Abstract:The report accentuates the basic moments in the professional teaching of the students from the guitar classes at the Ruse National School of Arts “Prof. Vesselin Stoyanov”. It describes the pedagogical conditions for the formations and development of the creative potential – individual teaching, ensemble music-making, orchestral activities, taking part in festivals, musical contests, master classes, concerts, individual performing, recording sessions.

В областта на музикалното изкуство съвременните профилирани училища имат за цел да подготвят бъдещите музиканти-инструменталисти за професионална работа в условията на конкурентноспособна пазарна икономика. При това обучението по специален предмет е свързано с необходимостта от осигуряване не само на качествена подготовка, но и с предоставянето на възможности за разкриване и развитие на техния творчески потенциал. Като професионално предизвикателство формирането на творческа самореализация у учениците „в образователния процес…се постига посредством развитието и обогатяването на неговото „естествено състояние” – активността, чрез която то се превръща в субект, действащ осъзнато, отговорно и свободно” (Ю. Дончева, 2016).

В научната литература съществуват различни становища при дефинирането на понятието творчески потенциал. Редица изследователи го разглеждат като свързано с психичните възможности на личността и нейната насоченост към творческо утвърждаване и самоизразяване (З. Байгильдина, 2009). Други включват в творческия потенциал поведенчески и мисловни аспекти (Г. Леонидова, 2012). Някои автори твърдят, че това е най-висшата форма на човешка мисловна дейност. Хората с висок творчески потенциал се различават от другите по своята творческа и интелектуална инициативност, активност, оригиналност. Те излизат извън шаблонните рамки, отличават се с творческо мислене, в състояние са да разрешат възникващи противоречия, да конструират резултатите от своята дейност, да приложат оригинален подход при справяне с проблемни ситуации, да саморегулират своите образователни възможности. За тях е характерна изследователска потребност, която им позволява да бъдат в състояние на постоянно търсене на неизвестното (Г. Марданова, 2005). Постулира се също, че се касае за сложно интегрално понятие, включващо природно-генетични, социално-личностни и логически компоненти, които като съвкупност сами по себе си представляват знания, умения, способности и личностен стремеж за преобразуване в различни сфери на дейност в рамките на общочовешките морални и нравствени норми (Л. Даринская, 2005). При това обобщено изразено може да се приеме, че творческият потенциал се проявява като интегративно качество на личността, което от своя страна се явява негова активизираща предпоставка или ресурс.

От гледна точка на обучението по специален предмет при музикантите-инструменталисти основният акцент е базисно ориентиран към развитието на техния творчески потенциал. Успешното осъществяване на този процес е възможно в условията на цялостна професинална подготовка, основана на адекватно учебно съдържание, методи на обучение, професионална (формиране на музикална култура) и познавателна (система от знания, умения и навици; възможност за самостоятелно развитие, оценка достиженията на световната култура) насоченост (Н. Ануфриева, 2009).

В теоретичен аспект основната цел на обучението по класическа китара е да подпомогне по-пълното и правилно овладяване на инструменталната техника, както и познания върху музикални изразни средства, структура на изучаваното произведение, стилистични особености на епохата, в която твори конкретният композитор. Нейното постигане става възможно при изпълнението на следните задачи:

– запознаване с характерните особености на музикалните стилове;

– изучаване на музикални произведения от различни жанрове и епохи;

– овладяване на основни теоретични познания за структура и музикална форма, както и умения за анализ на изучаваните произведения;

– овладяване на теоретични знания, даващи възможност за решаване на технически проблеми, възникнали в процеса на изработване на художествения материал;

– затвърждаване на навици за самоподготовка и системни домашни занимания;

– опознаване на основния инструктивен и художествен репертоар за осъществяване на активна художествено-творческа дейност.

От гледна точка методологията на обучение базисен момент е правилното съотношение между техническия и художествен репертоар. Всеки технически похват изисква намирането на музикално-естетично приложение и осмисляне в художествени произведения.

По своето съдържание професионалното обучение на учениците от специалност „класическа китара” при Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” гр. Русе се основава на обективни закономерности в музикалната практика, а именно:

– индивидуален подход със съответна педагогическа реакция на всяка промяна, явила се в резултат на персоналното ученическо израстване;

– систематичност и последователност (от простото към сложното);

– от постановката на изпълнителския апарат, звукоизвличането и звукообразуването към усвояването на сложни технологични умения за свирене;

– от нотните записи към обозначението на пръстовката, струните, позициите, динамичните нюанси;

– от слуховите представи, слуховия контрол и асоциативните връзки между зрение и слух към разчитане и анализ на ноти с китара в ръце с плавна системна работа над по-сложни упражнения, етюди, пиеси и пр.;

– подбор на учебен материал, осигуряващ бързо и ефективно овладяване техниката на лява и дясна ръка;

– съответствие между техническо ниво и художествен материал;

– развиване на активност и самостоятелност за укрепване на формираните навици;

– създаване на възможности за изява пред публика.

Всичко това предполага последователност при формирането на устойчива във времето изпълнителска компетентност.

В класовете по класическа китара се обучават ученици от 1^-ви до 12^-ти клас по учебно съдържание, съответстващо на техните индивидуални способности и възрастови особености. Същото предоставя възможност за постепенно професионално развитие, разширяване на теоретичните знания и придобиване на практически умения, навици и сложни автоматизирани действия, без които не е възможен творческия процес на изпълнение. В хода на обучението учениците усвояват различни техники и похвати за свирене, запознават се с разнообразни музикални стилове и жанрове от Ренесанс през Класика до Съвременност, стимулират се към целенасоченост, настойчивост, проява на индивидуален стил и реализиране на творческия си потенциал.

Образователният процес се организира на основата на системно планиране и анализ на резултатите от учебната дейност на всеки ученик. В преподаването се прилага гъвкав проактивен подход, адаптиран към индивидуалните потребности и фокусиран към развиване на силните страни, възможности и потенциални ресурси на обучаваните. За стимулиране активността на последните се използват редица методи като словесен, нагледно-слухов, проблемно-търсещ, анализ, сравнение, обобщение, контрол и самоконтрол. При това базисните критерии за проверка и оценка на знанията касаят:

1. Техническа трудност;
2. Степен на техническа овладяност;
3. Интерпретация:

– музикално-изразни средства (фразировка, метроритмика, темпо, агогика, динамична амплитуда и акценти, звукоизвличане и тембри);

– истинност по отношение на авторов и музикален стил на епохата;

– сценично и личностно присъствие.

Заедно с това се възлагат и задания за самостоятелна работа с цел последващо осмисляне и подпомагане преодоляването на възникнали затруднения. Философията на взаимоотношенията е ориентирана към формиране и развитие на взаимно уважение, премерена взискателност, емпатия, искреност, доверие, колегиалност, толерантност, конструктивност.

Развитието на творческия потенциал на учениците се подпомага и от участието им в камерни ансамблови изпълнения с разнообразен инструментален състав както с педагог, така и с други ученици със съответно на изпълнението ниво на професионална подготовка. Ансамбловото музициране позволява не само формиране на навици за ритмично и синхронно свирене, но и развитие на умения за хармоничен слух и слушане на другите изпълнители.

Оркестровата практика е от голямо значение както за възпитателно-образователната работа с учениците, така и в подготовката им за професионална реализация. Чрез нея те се учат на екипна работа, синхрон и колегиални отношения, придобиват трайни навици за гласоводене, баланс, изграждане на фраза, агогични акценти, следене на диригентски жест, ансамблово музициране, самодисциплина. Това предпостави сформирането през 2000/2001 г. на учебен китарен оркестър „Аугмент” (включващ учениците от 5^–ти до 12^-ти клас) от „нов тип”. Идеята за такава учебна методическа единица породи необходимостта от теоретична обосновка по отношение на числен състав, тонов обем, партитура, разположение на оркестровите групи, звукова сила и баланс. В резултат на възникналата потребност специално за оркестъра се създаде широкообхватен репертоар (над 30 заглавия) като тенденцията продължава във времето с:

– сформиране на оркестър „Буболек” (включващ учениците от 1^-ви до 4^-ти клас) през учебната 2010/2011 г.;

– съвместна премиера на двете формации на „Вариации ДеКоКьо” през 2013 г. в специалния уникален за гр. Русе юбилеен оркестър 100 китари, както и във фестивалния проект „Сексагинта китариста” през 2017 г. с участие на народен хор в композицията „Спомени за бъдещето”.

С оркестровата дейност се предоставя възможност на всички ученици да разгърнат творческия си потенциал в престижни концерти, национални и международни конкурси и фестивали, да придобият висока сценична култура, да съпреживеят успеха от многобройните получени награди, да се развиват и израстнат професионално. Като резултат на постигнатият в годините авторитет на оркестровите състави през пролетта на всяка нечетна година в гр. Русе се провежда единственият в културния календар на България, Международен фестивал за китарни оркестри и ансамбли, имащ за цел създаване на творческа атмосфера за контакти, дискусии, обмен на критерии и идеи между ученици, студенти и педагози от различни изпълнителски школи. Реализираните досега пет негови издания са със специалното участие на ансамбли и оркестри от чужбина:

– през 2009 г. – академичен китарен оркестър от Калифорнийски държавен университет Фулъртън (САЩ);

– през 2011 г. – академичен китарен оркестър при Музикална академия „Георг Дима” – Клуж-Напока (Румъния);

– през 2013 г. – китарен оркестър „Фет де ла гитар” от Университет по изкуствата – Берлин (Германия), камерен ансамбъл при Музикална академия „Георг Дима” – Клуж-Напока (Румъния):

– през 2015 г. – китарно трио „Трансилвания” при Музикална академия „Георг Дима” – Клуж-Напока (Румъния) и китарен ансамбъл към Училище по изкуствата -Сюрнадал (Норвегия);

– през 2017 г. – китарен оркестър при Национална музикална академия Одеса (Украйна).

Във всеки от форумите присъстват със свои концерти китарен ансамбъл „Академика” при Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство Пловдив, ансамбъл „Арфи и китари” при Национално музикално училище „Любомир Пипков” София, а през 2017 и китарен ансамбъл „GuitArte” при Национално училище по изкуствата „Добри Христов” Варна. Всяка подобна среща поставя началото на професионални приятелства, обмен на опит и информация, проявяващи се като естествен стимулиращ фактор за по-нататъшна дейност. От съдържателна гледна точка се реализира интегрално изкуство със сътрудничеството на театрална студия, народен хор и балет. По този начин не само се популяризират постиженията на младите таланти пред широката общественост (в национален и международен мащаб), но в значителна степен се стимулира тяхното творческо усъвършенстване, провокират се нови идеи, надграждат се знания и професионални умения.

Участието на изявени възпитаници в майсторски класове по класическа китара на известни и доказали се наши и чужди преподаватели дава възможност за:

– проверка на постигнатото;

– друг „прочит” на конкретно произведение;

– създаване на нови контакти;

– достъп до експертно познание;

– професионално усъвършенстване.

 

Учениците от специалност „класическа китара” активно участват в културния живот на училището и града под формата на поздравителни музикални адреси; представяне на книги и стихосбирки; откриване на изложби и търгове на картини; благотворителни концерти; музикално оформление на семинари, научни конференции, поетични вечери; театрални и оперни спектакли; радио и телевизионни програми; участия със забавна музика (матине, антре, коктейли); общоградски и общоучилищни мероприятия. Ежегодно се планират и провеждат самостоятелни изяви – класови продукции, концерти и спектакли. Основна дейност през всяка учебна година са превърналите се в традиция концерти (цикъл „Есенни концерти”, „Зимни китарни вечери”, „В памет на Джон Ленън”, „Малкият китарист” и др.), които чертаят нови хоризонти на десетки млади таланти, поели към стръмния път на голямото изкуство. По този начин представянето пред публика предоставя уникална възможност на възпитаниците да разкрият и развият потенциала си, както и да придобият изпълнителска смелост, артистичност и творческо въображение чрез натрупването на сценичен опит.

Звукозаписната дейност се явява като допълнителна част от учебно-възпитателния процес. Специалност „класическа китара” има в актива си записани пет CD, три DVD и три приложения (CD, DVD), които са издадени в малък тираж с рекламна цел и имат успех сред любителите на китарното изкуство в България и чужбина (САЩ, Германия, Франция, Русия, Унгария, Италия, Румъния, Великобритания). В педагогически аспект този вид дейност оказва мощен стимулиращ ефект върху учениците по посока на значително повишен стремеж към постигане на перфекционизъм в музикалното изпълнение. При това те демонстрират на практика в максимална степен своя творчески потенциал, самодисциплина, концентрация, запознават се и с възможностите на звукозаписната техника, което от своя страна ги подготвя за бъдещата им професионална реализация (И. Кочев, 2013).

Държавният критерий за реализация на завършилите средно образование в Република България е приемът във висше учебно заведение (ВУЗ). Данните за всички випускници от специалност „класическа китара” при Национално училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов” гр. Русе за периода от 1999 г. досега сочат, че:

– 95.0 % са приетите във ВУЗ;

– 86.5 % са успешно завършили с бакалавърска и магистърска степен;

– реализирани като преподаватели – 25.0 %;

– реализирани като изпълнители, композитори, аранжьори, тонрежисьори, продуценти, артисти на свободна практика – 59.0 %;

– реализирани в друга сфера на пазара на труда – 16.0 %.

Видно е, че процесът на професионална подготовка и готовност за самореализация на учениците е в диалектическо единство с тяхното творческо развитие и изява, формирани в условията на образователната среда и проявяващи се в дейността. В хода на обучението натрупаният опит се явява като реален ресурс, който позволява непрекъсната промяна с разширяване перспективата на новото познание и постигането на личностно израстване. Това ни кара да мислим, че когато творческия потенциал при определени условия се изпълни с конкретно съдържание, неговото развитие се надгражда с нови действия и персонални качества, провокиращи постигането на нови по-високи цели.

В заключение може да се направи извода, че в обучението по класическа китара базисните педагогически условия за формиране и развитие творческия потенциал на учениците се свеждат до позиционирането на последните като активен субект, който самостоятелно и/или като част от разнообразни проектни групи в професионалното пространство, апробира разработените идеи посредством съответна теоретична музикална подготовка, усвоени технични умения и навици за свирене. По този начин бъдещите музиканти-инструменталисти разширяват своята компетентност и персонални ресурси, които осигуряват тяхното творческо саморазвитие и самореализация, водещи до самоутвърждаването им като професионалисти.

 

Литература / Reference:

 

1. Ануфриева, Н. (2009). Системный подход к подготовке педагога-музыканта.РГСУ, Москва, 168 с.
2. Байгильдина, З. (2009). Творческий потенциал российского студенчества: пути формирования и реализации. РИЦ БашГУ, Уфа, 170 с.
3. Даринская, Л. (2005). Творческий потенциал учащихся: методология, теория, практика, СПбАППО, СПб., 293 с.
4. Дончева, Ю. (2016). Рефлексивни характеристики на интерактивната образователна среда в началното училище. В: Сборник доклади от годишна университетска научна конференция. ИК НВУ „Васил Левски”, Велико Търново, с. 94-101.
5. Кочев, И. (2013). Алманах. Нагоре по стръмното. УИ при НУИ „Проф. В. Стоянов”, Русе, №4, 87 с.
6. Леонидова, Г. (2012). Творческий потенциал населения: состояние и условия воспроизводства. B: Современные исследования социальных проблем, № 4 (12).
7. Марданова, Г. (2005). Технология развития креативного потенциала учащихся общеобразовательной школы искусства. ГОУВПО “Удмуртский государственный университет”, Ижевск, 22 с.
8. Михайленко, Н. (2003). Методика преподавания игры на шестиструнной гитаре. НМА „П. И. Чайковский”, Киев, 247 с.
9. НАРЕДБА № 58 от 13.02.2012 г. за придобиване на квалификация по професията „Музикант-инструменталист“ Обн. ДВ, бр. 22 от 16.03.2012 г., в сила от 16.03.2012 г.