Abstract:Whether the learning process is conducted in a present form or with remote access, class discipline is one of the main components of positive moral relations in the pedagogical process. With the introduction of new educational technologies and the increasingly intensive teaching in the conditions of remote access, pedagogical specialists face new challenges and need new competencies to deal with the bad behavior of students in conducting online learning. This article aims to outline the main characteristics of student misbehavior in online learning, as well as some specific techniques for successful mastering.

Дисциплината, която цари в учебно-възпитателната среда е един от основните компоненти на нравствените отношения в педагогическия процес. В условията на присъствено обучение, могат да се използват различни способи за справяне с лошото поведение на учениците, които обаче са неприложими в условията на онлайн обучението. Липсата на директен контакт с възпитаниците и възможността те да могат да се „скрият“ зад екрана на компютъра поставя пред нови предизвикателства педагогическите специалисти.

Някои автори (L. Albert 1996, G. Georgiev 2017) разглеждат различните характеристики на лошото поведение от страна на възпитаниците, като го диференцират в зависимост от целите му и и формите на проявление като активно или пасивно, целящо внимание, власт, отмъщение или избягване на неуспех. В условията на електронно обучение също може да се наблюдават различните форми на лошо поведение, в зависимост от конкретните цели на възпитаниците, но вече пречупени през призмата на синхронното обучение и през възможностите, които предлага интернет средата.

Ако се приеме, че възпитаниците избират да се държат лошо за да постигнат една или няколко от посочените цели, то е необходимо да маркираме основните цели, а именно:

Внимание – някои възпитаници избират лошо поведение, за да получат допълнително внимание.

Власт – при тази цел възпитаниците всячески се опитват да демонстрират, че никой не може да ги командва и те сами си определят правилата.

Отмъщение – тази цел се поражда с желанието за възмездие за отправено истинско или въображаемо оскърбление. Обект на отмъщението могат да са както педагогическите специалисти, така и съучениците.

Избягване на неуспеха – както и в присъствената форма на обучение, така и при онлайн обучението, някои възпитаници искат да предотвратят несполуките си, които се повтарят често. Те смятат, че не могат да отговорят на изискванията, които училищната институция има към тях, поради което избират поведение на затваряне в себе си. Смятат, че по този начин няма да са център на внимание, ще бъдат забравени и неуспехите им ще останат в миналото (Georgiev, G. 2017:45).

Независимо дали учебният процес се провежда присъствено или в онлайн среда, то целите на лошото поведение се запазват същите, само че формите им на проявление се пречупват през предоставените от интернет средата средства.

Търсенето на внимание е съвсем нормална реакция на всяко едно социално същество, тъй като всеки един от нас се нуждае от определено количество внимание и по този начин се чувства приобщен към определена социална група. Разбира се има личности, на които нормалния обем внимание не им е достатъчно и те се нуждаят от още съвсем малко, за да се чувстват приемани и приобщени.

Както в присъствената форма на обучение, така и в онлайн среда, могат да се диференцират два типа поведение, целящо внимание:

Активно поведение или т.нар. механизми за получаване на внимание в условията на синхронно обучение, могат да се прояви  като заглушаване на съученик, прекъсване на преподавателя с неадекватни въпроси, премахване на съученик от виртуалната класна стая, непрекъснато искане на помощ за осъществяване на онлайн присъствието и т.н.

Пасивно поведение, както и в условията на присъствено обучение, така и в онлайн среда, тези възпитаници търсят внимание, но без да нарушават правилата и да пречат на съучениците си. Това са мудните възпитаници, които все още не могат да отворят прикаченият файл или документ, не могат да осъществят връзката чрез предоставеният им хиперлинк и постоянно искат да им бъде оказана помощ. Разбира се тази пипкавост се проявява само по време на провеждане на обучението, като извън него те не са флегматични и реагират нормално.

В условията на присъствено обучение могат да се използват богат набор от способи и техники за посредничество, с цел преустановяване на този тип поведение, но в условията на синхронно обучение, те трябва да бъдат ограничени, само до тези, които са приложими в условията на електронното обучение.

Представените по-долу способи са взаимствани от присъственото обучение, но са приложими и в онлайн среда. Групирането им ще спомогне за тяхното по-добро представяне:

Първа група – Сведете вниманието до минимум – тук са включени разнообразни техники, които могат да повлияят на възпитаниците да прекратят поведението си.

• Не обръщайте внимание на поведението – в много случаи това се оказва ефективен способ, тъй като липсата на реакция от ваша страна, унищожава отплатата, която възпитаниците търсят, а именно допълнително внимание;
• Споменете името на възпитаника – тази техника дава възможност за най-минимално зачитане на лошото поведение, което се прекратява тъй като е постигната част от целта – внимание;
• Изпратете лично съобщение в чата на възпитаника – тъй като лошото поведение търсещо внимание няма да се преустанови от само себе си, може предварително да си подготвите послание, в документ на MS Word, което да копирате и да изпратите като лично съобщение на възпитаника, без да прекъсвате работата си;
• Изпратете „Аз-послание” – тази техника ни позволява да предоставим конкретна информация относно лошото поведение и неговия ефект върху останалите. Необходимо е „Аз-посланието” да съдържа някои основни компоненти – на първо място трябва да се представи обективно описание на поведението, което пречи, на второ място да предава чувствата ви, следващия компонент съдържа вредата, която това поведение нанася върху всички участници в учебния процес и на последно място е молбата това поведение да се преустанови.

Втора група – Узаконете поведението – очарованието на забраненото се крие точно в това, че е забранено. Тук ще посочим някои техники които да узаконят поведението.

• Превърнете поведението в урок – целта на тази техника е да обезсърчи извършването на даден тип лошо поведение, като го превърне в урок, който е задължителен за изпълнение за целият клас, като по този начин се губи очарованието на това да правиш нещо забранено и от друга страна се проявява т.нар. групов натиск над възпитаника, проявил лошо поведение, тъй като останалите съученици, трябва да изпълняват допълнителни задачи, заради неговото поведение;
• Накарайте всички да се присъединят към поведението – когато всички участват в лошото поведение, възпитаника търсил внимание вече губи своето удовлетворение, тъй като не получава никакво специално внимание. Удоволствието от извършването на деянието е изчезнало, тъй като същото е било узаконено;
• Договорете снижаване на постъпките – тази техника изисква предварително договаряне с възпитаника, за предпочитане е то да се проведе в присъствена форма, тъй като от психологическа гледна точка, човек е по-склонен да изпълнява правила, които сам си е наложил, и за които е поел ангажимент „очи в очи“. Тази норма е свързана с това да се позволяват предварително уговорени прояви на конкретно лошо поведение, но само на тези които са договорени и то при условие, че ще намаляват ежедневно.

Трета група – Направете нещо неочаквано –лесно може да се прекрати поведение търсещо внимание, като извършите нещо неочаквано.  

• Променете гласа си – промяната на интонацията в говора, използването на необичайни модели на говорене и дори неразбираем език, говоренето монотонно, с по-нисък или висок глас ще отвлече вниманието на възпитаниците, които се държат лошо с цел да получат внимание;
• Пуснете необичаен звук – предварително си подгответе набор от различни необичайни звуци (вой на сирени, акорд от музикално произведение, звук от гръмотевица и др.), който да пуснете в момента на проявата на лошо поведение;
• Говорете тихо – изпадането в истерия е недопустимо от страна на педагогическите специалисти, тъй като не само допълнително напряга създалата се атмосфера, но и показва „предела на нервите“, при който педагогическите специалисти губят контрол и самообладание. Откриването на повратната точка от страна на възпитаниците ще е коз, от който те ще се възползват всеки път при възникнали противоречия. Когато се говори тихо възпитаниците трябва да се напрягат за да чуват, което ги отвлича от лошото поведение;
• Използвайте кратки забележки – всяка навременна и шеговита забележка ще преустанови лошото поведение на възпитаника, но само ако е казана забавно и без сарказъм, без да го обижда и злепоставя;

Четвърта група – Отвлечете вниманието на възпитаника – психологически е доказано, че няма живо същество, което да може да прави няколко неща едновременно и то за по-продължително време. Поради тази причина може да се отвлече вниманието на възпитаника посредством някои от следните способи.

• Задайте директен въпрос – в момент на лошо поведение задайте директен въпрос към възпитаника, като например какви са последните указания които сте дали, какви са неговите виждания по дискутирания проблем и т.н. Задаването на директен въпрос не само отвлича вниманието на възпитаника от лошото поведение, но и го фокусира към извършваната от класа дейност;
• Променете заниманието – ако няколко възпитаника се държат лошо с цел да получат внимание е удачно да смените заниманието, което ще отвлече вниманието им от постъпката.

Пета група – Регистрирайте доброто поведение – вместо да  удостоите с внимание възпитаника, проявил лошо поведение и по този начин да удовлетворите целта му, може да кажете нещо позитивно за някой съученик, който се държи добре, като по този начин вие регистрирате добрата постъпка, която получава вашето внимание. Така акцентираме, че не е необходимо да се държиш лошо за да получиш внимание, и даваме възможност за размисъл над механизмите за получаване на внимание.

• Благодарете на възпитаниците – може да изкажете благодарност на някой възпитаник, който прави точно това, което изисквате от класа, например че е съсредоточен в поставената задача, че решава задачата и т.н. Тази техника е ефективна само ако описвате обективно и конкретно желаното от вас поведение.
• Изведете от анонимност възпитаниците, които се държат добре – може като фон на виртуалната класна стая или на специално подготвен слайд да записвате имената на възпитаниците, които се държат добре, като по този начин не само подкрепяте доброто поведение, но и изпращате послание към тези които се държат лошо да спрат.

Използването на която и да е от техниките е необходимо да бъде съобразена с възрастовите особености на възпитаниците, със стила на нравствените взаимоотношения между възпитаници и специалисти и не на последно място с условията на обучение в онлайн среда (Georgiev, G. 2017:46-50).

Характерното при възпитаниците, търсещи власт е, че всячески се опитват да демонстрират, че никой не може да ги командва и те сами си определят правилата. В условията на онлайн обучение това може да се прояви като неспазване на установените правила, демонстративно влизане със закъснение в онлайн класната стая, високомерно изпълнение на поставена задача, поемане на контрола над презентацията на преподавателя (изключване на презентацията или преместването на слайдове), изключване на звука на преподавателя и др. Разбира се, както и в присъствена форма, така и в условията на онлайн обучение, търсещите власт възпитаници действат предимно при наличие на публика, за да демонстрират своето надмощие.

Поведението целящо власт също може да се проявява в активна и пасивна форма.

Активно поведение – една от най-често срещаните форми на активно поведение целящо власт са пристъпите на лошо поведение. Необходимо е да се отбележи, че децата не губят просто така настроението си, а се опитват да ни манипулират с него. В по-ранна училищна възраст и в условията на присъствено обучение това могат да са пристъпите на плач, ритане, хвърляне на предмети, търкаляне по земята и т.н. В условията на синхронно обучение една от основните форми на активно поведение целящо власт е отказа да се изпълни определена задача. Друга форма на активно поведение целящо власт, използвана предимно от възпитаници от по-горните курсове са словесните атаки. При тази форма те отговарят дръзко, неучтиво, предизвикателно и разполагат с богат арсенал от вариации на тема „не можете да ме накарате да го направя“. Като разновидност на словесните атаки може да се приеме и „синдромът на адвоката“, при който възпитаниците не използват груби и дръзки изрази, но се уповават на псевдологиката, като обяснение за лошото си поведение. Постоянните вербални сблъсъци по всякакви теми водят до изтощение и разочарование от постоянната им словесна еквилибристика.

Пасивно поведение – и тук съществуват няколко разновидности на пасивно поведение, целящо печелене на власт. Възпитаниците, разбрали, че при откритата конфронтация с преподавателя ще доведе до неизбежни проблеми, използват т.нар. техника на тихо неподчинение. То се изразява в привидната готовност да изпълнят това, което се изисква от тях, но в същото време правят това, което са решили. По този начин те показват, че няма да изпълнят желанието на преподавателя и постигат истинската си цел, а именно власт. При тихото неподчинение се наблюдава демонстрирането на двусмислено поведение, от една страна заявяват, че ще изпълнят задачата, а в действителност не я изпълняват. Ако се анализира поведението на пасивните търсачи на власт, ще се установи, че думите, които използват са лъжа. Тъй като не желаят да се самоопределят като лъжци, пасивните търсачи на власт използват т.нар. етикети, за да оправдаят несъответствията между това, което казват и това, което вършат. По този начин те умело прикриват желанието си за власт и го представят като черта на характера, която трудно могат да преодолеят. Най-честите етикети, които се използват от пасивните търсачи на власт са:

• етикетът „мързелив” – използва се като оправдание за несвършената работа, но вместо директно да влязат в конфронтация, че не желаят да изпълнят поставената задача, те изказват съжаление, че не са успели тъй като са мързеливи.
• етикетът „забраван” – друг способ е използването на фразата „Забравих да го направя!”, като по този начин няма да си навлекат неприятности, както ако директно отговорят „Отказвам”. Забравянето свързано с поведението насочено към власт се случва само когато е трябвало да се изпълни нещо неприятно.
• етикетът „малък обхват на вниманието” – използването на този прийом от възпитаници пасивно търсещи власт, както и със забравянето, се прилага избирателно само по отношение на задачи, които те не желаят да изпълнят.
• етикетът „с ниски постижения” – в случая целящите власт показват, че те сами ще преценят какво точно ниво на познание ще постигнат. Възпитаниците използващи тази стратегия могат за показват различни постижения по различните предмети, като в тяхното съзнание те постигат точно това което целят. Ниските постижения са начин възпитаниците да демонстрират пасивно поведение за власт (Georgiev, G. 2017:50-52).

Целящите отмъщение възпитаници търсят възмездие за действителна или предполагаема обида отправена към тях. Това поведение често е в следствие на неадекватна намеса от страна на преподавателя в опит да се справи с лошо поведение целящо внимание или власт, при които е демонстрирал авторитарен стил на взаимоотношения или е решил възникналата конфронтация с помощта на педагогическата власт и сила.

В условията на синхронно обучение не могат да се използват традиционните форми на активно поведение като преките или индиректните физически атаки, с които да бъдат засегнати педагогическите специалисти. В този случай най-често използваната форма за активно поведение целящо отмъщение са словесните психологически атаки,  които предимно се проявяват като заплахи, обиди или критики. Тяхното предназначение е чрез манипулация да накарат преподавателя да се чувства наранен и виновен. Едни от най-често използваните разновидности на психологическата атака са: „Вие сте най-лошия учител”, „Нищо не се научава от този предмет”, „Добре, че тези знания няма да ми трябват за да вляза във ВУЗ”, „Има ли изобщо някой да се интересува от предмета Ви”.

В условията на обучение с отдалечен достъп са почти неприложими формите на пасивно поведение целящо отмъщение, тъй като липсата на присъствен контакт затруднява една от основните форми, а именно затварянето в себе си. Целта ѝ е педагогическите специалисти да се чувстват отхвърлени, виновни и наранени въпреки постоянните опити да се осъществи контакт с възпитаника. Комуникирането в условията на интернет среда не може напълно да предаде необходимите отрицателни емоции, които целят възпитаниците при използването на тези форми в присъствена среда (Georgiev, G. 2017:52-53).

Справянето с лошото поведение целящо власт или отмъщение е значително затруднено в условията на онлайн обучение и необходимо да се подхожда внимателно към всяка една от ситуациите целящи това. Наложително е да се предприемат необходимите действия за преодоляване на ситуацията още по време на провеждането на синхронното обучение, но е задължително провеждането и на присъствена среща, в опит да се възвърне нормалната атмосфера и избягването на евентуални бъдещи конфронтации.

Протичането на конфронтациите целящи власт или отмъщение могат условно да се диференцират в три етапа. Първият етап е този, при който възпитаниците използват дразнещи постъпки, за да предизвикат конфронтацията. След като педагогическите специалисти са се подали на провокативното поведение, следва втория етап – изблик на неприлични думи и поведение, и накрая се стига до третият етап – етап на стабилизиране.

При така описаните етапи ще изведем и някои техники за интервенция и справяне с провокативното поведение, които са приложими в условията на онлайн среда. Необходимо е да подчертаем, че посочените техники не са единствените за справяне с лошото поведение целящо власт или отмъщение и е необходимо провеждането на присъствени консултации, но ще спомогнат да овладяване на ситуацията или поддържането на ситуацията в разумни граници, до провеждането на присъствените консултации и възобновяване на нормалната работна атмосфера.

Необходимо е педагогическите специалисти своевременно да разпознаят евентуалните симптоми, предизвестяващи настъпването на конфронтация и да предприемат навременна интервенция, която да парира развитието ѝ още в първия етап. Една от най-удачните техники в първият етап е „елегантното напускане на сцената“ – в повечето случаи  при правилно използване на техниката до втори етап не се достига. Този техника може да се представи, като елегантен дипломатически ход, който не уронва репутацията на нито една от страните, не се създава чувството за победител и победен и предоставя възможност за стилно оттегляне от напрегнатата ситуация. Разбира се при използването ѝ, педагогическите специалисти трябва да проявят педагогически такт, да избягват прояви на враждебност, сарказъм и обиди, тъй като подобно поведение неминуемо ще доведе до „взрив“ в поведението от страна на възпитаника.

• Признайте властта на възпитаника – никой не може да накара някой да направи нещо против волята му, докато той самия не реши, че трябва да го направи. Вместо да се губи време в тази загубена кауза, може да се признае властта на възпитаника, като му се признае, че не може на сила да бъде принуден да извърши нещо. Като привидно се откаже контрол и командване над него, той вече няма срещу какво да се съпротивлява и ситуацията се успокоява, което дава възможност за по нататъшна подкрепа в бъдеще за избор на подходящо поведение. Признаването на властта довежда до успокоение на ситуацията, тъй като това е признание за еднаквост на всички, за липса на превъзходство на едни над други, което води след себе си по-голямо сътрудничество от страна на възпитаниците.
• Оставете нещата без последствие – предизвикателството от страна на възпитаниците винаги цели някакви конкретни действия от страна на педагогическите специалисти. При оставяне без последствие на отправеното предизвикателство може временно да се отложи конфронтацията, но е необходимо да се подбере подходящият момент, когато ситуацията за справяне с проблема е по-добра, като например липсата на публика, по-малко натовареност и т.н. За отлагане на конфронтацията могат да се използват някои ефективни реплики като: „Нямам желание да разговарям точно сега по този проблем”, „Може да си прав, но нека поговорим друг път”.
• Назначете среща – когато за първи път установите контакт с определени възпитаници, ги уведомете, че при желание от тяхна страна за лични разговори е необходимо да се определи среща с дата и час извън установеното учебно време, която записвате в бележник. При опит на възпитаник да ви конфронтира извадете бележника и запишете дата и час за лична среща с него, която сте договорили в момента, като не обръщате внимание на предизвикателството, а продължавате с заниманията си.
• Използвайте техники за озадачаване – при вербална атака от страна на възпитаниците те атакуват умението на педагогическите специалисти за „активно слушане”, като по този начин доказват важността на тяхното твърдение. При използването на тази техника педагогическите специалисти дават такъв отговор на предизвикателството отправено към тях, сякаш то не е от значение. Най-ефективните форми на тази техника са съгласяването с възпитаника или промяната на темата. Когато възпитаниците направят обидно изложение, най-малкото което очакват е педагогическите специалисти да се съгласят с тях, например ако е отправена обида, че са най-лошите специалисти, то може да се отговори просто „Може би си прав” и да се изиска от възпитаника да продължи с учебната дейност. При продължаващи нападки и съответно съгласие от страна на педагозите, възпитаниците разбират, че не могат да ги въвлекат в конфронтация и се отказват от предизвикателствата си. Друг прийом е смяната на темата – при предизвикателство от страна на възпитаниците, може рязко да се смени темата, като разговора се изведе извън официалната насоченост, като например за времето, за вчерашния мач или да се разкаже някоя шега. Ако предизвикателството продължава, педагогическите специалисти могат да повтарят едни и същи реплики, които са извън темата, докато възпитаниците не разберат, че няма да бъдат удостоени с вниманието да влязат в конфронтация.

Ако поради някаква причина педагогическите специалисти не са успели да предотвратят конфронтацията в първия етап, то неминуемо следва нейната ураганна сила, нейната кулминация и изригване. Във втория етап най-удачно е да се използва „прекъсването“. В предвид спецификата на онлайн обучението, условията за прекъсване на ограничени. Ако в условията на присъствено обучение могат да се използват различни прийоми като прекъсване на мястото за провеждане на заниманията, прекъсване в друго помещение, прекъсване в стаята на педагогически съветник и др., то в условията на синхронно обучение може да се използва само прекъсване в онлайн класната стая. При проявите на лошо поведение целящо власт или отмъщение, възпитаниците задължително проявяват поведението си в присъствието на публика, като лишаването им от такава отнема наградата им, а именно вниманието на съучениците. За осъществяване на прекъсването в онлайн класна стая е необходимо предварително да са определени ролите на участниците в събитието, за които ще говорим по-късно, като по този начин могат да се контролират всички участници. При осъществяване на прекъсване в онлайн класна стая е необходимо да отстраним публиката, като премахнем всички участници от събранието, с изключение на възпитаника, предизвикал конфронтацията и се опитаме да възвърнем нормалните взаимоотношения. По време на паузата е необходимо да се предостави право на избор на възпитаника, като му се предложи възможността за онлайн или задължителна присъствена консултация, ако не се държи подобаващо. Ако след прекъсването възпитаника продължи да се държи лошо, то педагогическите специалисти определят мястото, времето и участниците в задължителната консултация, като не дават право на избор на възпитаника, тъй като той вече го е пропилял.

Съществува и вариант, при който възпитаниците отказват да останат в онлайн класната стая и сами напускат събитието, тогава е необходимо предприемането на спешни присъствени консултации за преодоляване на евентуални бъдещи конфронтации.

След преминаване на втория етап на конфронтацията следва етапа на стабилизиране. При този етап ураганът е преминал и е необходимо да се определят последствията, които всеки ще изтърпи за проявеното от него лошо поведение. Правим уточнение, че не се касае за наказание, а за конкретно последствие, което да има причинно-следствена връзка с извършената проява.

Разбира се всички възпитаници трябва предварително да са запознати с изискванията, които имат педагогическите специалисти спрямо тях, относно начин на общуване, поведение в интернет среда, начин на прекъсване на учебния процес и т.н. и съответно какви последствия биха произтекли, ако те изберат да нарушат правилата. Последствията се представят по-добре като изявления „когато-тогава” т.е. на възпитаниците им се разяснява, че когато направят „това” (конкретно лошо поведение), ще им се случи „това” (специфичното последствие). Предложеният модел на представяне на последствията се счита за по-добър от модела „ако-тогава”, тъй като възпитаниците възприемат „ако-тогава” като заплаха и изискванията няма да бъдат изпълнени.

Както вече подчертахме трябва да има логическа връзка между действието (лошото поведение) и противодействието (последствието), например ако ученик, на който му е предоставена роля във виртуалната класна стая като „представящ“ и той злоупотребява с нея, като изключва звука на другите участници, премахва участници или поема контрола над презентацията (лошото поведение), му бъде променена ролята на „участник“ и по този начин бъде ограничен (последствията), у него се утвърждава правилото „когато-тогава“ и той разбира, че ще губи права при определено лошо поведение. Ако на този възпитаник му се наложи друго последствие, като например да бъде лишен от почивка или да остане след часа, той губи връзката между действията и последствията, тъй като те не са логически свързани.

Разбира се последствията не трябва да уронват честа и достойнството на възпитаниците, да съдържат в себе си обвинения, укори или морални присъди. Те трябва да са представени вежливо, да са лишени от отрицателни емоции и да представят точно фактите. При неспазване на изискванията за последователност, уважителност и коректност на последствията, то те пораждат у възпитаниците чувство на връждебност, омраза, съперничество, противопоставяне, като по този начин правят невъзможни хармоничните нравствени отношения в педагогическия процес.

• Загуба или отлагане на право на действие – когато възпитаниците постоянно закъсняват за час или нарушават работата, като губят времето в несвойствени дейности, могат да „заплатят” за загубеното време, като бъдат лишени от дейност, която те харесват. Например да останат след часа толкова време, колкото са закъснели или са загубили в несвойствени занимания, като при продължаване на това поведение, времето от което те се лишават се увеличава. Неоснователно би било лишаването на възпитаника от посещение на някои любими негови часове, тъй като това вече не е последствие на лошото поведение, а е наказание за него.
• Отказ от взаимоотношения с други възпитаници – когато възпитаник се държи лошо, за да спечели публика, може за кратко да се откажат взаимоотношенията със съучениците му, като се използват посочените по-горе техники за пауза.
• Администриране на взаимоотношенията – при наличие на крайно лошо поведение, при което педагогическите специалисти са в задънена улица, може да се поиска среща с педагогическия съветник или директора, като целта е да се изготви цялостен план за действие на всички ангажирани с учебно-възпитателния процес (Georgiev, G. 2017:53-58).

„Животът ме убеди – пише Сухомлински, – че да се възпитават трудните деца е най-сложната работа, изискваща изключително внимание, търпение, майсторство, такт, душевна отзивчивост, топлота“[1].

Нито един педагогически специалист няма да „накаже“ детето, ако при него е налице физическа травма, например учителя по физическо няма да накара някое дете да участва в крос, ако то има травма на крака. Но дали това е така, когато се касае за емоционална, поведенческа или психологическа травма? Уви, не е така. При наличие на физическа травма казваме: детето не може, но при психологическа – не иска. Това обаче е огромна грешка, която принуждава педагогическите специалисти, изпълнявайки своя професионален дълг да предявяват еднакви изисквания към всички възпитаници и да настояват за тяхното изпълнение дори тогава, когато за някое дете те са непосилни (V.I.Pisarenko & I.Ya.Pisarenko, 1974:147).

Лошото поведение целящо избягване на неуспех, трудно се диференцира дори и в присъствена форма, тъй като възпитаниците целящи избягване на провел обикновено не пречат в клас, не отнемат от времето, не причиняват неприятности. Проблемът при тях е, че рядко взаимодействат с педагозите и съучениците си, остават в страни от случващото се в класа, и в условията на онлайн обучение това е прекрасна възможност те да останат скрити без да бъдат обезпокоявани с излишни въпроси.

При поведението целящо избягване на неуспех, почти липсва активна форма, като такава единствено може да се приеме пристъпът на фрустрация. Чрез него се цели изпускане на парата и отдалечаване на вниманието от предстоящия провал, тъй като са започнали изпълнението на дадена задача, за която са убедени, че няма да могат да я изпълнят и в крайна сметка ще достигнат до провал. Чрез емоционалният изблик се стремят да избегнат директната среща с провала си.

Основната форма при проява на поведение целящо избягване на неуспеха е пасивната. Някои възпитаници използват отлагането, като способ за избягване на неуспеха, въпреки че са способни. При постигане на ниски резултати при положени усилия, чувството за неудовлетвореност завладява възпитаниците и те възприемат отлагането на изпълнението на определена задача до последния момент, тъй като са сигурни в неуспеха си. Друг вид на поведение целящо избягване на неуспех е недовършването на определен проект или задача. По този начин се избягва оценяването на извършеното и се предотвратява провала. Някои възпитаници развиват временна неспособност с цел избягване на неуспеха, например възпитаник който е с добри способности в часовете по български език и математика, но е по-пълничък и часовете по физическо възпитание го затормозяват, внезапно получава главоболие или друга болежка, която ще го извини от часа. Така като не участва в часа, той няма да достигне до поражение. Имитацията на намалени способности е законно извинение за възпитаника да се оттегли от извършването на дадена дейност и да престане да се опитва да постигне удовлетворителен за него резултат. По този начин държат педагога на разстояние от тях и избягват по-нататъшно поражение.

Поведението целящо избягване на неуспех се наблюдава предимно при възпитаници, които не вярват в собствените си възможности, не се чувстват способни и значими за групата, към която принадлежат.

Първата стратегия за справяне с проблема на възпитаниците, които се страхуват от неуспех, е трансформиране на методите за обучение. За тази цел условията предоставяни от онлайн обучението са много благоприятни:

• използване на конкретни учебни материали и подпомагано от компютър обучение – голяма част от възпитаниците, особено в начална училищна възраст, възприемат по-добре учебния материал, когато им се представя с материали, които могат да видят, да пипнат, с които могат да работят. Те трябва да бъдат привлекателни за децата и да ги стимулират сами да работят с тях. В условията на онлайн обучение, компютърът е допълнително учебно пособие, което предава ново измерение на методите на преподаване. Възпитаници, които имат по-ниски постижения поради действителен неуспех, получават особено голяма помощ от тях, тъй като използването им позволява поемането на риск за извършване на някое действие, което не биха предприели с традиционните материали на обучение.
• преподаване поетапно на учебния материал – тъй като възпитаници, които се боят от неуспех, лесно се объркват от големи по обем задачи, може да се избегне тяхната пасивност, като се раздели задачата на по-малки фрагменти, които прогресивно да се допълват и развиват. По този начин се намалява вероятността за допускане на грешка и дори такава да бъде допусната, тя по-лесно може да се коригира и отстрани. По този начин увереността у възпитаниците нараства и те постигат цялостно изпълнение на задачата, без да се боят от настъпването на неуспех. (Georgiev, G. 2017:58-61).

Както вече подчертахме, използването на традиционните методи за справяне с лошото поведение на учениците, като пози на тялото, жестове, поглед, мимики, навлизане в личното пространство вече са неприложими в процеса на онлайн обучение.

Една от основните форми на онлайн обучението е синхронното обучение, чрез създаване на виртуални класни стаи, което приближава дистанционното обучение най-близо до това провеждано в присъствена форма. Синхронното обучение, като максимално близко до традиционната присъствена форма на обучение е за предпочитане в учебния процес на по-малките ученици, тъй като те имат по-голяма нужда от припознаване и възприемане на класа, като специфична група от връстници, а и срещат значително по-големи трудности при усвояване на учебния материал единствено чрез самоподготовка.

С по-интензивното навлизане на синхронното обучение се увеличава и спектъра на средствата за комуникация, чрез които може да бъде осъществено. Сред най-използваните са Microsoft Teams, Zoom, Google Classroom, Viber, Messenger и възможностите, които предлагат онлайн дневниците. В условията на дистанционно обучение в средните училища най-предпочитаната платформа за осъществяване на учебния процес – Microsoft Teams.

За да може педагогическите специалисти да осъществяват по-добър контрол върху провеждането на учебните занятия в онлайн среда е необходимо да разгледаме някои от възможностите, които предлагат различните платформи за синхронно обучение. Без да навлизаме в техническите подробности, ще разгледаме само онези детайли от създаването и управлението на виртуалните класни стаи, които подпомагат изграждането на позитивни нравствени отношения и дават възможност за контрол над лошото поведение на възпитаниците.

Виртуална класна стая в Microsoft Teams:

Платформата на Microsoft Teams дава възможност за два начина, по които може да бъде планирано събитието, чрез използване на календара или чрез опцията „Събрание сега“.

За да планирате събрание с помощта на календара, изпълнете следните стъпки.

1. Отидете на Календарот лявата страна на приложението и изберете Ново събрание в горния десен ъгъл.
2. Изберете диапазон от време в календара. Ще се отвори формуляр за планиране.
3. Формулярът за планиране е мястото, където ще дадете заглавие на събранието, ще поканите хора и ще добавите подробни данни за събранието.
4. След като приключите с попълването на подробните данни, изберете Запиши. Това ще затвори формуляра за планиране и ще изпрати покана до папката „Входящи“ Outlook всички[2].

Особено важно при планирането на събитието е да определите ролите, които ще изпълняват участниците в него, като по този начин може да гарантирате вашето спокойствие и невъзможността за нежелани намеси от страна на участниците, като заглушаване на разговора, нежелано преместване на слайдове от презентация, премахване  на участници от виртуалната класна стая и др.

Платформата на Microsoft Teams дава възможност за избор между две роли: представящ и участник.

По-долу са дадени конкретните възможности на всяка роля[3]:

Възможност	Организатор	Представящ	Участник
Изговаряне и споделяне на видео	✓	✓	✓
Участие в чата на събранието	✓	✓	✓
Споделяне на съдържание	✓	✓
Личен преглед на файл PowerPoint споделен от някой друг	✓	✓	✓
Поемете контрола върху презентацията на PowerPoint	✓	✓
Изключване на звука на други участници	✓	✓
Предотвратяване на самите участници да се самозаглушват	✓	✓
Премахване на участници	✓	✓
Приемане на хора от фоайето	✓	✓
Промяна на ролите на други участници	✓	✓
Стартиране или спиране на записването	✓	✓
Започване или спиране на транскрипцията на живо	✓	✓
Управление на стаите за пробиви	✓
Промяна на опциите за събрание	✓

 

Както се вижда от приложената таблица, правомощията на представящия (презентиращ) участник са доста големи и почти се препокриват с тези на организатора на събитието, докато ролята на участника е по-контролирана.

За да зададете роля на участващите в събранието е необходимо да се отвори вече планираното събрание от вашия календар и след това да се изберат опции за събранието. Чрез използване на „Опции за събранието“, може да изберете на кого искате да дадете разрешения на представящ. По-долу са представени възможностите, които има всяка една от опциите:

 

Опции за събранието	Какво се случва
Всеки	Всеки, който има достъп до връзката за събрание, ще се присъедини към събранието като представящ.
Хора в моята организация	Само хората във вашата организация ще бъдат представящи. Външните участници ще се присъединят като участници.
Определени хора	Само хората, които изберете от списъка с поканени, ще бъдат представящи. Всички останали ще се присъединят като участници.
Само аз	Само организаторът ще бъде представящ. Всички останали участници ще се присъединят като участници.

Виртуална класна стая в Shkolo Blog^[4]:

Приложението Школо, също предоставя възможност за провеждане на занятия във виртуална класна стая. Изрична препоръка на приложението е тестването скоростта на интернета, като при наличие на под 20 Mb/s международна скорост, това означава, че интернетът е бавен и не може да бъде осъществена качествена връзка. Друга важна особеност на приложението е, че училището или институцията, в която работите, трябва да имат включен модул „Виртуално училище“, за да може да се възползвате от виртуална класна стая.

Виртуална класна стая в Zoom[5]:

Друга често използвана програма за осъществяване на синхронно обучение е Zoom. Създаването на събитие чрез програмата е идентично със създаване на събитие с Microsoft Teams. При създаването му се конкретизира темата на събранието, уточнява се датата и часа на провеждането му, могат да се зададат различни настройки свързани с ролите, които ще изпълняват участниците в него и др.

Избора на роля трябва да се съобрази с вида на урока и конкретната дейност, която ще се извършва във виртуалната класна стая, дали ще се провежда само лекционен курс и не е необходимо другите участници да имат правомощия да контролират събитието или е необходимо да им бъдат предоставени ограничени правомощия.

Педагогическото взаимодействие с учениците е невъзможно без да се имат предвид особеностите на мотивационната им сфера (Vasileva, V. 2017:8). Необходимо е педагогическите специалисти предварително да се подготвят за провеждането на онлайн обучението, като планират много внимателно ролите на всички участници в него. Желателно е още при първоначалното провеждане на синхронното обучение, да се поставят границите на допустимото и недопустимото от страна на възпитаниците, т.е. ясно да се определят ролите, които те ще изпълняват, като по този начин ще се сведе до минимум възможността им за проява на лошо поведение или опити за саботиране на събитието.

Невъзможността на възпитаниците да влияят върху събитието ще създаде една по-спокойна и делова учебна атмосфера, ще намали стреса и няма да отнема от времето на педагогическите специалисти да коригират нарочно извършените от възпитаниците действия, като връщане на слайд, изключване/включване на звука на участник, допускане на премахнат участник и т.н.

ЛИТЕРАТУРА

1. Василева, В. (2015).Формиране на мотивация за учене у учениците. В: Сборник „Мотивация и интереси към ученето“ от Пета международна научнопрактическа конференция на Русенски университет и СОУЕЕ, Русе, Издателство МЕДИАТЕХ
2. Георгиев, Г. (2017). Педагогическа етика (учебно пособие). Велико Търново, Издателство Faber.
3. Писаренко, В. И., И.Я.Писаренко. (1974). Педагогическа етика. Народна просвета. С., Превод П. Петров.
4. Albert, Linda. (1996). Cooperative discipline. United States. American Guidance Service.

 

REFERENCES

1. Vasileva, V. (2015).Formirane na motivatsia za uchene u uchenitsite. V: Sbornik „Motivatsia i interesi kam ucheneto“ ot Peta mezhdunarodna nauchnoprakticheska konferentsia na Rusenski universitet i SOUEE, Ruse, Izdatelstvo MEDIATEH
2. Georgiev, G. (2017). Pedagogicheska etika (uchebno posobie). Veliko Tarnovo, Izdatelstvo Faber.
3. Pisarenko, I., I.Ya.Pisarenko. (1974). Pedagogicheska etika. Narodna prosveta. S., Prevod P. Petrov.
4. Albert, Linda. (1996). Cooperative discipline. United States. American Guidance Service.

[1] В. А. Сухомлинский. Трудные судьбы. М., 1967, с.4

[2] https://support.microsoft.com/bg

[3] https://support.microsoft.com/bg-bg/office

[4] https://www.shkolo.bg/blog/vcr-computer/

[5] http://www.tu-sliven.com/Syob_IPF/KratkaInstrukciaZaRabotaSysZoom.pdf