Abstract: Our country is facing a number of negative trends in demographic processes: low birth rate, high migration, a high percentage of aging population, reduced number of workers and others. All these require launching reforms in the pension and health systems, social protection, labour and others. The ongoing reforms trigger a series of grievances in the population, especially in the elderly, such as: increase the length of service and retirement years, low pensions and social benefits, and approved as:revealed social services, competitive health system, incentives to remain in the labor market.

Key words: old people, life, third age, demographic issues, strategy, social services

Стратегия “Европа 2020” е с вече десетгодишна история в Европейския съюз. Целта ѝ е да създаде условия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в общността и да преодолее негативното въздействие на световната финансова и икомическа криза,  което се обяснява с:

• интелигентен растеж: изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации;
• устойчив растеж: насърчаване на по-екологична и по-конкурентоспособна икономика с по-ефективно използване на ресурсите;
• приобщаващ растеж: стимулиране на икономика с високи равнища на заетост, която да доведе до социално и териториално сближаване.

Всички страни членки на ЕС поемат ангажимент за изпълнение на целите на стратегия Европа 2020, но социално-икономическата ситуация в отделните държави е много различна. По тази причина всяка страна приема приоритетни цели в стратегията, които се реализират чрез национални програми и реформи. Новите предизвикатества през 21-ви век пред България са свързани с „ниски нива на раждаемост, засилени миграционни процеси, урбанизация, застаряване и негативни качествени промени в структурата и баланса на населението.” Демографските промени и дисбаланси имат пряко отражение върху икономиката, конкурентноспособността и възможностите за устойчиво развитие и растеж. ”Влияят отрицателно върху различни социални системи, като „пенсионната система, системата за социално подпомагане и закрила, системата на пазара на труда и заетостта, здравната и образователната системи, а от там и върху устойчивото икономическо развитие и растеж на страната.” (Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 г.- 2030 г.)

Наблюдаваните негативни тенденции в развитието на демографските процеси през последните десетилетия се свързват с изменения в броя и структурите на населението в страната, а именно:

–  По официални данни към 31 декември 2014 г. населението на България е 7 202 198 души, като сравнение с 2013 г. е намаляло с 43 479 души, а съпоставено с 2004 г. – с 558 851 души. Статистика сочи, че продължава да се отчита отрицателен естествен прираст, а това основно се дължи на високите нива на общата смъртност и на продължителния акумулиращ ефект на ниската раждаемост, която не е в състояние да компенсира значително по-високите нива на смъртност. Коефициентът на обща раждаемост през 2014 г. е 9.4‰, а през предходната 2013 г. – 9.2 ‰. Тези ниски нива се доближават да нивата през 2005 г. Действията по този показател изисква спешни мерки за стимулиране на раждаемостта, който може да се постигне чрез активното вмешателство на държавата в модернизиране на системите за социална защита  и повишаване социалната отговорност на безнес общността. В продължение на няколко години се отчита намаление на младото поколение в сравнение с лицата на възраст над 65 години. Данните сочат, че „към 31.12.2014 г. децата до 15 години са 998 196, или 13.9% от общия брой на населението, като спрямо 2013 г. този дял се увеличава с 0.2 процентни пункта, а спрямо 2001 г. – с 1.1 процентни пункта… В края на 2014 г. лицата на 65 и повече навършени години са 1 440 329, или 20.0% от населението на страната. В сравнение с 2013 г. делът на населението в тази възрастова група нараства с 0.4 процентни пункта, а спрямо 2001 г. увеличението е с 3.1 процентни пункта…” (МТСП, Отчет за 2014 г. За изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.))

–  Ниските нива на раждания и неравномерното разпределние на възрастовите групи води до промени и в неговата основна структура по отношение  на населението под, във и над трудоспособна възраст. Влияние върху съвкупностите на населението във и над трудоспособна възраст оказват както остаряването на населението, така и законодателните промени при определянето на възрастовите граници при пенсиониране. Населението в трудоспособна възраст или икономически активни лица „към 31.12.2014 г. в страната е 4 403 хил. души, или 61.1% от населението на страната, като мъжете са 2 310 хил., а жените – 2 093 хиляди… Броят на трудоспособното население намалява с над 68 хил. души, или с 1.5% през 2014 г. спрямо предходната година… Към края на 2014 г. над трудоспособна възраст са 1 734 хил. души, или 24.1%, а под трудоспособна възраст – 1 065 хил. души, или 14.8% от населението на страната… Възпроизводството на трудоспособното население се характеризира чрез коефициента на демографско заместване, който показва съотношението между броя на влизащите в трудоспособна възраст (15-19 години) и броя на излизащите от трудоспособна възраст (60-64 години). Към 31.12.2014г. това съотношение е 62. За сравнение, през 2001 г. на всеки 100 лица, излизащи от трудоспособна възраст, са били замествани от 124 млади хора.” ( НСИ, Население и демографски процеси през 2014 година (окончателни данни))

–  Броя и структурата на населението се променя в резултат на вътрешната и външна миграция. Измерена чрез коефициента на нетна миграция (Отношение на нетната миграция към средногодишното население през годината (на 1 000 души)), се наблюдават отрицателни стойностти (-0.3‰). Най-голямо е териториално движение сред младите хора –възрастовата група 20-39 годишните (35.8%), следвани от под 20 годишните – (25.3%) в направлението „град – град“ (43.5%) и „село –град” (21.0%). Миграцията от страната в чужбина също се увеличава през последните години. „През 2014 г. 28 727 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина, като от тях 54.8% са мъже. В сравнение с 2013 г. броят им се увеличава с 8594 души. На възраст между 20 – 39 години са 55% от емигрантите.. Нараства относителният дял на заминаващите в чужбина на възраст 40-59 години (от 21.5% през 2013 г. на 25.8% през 2014 г.).(МТСП,Отчет за 2014 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.))

От представените данни може да се направи заключение, че младото поколение е много по-малко и с намалена численост от лицата в над трудоспособна възраст. Текущата демографска ситуация в страната се характеризира с продължаващо намаляване и застаряване на населението, ниска раждаемост и задържащо се високо равнище на общата и детската смъртност. „Негативните тенденции в развитието на демографските процеси оказват силно влияние върху функционирането на основните системи на обществото: икономическа, образователна, здравноосигурителна, пенсионноосигурителна, системата за социална защита, пазара на труда и др. Всичко това създава дисбаланс в българската и европейска икономика и затруднява развитието на страните.” (МТСП, Отчет за 2014 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.))

Демографските негативни тенденции, свързани със застаряването на населението принуждават управляващите да планират и да реализират реформи в различни икономически системи. Целта на българското правителство е довеждане на положителни резултати на предприетите реформи, независимо че стартирането на някой от тях значително увеличават публичните разходи. Започналите реформи отключват серия от недоволства в населението в определени икономически сектори, а дори и непредсказуеми ефекти, като увеличен брой на новите  пенсионери, въпреки стартираната реформа (причината е, че хиляди хора в пенсионна или предпенсионна възраст се пенсионират и по-този начин се възползват временно установения „прозорец” преди да влязат в сила новите промени в Кодекса за социално осигуряване в началота на 2016 г. Например според НСИ:  През 2014 г. новите пенсионери нарастват с близо 21 хил. души спрямо 2013 г., като 132 963 души се пенсионират, а през 2015 г. новите пенсионери са 143 367 души, или с 10 404 повече, отколкото през 2014 г.) Това е една от стъпките на управляващите в социалната политика, свързана с реформа в пенсионно-осигурителната система. Днес тази система, създадена от Бисмарк, трудно може да осигури големия брой пенсионирани лица. Системата се усложнява и задъхва още повече и от факта, че има не малък брой лица, които не се осигуряват в продължение на целия си трудов стаж и не внасят здравни осигуровки. В сега действащият Кодекс за социално осигуряване новата пенсионноосигурителна система е  изградена от три основни стълба:

– държавно обществено осигуряване;

– допълнително задължително пенсионно осигуряване при старост и смърт (професионален и универсален фонд);

– допълнително доброволно пенсионно осигуряване за безработица и/или професионална квалификация. Одобрената пенсионна реформа, предвижда увеличаване на възрастта и стажа за пенсиониране, както следва:

• От 31 декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за жените и 40 години за мъжете.
• От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава, като до 31 декември 2029 г. възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от 1 януари 2030 г. с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст; а при мъжете до 31 декември 2017 г. възрастта се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. с по 1 месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст.(КОДЕКС ЗА СОЦИАЛНО ОСИГУРЯВАНЕ, ДВ. бр.62 от 9 Август 2016г)

Друга стъпка на правителството за решаване на демографските дисбаланси се състои в изготвяне на Стратегия за демографско развитие на Република България. Изпълнението и отчитанено ѝ се проследява чрез годишни междусекторни оперативни планове, включващи програми, мерки и дейности. Чрез нея се цели провеждане на политика на демографско и социално развитие, водеща до повишаване на социалната сплотеност/социалната кохезия. През 2012 г.се извършва актуализация на стратегията, която по-късно се сдобива със следното заглавия: Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012 г. – 2030 г.) Настоящата Национална стратегия е основен документ, в който се формулират  приоритетни направления и задачи в областта на демографската политика, насочени към забавяне темповете на намаляване на броя на населението с тенденция за стабилизирането му в дългосрочен план и осигуряване на високо качество на човешкия капитал, включващ хората с тяхното здравословно състояние, образованост квалификация, способности и умения. Обект на демографската стратегия е цялото население в страната, като се отчитат особеностите и специфичните потребности, характерни за всяка от трите основни фази на човешкия жизнен цикъл (младост, трудоспособна възраст и пенсионна възраст). Всяка от възрастовите групи заема определено място и изпълнява своя роля както в социално-икономическите отношения, така и в отношенията между поколенията.

Третата стъпка е свързана с размера на получавани доходи от лицата от третата възраст. „Намаляване на броя на лицата на 65 и повече навършени години, живеещи в бедност, с 52 хил. души” –това е цел, приета от българското правителство в контекста на Стратегия „Европа 2020” и записана в „Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020”.  Основен приоритетите  в стратегията е борба с бедността и социалното изключване. Фокусът е върху един от статистическите показатели, използван от националната статистика и по-точно за  „лица, живеещи в риск от бедност”. Без да влизаме в спора около дефинирането и измерването на бедността ще посочим, че под границата на абсолютна бедност, която за 2015 г. е 296.5 лв., живеят 57%  пенсионери от общо 2 178 123 с пенсия до 300 лв. Най-голям процент 17.2%  са с размер на пенсия между 200-250лв. От цитираните данни можем да обобщим, че близо половината от лицата в пенсионна възраст живеят на и под определения праг на бедност. Ниският размер на получавания доход силно ги ограничава, трудно си заплащат месечните разходи и осигуряват стоки от първа необходимост. (Национален осигурителен институт, Статистически бюлетин Пенсии към 31.12.2015г)

Директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ  Любен Томев посочва, че „една от основните причини за високата бедност са ниските размери на социалните трансфери и слабата ефективност на системата за социално подпомагане. Освен че относителният дял на тези разходи е изключително нисък в сравнение с останалите европейски страни (както е посочено от ЕК), ефектите са много ясно установими от разликите между равнището на монетарна бедност след и преди социалните трансфери (с включени пенсии).” (Томев, Л. Пазарът на труда и бедността в България – отново обект на критики от Европейската комисия ) Правителството целенасочено определя ниски нива на монетарен (паричен) показател за определяне на бедните в страната и на гарантиран минимален доход. Всичко това лишава много пенсионери с ниски доходи да получат месечни и целеви социални помощи, а най-силно влияние за намаляване на бедността сред хората от третата въдраст остава неефективна системата за социална защита. Необходимо е да се използват различни механизми и програми за подпомагане на лицата в неравностойно положение и преминаване към принципа за конпенсиране на пенсиите чрез социални помощи и добавки.

Промените в Закона за социално подпомагане и правилника към него въздействат благоприятно за реализиране на реформа в социалното подпомагане, насочена към деинституционализация и предоставяне на повече услуги, базирани в общността и в семейна среда за хората от третата възраст. Социалните услуги, предоставяни в общността и в специализираните институции се оказват най-успешното средство за подкрепа „ и разширяване на възможностите на уязвимите хора за социално включване, живот в подкрепяща общност и пълноценна реализация”.(Национален социален доклад на Република България за 2013-2014 г.) В тях възрастните и стари хора получават помощ от специалисти при решаване на здравни, социални и правни въпроси, предлагат се допълнителни услуги, като трудотерапия, рехабилитация и специализирано обучение. Официалната статистика сочи, че се увеличава броя на социалните услуги, предоставени в общността. В края на 2011 г. броят на социалните услуги за възрастни хора и хора с увреждания е 329, към края на 2013 г. са 412 с капацитет 8 450 места и 160 специализирани институции с 11 039 места, а данните за м. декември 2014 г. сочат, че тези услуги са 440 с 8 817 места и 160 специализирани институции с 11 008 места. (Министерство на труда и социалната политика; Доклад за отразяване на националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в РБългария  (2012-2030 г.) в секторните политики 2012-2014 г.; Нацианална стратегия за дългосрочна грижа, 2013; Националният социален доклад на Република България (2011-2012); Национален социален доклад на Република България за 2013-2014 г.)

Реформите в здравеопазването са многообхватни и продължителни. Няма да коментираме усилията на правителството за въвеждане на национални здравна и аптечна карти, през измерването на пациентската удовлетвореност, чак до промяна на модела за финансиране на болничната помощ. Ще отчетем само, че са налица значителен брой заболявания под контрол от здравните институции. Наблюдава се пълно или частнично заплащане на лекарства от Здравната каса, безплатно или с намалено заплащане на лечение и рехабилитация. Тези факти повишават нивото и качеството на живот на възрастното население. Не можем да не цитираме официалната статистика, според която „средната продължителност на предстоящия живот общо за населението на страната, изчислена за периода 2012-2014 г., е 74.7 години и спрямо предходния период тя се увеличава с 0.2 години, т.е. с 2,4 месеца.” (МТСП,Отчет за 2014 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.)) Тези оптимистични данни контрастират към момента, тъй като все още не е установена   конкурентната здравна среда, която продължава да се предвижва ту в посока на „конкуренция”, ту в посока на „централизация”.

Освен гарантиране правото на социална и здравна закрила друга благоприятна тендеция за възрастните хора е предоставяне на подходящи условия в сферата на заетостта. Предприета е мярка (от 2012 г.) за стимулиране и оставане на пазара на труда от лицата в пенсионна възраст. Промените в Кодекса на труда (чл. 328) улеснява възрастните работещи хора да се задържат по-дълго време на работното си място и преустановява работодателя да прекратява трудовия му договор, поради факта че е придобил право на пенсия. По-дълговременната трудова дейност и по-продължителната им активност налага положителен образ на възрастните хора и насърчава тяхното участие в различни сфери на обществения живот. Това е важна крачка в страната ни по отношение на удължаване активния живот (трудов и социален) и възможност за зачитане опита на възрастните хора. (Кодекса на труда)

В заключение можем да кажем, че съвременната икономическа среда води до  значителни увеличения на публичните разходи за провеждане на реформи в здравеопазването, пенсионноосигурителна система, социалната сфера и други. Предприетите дейности могат да доведат до положителни резултати в краткосрочен или дългосрочен план чрез въвеждане на по-строги изисквания (по отношения на получаване на пенсии), на ограничения на достъпа до различни социални институционални услуги или до разумно повишаване на пенсионната възраст и/или стажа. Успоредно с реформите на публичните системи, са необходими мерки за подобряване на функционирането или усъвършенстване на кадровите ресурси. Очаква се те да доведат до по-голямо участие на трудовия пазар, а по-голямата заетост на хората от третата възраст ще осигури нужните им финансови средства за покриване на основните жизнени потребности; осигуряването на достъп до социалните и универсални услуги  на представителите на уязвимите групи; стабилна връзка между вноските и получаването на пенсии. Целта на тези реформи ще разшири възможностите за подобряване качеството на живот на хората от третата възраст и ще ги насърчи за пълноценно участие в живота на обществото.

Литература / Reference:

1. Актуализирана национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България 2012 г.- 2030 г. [Електронен  ресурс].URL: https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=POLICIESI &lang=&I=285 (посетен 22.09.2016 г.)
2. Кодекс за социално осигуряване, ДВ. бр.62 от 9 Август 2016 г.[Електронен  ресурс].URL: https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT &I=226&lang (посетен 22.09.2016 г.)
3. Кодекс на труда, [Електронен  ресурс].URL:https://www.mlsp. government.bg/index.php?section=CONTENT&I=226 (посетен 01.12016 г.)
4. Министерство на труда и социалната политика, Доклад за отразяване на националната концепция за насърчаване на активния живот на възрастните хора в РБългария (2012-2030 г.) в секторните политики 2012-2014 г..[Електронен  ресурс].URL: https://www.mlsp.government.bg/ php?section=POLICIESI&I=287&lang (посетен 22.09.2016 г.)
5. Министерство на труда и социалната политика, Отчет за 2014 г. за изпълнението на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012-2030 г.)[Електронен  ресурс].URL: https://www.mlsp.government.bg/index.php ?section=POLICIESI&I=287&lang (посетен 22.09.2016 г.)
6. Национална стратегия за дългосрочна грижа, 2013.[Електронен  ресурс].URL: https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=CONTENT &I=226&lang (посетен 22.09.2016 г.)
7. Националният социален доклад на Република България (2011-2012). [Електронен  ресурс].URL:https://www.mlsp.government.bg/ (посетен 22.09.2016 г.)
8. Национален социален доклад на Република България за 2013-2014 г.[Електронен  ресурс].URL:https://www.mlsp.government.bg/ (посетен 22.09.2016 г.)
9. Националния статистически институт.Статистически справочник 2016.,2016. [Електронен  ресурс].URL:nsi.bg/sites/default/files/files/ publications/ StatBook2016.pdf (посетен 22.09.2016 г.)
10. Националния статистически институт. Население и демографски процеси през 2014 година (окончателни данни).[Електронен  ресурс].URL: http://www.slideshare.net/ilkogruev/population2014-2-y19bgi (посетен 22.09.2016 г.)
11. Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020. [Електронен  ресурс].URL: https://www.mlsp. government.bg/index.php?section=CONTENT&I=226&lang(посетен 22.09.2016 г.)
12. Национален осигурителен институт, Статистически бюлетин Пенсии към 31.12.2015г. [Електронен  ресурс].URL: http://www.noi.bg/aboutbg/st/ statistic/152-pensions  (посетен 22.09.2016 г.)
13. План за 2016 г. за изпълнение на Актуализираната Национална стратегия за демографско развитие на населението в Република България (2012- 2030 г.) [Електронен  ресурс].URL:https://www.mlsp.government.bg/index.php?section=PRESS2&prid=483(посетен 22.09.2016 г.)
14. Томев, Л. Пазарът на труда и бедността в България – отново обект на критики от Европейската комисия. [Електронен  ресурс].URL: http://spisaniestatistika. nsi.bg/page/download.php?articleID=129(посетен 22.09.2016 г.)