар. проведохме анкетно проучване (2012), в което участваха 34 учители, разпределени, както следва: по пол – всички жени; по образование – магистри; трудов стаж – над 15 години. Според местоработата: Благоевград – 18, София – 4, голям град – 2, малък град – 4, село – 6. (Виж в: А. Ангелов, 2014).

Коментар на резултатите:

1. Като ключов житейски преход във възрастов аспект са посочени празниците: „Откриване на учебна годи­на”; „Ден на ученика”; „Край на учебната година”; „Ние вече сме грамотни!”.
2. Нито един от посочените в листата празници не е определен за ключов житейски преход в социален аспект, дори с 50 % положителни отговори. Относително най-високи са резултатите за: „Откриване на новата учебна годи­на”; „Край на учебната година”; „Ние вече сме грамотни!”; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”.
3. По отношение на уникалността на събитието за ученика, фаворити са: „Ние вече сме грамотни!”; „Откриване на новата учебна годи­на”; „Ден на ученика”.
4. 4. Чувството за личен успех стимулират празниците: „Ние вече сме грамотни!”; „Край на учебната година”; „Спортен празник на училището”; „Международен ден на учителя”.
5. Като празник, въплътяващ щастието (от познанието, от общуването и от порастването), учителите определят: „Ние вече сме грамотни!”; „Откриване на новата учебна годи­на”; „Край на учебната година”.
6. 6. Весели, според емоционалната си окраска, биват определени следните празници: „Ден на ученика”; „Нова година”; „Баба Марта”; „Международен ден за защита на детето”; „Спортен празник на училището”; „Коледа”; „Ние вече сме грамотни!”; „Откриване на новата учебна годи­на”; „Край на учебната година”; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”.
7. Като начало (край) на период, непосредствено свързан с познанието, категорично първенстват: „Край на учебната година”; „Ние вече сме грамотни!”; „Откриване на новата учебна година”.
8. Учителите са категорични, че празниците, отдаващи почит на личност (събитие) с изключителен или значим принос за общността и нацията, са: „Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България”; „Годишнина от обесването на Васил Левски”; „Ден на народните будители”; „Годишнина от Априлското въстание”; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”; „Годишнина от Независимостта на България”; „Ден на освобождението на Бълга­рия от османско иго”.
9. Малък е процентът на учителите, които вече се отнасят към училищния празник като към свободно време. Това те правят, когато празникът е включен в националния празничен календар, като, например: „Ден на освобождението на Бълга­рия от османско иго”; „Коледа”; „Нова година”; „Великден”; „Международен ден на труда”.

Забележка: Макар и минимален процент, тревожи позицията на учители, които възприемат времето на такива празници, като: „Денят на народните будители”, „Патронен празник на училището”, „Юбилей на училището”, „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”, „Край на учебната година” и „Международен ден за защита на детето”, като свободно.

1. Изненадва макар и малкият процент учители, които не откриват светския характер на празници като: „Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България”; „Патронен празник на училището”; „Спортен празник на училището”; „Ние вече сме грамотни!”; „Край на учебната година”.
2. Възстановената близост на училището с църквата, е вероятната причина единици от анкетирането да определят като празници с религиозен характер – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, Патронният празник на училището и Краят на учебната година.
3. Като празник на цялата училищна общност, учителите определят: „Юбилей на училището”; „Патронен празник на училището”; „Ден на народните будители”; „Спортен празник на училището”; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”; „Откриване на новата учебна година”; „Край на учебната година”.
4. Учителите са категорични в твърдението си, че следните празници са празник на нацията: „Ден на освобождението на България от османско иго”; Годишнина от Независимостта на България; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”; Годишнина от Априлското въста­ние; „Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България”; Годишнина от обесването на Васил Левски.

Забележка: Доминира празничната система на държавнотворния народ.

4. Като демонстрация на степени на образователно постижение, биват определени следните: „Ние вече сме грамотни!”;” Край на учебната година”.
5. Празниците, които се влияят от идеология и политика, за учителите са: „Ден на победата над хитлерофашизма – 9 май”; „Ден на Европа  – 9 май”.
6. Равнопоставеност на участниците (ученици, родители, учители) в него, анкетираните учители откриват в ценността, която почитат следните празници: „Месец за защита на природата”; „Откриване на новата учебна година”; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”; „Седмица на гората”.
7. Почит към насилието, макар и единици, откриват при: „Ден на победата над хитлерофашизма”; „Ден на Европа”; Годишнина от Априлското въстание; „Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България”.

Забележка: Отсъствието от тази класация на празниците: „Международен ден на жената” и  „Международен ден на труда” показва, че учителите или не знаят, или са отдали на забрава генезиса на празниците.

8. Като предполагащи емоционално, интелектуално, финансово и физическо напрежение за цялата училищна общност, анкетираните учители, определят: „Откриване на новата учебна годи­на”; „Край на учебната година”; „Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост”; „Юбилей на училището”; „Патронен празник на училището”.
9. Пренебрежимо малък е броят на учителите, които определят тези празници като временно явление. Единственото изключение е празникът – „Международен ден без тютюнев дим”, който събира четвърт от гласовете.

Необходими пояснения. В пулсиращата през последните десетилетия дискусия относно ценността, почитта ѝ, и, съответно, наименованието на някои от празниците на нацията, обществото ни добива съгласие Националният празник на Р. България, от „Ден на освобождението на България от османско иго” да се именува „Ден на възстановяването на българската държавност”, а Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост да се именува на „Ден на българската писменост, просвета и култура”. Ние приемаме аргументите на патриотичната българска интелигенция и подкрепяме тази позиция, още повече, че тя е адекватна на девиза на Европейския съюз, като „Съюз на Отечествата”. Тази е и причината да предложим актуализация на имената на тези два празника на нацията, в битността им като училищни, а именно: „Ден на България” – 3 март и „Ден на българската писменост, просвета и култура” – 24 май.

Досегашната практика сепарира и омаловажава ролята на бащата като родител, както и на „значимите други” за малкия ученик. Фаворизира се ролята на майката и жената. Това е несправедливо и погрешно. Като прибавим към това и фактът за доминиращата позиция на жените в образователната система, като цяло, можем да определим сегашното състояние като дискриминиращо другия родител. За преодоляване на тази несправедливост, като начало, следва да се започне с утвърждаването на празника – „Ден на родителя”. За училищните общности, с доминиращ брой християни, празникът следва да се случи на 21 ноември.

Особената значимост и уникалност на училищния празник „Ние вече сме грамотни!”, в който, сякаш, е синтезирана цялата мисия на началната степен на училището, предполага празнична почит, която се прави само веднъж в живота. Ето защо, с предложения модел се удължава празничната фаза, но така, че тя да се композира в отделни части, които са различни по характер. Само една част от тях представлява върховия момент – празничната кулминация на училищния празник, т.е. празникът се разполага в седмица, а нашето предложение е да бъде назован – „Ние вече сме грамотни! – седмица на грамотността”.

Извод: В резултат на изложеното до тук, празничният календар на българското училище, добива следната структура:

1. Училищни празници:

Откриване на новата учебна годи­на – 15 септември;

Ден на народните будители – 1 ноември;

Ден на родителя – 21 ноември;

Ден на България – 3 март;

„Ние вече сме грамотни!” – седмица на грамотността;

Ден на ученика;

Ден на българската писменост, просвета и култура – 24 май;

Юбилей на патрона на училището;

Юбилей на училището;

Завършване на образователна степен.

Забележка: 1. Тържественият акт при завършването на първи клас е компонент на празничния комплекс – „Ден на българската писменост, просвета и култура – 24 май”. 2. Абитюриентският бал е компонент на празничния комплекс – „Завършване на образователна степен”.

2. Събития, почитани празнично от училището
   • Обществени:

Ден на Съединението – 22 септември;

Годишнина от обесването на Васил Левски -19 февруари;

Годишнина от Априлското въстание – 20 април;

„Ден на Европа” – 9 май;

Ден на Ботев и загиналите за освобождението на България – 2 юни.

• Циклични – свързани с календарно-обредна система на различните вероизповедания. Доминира празничната система на държавнотворния народ.
• Еднократни – свързани със здравната, техническата и спортната дейност, с книгата, информационните технологии науките и изкуствата.

Извод: Резултатите потвърждават възможностите на прeдлагания модел за успешна приложимост. Новото българско учителство приема предложения подход, при който празникът прави ученика значим в ключовите му житейски преходи, балансира представителното с хедонистичното, чрез нормализиране на пулсиращите му фази и превръща училищният празник в атрактивен медиатор на успяващото училище.

 

Литература / Reference:

1. Айзенщайн, С. (1976) Избрани произведения. т. 1. София. Наука и изкуство, 164-165.
2. Айзенщайн, С. (1976) Избрани произведения. т. 2. София. Наука и изкуство, 48-50.
3. Ангелов, А. (2014) Училищният празник в българското начално училище. Дисертационен труд.
4. Блъсков, Ил. Р. (1976) Спомени. София. Издателство на Отечествения фронт.
5. Блъсков, Ил. Р. (1985) Повествования за възрожденското време. София. Издателство на Отечествения фронт.
6. Дронзина, Т., Я. Такева. (2012) Продължаващото обучение на учителите пред предизвикателствата на демократичните ценности. В: Образователната система – с поглед в бъдещето. София. СБУ, „Професионална библиотека”, кн. № 11, с. 175-186.
7. Любословие. (1846) г. II, № 20-24.
8. Марушиакова, Е. (1991) Съвременни аспекти в еволюцията на празнично-обредната система. Българска етнография, № 6, с. 39-51.
9. МОНТ (1996) Насоки за организиране на извънкласната и извънучилищната дейност с учениците. Аз-Буки, бр. 2.
10. МОНТ (1996) Насоки на съдържанието и организацията на дейността на класния ръководител в българското училище. Аз-Буки, бр.2.
11. Павлов, Зл., А. Ангелов. (1994) Кратък театрален речник. ч. І /А-З/. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, с. 32.
12. Тонов, А., Г. Данчева. (1996) Детски поетичен календар. В. Търново. Слово, с. 6.
13. Уводна: (2003, 21 април) „Да направим по-качествено българското образование”. „Учителско дело”, бр. 15.
14. Чоев, Ал., Р. Киров. (1986) Училището празнува. София. Народна просвета.