Abstract: The material examines a psychological problem – the one about the impact of alcohol on the young person. The empirical study covers modern students from Bulgarian universities and colleges. Conclusions were made about the physiological, socio-psychological and sexual impact of alcohol on the psychic of the persons surveyed.

„Бог е създал водата, а човекът – виното”

                                                                                     Виктор Юго

Въведение

В този материал ще представим разсъждения и ще анализираме резултатите от едно емпирично изследване за въздействието на алкохола върху човека. От методологична гледна точка, не можем да направим коментари и изводи от това изследване ако не проведем макар и кратко теоретично обсъждане върху проблема за ценностите, защото, алкохолът е именно материална и социална ценност, колкото и да е неприятно да признаят това някои хора, наричащи себе си „въздържатели”. По презумпция, в хуманитарните и икономическите науки, под ценност се разбира всяко нещо от реалната природна или социална действителност, което с дадено свое качество е полезно за обществото и човека. Още в началото ни се иска да заявим, че водещо при анализа на данните, които ще представим по-надолу в изследването си, ще бъде не толкова формалното съществуване на самия алкохол, което е несъмнено, не толкова неговите качество и количество, макар че ще представим количествени степени на въздействащ върху изследваните лица алкохол, колкото характера на промените, предизвикани от него върху егото, съзнанието и поведението на всяко едно изследвано лице, т.е нас ни интересува субективният аспект на ценностното отношение „потребител на алкохол – алкохол”.

Ценностното значение на алкохола, което той има за определени хора, може да бъде идентифицирано истински ако се подчертае неговото индивидуално значение, неговият личностен смисъл. Щом разсъждаваме и пишем за алкохола, ние сме задължени да имаме предвид как го оценява, как се отнася към него не толкова обществото и социума, като широки социални единици, а отделният човек, конкретният негов потребител.

И така, приемаме, въпреки възраженията на въздържателите, че алкохолът представлява определена ценност в различни стопански, търговски, икономически, социални и др. аспекти. Нас, обаче, ни интересува преди всичко психологическият и социално-психологическият му аспекти – в тази посока са насочени изследователските ни търсения. Във връзка с това е необходимо предварително да споделим мисли за функционирането на ценностите изобщо и на алкохола като такава.

Ценностите придобиват способност да функционират и реализират въздействащата си сила, само когато бъдат осъзнати и преживени от човека. Те няма как по друг начин да прояват действената си същност, освен ако не успеят да персонифицират предназначението си, т.е. ако не се свържат с определени предпочитания, ако не успеят да удовлетворят определени екзистенциални нужди, потребности и търсения на конкретния индивид. Няма ценности вън от осезаемите им стойности, превърнали се в значими за отделния човек. Процесът на създаване на ценностите е обществен, а процесът на тяхното потребяване и окачествяване – социален. В обществената действителност се създават, произвеждат и творят материалните и духовните ценности, а в социума те се превръщат в идеи, от позициите на които, се оценяват и прокламират тяхната по-висока или по-ниска авторитетност и значимост. Всичко това е безусловно вярно. Но, нито практическото създаване, нито идейното интерпретиране на ценностите имат смисъл ако не се пречупят, ако не оставят следи в съзнанието, чувствата и поведението на личността, ако не успеят да изявят пред неповторимия, оригинален и своеобразен „Аз” референтната си същност. Обществени и социални като факти и идеи, ценностите стават смислени и стойностни, когато се превърнат в личностни и индивидуални, във важни и по-малко или повече значими за отделния човек – в това се състои двусмислеността и двузначимостта на ценностите.

Правим този коментар не толкова от стремеж към теоретизиране, колкото от факта, че тук става дума не за някаква друга ценност, а именно за алкохола. Той е един продукт на обществената практика, който има определена материална стойност и цена. Идеята за консумирането му, обаче, има противоречив и нееднозначен смисъл като понякога по твърде различен начин се приема в социалното съзнание, и не намира един и същ отклик от мнението на хората. Противоречивостта на алкохола като материална ценност характеризира неговото място в общественото мнение и в социалното съзнание. За една част от хората той е необходим, желан и търсен, за други – отхвърлян, избягван и неизползван. Тази противоречивост и нееднозначност в ценностната същност на алкохола довежда до разделянето на хората на „пиещи” и „въздържатели”, едва ли не, на „грешници” и „праведници” – това се случва в социалната действителност, това характеризира мнението на обществото към алкохола.

Ненавиждан или обичан, „бич божи” или „дар от бога”, „грешник” или „светец”, проклинат или приеман, така или иначе, алкохолът съществува и се ползва от хората по различни поводи, с различни мотиви, в различни обеми. Щом се създава, щом го има, щом се използва, значи някому е необходим, някой изпитва нужда от него. А е необходим, защото въздейства по определен начин върху индивида, защото променя някак си неговото поведение, защото отговаря на определени негови предпочитания и очаквания, защото удовлетворява дадени човешки физиологични, духовни, комуникативни, сексуални и кой знае още какви потребности.

Едно отклонение: На въздържателите и „праведниците”, отхвърлящи алкохола и назидателно определящи пиещите като неразумни „грешници”, ще припомня една мисъл на големия американски писател Франсис Скот Фицджералд. Той е казал: „Наздраве за алкохола – розовите очила на живота”. Може би наистина самият той е бил алкохолно зависим – така пишат неговите биографи, това е отбелязано и в Интернет – и затова е изказал тази мисъл. Това аз не знам, но ми се струва, че неговите думи не са съвсем лишени от определен житейски смисъл.

При направения коментар за алкохола като ценност съзнателно пропускаме параметъра „количество”. Ние не казваме, че алкохолът е ценен, когато е много („опазил ни Бог”), нито, че колкото повече се пие, толкова по-добре („пепел ни е на устатата”). Ценността му не е в неговия обем, а в неговото свойство да въздейства, да удовлетворява функциониращите в индивидуалната психика потребности, интереси, мотиви и отношения. На кого колко алкохол му е нужен, за да изпита това въздействие и да постигне това удовлетворение, е проблем на специфичната и неповторима своеобразност на конкретния човек. Относително и строго персонално, в този смисъл, е количественото измерение на алкохола като ценност. Според нас, това е добро негово качество, че всеки човек е свободен да подбира, регулира и контролира количеството на възприетия алкохол, усещайки и преживявайки го като собствено значима ценност.

Споделените по-горе разсъждения ни бяха необходими като теоретична основа при формулирането на концепцията, стратегията и организацията на изследването, както и при провеждането на анализа на неговите резултати.

 

Изследователска концепция и стратегия на изследването

Без да се задълбочаваме върху връзката между алкохола и човешкия организъм – това просто не ни е нито специалност, нито компетентност – ние изхождаме от безусловната презумпция, че алкохолът – добър или лош, полезен или вреден – оказва при употребата си въздействие върху физиологията и психиката на човека. В нашия случай не се наемаме да анализираме и коментираме какво на организмово ниво представлява въздействието на алкохола и по какъв механизъм то протича, т.е. изключваме медицинските и здравни аспекти на това въздействие.

От психологическа гледна точка, ние сме наясно, че, искаме или не искаме, алкохолът довежда до определени промени в чисто човешките емоции и чувства, мисли, преживявания, отношения, общуване и други свойства и процеси в психиката на индивида. Иначе казано, ключова дума на нашата изследователска концепция е „психически промени” – промени в психическото състояние и във функционирането на съзнанието и поведението на индивида при консумирането на алкохола. Нас ни интересува какви, по-точно, са тези промени и в какви граници на консумиране алкохолът въздейства така, че да ги предизвика като по-малко или повече значими. Няма съмнение, че алкохолът е продукт, който за определени хора (пиещи и невъздържатели) има някакво екзистенциално значение и, като такъв, е интересно да се разбере как и доколко е в състояние да въздейства и да промени определени параметри от психиката на индивида.

В съответствие с тази концепция, формулирахме следната цел на изследването си:

Да се формулира статистически валидна количествена и качествена характеристика на въздействието на консумирания алкохол върху психическото състояние на младите хора – наши студени и върху това как те на съзнателно и поведенческо ниво преживяват това въздействие.

Изхождайки от горните разсъждения, очертахме изследователска стратегия, в основата на която в умозрителен план поставихме визията си за начините по които психиката на младия човек (обект на изследването) реагира на поетото от него количество алкохол. Една уговорка – под „реакции” няма да имаме предвид промените във висшите нива на човешкото „Аз” – интелект, познание, морал, мотиви, ценности, идеали и т.н. висши негови психични свойства. Това би трябвало да бъде тема на много по-дълбок и по-сериозен психологически анализ, който би било прекрасно ако някъде и от някого вече е, или ще бъде, проведен. Реакциите, които ние искаме да анализираме в това изследване, са напълно нормални, ежедневни, обикновени, видни, изпълнени с житейско съдържание. Те могат да се определят в най-общите граници от чувствителност и беззащитност до нечувствителност и защитеност към въздействието на алкохола. Но, за да бъде по-прецизен и по-задълбочен психологическият анализ на връзката „индивид – алкохол”, е необходимо да свържем реакциите на индивида на въздействието на алкохола с някакви промени в неговите психични свойства. Няма как да е иначе – индивидът реагира на въздействието на алкохола, както и на въздействието на всяко друго нещо, като временно променя по някакъв начин своята собствена човешка същност. В противен случай алкохолът би изглеждал като някакъв неутрален и безсмислен продукт, а такива продукти фактически няма. Типичните, според нас, психични свойства, променящи се под алкохолното въздействие, са следните: издържливост – поносимост – променливост – зависимост. Тези психични свойства, описани най-схематично, характеризират облика на отношението на човека към възприетия от него алкохол.

Разсъждавайки върху проблема, достигнахме до съществуването на определена психологически обоснована закономерност при реагирането на индивида на алкохолното въздействие върху него чрез появяващите се психически промени. Тази закономерност изразява реакциите и промените като процес, като преминаване на съответното психическо свойство от едно по-ниско ниво към друго – по-високо. Тази закономерност, основополагаща за изследователската ни стратегия, съдържа следните граници на реагиране на алкохолното въздействие върху определени психични свойства на индивида и има следния вид:

• от неиздържливост към издържливост;
• от непоносимост към поносимост;
• от променливост към непроменливост;
• от зависимост към независимост.Същността на тази закономерност е в това,че ниското ниво на психичните свойства (неиздържливост, непоносимост, променливост и зависимост) представлява показател за висока беззащитност и чувствителност към въздействието на алкохола, а високото им ниво (издържливост, поносимост, непроменливост и независимост) – за висока защитеност и нечувствителност.Първо: ако от изследваните лица получим много отговори, че още при изпиването на малко количество алкохол (до 50 грама) те изпитват промени в психичните си свойства, за които ги питаме, то това ще е индикатор за висока чувствителност и незащитеност от въздействието на алкохола. И, второ, ако получим много отговори, че чак след изпиването на голямо количество алкохол (над 200 грама) те тогава изпитват тези промени, то това ще е индикатор за висока защитеност и нечувствителност към въздействието на алкохола. Схематично изразен този извод има следния вид:
• От казаното по-горе можем да направим един логичен извод, който по-нататък ще ни послужи за изработването на тактиката на анализа на резултатите от изследването ни. Този извод звучи така:
• Със сигурност психологията би изброила и други променящи се психични свойства, но като най-характерни, най-нормално проявявщи се в човешкия живот, най-осезаеми от индивида ние намираме именно описаните по-горе психични свойства.
• много отговори за 50 грама алкохол = чувстителност и беззащитност;
• малко отговори за 50 грама алкохол = нечувствителност и издържливост;
• много отговори за над 200 грама алкохол = нечувствителност и издържливост.
• малко отговори за над 200 грама алкохол = чувствителност и беззащитност.Формулирахме следната хипотеза на изследането си: Всеки индивид, консумиращ алкохол, преживява определени вътрешно-психически физиологични, социално-психически и сексуални промени като резултат от неговото въздействие.Тактиката на изследването съобразихме с теоретичните ни разсъждения, споделени по-горе, за психическите промени в индивида вследствие на въздействието на алкохола. Основа на тактиката на изследването ни беше това, че определихме психически области, в които искахме да потърсим някакви психически промени. Тези психически области бяха следните три: психо-физиологична(№1), психо-социална(№2) и психо-сексуална(№3). Подчертаваме още веднъж, че тези определени от нас области не изследваха висшите функции на човешкото съзнание (интелект, чувства, идеали и др.), а, чрез нашите три психически области, търсихме промени, реакции и състояния в ежедневното, непосредственото, житейски характерното съзнание, отношение и поведение на консумиращия алкохола индивид. Всяка от трите области обхващаше определен аспект на промените. Психо-физиологичната област обхващаше промени на елементарно и ниско от психическа гледна точка ниво, един вид, първични поведенчески човешки реакции на алкохолното въздействие. Психо-социалната предполагаше по-висши психически промени в общуването, в отношението на пиещия към материалноото и социалното обкръжение, в реалните прояви на някои негови социални качества. Психо-сексуалната област обхващаше промените в отношението към себе си и към другия човек като субект и обект на междуполовото привличане и на сексуалната изява. Съзнателно подложихме на изследване сексуалния аспект на човешкото съзнание и поведение, доколкото сексуалността и отношението към другия пол няма как да не бъде типична психическа характеристика на младите хора и за нас беше интересно да разберем как алкохола въздейства върху тяхната психически закономерна сексуална активност и отношение. Основен момент в тактиката на изследването е това, че към всяка една от трите психически области формулирахме по четири показателя. Всеки показател фиксираше определена съзнателна или поведенческа реакция на изследваното лице под въздействието върху него на алкохола. Диагностицирането, което провеждахме на показателите един по един, ни даваше информация за промените, настъпващи в психиката на изследваното лице в момента на консумирането на алкохола. С други думи, числовите резултати от промените на показателите всеки за себе си и всички взети заедно очертаваха „портрета”, характеристиката на въздействието на алкохола върху младите хора, което, всъщност, е заложено в темата и целта на изследването като цяло. Към трите психически области формулирахме следните 12 показатели (по 4 за всяка една): за психо-физиологичната област – замайване на съзнанието и териториално или социално дезориентиране, доспиване, отпадане на задрижките, загуба на спомени; за психо-социалната – добиване на смелост и решителност, повишена общителност, възхищение от красотите в природното и социалното обкръжение, отзивчивист и всеотдайност към другите хора; за психо-сексуалната – бързо, без задръжки обясняване в любов, по-добра оценка за собствените изяви в секса, по-високо удовлетворение от изявите на сексуалния партньор, повишаване на сексуалното желание. Самите показатели ще бъдат представени по-долу в съдържанието на вербалния тест, използван като изследователски метод.Метод на изследване. Като такъв използвахме вербалния тест. Предварително подготвихме 12 ситуативни въпроса – по един за всеки от 12-те показателя в трите области. На всеки въпрос изследваното лице трябваше да посочи една от четирите степени, при която то изпитва промяната, за която го питаме. Така за всеки показател получавахме цифрови данни за това какво количество алкохол („степен на пиене”) е необходимо на изследваните лица, за да почувстват в себе си психическатата промяна, упомената във въпроса по съответния показател. Събраните индивидуални данни обобщавахме в цифри и проценти за цялата изследователска извадка. Вербалният тест, съдържайки 12 въпроса, изглеждаше по следния начин:№1. Изпитвате приятно замайване, ако изпиете …?№3. Отпадат Ви задръжките в езика, настроението, поведението, ако изпиете …?№5. Добивате смелост и решителност, ако сте изпили …?№7. Слънцето, луната, растенията, животните, хората стават за Вас по-красиви, когато изпиете …?№9. По-бързо и без задръжки се обяснявате в любов, ако изпиете …?№11. Смятате, секс партньорът /партньорката/ Ви става по-добър, ако изпие …?  1. Брой отговори;3. Кср.% – средно аритметичната величина на всички К%, което се отнасяше веднъж за степените за пиене, втори път за всяка една от областите и трети път за трите области като цяло. Като цел на изследването си поставихме постигането на количествена и качествена характеристика на въздействието на алкохола върху психиката на младите хора (наши студенти).I-во – върху общата характеристика на въздействието на алкохола;III-то – сравнително между трите психически области;V-то – сравнително между мъже и жени за въздействието на алкохола.
• IV-то – върху въздействието на алкохола при мъже и жени;
• II-ро – върху всяка една от трите психически области;
• Образно казано, постигането на тази цел би изглеждало като „нарисуван” от нас „портрет” на алкохолното въздействие върху тях. За да бъде „портретът” по-реален, по-пълен и по-достоверен, анализът на резултатите от изследването ще представим в следните няколко направления:
• Представяне и анализ на резултатите от изследването
• Цифрите от трите статистически метода са отразени в таблиците и графиките, както и словесно анализирани, заедно с тяхното представяне.
•    2. К% – съотношението на получения брой отговори (за показател и степен на пиене) към максимално възможния бой отговори в %. К% изчислявахме по формулата: A/N х 100, където А е броят получени отговори за показателя в съответната степен на пиене (грамаж), а N е максималният брой отговори;
• За статистическа обработка на данните използвахме следните три метода:
• №12. Желанието Ви за секс се повишава, когато изпиете …?
• №10. Смятате, че ставате по-добър /по-добра/ в секса, ако изпиете …?
• №8. Ставате по-отзивчиви и всеотдайни, ако сте изпили …?
• №6. Ставате по-общителни /по-лесно установявате контакт/, когато изпиете …?
• №4. Забравяте какво сте говорили и правили, ако изпиете …?
• №2. Доспива Ви се, когато сте изпили …?
• Като елемент на тактиката на изследване формулирахме четири степени на пиене. Презумпцията ни беше, чрез тези степени да констатираме какво количество алкохол е необходимо на изследваното лице, за да почувства психическата промяна, кодирана в съответния показател. Такова уточнение на количеството поет алкохол е необходимо доколкото, както вече казахме, чувствителността и защитеността от въздействието на алкохола са строго субектвни, различни за различните индивиди психически явления и тези разлики следва да подлежат на диагностика. Определихме следните „степени на пиене”: първа – до 50 грама; втора от 50 до 100 грама; трета – от 100 до 200 грама; четвърта – над 200 грама. Взехме решение да предложим на изследваните лица еквивалент за алкохол да им служи ракията. Защо? Наясно бяхме, че 464-те изследвани млади хора е напълно нормално да имат различни, субективни предпочитания към вида алкохол и унифицирането в това отношение е изключено. По тази причина, когато задавахме въпросите си от вербалния тест ги молихме за момент да „загърбят” предпочитанията си и да ги редуцират към ракията, т.е. да си представят че психическите им промени биха настъпили, ако консумират не нещо друго, а точно ракия. Имахме предвид и важния факт, че, без съмнение, ракията е най-типичното българско питие и най-добре отговаря на алкохолните традиции на нашия народ. Трябва да съобщим, че нито едно от всички изследвани лица не се протипостави на предложението ни да приспособи алкохолните си предпочитания именно към ракията. И още нещо – още в началото на изследването се информирахме има ли между изследваните лица въздържатели и, по тази причина, нежелаещи да отговарят на въпроси за въздействието на алкохола. Заявилите се въздържатели изключихме от изследователската извадка и ги освободихме от залата. Като информация – за въздържатели и нежелаещи да участват в изследването се обявиха 15 човека.
• Изследователската извадка обхващаше 464 изследвани лица. От тях 265 бяха жени, а 199 – мъже. Преобладаването на жените се обяснява с това, че бяха обхванати студенти от различни специалности на педагогическия и социално-педагогическия профили, а за тях, както е известно, е типична феминизацията. Средната възраст на изследваните лица беше 23 години. В изследването бяха включени студенти от два български университета и четири колежа, обучаващи се предимно в образователна степен „бакалавър” и малка част в „магистър”. Изследването се проведе в продължение на 10 учебни години – от 2006/2007 до 2016/2017 г.
• Изследователска постановка и организация на изследването

• Обобщена характеристика на въздействието на алкохола

 

В таблица №1 са представени числовите и процентните стойности на отговорите на 464-те изследвани млади хора за всеки един от 12-те показателя при всяка една от 4-те степени на пиене.

Първото впечатление е, че съществува определен, често повтарящ се дисбаланс в количествените стойности – за едни показатели за определена степен на пиене тези стойности са много ниски, а за други, обратно – твърде високи. (За по-голяма прегледност на таблицата, атрактивните стойности подчертаваме с „bold”.). За едни показатели е малък %-ът на отговорите за 50 гр., което е индикатор, че по тези показатели изследваните лица демонстрират висока нечувствителност и издържливост. Така например: за показател „загуба на спомени” – едва 1,9% (9 изсл.лица), за „загуба на задръжки” – 3% (14 изсл.лица) , за готовност за „обяснение в любов” – 7,3% (34 изсл.лица). Тези частични данни показват, че на малко млади хора са им необходими само 50 гр., за да загубят спомените и задръжките си и, за да се обяснят някому в любов. Дори и между 50 и 100 гр. са достатъчни изследваните лица да загубят спомените си – само 17 изсл.лица (3,7%) регистрират подобна промяна в посочената степен на пиене. От друга страна, при степен над 200 гр. също имаме две твърде ниски стойности – по показател „замайване” 9% (42 изсл.лица) и по „общителност 8,2% (38 изсл.лица). Тези ниски стойности за над 200 гр. подчертават факта вече за чувствителност и беззащитност при дезориентацията („замайване”) и при подобряването на общителността. За други показатели %-ът на отговорите е висок. Това се отнася най-много за степента „над 200 гр.”. На първо място в нея е показателят „загуба на спомени”. 83,8%, т.е цели 389 от 464 изследвани лица, трябва да изпият над 200 гр., за да получат тази психическа промяна – извод за това, че значително мнозинство от младите хора по отношение на губенето на спомени проявяват висока нечувствителност и защитеност към алкохолното въздействие. Подобен, но в по-малки граници, извод диктуват и данните при други три показателя в над 200 гр. – при усещането за „красотата около мене” (49,6%, 230 изсл.лица), при „загуба на задръжки”.

 

Таблица № 1

Представително-аналитична

За резултатите по показателите от трите области при 464 изследвани лица

		Брой отговори и К% за степените на пиене
Област, №	Показател №	До 50 гр.			50 – 100 гр.		100 – 200 гр.		Над 200 гр.
		Брой отг.		К%	Брой отг.	К%	Брой отг.	К%	Брой отг.	К%
Психо- физиологична №1	Дезориент., замайване №1	127	27,4		203	43,8	92	19,8	42	9
	Доспиване №2	54	11,6		107	23,1	118	25,4	185	39,9
	Без задръжки №3	14	3		92	19,8	139	30	210	47,2
	Без спомени №4	9	1,9		17	3,7	49	10,6	389	83,8
Психо- социална №2	Смелост, решителност №5	54	11,6		132	28,4	178	38,4	100	21,6
	Общителност №6	115	24,7		197	42,5	114	24,6	38	8,2
	Красотата около мен №7	65	14		64	13,8	105	22,6	230	49,6
	Отзивчивост, всеотдайност №8	98	21,1		159	34,3	129	27,8	78	16,8
Психо- сексуална №3	Обяснение в любов     №9	34	7,3		71	15,3	149	32,1	210	45,3
	Аз в секса №10	119	25,6		121	26,1	139	30	85	18,3
	Той (тя ) в секса № 11	108	23,3		78	16,8	127	27,4	151	32,5
	Желание за секс   №12	118	25,4		129	27,8	121	26,1	96	20,7
Общ брой отговори; Кср./%/.		915	16,4%		1370	24,6%	1460	26,2%	1823	32,8%

 

(47,2%”,219 изсл.лица) и при „обяснение в любов” (45,3%, 210 изсл.лица). Посочването от тази значителна извадка изследвани лица на това, че трябва да изпият над 200 грама ракия, за да получат въпросните три психически промени говори за витаещи в тях високи нечувствителност и алкохолна издържливост.

В най-общи линии, при числовите стойности за показателите и степените на пиене, отразени в табл.№1, съществени количествени отклонения няма. С малки изключения процентните стойности се движат между 20 и 30%. Това говори, че преобладава равновесие във въздействието на алкохола по 12-те показателя в степените на пиене – справка посочената таблица.

 

Графика №1

Аналитична

За Кср/%/ в трите области

Кср /%/ в края на табл.№1 и в графика №1 показват какво е състоянието на всяка от четирите степени на пиене за 12-те показателя и количественото съотношение между тях. 16,4% от изследваните лица отбелязват най-ниската степен на пиене (до 50 гр.), т.е. висока нечувствителност и издържливост. 24,6% – от 50 гр. до 100 гр., 26,2% – от 100 гр. до 200 гр. и вече 32,8% – над 200 гр., което е извод за ниска чувствителност и висока защитеност. Излишен изглежда какъвто и да е по-подробен коментар. Таблично и графично представени данните сочат, че нечувствителността, защитеността и издържливостта на младите хора към въздейстнвието на алкохола върху тях е най-висока, доколкото най-много от тях (32,8%) получават 12-те психически промени (12-те показателя) чак при изпиването на над 200 гр. алкохол, а едва 16,4% получават същите промени при 50 гр.

Обобщеният извод дотук гласи, че днешните наши студенти във висока степен могат да се справят с въздействието на алкохола като се чувстват сравнително добре защитени и издържливи към него. Този извод, според нас, съвсем не означава, че нашите студенти могат да бъдат определени като „алкохолици”, „пиячи”, или тем подобни „грешници”. Те просто демонстрират, че притежават добра физиологична защитеност на организма си, социална уравновесеност и психическа стабилност, които въздействието на алкохола трудно може да наруши.

 

1. Характеристика на въздействието на алкохола в трите области

Изследователски интерес представлява това как изглежда въздействието на алкохола във всяка една от трите психически области, с други думи, при достигането до кои степени на пиене младите хора свидетелстват за преживяване от тях на психическите промени, заложени във всеки показател на дадената област.

 

2а. Характеристика на въздействието на алкохола в психическа област

№1 – „психо-физиологична”

Беше споменато, че психо-физиологичната сфера включва определени първични, екзистенциални психически промени, видими в непосредственото поведение на изследваното лице. Те могат да се приемат като пряк резултат от въздействието на алкохола върху мозъчната дейност, състоянието на нервната система и поведенческата реактивност или пасивност на индивида. В този смисъл, данните за всеки един от показателите на областта индикират съответна психическа промяна в определената степен на пиене. Да анализираме състоянието на показателите, наблюдавайки табл.№2.

При показател №1 най-много изследвани лица – 203 (43,8%) губят ориентация и получават замайване на съзнанието при 50-100 гр. алкохол, което свидетелства за това, че тази психическа промяна настъпва в повечето от тях при сравнително малко алкохол. Показателен е фактът, че само 9% (42 изсл.лица) издържат на над 200 гр. алкохол преди да получат споменатата психическа промяна. В контекста на казаното е видно, че дори и малко алкохол предизвикват чувствителност, изразена в дезориентация и замайване. Иначе изглеждат данните при показател №2. Най-много – 185 изсл.лица (39,9%) изпитват желание за „доспиване” чак след 200 гр. алкохол. В същото време, най-малко от тях заспиват при само 50 гр. – 54 изсл.лица, което е 11,6%. При другите две степени е налице относителен паритет на данните. Видна е издържливостта на младите хора към въздействието на алкохола по отношение на доспиването като психическа реакция. По-забележима е тази закономерност при показател №3 – „без задръжки”. Само 3% – минималните 14 изсл. лица – губят задръжките си при 50 гр. алкохол, като цели 47,2% (219 изсл.лица) от тях свидетелстват, че им трябват над 200 грама, за да се почувстват без самоконтрол и вътрешно неуправляеми, т.е. с отпаднали задръжки. Подобни, но в още по-големи размери на категоричност, са данните за разликите между малкото и многото количества алкохол относно „загубата на спомени” – показател №4. Тази промяна се случва само на 9 изсл. лица – незначителните 1,9% – за 50 грама, но вече цели 83,8% (389 изсл.лица) отбелязват, че, за да не си спомнят нищо, им трябват над 200 грама. Като извод – неиздържливостта при загубата на спомени е твърде рядка психическа промяна при младите хора, а паметта им, като познавателен процес, е добре защитена и устойчива на алкохолното въздействие.

 

Кср/%/ от таблица №2 и графика №2 презентира общото състояние на степените на пиене за психо-физиологичната област като цяло. Видно е, че съществена разлика между 50 до 100 гр. (22,%) и 100 до 200 гр. (21,5%) няма. Видима е разликата, обаче, между най-ниската и на-високата степени на пиене – до 50 гр. и над 200 гр. Само 10,9% (204 изсл.лица) получават психо-физиологични промени при 50 гр.алкохол. В замяна на това, 45% (835 изсл.лица), което само по себе си е най-висок резултат, от младите хора получават такива психически промени едва след 200 гр. алкохол.

 

Таблица № 2

Аналитична

За област №1 – Психо-физиологична

 

Показател №	Степени на пиене
	До 50 гр.		50 – 100 гр.		100 – 200 гр.		Над 200 гр.
	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%
№1 Дезориент., замайване	127	27,4	203	43,8	92	19,8	42	9
№2 Доспиване	54	11,6	107	23,1	118	25,4	185	39,9
№3 Без задръжки	14	3	92	19,8	139	30	219	47,2
№4 Без спомени	9	1,9	17	3,7	49	10,6	389	83,8
Общ брой отговори; Кср./%/	204	10,9%	419	22,6%	398	21,5%	835	45%

 

Обобщеният за тази психическа област извод гласи, че младите хора регистрират високо ниво на психо-физиологична нечувствителност, издържливост и стабилност, както и на солидна защитеност във функционирането на нервната им система, на мозъчната им дейност и на поведенческата им реактивност под въздействието на алкохола.

Дезориентацията и замайването на съзнанието, доспиването, отпадането на задръжките и загубата на спомени не са нито най-типичните, нито най-значимите психични промени за нашите студенти при въздействието на алкохола върху тях.

 

2б. Характеристика на въздействието на алкохола в психическа област №2 – „психо-социална”

В най-общи линии, психо-социалната област (за това вече беше писано) включва, по нашему, отношението на индивида към околния социален и материален свят и към самия себе си като част от него. Реализирайки подобно отношение, той (индивида) проявява определени собствено изградени социални качества, степента на формираност на които имплицират качеството на неговата социализация. В нашето изследване потърсихме настъпването на психически промени от въздействието на алкохола върху четири типични за младите хора социални качества – прояви на смелост и решителност (пок.№5), прояви на повишена общителност в социума (пок.№6), прояви на възхищение и удовлетворение от красотите в живата и неживата действителност (пок.№7) и прояви на отзивчивост (емпатия) и всеотдайност при решаването на проблемите на близки хора (пок.№8). 

Графика №2

Аналитична

За Кср/%/ в област №1 – Психо-физиологична

 

За разлика от област №1, тук разликите между степените на пиене в четирите показателя не са така осезателни и динамични. Общият поглед върху таблица №3 и графика №3 показва слаба разлика и относително равновесие на количествените данни. Така например, в пок.№1 – „смелост и решителност” – те са едва 10% (11,6% срещу 21,6%), т.е. близък брой изследвани лица получават такава психическа промяна при консумирането както на 50 гр., така и на над 200 гр. алкохол. Малко млади хора – 54 изсл.лица стават смели и решителни при едва 50 гр., което е индикатор за защитеност и непоклатимост към въздействието на алкохола в това отношение. Общителността (пок.№2) като психическа промяна е най висока – 42,5% – при степен 50 до 100 гр. алкохол. Това сравнително малко количество алкохол показва чувствителност на младите хора към неговото въздействие, както и сравнително бързи положителни промени в социалната им активност. Този факт се потвърждава и от това, че само на 38 изсл.лица (8,2%) са им необходими над 200 гр. алкохол, за да станат по-общителни и отворени към другите хора. Ниският % за над 200 гр. свидетелства за това, че нашите  студенти не

проявяват издържливост към алкохола и не им е необходимо голямо негово количество, за да излязат от собственото си его и да станат по-положително ориентирани към социалното обкръжение – извод, който, в известен смисъл, звучи благоприятно за социабилността като психическо качество при студентите ни и за тяхната добра социалност, изразена в изпитване на привързаност към хората около тях. Интересни са данните при пок.№7 („красотата…”). Тук констатираме голяма алкохолна издържливост, за да се почувства природната и социалната красота. Този извод се индикира от два факта: първо, защото много малко изследвани лица – 65 (14%) – при 50 гр. алкохол започват да виждат и чувстват тези красоти и, второ, защото на многото 230 изсл.лица (49,6%) са им необходими чак над 200 гр., за да открият за себе си красотата.

 

Таблица № 3

Аналитична

За област №2 – Психо-социална

 

Показател №	Степени на пиене
	До 50 гр.		50 – 100 гр.		100 – 200 гр.		Над 200 гр.
	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%
№5 Смелост, решителност	54	11,6	132	28,4	178	38,4	100	21,6
№6 Общителност	115	24,7	197	42,5	114	24,6	38	8,2
№7 Красотата около мен	65	14	64	13,8	105	22,6	230	49,6
№8 Отзивчивост, всеотдайност	98	21,1	159	34,3	129	27,8	78	16,8
Общ брой отговори; Кср./%/	332	17,9%	552	29,7%	526	28,3%	446	24,1%

 

Изводът е в известна степен неблагоприятен – младите хора проявяват донякъде безразличие към качествата на социалния и природния свят, въпреки консумирането на алкохол. Равновесие има в данните за отзивчивостта и всеотдайността като психически качества (пок.№8). Най-много изсл.лица – 159 (34,3%) регистрират тази положителна промяна при 50 – 100 гр., което говори, че дори и при сравнително малко количество алкохол нашите студенти са готови да проявят определена емпатийност – радващ извод за наличие на човешка доброта, загриженост и ангажираност у тях към проблемите на другите хора. Този извод се потвърждава и от факта, че на най-малко млади хора – 78 изсл.лица, 16,8% – са им необходими чак над 200 гр., за да почувстват добротата, загрижеността и емпатията в себе си.

 

Графика №3

Аналитична

За Кср/%/ в област №2 – Психо-социална

Добрата социалност е подчертана и от обобщените данни в таблица №3 и графика №3. Най-много от младите хора – 29,7%, 552 изсл.лица, са готови да променят с положителен знак отношението си към другите хора при минималното количество от 50 до 100 гр. алкохол. Нечувствителността и издържливостта към неговото въздействие в социалната психическа област при 24,1 % (над 200 гр.) от изследваните лица не нарушава благоприятния смисъл на извода за добрата социалност на нашите студенти. Нормално е да има и такива от тях, които чак при много алкохол да се променят социално. По-важното е, че броят на студентите, повишаващи положително своята социалност при по-малко алкохолно въздействие е далеч по-голям от този на същите, получаващи тази промяна при голямо количество алкохол.

 

2в. Характеристика на въздействието на алкохола в психическа област №3 – „психо-сексуална”

Преди да анализираме въздействието на алкохола при тази психическа област, иска ни се да направим някои въвеждащи уточнения. Включихме в изследването си сексуалните психически промени от това въздействие върху младите хора не от себичната и самоцелна амбиция за „вкарване” в него на някаква екшън-атрактивност, претенциозна оригиналност, фалшива изобретателност или присторена компетентност – това от една страна. От друга страна, много сме далече от мисълта да анализираме алкохола като фактор за предизвикване на неуправляема сексуална разпуснатост, стряскаща либидна разкрепостеност или безконтролен еротичен хаос. Възможно е алкохолът да има ефект и върху подобни социално-психически явления у човека, но този проблем нас никак не ни интересува нито в изследователски, нито в собствено-битиен план (Скромно казано.).

Причините да застъпим психо-сексуалната област в изследването си са няколко: Първо, защото на информираната ни читателска аудитория със сигурност е известно, че има доста и авторитетни психологически теории и концепции за ролята на сексуалното подсъзнание и на половото самоосмисляне, коренящи се още в ранна детска възраст, като аспекти в протичането на онтогенеза. Личостното еволюиране на половата идентификация и на сексуалната ориентация, в този смисъл, е същностен компонент на възрастовото развитие изобщо. Второ, защото сексуалните чувства, мисли и отношения, въобще сексуалното съзнание, е имплицитна съставка от стуктурата на човешката личност. Това е психологически факт и закономерност в съзряването и развитието на индивида, въпреки че навярно все още е възможно това да не се приема от определени хора, подвластни на пуританската си ценностна система, окрилени от чувството за собственото си непорочно „аз” и обсебени от разбирането си, че явното и неприкрито обсъждане на сексуални и еротични проблеми трябва да представлява аморално „табу” в общуването между хората. Трето, вярно е, че сексът като съзнание и поведение е личностно неприкосновена психическа територия, част от интимното его на индивида, но, от друга страна, психическа особеност с общочовешка валидност е това, че младостта е времето, когато той – сексът – екстериоризира, търси и намира външна поведенческа активност и изява, когато сексуалната реализация и самодоказване безусловно се превръщат за младостта в същностна възрастова закономерност. И, четвърто, защото, както споделихме в хипотезата на изследването, в умозрителен план имаме основания да предполагаме, че, като продукт, алкохолът има свойството в определена степен да въздейства върху сексуалното съзнание, отношение и поведение на младия човек (а, и не само на него, струва ни се). Дали и доколко това е така ще покаже анализът на резултатите на четирите показателя от област №3, отразени в таблица №4 и графика №4.  

 

Таблица № 4

Аналитична

За област №3 – Психо-сексуална

 

Показател №	Степени на пиене
	До 50 гр.		50 – 100 гр.		100 – 200 гр.		Над 200 гр.
	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%	Брой отговори	К%
№9 Обяснение в любов	34	7,3	71	15,3	149	32,1	210	45,3
№10 Аз в секса	119	25,6	121	26,1	139	30	85	18,3
№11 Той /тя/ в секса	108	23,3	78	16,8	127	27,4	151	32,5
№12 Желание за секс	118	25,4	129	27,8	121	26,1	96	20,7
Общ брой отговори; Кср./%/	379	20,4%	399	21,5%	536	28,9%	542	29,2%

 

Резултатите на показател №9 показват слаба зависимост на младите хора от алкохола при обяснението в любов. Само 34 изсл.лица, т.е. минималните 7,3% при 50 гр. алкохол пристъпват към откровено разкриване на любовните си чувства, а, в същото време, максималните 45,3% (210 изсл.лица) чак след 200 грама започват да „свалят звезди от небето” пред обекта на съкровеното си любовно намерение – извод за издържливост и нечувствителност към въздействието на алкохола и ниско ниво на положителна психическа промяна при „обяснението в любов”. При показатели №№ 10, 11 и 12 съществува видимо равновесие между различните степени на пиене. Личните изяви в сексуалното общуване (№10) се променят най-добре чак при консумирането на 100 – 200 грама. Толкова алкохол е необходим на най-много млади хора (139 изсл.лица, 30% ),  за да подобрят сексуалните си възможности – извод за това, че подобреният „аз в секса” става функция на немалко алкохол и за относителна независимост на либидото от алкохола. В същото време констатираме и известна неиздържливост и чувствителност към въздействието на алкохола при сексуалното поведение, доколкото малко са младите хора (85 изсл.лица, 18,3%), които могат да изчакат изпиването на над 200 гр. ракия, образно казано, за да „вдигнат самолета”. Бихме си обяснили тази противоречивост с коментирания вече факт, че сексуалните изява и дейност са пределно индивидуално- психични специфични особености, нееднозначни и трудни за подвеждане под общия знаменател на психическата закономерност. При показател № 11 („той (тя) в секса”) преимущество има степента на пиене над 200 гр. – 151 изсл.лица, 32,5%. Изводът е, че повечето наши студенти издържат на много алкохол и са твърде нечувствителни към неговото въздействие, когато оценяват в положителен смисъл сексуалните възможности на партньора или партньорката си, т.е. регистрират в значителна степен известно безразличие към усилията на другата половина в сексуалното общуване. Този извод донякъде се потвърждава и от резултатите в третата степен на пиене – при 127 изсл.лица, 27,4%, който е на второ място в същия показател – ако не над 200 грама, то са необходими от 100 до 200 грама, за да регистрират психическа промяна в отношението към обекта на сексуалните желания. Показател №12 отразява желанието за секс, което е наистина нещо много лично и трудно подлагащо се на обсъждане и споделяне с други хора. В този контекст, стойностите на показателя „желание за секс” са най-уравновесени, т.е. най-трудни за някакво строго лимитиране. Съществен дисбаланс на количествените данни за степените на пиене тук липсва, като най-високата е 27,8% (за 50 – 100 гр.), а най-ниската е 20,7% (за над 200 гр.). Става ясно, че сексуалното желание е възможно да се появи както твърде бързо, така и твърде бавно при младите хора. Може би ги има, но не са толкова силни нито предначертаността, нито предизвестеността, нито дори и преднамереността на желанието за секс у тях. Всичко зависи от любовната ситуация и от другия човек, с когото си попаднал в нея – една житейска истина и нищо повече. Затова, няма закономерност при колко алкохол възниква като психическа промяна желанието за секс и при какава степен на пиене издържливостта или неиздържливостта към неговото въздействие са много високи или много ниски. И все пак, чрез резултатите по показател №12 може отново да се потвърди важния извод, а именно, че желанието за секс е ненакърнимо строга индивидуална психическа особеност, проблем на своеобразността и оригиналността на ситуативното „аз”. По тази причина, според нас, приблизително еднакво количество наши студенти и при малко, и при много алкохол са в състояние да повишат желанието си за секс.

Обобщените данни за психо-сексуалната област са очевидни от таблица №4 и графика №4. Количествено преимущество имат четвъртата и третата степени на пиене – съответно 29,2% (542 изсл.лица) и 28,9% (536 изсл.лица), като на-нисък е резултатът на до 50 грама – 20,4% (379 изсл.лица). Изводът от тези данни се отнася най-много до това, че младите хора – наши студенти – малко се променят в сексуалната област под въздействието на алкохола. Доколкото тези промени настъпват за повечето от тях при 100, 200 и над 200 грама алкохол и за по-малко при 50 грама, дотолкова е очевидно доказано обобщението за издържливост, защитеност и сравнително висока нечувствителност на психиката на младия човек при любовта, при сексуалното общуване и при желанието за секс. С други думи, алкохолът не е най-значимият, определящ и решаващ фактор, който може да е в състояние да промени визията на нашите студенти за една от най-интимните сфери на междучовешкото общуване, по фатален начин да ги мотивира или демотивира в избора на сексуален партньор, в отношението им към него, или в стремежа за саморазкриване и самодоказване в сексуалната ситуация.

 

2. Сравнителна характеристика на въздействието на алкохола в трите психически области

Да анализираме как се представят трите психически области (психо-физиологична, психо-социална и психо-сексуална) в четирите степени на пиене (до 50 гр., 50–100 гр., 100-200 гр., над 200 гр.). Данните в табл.№5 и граф.№5 улесняват достигането до определени изводи от анализа.

 

Графика №4

Аналитичнаа Кср/%/ в област №3 – Психо-сексуална

 

Таблица № 5

Сравнителна

Между трите области за Кср./%/

 

Степени на пиене	I-ва област Психо-физиологична		II-ра област Психо-социална		III-та област Психо-сексуална
	Брой отговори	Кср/%/	Брой отговори	Кср/%/	Брой отговори	Кср/%/
до 50 гр.	204	10,9%	332	17,9%	379	20,4%
50 – 100 гр.	419	22,6%	552	29,7%	399	21,5%
100 -200 гр.	398	21,5%	526	28,3%	536	28,9%
над 200 гр.	835	45%	446	24,1%	542	29,2%

 

При степен до 50 грама най-малкият резултат е при психо-физиологичната област (10,9%), среден при психо-социалната област (17,9%) и най-висок при психо-сексуалната област (20,4%). Може да се направи извод, че за най-малко млади хора минималните 50 грама предизвикват физиологични промени, което е сигнал за физиологична защитеност и нечувствителност към въздействието на алкохола. С обратен знак е изводът за психо-сексуалната област – повечето проценти за 50 грама в нея свидетелстват донякъде за незащитеност и чувствителност на това въздействие по отношение на сексуално-интимните промени. Определено преимущество се констатира за степента 50 – 100 грама при психо-социалната област (29,7%), а между другите две области (псих-физиологична и психо-сексуална) има определен паритет – 22,6% и 21,5%. Изводът е очевиден: най-много млади хора променят поведението си в социума и отношението си към другите хора и вещи дори и при сравнително малко алкохол, което означава, че е регистрирана чувствителност към неговото въздействие и положителни промени в социалността на нашите студенти. Следващите две степени на пиене – 100-200 гр. и над 200 гр – приемаме като вече значителни количества алкохол, индикиращи издържливост, нечувствителност и защитеност на индивида от неговото въздействие (това беше теоретично коментирано в началото). При степента 100-200 грама тези психически особености са най-изразени в психо-социалната и психо-сексуалната области – съответно 28,3% и 28,9%. Налице е извод за това, че социалността и сексуалността на младите хора са добре защитени от това въздействие и трудно променливи при консумирането на алкохол. Резки са различията при резултатите за над 200 грама. Таблицата и графиката показват, че физиологичните промени са най-малки. Физиологичната издържливост е категорично по-висока (45%) от останалите две – сексуалната и социалната. С други думи, дезориентирането, доспиването, сриването на задръжките и загубата на спомени са най-трудно досегаемите и най-независимите психически особености от въздействието на алкохола. Психо-сексуалната област също демонстрира не такава, но все пак някаква добра алкохолна издържливост – на немалкото 29,2% изсл.лица са им необходими над 200 грама, за да се променят сексуално. Най-нисък за тази степен е резултатът на психо-социалната област (24,1%), т.е. най-малко наши студенти издържат на много алкохол, за да се променят социално, на тях това може да се случи и при по-малки негови количеста – извод за социална стабилност на младата личност, доколкото тя не изпитва потребност от много алкохол, за да се промени в положителен смисъл социално.

 

Графика №5

Сравнителна

между Кср/%/ при трите области

Най-обобщеният извод от горния сравнителен анализ звучи така: най-висока е издържливостта на въздействието на алкохола при физиологичната област, средна при сексуалната и най-ниска, в сравнение с другите две, при социалната.

 

3. Характеристика на въздействието на алкохола върху мъже и жени

 

Презумпцията на този анализ е да достигнем до някакви изводи за това доколко и какви разлики съществуват при въздействието на алкохола върху двата пола и, въобще, има ли такива разлики. В общественото съзнание е формирана представа за това, че мъжете са по-пиещият и по-издържливият на пиене пол от жените. Така ли е и доколко е така ще покажат резултатите. Полезното от преидстоящия анализ, според нас, е и това, че ще можем да констатираме в в коя психическа област как по-точно изглеждат психическите промени при двата пола за различните количества алкохол. И всичко това що се отнася до младите мъже и жени-наши студенти.

 

Таблица №6

Аналитична

При мъжете в трите области

№ показател	Показатели от I-ва, II-ра и III.та области	К% при степените на пиене
		до 50 гр.	50 – 100 гр.	100 – 200 гр.	Над 200 гр.
1	Замайване, дезориентиране	13,5	41,9	28,6	16,2
2	Доспиване	16,9	10,7	13,5	59
3	Без задръжки	2,4	13,8	21,1	62,8
4	Без спомени	0	1,2	0	98,8
Кср/%/ за I -ва област		8,1%	16,9%	15,8%	59,2%
5	Смелост, решителност	5,4	20,5	39,6	34,3
6	Общителност	22	30,8	30,1	17,5
7	Красотата около мене	8,5	5,4	11,8	74,3
8	Отзивчивост, всеотдайност	17,7	16,8	33,8	29,8
Кср/%/ за II-ра област		13,3%	18,4%	29,3%	39%
9	Обяснение в любов	4	10,7	28,2	57,1
10	Аз в секса	22,4	21,7	27,2	28,8
11	Тя в секса	16,7	7,5	22,2	53,7
12	Желание за секс	26,4	24	25,8	24
Кср/%/ за III-та област		17,2%	16%	25,9%	40,9%
Кср/%/ на мъже в трите области		13%	16,9%	23,7%	46,4%

 

Доколкото подробен анализ на всичките 12 показателя в трите психически области вече бе направен за цялата извадка изследвани лица, т.е за съвкупността от мъже и жени, тук ще коментираме преди всичко по-интересните и колоритни стойности само за някои от показателите в съответна степен на пиене, като ударението ще поставим върху средните стойности (Кс.%) за всяка една психическа област и върху средно аритметичното Кс% за трите области като цяло в степените на пиене.

 

4а. Характеристика на въздействието на алкохола върху мъжете

 

Мъжките резултати са илюстрирани от табл.№6 и граф.№6. В първата област видимо най-голяма е алкохолната издържливост, нечувствителност и защитеност на мъжете при загубата на спомени (пок.№4) – нито един от 199-те изследвани мъже (0%) при 50 гр. не губи паметта си, а на цели 98,8% от тях това им се случва след 200 грама алкохол. Подобно, но в по-малка степен, е и положението за издържливостта на алкохол при отпадането на задръжките (пок.№3), където имаме само 2,4% за до 50 гр. и 62,8% за над 200 гр., както и при доспиването (пок.№2) – 59% за над 200 гр. Средната аритметична величина на резултатите общо за психо-физиологичната област сочи определено преимущество на степента над 200 гр. – 59,2%, което диктува извод за издържливост, нечувствителност и защитеност от въздействието на алкохола при младите мъже. Изводът се подкрепя и от ниския резултат при до 50 гр. – 8,1%.

При психо-социалната област (№2) резултатите, макар и в по-малка степен, презентират подобен извод. Най-голяма е издържливостта при възприемането на „красотата…” (пок.№7) – на 74% мъже са им необходими над 200 грама алкохол, за да се впечатлят по-силно от нея. Сравнително висока е издържливостта и при добиването на „смелост и решителност” (пок.№5), доколкото само 5,4% мъже получават подобна психическа промяна при едва 50 грама алкохол. За психо-социалната област като цяло най-висок отново е резултатът за над 200 гр. (39%), а най-нисък този за до 50 гр. (8,1%) – сравнително много мъже при голямо количество и малко мъже при малко количество алкохол променят общителността и отношението си към социалния и материалния свят под въздействието на алкохола.

Интересен е резултатът за показателя „обяснение в любов” (№9) от психо-сексуалната област. Едва 4% от мъжете разкриват чувствата си след само 50 грама алкохол, а, в същото време, за да направят любовно обяснение на 57% от тях са им необходими чак над 200 гр. Трудно в положителен смисъл мъжете оценяват и сексуалните качества на партньорката си (пок.№11), доколкото многото 53,7% мъжки индивиди трябва да изпият над 200 грама алкохол, за да достигнат до подобна оценка. И при тази психическа област най-висок е средноаритметичният процент (Кср%) за степен над 200 гр. – извод за определени невпечатлителност и сексуално равнодушие, изразени в невисоки и бавни положителни промени в сексуалното поведение на мъжете под въздействието на алкохола. Може би, за жалост на жените, но видимо ясно е, че в сексуалната област мъжката половина проявява висока издържливост към това въздействие.

 

Усредненото общо състояние за трите области при мъжете е представено в графика №6. Най-нисък е резултатът при степента до 50 грама алкохол (13%), а най-висок (46,4%) – при над 200 гр. Разликата между най-малката и най-голямата степен на пиене е значителна – 33,4% (46,4% – 13%). Изводът се налага от само себе си – младите наши студенти демонстрират видими нечувствителност, издържливост и защитеност от въздействието на алкохола. Неговото консумиране трудно допринася за някакви съществени психически промени при мъжкия пол, което съвсем не означава, че можем да кажем, че нашите студенти са алкохолно пристрастени или психически привързани към пиенето.

 

4б. Характеристика на въздействието на алкохола върху жените

 

Резултатите при 265-те млади наши студентки, отразени в табл.№7 и граф.№7, са по-различни. При тях, от пръв поглед, диференциацията между ниските и високите степени на пиене е видимо по-слаба, отколкото при мъжете. Това е знак за по-голяма уравновесеност, плавност и липваща значима динамичност при прехода от чувствителност и неиздържливост към издържливост и нечувствителност на женската психика под въздействието на алкохола, т.е. относително близък е броят на младите жени, изпитващи зависимост, и други, изпитващи независимост от това въздействие.

 

Графика №6

Аналитична

При мъжете в трите области

В психо-физиологичната област един вид „стряскащ” е високият резултат при показател №1. Цели 40% жени даже при това минимално количество алкохол от 50 грама получават замайване на съзнанието и дезориентация, което говори за чувствителност и беззащитност към алкохола при това функциониране на психиката им. Този факт се подкрепя и от минималния брой жени, издържащи на тази психическа промяна при над 200 гр. – само 2,9%. В същото време те демонстрират изразена издържливост в загубата на спомени (пок.№4) – с цели 82,7% от тях това се случва след 200 грама. Средните резултати за област №1  са най-високи при над 200 грама (40,4%) – извод за физиологична издържливост и нечувствителност при жените към алкохола. Прецизността на анализа изисква, обаче, да се отбележи, че тази сравнително висока средноаритметична издържливост идва предимно от един от четвъртият показател – „загуба на спомени” (82,7%). При останалите показатели забележимо предимство на степента над 200 гр. над останалите степени на пиене не се констатира.

Съществуват забележими различия при показатели №6 и №7 от втората психо-социална област. При общителността – пок.№6 – е очертана определена чувствителност и беззащитност, доколкото само 3,7% млади жени издържат на над 200 грама, за да станат по отворени към материалния и социалния свят, а с 52,7% това се случва при минималните 50 – 100 грама – извод за сравнително висока социабилност при жените.

 

Таблица №7

Аналитична

При жените в трите области

№ показател	Показатели от I-ва, II-ра и III.та области	К% при степените на пиене
		до 50 гр.	50 – 100 гр.	100 – 200 гр.	Над 200 гр.
1	Замайване, дезориентиране	40	39,8	17,3	2,9
2	Доспиване	8,5	26,3	29	36,3
3	Без задръжки	2,2	24,8	33,4	39,6
4	Без спомени	0,4	2	14,7	82,7
Кср/%/ за I -ва област		12,8%	23,2%	23,6%	40,4%
5	Смелост, решителност	13,6	31,7	41,3	13,3
6	Общителност	23,5	52,7	19,9	3,7
7	Красотата около мене	9	11,6	23,3	56,1
8	Отзивчивост, всеотдайност	19,2	43,7	26,6	10,3
Кср/%/ за II-ра област		16,3%	34,9%	27,8%	21%
9	Обяснение в любов	4,9	13,7	31,5	50
10	Аз в секса	24,2	26,2	27,4	22,3
11	Той в секса	25,4	20,7	25,1	28,8
12	Желание за секс	22,8	24,1	26,7	26,4
Кср/%/ за III-та област		19,3%	21,1%	27,7%	31,9%
Кср/%/ на мъже в трите области		16,1%	26,4%	26,4%	31,1%

 

Обратна е корелацията при „красотата около мен” (№7) – само 9% я усещат при 50 грама, а цели 56,1% правят това чак над 200 грама. Тези резултати диктуват донякъде изненадващият извод за това, че нашите студентки издържат на доста алкохол, за да променят естетическото отношение в себе си към света. Общият среден резултат за психо-социалната област е най-висок при 50 – 100 грама (34,9%), което повтаря извода за висока социална ориентация на младите жени, доколкото и малко алкохол може да я промени в положителна посока. Невисоките 21% за над 200 грама също подчертават този извод.

Малко наши студентки проявяват готовност за „обяснение в любов” под въздействието на алкохола – едва 4,9% при степен до 50 грама, като, в същото време, цели 50% от тях са склонни да разкрият чувствата си чак след 200 грама. При останалите три показателя от психо-сексуалната област (№3) има видим паритет и равновесие на данните. За областта като цяло (Кср.%) преобладава степента на пиене над 200 гр. – 31,9%. Но, трябва да се подчертае, че това предимство е минимално пред останалите три степени – очертан извод за невисока, но сравнително добра защитеност и независимост на либидото и, въобще, на сексуалното отношение и поведение на младите наши студентки от въздействието на алкохола. Той трудно може да промени сексуалността като област от тяхната психика.

 

Графика №7

Аналитична

При жените в трите области

Графика №7 подчертава сравнително добрия консенсус между средните общи резултати на четирите степени на пиене при жените, тъй като разликите на резултатите по тях не са категорични. Минимално предимство има над 200 гр. (31,1%) – с около 5%    по-висок резултат от степените 50 до 100 и 100 до 200 гр. (26,4%). Наистина издържливостта и нечувствителността са най-високи, доколкото най-много млади жени посочват над 200 гр., за да се променят психически, но, в същото време, налице е и не толкова добра защитеност от въздействието на алкохола, защото и при по-ниските грамажи има достатъчно много студентки, които регистрират наличие на психически промени у себе си, на някаква психическа зависимост от консумирането на алкохол.

 

4. Сравнителна характеристика на въздействието на алкохола между мъже и жени

Различията при въздействието на алкохола за мъже и жени са представени в графика №8. Доколкото в подробности вече анализирахме данните при двата пола, тук ще направим най-общ обзор на резултатите. По същата причина, както е видно от графиката, в нея представяме резултатите само в най-ниската и най-високата степени на пиене. Посочените в нея %-ти отразяват средноаритметичните величини в трите области, взети заедно. Видно е, че мъжете безусловно демонстрират общо в трите области по-високи устойчивост и издържливост на алкохолното въздействие, тъй като имат предимство във високата степен на пиене, а жените – в ниската. На жените им е необходимо по-малко алкохол, за да регистрират психически промени, а на мъжете – повече. Това беше констатирано още в разделния анализ на резултатите на двата пола. Видът на графиката ни убеждава в по-голямата мъжка алкохолна издържливост – 50 грама алкохол са необходими само на 13% мъже срещу 16% жени. Различията между мъжете и жените в този контекст е още по добре изразен от резултатите за степен над 200 гр. – значително повече мъже отколкото жени се променят при това количество алкохол – 46,4% за мъжете срещу твърде по-малкото 31,1% за жените. Изводът е с пределна яснота – мъжкият пол е по-нечувствителен, по-издържлив и по-добре защитен от алкохолното въздействие в сравнение с женския. При пиенето на алкохол у мъжете по-бавно настъпват физиологични, социални и сексуални промени в сравнение с жените. Резултатите от нашето изследване потвъждават популярното обществено мнение за това, че мъжкият е по-пиещият пол от женския. И все пак, според нас, разликите не са така стряскащи и фрапиращи и не поставят мъжете в ролята на грешни пияници и алкохолици, а жените – на невинни и богоугодни въздържателки. И студентките ни си пийват и издържат на алкохол, но не толкова колкото колегите им.

 

Графика № 8

Сравнителна

Между мъже и жени за максималното и минималното въздействие на алкохола

Заключение

Иска ми се, доколкото мога, в публиситичен стил да споделя собственото си мнение за резултатите от въздействието на алкохола върху младите хора. То се състои в следното:

Първо. За нашите студенти консумирането на алкохол е нещо много лично, жаргонно казано, „пиенето е дело на пиещия”. По тази причина резултатите от изследването притежават видимо разнообразие и динамика, неподлежащи за подвеждане под определена закономерност. Затова по един и същ показател имаше по доста данни както за голямо, така и за малко количество алкохол.

Второ. Нашите студенти не са нито безразличини, нито обвързани или, не „дай си боже”, пристрастени към алкохола. Това мнение формирах не само след количествения анализ на резултатите от вербалния тест, а и чрез лични разговори с тях. Когато им предлагах да ги изследвам на тема алкохолол и, преди теста, им задавах въпроси като „Пиете ли?”, „Какво пиете?”, „Колко пиете?”, те приемаха поканата и въпросите спокойно, с усмивка и с очаквания за предстоящи минути на развлечение и атракция. Бяха готови искрено, с готовност и без задръжки да споделят отношението си към алкохола. Останах с убеждението, че  нашите студенти не изпитваха никаква вина, самообвинение или чувство за срам по повод на това, че понякога вдигат чаша, за да си кажат „наздраве” и за да се почувстват по-уютно сред другите хора, в което, всъщност, се състои ценностната стойност на алкохола.

Трето. На организмово и психическо ниво нашите студенти са твърде добре защитени от въздействието на алкохола. Той не е в състояние да разколебае психическото им равновесие и да ги „хвърли в дебрите” на порочната алкохолна пристрастеност и зависимост.

Четвърто. Нашите студенти, и това е много важно, ни най-малко не възприемат алкохола нито като фактор за решаване на собствените им проблеми, нито като активизиращ психиката външен стимул, нито като средство за бягство от действителността, каквато и да е тя. За тях той съвсем не е нещото, което е в състояние да наруши нравствената им „хигиена”. Той няма силата да ги спре, препъне, или отклони от пътя, по който съзнателно са поели, нито да промени по някакъв начин смисъла на живота им. В материалното и духовното им житейско поприще алкохолът е несъществен, нерешаващ, вторичен елемент. И това е добре!

 

Някъде и случайно в Интерент срещнах една мисъл на Франк Синатра (американски актьор и певец от средата на ХХ-ти век). Той казва: „Алкохолът може да бъде най-големия враг на човека, но Библията казва: „Обичай враговете си”!”. Не знам Франк Синатра доколко е чел Библията и как я е разбрал, но отнесено към темата на изследването, бих я интерпретирал така: Нашите студенти нито обичат, нито мразят алкохола. Те нито фанатично го търсят, докато го намерят, нито безразлично го отхвърлят, когато го имат. За тях той е това, което е. И нищо повече. Те не зависят от алкохола нито като от приятел, нито като от враг. И това е отлично!

 

Забележка: Като идея тази тема не възникна отскоро. Решението за изследване по нея е колкото моя, толкова и на уважавания от мене доц. Петър Петров, с когото преди години писахме и публикувахме в съавторство доклад на една конференция. През годините след това самостоятелно продължих да работя по темата за младите хора и алкохола, изследвайки наши студенти. При това, внесох собствени промени в концепцията и целите на изследването, както и в структурата на анализа, и в интерпретирането на резултатите, докато, за добро или за зло, се получи настоящият материал. Днес, когато той е факт, бих искал да изкажа искрената си благодарност на доц. Петър Петров за това, че ми позволи да представя работата си самостоятелно, за проявените от него колегиална коректност и професионално разбиране. И, повтарям, в мене е жив спомена и не съм забравил, че всичко тръгна някога от нашата съвместна работа, с което лично се гордея.01