Abstract: In the present work, an attempt is made to make a critical analysis of the current regulatory framework related to the administration of justice for juvenile and minor offenders in the Republic of Bulgaria from the perspective of child-friendly justice. The actions of the Local Commission for Combating Antisocial Behavior of Minors and Juveniles at the Municipality of Lyaskovets under the procedure for imposing, implementing and controlling educational measures by presenting a separate case have been analysed.

Keywords: juvenile justice, children in conflict with the law, prevention of juvenile delinquency.

Въпреки, че изминаха повече от петнадесет години от приемането на България в европейското семейство и ратифицирането на европейските правни стандарти по отношение социално-икономическия и политически живот в страната, практиката по въвеждането на международните правни стандарти по правосъдие спрямо детето поражда незадоволителни резултати, които не съдействат за качествена реформа на сектора за превенция и противодействие на поведенческите отклонения при децата, ориентирана към зачитане на техните права.

Детската правосъдна система в България е резултат от бурни исторически развития, повлияни от различни социално-политически, икономически и идеологически движения. Противообществените прояви на малолетни и непълнолетни по времето на комунизма са в обсега на две системи: системата на наказателното правораздаване и системата за борба с противообществени прояви, като и двете следват до голяма степен съветския модел, твърдо установен през 50-те години на миналия век. Днес тези системи влизат в противоречие с новосъздадената от Закона за закрила на детето система за закрила. Едновременното съществуване на концептуално несъвместими нормативни актове води до непримирими гледни точки по отношение на характера на противообщественото поведение на децата и на адекватните и предпочитани превантивни мерки и процедури (Georgiev, G. 2018:268).  

За пореден път децата в конфликт със закона и в частност тези с девиантни прояви, останаха в страни от фокуса на приоритетните законодателни промени. Извършваните промени в националното ни законодателство с оглед отстраняване на несъответствията с международните правни стандарти не доведоха до усъвършенстване, а напротив доведоха до противоборство между два основни нормативни акта, регламентиращи работата с деца – Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни (ЗБППМН), приет през 1958 г. и  Законът за закрила на детето (ЗЗД), приет през 2000 г.

Успоредното прилагане на две поколения нормативни актове доведе до неяснота в нормативната база и създаде хаотичност в правната система. Съществуващите несъответствия и противопоставянето между двата нормативни акта затрудняват правоприлагането и създават правна несигурност, което води до нарушаване на правата на децата, включително на непълнолетните правонарушители[1].

Мит: „Националното ни законодателство, свързано с детското правосъдие е актуално и адекватно на съвременните обществени отношения и е в унисон с европейските ценности“.

Реалност: Основните нормативни документи, регламентиращи дейността свързана с правонарушенията, извършвани от деца са Наказателния кодекс (НК) и Закона  за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН).

В Наказателния кодекс на Р. България, в сила от 01.05.1968г. има установени  особени правила по отношение на непълнолетните, които регламентират специфичната цел на наказанието спрямо тях, а именно превъзпитание и подготовка за общественополезен труд. Диференцирани са ѝ наказанията, които могат да се налагат на непълнолетните – лишаване от свобода, пробация (тя се прилага от 2005 г., на лица навършили 16-годишна възраст), обществено порицание и лишаване от право да упражняват определена професия или дейност.

Спрямо непълнолетните се прилага институтът на замяна на предвидените в особената част на Наказателния кодекс наказания, а именно когато не е предвиден най-нисък предел на лишаването от свобода, то се заменя с пробация или обществено порицание[2]. Законодателя е предвидил и освобождаване от наказателна отговорност на непълнолетен, когато е извършил престъпление поради увлечение или лекомислие и престъплението не представлява голяма обществена опасност[3]. В такива случаи непълнолетният може да бъде освободен от наказателна отговорност, като се приложи съответна възпитателна мярка по ЗБППМН.

В наказателния кодекс са предвидени и други специални разпоредби по отношение на непълнолетните:

• когато определеното наказание е лишаване от свобода по-малко от една година и неговото изпълнение не е отложено по чл. 66, непълнолетният се освобождава от изтърпяването му и съдът го настанява във възпитателно училище-интернат или му налага друга възпитателна мярка, предвидена в ЗБППМН[4];
• изтърпяването на наказанието лишаване от свобода по отношение на непълнолетни се изпълнява в поправителни домове[5];
• специален е изпитателният срок за непълнолетните при условно осъждане – от една до три години[6];
• при изтърпяване на не по-малко от една трета от лишаването от свобода съдът може да освободи предсрочно осъдения непълнолетен[7];
• реабилитация по право за непълнолетни настъпва след изтичане на две години от изтърпяване на наказанието[8].

Законът за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН) е приет през 1958 г. Той създава рамката на действащата система за „борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните“, която предвижда наказателно-възпитателни мерки за деца, които са извършили престъпления, но не са наказателно отговорни, при отклоняване от правосъдната система, както и санкции при извършване на нарушения. В променената социално икономическа среда в началото на 21 век, този закон не създава необходимите законови, институционални и функционални предпоставки за гарантиране правата на детето в правораздавателната система и за предприемане на ефективни превантивни мерки. Дори и с последните промени от 2006 г., възпитателните мерки по чл. 13 на ЗБППМН носят характеристиките на наказателна репресия, т.е техният възпитателен ефект е в налагането на санкция или ограничение. В Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето се подчертава, че разпоредбите на ЗБППМН противоречат на редица вътрешни и международни нормативни актове, по които България е страна и на практика са приложимо право[9].

Мит: „Правосъдната система в България е адаптирана към правата и особените нужди на децата от закрила“.

Реалност: Правосъдната система в България може да се раздели на  „гражданскоправна” и „наказателноправна”. Първата е компетентна да разглежда процедури свързани с деца в риска, а втората – с деца в конфликт със закона. В зависимост от насоката на поведението на детето, мерките за закрила са различни. Ако съществува опасност за неговото физическо, умствено, нравствено или социално развитие, то неговите права се защитават по силата на ЗЗД, но ако поведението му е свързано с девиация от общоприетите норми, то спрямо него може да бъде наложена възпитателна мярка по реда на ЗБППМН.

Като съществен проблем във втората система може да се отчете факта, че детето извършител на противообществена проява, вече не се разглежда като дете в риск, което има нужда от подкрепа, а като престъпник, който е опасен за обществото. Във втората система се следва общата концепция на наказанието и репресивната превенция, а не щадящата и възстановителната за детето и неговото семейство концепция.

Съпоставяйки основните принципи и изисквания за щадящо правосъдие и онова, което се прилага в момента в България, трябва да признаем все още ниските резултати и дългия път, който ни предстои. Сегашната законодателна рамка изостава от практиката, тъй като в България в българските съдилища вече има обучени съдебни състави за дела с непълнолетни, създадени са сини стаи за изслушване на деца и специални съдебни зали. Необходимо е законодателството да се приравни с тези практики и те да бъдат приложени в цялата страна.

Освен законодателството, което следва да търпи промени, сериозен проблем представлява и липсата на синхронизация между институциите и различните нормативни актове за справяне с детската престъпност. Все още децата се наказват за статусни нарушения, за които възрастните не са санкционирани, и които се приемат като противообществени прояви. Системата за закрила и системата за противообществени прояви действат без обща координация, без взаимна информация, като всеки работи в рамките на своите задължения[10].

Мит: „Процесуалните граници при третиране на деца в конфликт със закона са съобразени с техните права“.

Реалност: Действащия ЗБППМН не урежда отклоняването на наказанието и налагането на възпитателни мерки само за децата, които могат да носят наказателна отговорност (14-18 г.). Децата със статусни нарушения и децата под 14 г. не са обект на социални и образователни мерки по други закони, а спрямо тях се налагат репресивни мерки, като извършители на противообществени прояви и престъпления.

В закона не е гарантирано по безспорен начин правото на изслушване на детето на всеки етап от производството, пряко, или чрез представител, или чрез съответен орган – по начин, съответстващ на процедурните правила на националното законодателство. Неясно е регламентирано правото на ефективно участие в производството. Справедливият процес изисква детето, заподозряно или обвинено в нарушаване на наказателния закон, да може ефективно да участва в съдебния процес, което включва и възможност за обжалване. Неясно е регламентирана и бързата и директна информация относно обвинението.

В ЗБППМН се урежда правото на адвокатска помощ, но тя не е задължителна, което затруднява достъпа на неинформирани и бедни деца и семейства до защита. Липсата на задължителна защита често води до предприемане на санкции спрямо деца, чиято вина не е надлежно доказана.

Не е уредено изрично пълното зачитане на личния живот на детето, както и да се пази в тайна информацията за личността на детето, нито пък има правила за разглеждане на възпитателното дело при закрити врати.

Настаняването в Социално-педагогически интернати (СПИ) и Възпитателни училища-интернати (ВУИ) са най-тежките мерки съгласно ЗБППМН, но не и крайни (тоест прилагат се, без гаранция, че са изчерпани всички други възможности), а срокът може да е 3 години (практиката показва, че има възможности за удължаване на престоя – конкретен случай до 7 години).

Законът не се занимава с въпроса за ресоциализацията на деца в конфликт със закона, не насърчава тяхната реинтеграция и поемането на конструктивна роля в обществото, нито урежда мерки за подкрепа след изтърпяване на мярката настаняване в СПИ и ВУИ[11].

Липсват ясно регламентирани способи за доказване авторството на извършеното деяние, каквито са налице в Наказателно-процесуалния кодекс,[12] което от своя страна не може да гарантира, че правата на децата, участници в процеса ще бъдат гарантирани по надлежния ред, т.е. няма да е налице произвол от страна на МКБППМН.

Мит: „Професионалната компетентност на специалистите работещи с деца в конфликт със закона е съобразена с техните възрастови и психологически особености“.  

Реалност: Специализираните институции за корекционно-възпитателна работа с деца, извършители на противообществени прояви и престъпления са визирани в ЗБППМН. За предотвратяването и борбата срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните и по осигуряването на нормалното развитие и възпитание на извършителите им са създадени:

• комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните;
• детски педагогически стаи;
• социално-педагогически интернати;
• възпитателни училища-интернати;
• домове за временно настаняване на малолетни и непълнолетни[13].

Местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (МКБППМН) се създават към общините или районите, като орган за превенция на детската престъпност по места, като те са основната и първа институция, с която децата, извършители на противообществени прояви влизат в контакт. В МКБППМН в общините или районите с население над 10 хил. жители се назначава секретар на щат в общинската администрация. В страната функционират 299 МКБППМН, в които са работили 219 щатни секретари (към 2021 г.), които са назначени към общината[14].

През 2006 г. тази длъжност е включена в Единния класификатор на длъжностите в администрацията, като за заемането ѝ се изисква образователна степен „бакалавър“ и професионален опит от една година. Няма изрично изискване в какво професионално направление да бъде образователната степен и практиката показва, че много често на длъжността се назначават служители без никакви знания или опит в педагогиката и психологията. На практика всички действия свързани с образуването и разглеждането на възпитателните дела са отговорност на секретаря на местната комисия, като той участва почти винаги и в състава на комисиите, разглеждащи конкретните възпитателни дела. Липсата на елементарни знания, умения и компетентности за възрастовите и психологически особености на децата, както и за причините, факторите и условията водещи до девиантно поведение у децата, от страна на секретаря на комисията, опорочава основополагащия принцип на щадящото правосъдие – „в интерес на детето“.    

Заложения в закона императив, председателя на комисията, разглеждащ възпитателното дело да е правоспособен юрист, на практика не довежда до спазване правата на детето и до справедлив процес. Юридическата правоспособност се придобива след обучение в професионално направление „право“ и успешно издържан изпит, т.е. всеки дипломирал се юрист има право да бъде председател на комисията. Няма изрично въведени изисквания той да има процесуален опит в наказателно-правната система, като дознател, следовател, помощник прокурор и т.н. Практиката показва, че за председатели на комисиите винаги се назначават юрисконсултите на общините или районите. По презумпция техните отговорности са свързани с оказване на правна помощ на общините, с които са в трудови, или служебни правоотношения, както и да осъществяват процесуално представителство пред съдилищата и другите юрисдикции. В повечето случаи те не притежават процесуален опит в допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствения материал.

Детските педагогически стаи (ДПС) са специализирани заведения, които участват в превенцията на престъпността и противообществените прояви, извършвани от малолетните и непълнолетните. Те се откриват към общинските съвети и се завеждат от инспектори с висше образование и педагогическа квалификация, които се назначават от министъра на вътрешните работи.

Въпреки, че законодателя е предвидил, че приоритетно дейността на Инспекторите ДПС е свързана с малолетни и непълнолетни, и е въвел изискване за заемане на длъжността – „висше образование и педагогическа квалификация“, то липсата на конкретни изисквания за педагогическата квалификация довежда до изместване на фокуса в страни от интересите на детето. Липсата на допълнителни изисквания към Инспекторите ДПС за притежаване на професионална квалификация „социален педагог“ или „психолог“, дава възможност на всеки висшист, придобил в последствие учителска правоспособност да заеме длъжността. Практиката показва, че процента на специалистите, заемащи длъжността Инспектор ДПС и притежаващи задълбочени познания за възрастовото развитие, личностните диспозиции и девиантното поведение у децата са по-малко от 15%, а основния процент от инспекторите са общообразователни учители, предимно специалисти по теория и методика на физическото възпитание.

Във Възпитателните училища-интернати (ВУИ) се настаняват малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, извършили противообществени прояви, към които възпитателните мерки по  чл. 13, ал. 1, т. 1 – 10 и т. 12 от ЗБППМН^[15] не са се оказали достатъчни и за нормалното им възпитание няма подходяща социална среда, както и непълнолетни, спрямо които съдът е наложил такава мярка по реда на чл. 61 и 64 от Наказателния кодекс^[16].

В Социално-педагогическите интернати (СПИ) се настаняват  малолетни над 8-годишна възраст и непълнолетни, които са извършили противообществени прояви или за които съществуват предпоставки за извършването им^[17] (Georgiev, G. 2019: 112-113).

Разпределянето и настаняването на малолетните и непълнолетните в социално-педагогическите интернати и възпитателните училища-интернати се извършва от комисия към Министерството на образованието и науката^[18]. Цялостната процедура по приемане и настаняване на ученици във ВУИ и в СПИ се извършва от директора на учреждението, от помощник-директора, от дежурен учител или възпитател^[19].

Според действащото законодателство настанените в СПИ и ВУИ остават там за възпитание и обучение, включително и за придобиване на професионална квалификация^[20]. Корекционно-възпитателният и учебният процес във ВУИ и СПИ са насочени към: подпомагане и мотивиране на учениците в овладяването на общочовешките ценности и култура, в положително отношение към труда, в придобиване на социални умения за интегриране в обществото; възпитаване на учениците в спазване на законите, в толерантност и зачитане на правата на другите, тяхната култура, език и религия. зачитане на най-добрия интерес на детето и психологическа подкрепа за преодоляване на поведенческите му отклонения; насърчаване на инициативността, поощряване и подкрепа на учениците за придобиване на умения и знания, необходими за успешното им реинтегриране в обществото; придобиване на начална грамотност, степен на образование, професионална квалификация; създаване на мотивация за учене; личностно развитие^[21].

Корекционно-възпитателната работа с възпитаниците в СПИ и ВУИ се осъществява от всички педагогически специалисти под ръководството на екипа за психолого-педагогическа оценка и подкрепа. В нея са включени дейности, насочени към придобиване на социални умения и здравословен начин на живот от учениците, както и работа по програми за гражданско образование, създаване на умения за социално включване и ресоциализация в общността^[22] (Georgiev, G. 2019: 117-118).

Домовете за временно настаняване на малолетни и непълнолетни се създават от Министерството на вътрешните работи. В ДВНМН се приемат и настаняват малолетни и непълнолетни от шест до осемнадесетгодишна възраст: на които не може да се установи постоянният и настоящият адрес; заловени в скитничество, просия, проституция, злоупотреба с алкохол, разпространение или употреба на наркотици или други упойващи вещества; самоволно напуснали заведения за задължително възпитание или принудително лечение; извършили противообществена проява и изпаднали в такова състояние на безнадзорност, което прави нецелесъобразно оставането им при родителите или при лицата, които ги заместват^[23] или при предприемане на мерки за полицейска закрила^[24] (Georgiev, G. 2019: 124-125).

С настанените в ДВНМН лица се провеждат: корекционно-възпитателна работа; правна, здравна и нравствена просвета; културна и спортна дейност^[25]. Съгласно вътрешно-нормативната уредба на МВР в институцията задължително се назначава педагог и/или психолог, които притежават задълбочени познания в областта на детското развитие.   

За онагледяване на изведените теоретични твърдения, ще представим изследване на отделен случай (Case Study), което преминава през следните етапи:

1. Подготовка, планиране и организация;
2. Провеждане на диагностиката на отделния случаи;

3.Анализ на данните, разработване и оформяне на изводите и заключенията;

4. Предаване и използване на резултатите.

С оглед запазване на конфиденциалност имената в случая ще бъдат променени.

Със случая бях запознат от родителите на Румен, тъй като поискаха съдействие при разглеждане на възпитателното дело и бях в ролята на „доверено лице“ в състоялия се процес.

Непълнолетният Румен се отглежда и възпитава в нуклиарно семейство, като родителите са в състояние за задоволят потребностите на детето. И двамата родители са с висше образование и са трудово ангажирани в държавния сектор. Румен е активно спортуващ, многократен носител на медали от национални и международни състезания по борба, добър ученик, не се води на отчет в Детска педагогическа стая, няма извършени предишни противообществени прояви, няма наложени наказания за нарушения на училищния правилник.

Case Study: На 14.11.2022г. в средно училище гр.Лясковец по време на час на класа на ученици от първи гимназиален етап, възниква пререкание между двама ученика – Васил и Поля, което прераства във физическа саморазправа, при което класната ръководителка помолва едно от децата  – Румен, да се намеси и да прекрати възникналия конфликт. Румен застанал между двамата свои съученици, издърпал Васил и в същото време избутал Поля, с цел да разкъса хватката по между им.

В този момент Поля бръкнала в джоба на дрехата си и извадила нож, който насочила към Румен. Класната ръководителка хванала Поля и започнала да се опитва да я изведе от стаята, а Румен хванал един стол и се защитавал с него. В крайна сметка учителката успяла да изведе Поля от стаята и ситуацията била овладяна.

Родителите на Румен депозират жалба в РУ на МВР – Г.Оряховица лично при инспектор детска педагогическа стая. В законоустановеният срок полицейския служител докладва преписката на прокуратурата, от където постановяват отказ да се образува досъдебно производство за извършено престъпление и изпращат материалите по нея на МКБППМН при Община Лясковец – по компетентност.

В постановлението на РП – В.Търново е посочено, че извършеното от тримата ученици може да се квалифицира като противообществена проява, по смисъла на чл.49а, т.1 от ЗБППМН, като не са конкретизирани, кои точно действия осъществяват смисъла на това деяние.

На основание полученото постановление от РП –В.Търново, местната комисия образува три възпитателни дела, срещу всяко едно от децата.

Case Study: Съгласно заповед на Председателя на МКБППМН за възпитателното дело на Румен е определен тричленен състав на комисията, която ще разглежда възпитателното дело, като за председател е определен юрисконсулта на общината и за членове – председателя на местната комисия и нейния секретар.

При така определения състав се установи, че липсва какъвто и да е педагогически специалист или психолог в комисията, която ще разглежда делото, тъй като съгласно закона председателя на състава задължително трябва да е правоспособен юрист, а членовете са с икономическо и бизнес образование.

На проведеното възпитателно дело не бяха спазени изискванията за разглеждане на възпитателното дело при закрити врата[26], тъй като присъстваха и лица, чиито присъствие не се изисква по закон и не бе в интерес на детето.

След откриването на заседанието, председателя на състава не спази изискванията на чл.20, ал.1 от ЗБППМН да разясни на малолетния или на непълнолетния правата му по възпитателното дело, деянието, предмет на делото и неговите последици. Тъй като отново бяха нарушени процесуалните процедури, аз пожелах да бъде спазен закона и да ни бъде разяснено в какво се изразява деянието – обект на възпитателното дело. Председателя на състава прочете постановлението на РП – В.Търново, след което ни запозна със съдържанието на чл.13, ал.1 от ЗБППМН, но отново не конкретизира какво е деянието, предмет на възпитателното дело.

Тъй като при запознаването ни с материалите по делото, както и при откриването на заседанието, изрично посочих, че аз ще изпълнявам ролята на „доверено лице“ и ще защитавам правата и законните интереси на детето, пожелах тези две процесуални нарушения да бъдат отбелязани в протокола. В този момент председателя на състава изпадна в истерия и започна да крещи, че тя казва какво ще се пише в протокола и каквото каже това ще стане, след което започна да крещи да си седна на мястото.

При разглеждането на възпитателното дело не бяха призовани други лица и не бяха събрани и проверени представените по делото писмени и веществени доказателствени материали. Възпитателното дело бе с присъствието само на Румен и неговите родители, който през цялото време бе обвиняван от комисията за това, че при разтърваването на своите съученици Васил и Поля, е бутнал Поля по лицето. По време на делото секретаря на МКБППМН при Община Лясковец, всячески защитаваше Поля и вменяваше чувство на вина у Румен, че тя била от многодетно семейство, че това се отразява на личността ѝ и т.н., което е недопустимо от страна на член на състава по възпитателното дело, тъй като те трябва да вземат своето решение безпристрастно.

Case Study: Съгласно решение на МКБППМН при Община Лясковец за извършено от непълнолетния Румен деяние, имащо характер на противообществена проява, изразяваща се в проявено нетолерантно поведение към съученичката му – Поля, което противоречи с морала, добрите нрави и поведение на ученик са наложени следните възпитателни мерки:

а) по чл.13, ал.1, т.1 от ЗБППМН – предупреждение непълнолетния да не извършва противообществени прояви в бъдеще;

б) по чл.13, ал.1, т.4 от ЗБППМН – поставяне под възпитателен надзор от страна на родителите, със задължение за полагане на засилени грижи спрямо непълнолетния Румен, изразяващи се в:

-контрол по спазване на правилника на СУ;

-полагане на грижи за здравословното и емоционално състояние на непълнолетния;

-контрол по осъществяване спазването на наложените възпитателни мерки.

в) по чл.13, ал.1, т.7 от ЗБППМН – забрана на Румен за период от дванадесет месеца да се среща и да установява контакт с Поля.

В законоустановеният срок родителите на Румен депозират жалба до РС –Г.Оряховица. В еднолично съдебно заседание при закрити врата с призоваване на непълнолетния, родителите, лицата, които защитават неговите права и законни интереси и председателя на състава, постановил решението за налагане на възпитателна мярка бе разгледана жалбата, при което съдът установи редица процесуални нарушения.

 Case Study: При провеждане на възпитателното дело против непълнолетния Румен са допуснати съществени процесуални нарушения.

При запознаване на присъстващите от страна на председателя на състава с постановлението на РП – В.Търново, липсва фактическо описание на деянието – дата и място на извършване, конкретните действия, в които се е изразила противообществената проява, поради което съдът приема, че е допуснато нарушение на чл.20, ал.1 от ЗБППМН.

В нарушение на чл.20, ал.7 от ЗБППМН преди съставът да се оттегли на съвещание за вземане на решение, не е дадена възможност на непълнолетния да изрази окончателното си отношение към деянието, предмет на възпитателното дело.

Посочените нарушения са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на непълнолетния, на който не е разяснено съгласно изискванията на закона деянието, предмет на делото и не е могъл да изрази окончателното си отношение към деянието.

Фактическата обстановка, отразена в решението на МКБППМН при Община  Лясковец е изключително кратка и на практика не съдържа никакви конкретни данни за извършената противообществена проява от непълнолетния Румен. Отново липсва фактическо описание на деянието, в която се е изразила противообществената проява. Липсата в решението на фактическо описание на деянието, имащо характер на противообществена проява е съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на непълнолетния, а така също лишава съда от възможността да се произнесе по законосъобразността на решението.

В случая от решението не става ясно по какъв начин съставът на МКБППМН е формирал извод и е наложил три възпитателни мерки за извършената противообществена проява. От решението е видно, че съставът не е обсъждал характера на деянието и поведението на непълнолетния съгласно изискванията на чл.13, ал.2 от ЗБППМН.

Констатираните допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на възпитателното дело против непълнолетния Румен, ограничаващи правото му на защита, не могат да бъдат отстранени и обуславят отмяната му като незаконосъобразно.

От друга страна, за пълнотата на изложеното следва да се посочи, че при образуване, провеждане и приключване на възпитателното дело при спазване на регламентираните в закона процесуални правила, определените от състава на местната комисия три възпитателни мерки не биха съответствали на тежестта на деянието и на данните за личността на непълнолетния и не биха били съобразени с целите по чл.49а, т.2 от допълнителните разпоредби на ЗБППМН.

Предвид изложеното съдът реши:

Отменя решение на МКБППМН при Община Лясковец по възпитателно дело, с което на непълнолетния Румен са наложени възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.4 и т.7 от ЗБППМН.

Съгласно ЗБППМН на обжалване подлежат само възпитателните мерки по чл. 13, ал. 1, т. 3 – 10 и 12[27]. При така стеклите се обстоятелства, въпреки решението на съда и отмяната на възпитателните мерки, наложени по т.4 и т.7, непълнолетния Румен се счита за извършител на противообществена проява, за която му е наложена възпитателна мярка по т.1 от ЗБППМН, а именно – „предупреждение непълнолетния да не извършва противообществени прояви в бъдеще“.

В конкретния случай от потърпевш, който трябва да се защити от нападение с нож, поради комплекс от последователни грешки от страна на институциите – повърхностната проверка от страна на Инспектор ДПС, липса на конкретни данни за същността на противообществената проява в постановлението на прокуратурата, некомпетентността на комисията по възпитателното дело, непълнолетния Румен се оказва жертва на системата и въпреки обжалваното решение детето попада в статистиката на „преминали през възпитателни дела“.

Имайки предвид изложеното, в заключение можем да обобщим основните насоки, в които е необходимо да се развива реформата свързана с детското правосъдие:

Законодателството, свързано с детско правосъдие да претърпи сериозно изменение, като основните принципи, върху които трябва да се изгради са индивидуален подход към всяко дете, защита на най-добрите му интереси, участието му в процеса, правото му на развитие, отклоняване от наказателното производство, и лишаване от свобода като последна мярка.   

Децата – извършители да бъдат възприемани като рискова група, а не като извършители на престъпления наравно с възрастните.

Съобразяването с възрастовите особености на децата изисква въвеждане на адаптирани и щадящи процедури и подходяща среда за разпит на децата жертви и свидетели на престъпления и насилие (сини стаи), така че едновременно да обслужват целите на разследването и да не носят неблагоприятни последствия за психологическото възстановяване на децата.

От основно значение е да бъдат въведени модерни педагогически модели. Родителите и членовете на местната общност следва да бъдат включвани в процеса на реабилитация на проблемните деца. Необходимо е да се изгради подкрепа след изтърпяване на наказанието, като се създадат условия за връщане на непълнолетните, така че те и техните семейства да се подготвят за реинтеграция на децата[28].

Работата с подрастващите в риск трябва да се извършва от специално обучени специалисти – възпитатели, класни ръководители, психолози, социални работници (Vasileva, V. 2021:56). Необходимо е да се въведат изисквания за специализация за работа с деца в полицията, прокуратурата и съда и да се разработят обучителни програми за социални работници, полицаи, прокурори и съдии.

Като ефективен подход и метод за социална подкрепа на рискови групи деца в общността, предимно с асоциално поведение, девиантни и противообществени прояви, при който са установени високи резултати за преодоляване на деструктивното им поведение и подобряване на социалното им функциониране, някои учени извеждат менторството, като алтернатива на наказателните мерки (Zlatkova-Doncheva, K. 2018:98).

ЛИТЕРАТУРА

1. Василева, В. (2021). Девиантното поведение сред подрастващите като проблем на социално-педагогическата работа. В: Педагогически новости, 10(1), с.53-59.
2. Георгиев, Г. (2018). Потребностите на децата, като уязвими жертви в правораздавателната система на България. Сб. от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“, Велико Търново, Ред. В.Кутева–Цветкова. Велико Търново: Издателство Ай анд Би, с.268-2
3. Георгиев, Г. (2019). Аспекти на социално-педагогическата работа с деца в конфликт със закона. Велико Търново: Издателство „ИВИС”.
4. Златкова-Дончева, К. (2018). Менторството и децата в риск. Бургас: ЛИБРАСКОРП.

REFERENCES

1. Vasileva, V. (2021). Deviantnoto povedenie sred podrastvashtite kato problem na sotsialno-pedagogicheskata rabota. V: Pedagogicheski novosti, 10(1), s.53-59.
2. Georgiev, G. (2018). Potrebnostite na detsata, kato uyazvimi zhertvi v pravorazdavatelnata sistema na Bulgaria. ot Mezhdunarodna nauchna konferentsia „Pedagogicheskoto obrazovanie – traditsii i savremennost“, Veliko Tarnovo, Red. V.Kuteva–Tsvetkova. Veliko Tarnovo: Izdatelstvo Ay and Bi, s.268-272.
3. Georgiev, G. (2019). Aspekti na sotsialno-pedagogicheskata rabota s detsa v konflikt sas zakona. Veliko Tarnovo: Izdatelstvo „IVIS”
4. Zlatkova-Doncheva, K. (2018). Mentorstvoto i detsata v risk. Burgas: LIBRA SKORP

 

[1] Вж. Портал за обществени консултации към МС – https://www.strategy.bg/PublicConsultations/ View.aspx?lang=bg-BG&Id=2272

[2] Вж. чл.55, ал. 1, т. 2, б. “б” от НК

[3] Вж. чл.61 от НК

[4] Вж. чл.64 от НК

[5] Вж. чл.65 от НК

[6] Вж. чл.69 от НК

[7] Вж. чл.71 от НК

[8] Вж. чл.86, ал. 1, т. 4 от НК

[9] Вж. Пътна карта за изпълнение на концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето. https://exchange.justice.government.bg/api/part/getblob?hash=674B894FA1B1F0241D8759B8BAF17AF7

[10] Вж. Детско правосъдие в България   https://www.schoolofpolitics.org/oak/Pdf/Tematichen_analiz_ Detsko_pravosadie_final.pdf

[11] https://www.ngobg.info/uf/documents/7154/1764differences.pdf

[12] Вж. чл.136 от НПК

[13] Вж. чл.2 от ЗБППМН

[14] По данни на НСИ

[15] Чл. 13. (1) Спрямо малолетни и непълнолетни, извършили противообществени прояви, и непълнолетни, извършили престъпления, освободени от наказателна отговорност по чл. 61 от Наказателния кодекс, се налагат следните възпитателни мерки:

1. предупреждение;
2. задължаване да се извини на пострадалия;
3. задължаване да участва в консултации, обучения и програми за преодоляване на отклоненията в поведението;
4. поставяне под възпитателен надзор на родителите или на лицата, които ги заместват, със задължение за полагане на засилени грижи;
5. поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател;
6. забрана на непълнолетния да посещава определени места и заведения;
7. забрана на непълнолетния да се среща и да установява контакти с определени лица;
8. забрана на непълнолетния да напуска настоящия си адрес;
9. задължаване на непълнолетния да отстрани със свой труд причинената вреда, ако това е в неговите възможности;
10. задължаване на непълнолетния да извърши определена работа в полза на обществото;
11. предупреждаване за настаняване във възпитателно училище-интернат с изпитателен срок до 6 месеца;

[16] Вж. чл.2 от ПУДВУИСПИ

[17] Вж. чл.3 от ПУДВУИСПИ

[18] Вж. чл.8 от ПУДВУИСПИ

[19] Вж. чл.12 от ПУДВУИСПИ

[20] Вж. чл.30, ал.3 от ЗБППМН и чл.15, ал.3 от ПУДВУИСПИ

[21] Вж. чл.28 от ПУДВУИСПИ

[22] Вж. чл.33 от ПУДВУИСПИ

[23] Вж. чл.35 от ЗБППМН

[24] Вж. чл.39 от ЗЗД

[25] Вж. чл.27 от ПОРДВНМН

[26] Вж. чл.19, ал.5 от ЗБППМН

[27] Вж. чл.23 от ЗБППМН

[28] Вж. Детско правосъдие в България https://www.schoolofpolitics.org/oak/Pdf/Tematichen_analiz_ Detsko_pravosadie_final.pdf