Abstract:The modern primary school is dominated by classes in which children belong to different ethnic groups. Pedagogical professionals often have to look for effective ways to prevent conflicts and harsh treatment of members of ethnic minority groups. In this regard, intercultural education is called to educate adolescents in qualities, skills and value orientations that promote positive cooperation between carriers of different cultures. The development will reveal the possibilities of the game as an appropriate method for realizing the goal, tasks and a large part of the content of intercultural education. Specific games will be offered to serve in pedagogical practice and to assist teachers in the formation of intercultural competence in children of primary school age.

ВЪВЕДЕНИЕ

Съвременните тенденции на глобализация в световен мащаб пораждат  необходимост от мирно съжителство между представители на различни етноси, култури и религии. Това дава отражение и върху образователната система, чиято основна цел е да подготви младото поколение за пълноценно съществуване и реализация в един мултикултурен свят. Много често в практиката си педагогическите специалисти работят в класове, в които децата принадлежат към различни етнически групи. Като основен проблем в такива случаи се очертава липсата на уважение и толерантно отношение към учениците, които са от малцинствата. Често пъти децата от преобладаващия етнос в групата имат грубо отношение, употребяват обидни думи, проявяват физическа сила и неприязън към другите. Причините за това понякога се коренят  в семейните разбирания и схващания по отношение на „различния етнос“, които се наслагват   в съзнанието на детето и то ги приема безусловно. Освен това конфликтите между децата се пораждат и от нееднаквите им духовни и матириални ценности; от различията им във възрастта, пола и други външни белези; от техните своеобразни нагласи, интереси, отношение към даден проблем и др.

Независимо кои са причините за подобен тип кризисни моменти, учителите трябва да намерят решение в тези неблагоприятни ситуации. Възниква необходимост от прилагането на адекватни образователни политики и стратегии, намиращи отражение в интеркултурното образование. Целта на интеркултурното образование е да възпита в дух на толерантност и уважение представители на различни култури, така че те да съжителстват в мир и разбирателство, като при това запазят своята културна идентичност, но в същото време останат отворени и за всички останали. В училищните програми, стратегии и учебни материали са включени определени дейности за осъществяване целите и  задачите на интеркултурното образование. Това обаче не е достатъчна гаранция за успех. Преди всичко съществува необходимост от съобразяване с етническата структура на класа, за който се прилагат интеркултурните елементи,  а също и опознаване на проблемите в ученическата общност. Затова по-важни в случая са качествата на учителя, неговите възгледи, знания, идеи и подбор на подходящи средства, а не употребата на типизирани образователни програми. Това налага педагозите да търсят най-ефективните методи за интеркултурно възпитание, които оказват благоприятно влияние върху психологическия комфорт на децата в училище и по един непринуден начин ги учат как да живеят заедно, съхранявайки собствената си идентичност – религия, език, традиции и културно наследство, като в същото време проявяват  уважение и толерантност към другите култури.

Според Е. Суслова дружелюбието и уважението към хората от различни националности  не се  предават по наследство, а трябва да се възпитават във всяко поколение отново и отново. Желателно е този процес да започне още в предучилищна възраст (Suslova, 2002).

Етническата идентичност, предвид изследванията на Ж. Пиаже, се формира между 6 и 11 година от рождението на детето и протича в три етапа. В началото на този период (6-7 годишна възраст) детето придобива несистематични знания за своята етническа принадлежност, по късно (8-9 годишна възраст) у него се пораждат национални чувства и то осъществява идентификация със своя етнос. А към 11-тата си година детето осъзнава етническата самобитност не само на своя народ, но и на другите, т.е. етническата идентичност е формирана (Suslova, 2002).

От  горепосочените становища става ясно, че формирането на социална интелигентност и етническата принадлежност у детето е задача още на предучилищния период, която обаче добива особена важност в годините на  началното училищно образование. В същото време началната училищна възраст е един от най-интензивните периоди на социализация и личностно развитие на децата. Предвид това целта на настоящата разработка е да разкрие възможностите на играта като ефективен метод на  интеркултурно образование в началното училище, който да подпомогне за осъществяването на неговите цели, задачи и съдържание. По-долу са представени конкретни игри, които да послужат в практиката и да улеснят работата на педагогическите специалисти в тази насока.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

Необходимо е, преди да бъдат представени конкретните практически примери на игрово взаимодействие, да се разкрият целта, задачите и съдържанието на интеркултурното образование, да се обоснове употребата на играта като подходящ метод за реализирането им.

Целта на интеркултурното образование е формиране на интеркултурна компетентност – комплекс от знания, умения, способи за дейност, ценностни ориентации, качества на личността, които й дават възможност позитивно да взаимодейства с представители на различни култури (Veleva, 2020).

Част от задачите на интеркултурното образование са насочени към:

• Опознаване на собствената култура и формиране на своята културна идентичност.
• Патриотично възпитание като предпоставка за формиране на национално самосъзнание.
• Възпитаване на интерес към другите култури и техните представители.
• Разбиране за това, че всеки народ има свои обичаи, традиции, начин на живот.
• Приемане на различията и осъзнаването им като позитивен ресурс.
• Формиране на умения и поведенческа култура за позитивно интеркултурно взаимодействие (Veleva, 2020).

Съдържанието на интеркултурното образование Е. Суслова систематизира по следния начин:

Материална култура:

– основен тип население, жилища, основни предмети на бита;

– облекло (национални костюми), украшения;

– национална кухня;

– транспортни средства;

– оръдия на труда;

– форми на труд с отчитане на неговата специфика.

Духовна култура:

– народни обичаи, обреди, празници;

– език, народно творчество (приказки, пословици и поговорки, детски игри, музика);

– изкуство (песни, танци, произведения на художественото и декоративно-приложно творчество, литература).

Нормативна култура

– общочовешки нравствени качества;

– правила на общуване между хората вътре в етноса и извън него (Suslova, 2002).

Безспорно един от най-ефективните интерактивни методи, които мотивират, ентусиазират и вдъхновяват децата е играта. Тя задоволява потребностите им от радостни преживявания и интересите им в тази възраст, които все още са насочени към удоволствието, забавата и развлекателността. Играта позволява знанията в обучението да бъдат овладявани по един свободен и непринуден начин, а положителните емоционални моменти създават психологически комфорт на учениците.

Предимството на играта е, че тя е универсален език. Дори и да не се разбират с думи, децата могат да общуват чрез езика на играта. Освен това интеркултурното образование е призвано да формира позитивни взаимоотношения с Другите. А играта е социална по своя произход и е най-желана именно, когато е задружна и колективна. Тя  притежава силата да сплотява, да формира играеща общност и игрова субкултура.(Veleva, 2013: 64).

Друго преимущество на играта е, че крие голям възпитателен потенциал, като се имат предвид направленията, в които трябва да се реализира интеркултурното образование. Според Е. Суслова насоките са три: информационно насищане (съобщават се знания за традициите, обичаите, ценностите на различните народи); емоционално въздействие (да се предизвика отклик в душата на детето, да се „събудят” неговите чувства); поведенчески норми (получените знания за нормите и правилата, господстващи у различните народи, трябва да се затвърдят в поведението на подрастващите) (Suslova, 2002). Играта има отношение и към трите направления на интеркултурно взаимодействие: тя е носител на информация, емоционално въздействаща е, в нея се претворяват поведенчески норми.

 

Методически насоки за прилагането на игрите като метод на интеркултурно образование:

1. Условията за прилагане на игровите методи включват: информираността на децата за съдържанието и правилата на играта; преодоляване на препятствия и трудности, съизмерими с възрастта и възможностите на учениците; наличие на съревнование и хумор; отсъствие на разсейващи фактори; обезпечаване на играта с необходимите материали, оборудване и атрибути (Koloklynikova, 2015: 88).
2. При прилагането на игрови методи се препоръчва: да се използват игри с различни видове дейности; децата да се приучват да играят по правилата; да се играе с подходящо темпо; кратко и ясно да се обяснят съдържанието на играта и нейните правила;  педагогът да покаже собствения си интерес към играта; да не се използват игри с голям физически и емоционален стрес; в края на игровото действие да се направи оценка и да се отбележат положителните моменти (Kolokolynikova, 2015: 88).
3. За всички игри, които са предложени по-долу, е необходима предварителна подготовка за запознаване на учениците със съответните отличителни белези на различните етноси. Желателно е в различни моменти – в часа на класа, при извънкласното четене, по време на отдих или в заниманията по интереси, в часовете по музика, околен свят и др., децата да получат знания и да добият представа по отношение на националната кухня, облеклото, предметите от бита, танците, песните, известните културни и исторически забележителности на различните народи, техните национални символи. Приоритет трябва да имат етносите, населяващи българските земи, а също и съседните ни държави.
4. При поднасянето на знанията е подходящо да се използват беседи, приказки, разкази, стихотворения, видео филми, презентации, да се поканят гости, които да разкрият любопитни факти, да се покажат нагледни материали, снимки  и др. Освен това е желателно нагледните средства да престоят известно време в стаята на учащите, за да предизвикат техния интерес и да се запомнят по-лесно. Може да се поставят на видно място илюстрации с различни видове национално облекло, забележителности, предмети и т.н.
5. След всяка игра трябва да се провежда кратка беседа, като се акцентира върху приликите и отликите в характеристиките на различните етноси, както и взаимното проникване и влияние, което имат помежду си. Необходимо е насърчаване на положително отношение към различните култури.

 

Игри за интеркултурно образование:

Игра: „Вкусно“

Цел: да се обогатят и затвърдят представите за националната кухня на различни народи.

Материали: карти, върху които са изобразени различни национални ястия – кисело мляко, баница (българска кухня); баклава, бюрек (турска кухня); ануш абур, лаваш (арменска кухня); шутли зуми, „ромска баница“ (ромска кухня); гръцка салата, маслини, узо (гръцка кухня); тавче гравче, мастика (македонска кухня); плескавица (сръбска кухня); мамалига (румънска кухня); пица, спагети, лазаня, брускети (италианска кухня); хамбургер, хотдог, кока – кола (американска кухня); синьо сирене, еклер, крем брюле (френска кухня); суши (японска кухня).

Участници: две деца.

Правила: Картите са обърнати, за да не се вижда изобразеното върху тях. Децата се редуват и теглят по една карта. Те трябва да познаят наименованието на ястието и за коя народност е характерно. След това прибират картата при себе си. Който не знае или сбърка, отделя картата встрани. Печели играта този, които събере най-много карти. Играе се, докато свършат всички карти.

 

Игра: „Музикална изненада“

Цел: да се разширят знанията на учениците за езика на различните етноси и някои от популярните им музикални произведения и изпълнители.

Материали: диск с песни от различни народи – „Притури се планината“ (българска песен, изпълнител Стефка Съботинова); „Едерлези“ (ромска песен, изпълнител Софи Маринова); „Няма да бъда тъжен в този свят“ (арменска музика, изпълнител Дживан Гаспарян); „Залезни, залезни, ясно слънце“ (македонска песен, изпълнител Тодор Проески); Сърне мое (сръбска песен, изпълнител Желко Йоксимович); „Тудорицо нене“ (румънска песен, изпълнител Йоана Раду); „Фуникули Фуникула“ (италианска песен, изпълнител Андреа Бочели);   Коледна елха (немска песен); „Аз съм най-хубавата за танци“ (френска песен, изпълнител Силви Вартан). Звънец с бутон.

Участници: шест деца.

Правила: Учителят пуска една песен. Шестте деца са наредени около звънеца и трябва да познаят от коя народност е песента, която слушат. Който се досети пръв, натиска бутона. Учителят спира изпълнението на песента. Ако ученикът познае, играта продължава със следващата музикална изненада. Ако посочи грешен отговор, отпада от играта. Тогава педагогът отново пуска същата песен, а останалите играчи се опитват да я познаят. Победител е този, който познае най-много музикални произведения.

Вариант за усложняване: Децата трябва да познаят името на песента или изпълнителя.

 

Игра: „Кой танцува?“

Цел: да се обогатят и затвърдят представите на учащите за народните танци на различни етноси.

Материали: клипове с танци от различни народности – дунавско хоро, ръченица (български народни танци); хорон, кючек (турски народни танци); циганско хоро (цигански народен танц); сиртаки (гръцки народен танц);  фламенко, пасо добле (испански народни танци); тартанела (италиански народен танц); краковяк (полски народен танц); валс (немски народен танц); казачок (руски народен танц). Звънец с бутон.

Участници: шест деца.

Правила: Децата се нареждат в кръг около звънеца. Учителят пуска последователно клиповете с танци. Ученикът, който се досети от коя народност е танца, натиска бутона и отговаря. Всеки участник може да спечели два жетона – един, ако познае народността, и втори, ако познае как се казва танцът. Печели играчът, събрал най-много жетони. Ако участникът даде грешен отговор, отпада от играта.

Вариант за усложняване: Предварително подготвени деца от класа представят характерните движения и стъпки за конкретен танц. Участниците в играта се опитват да познаят кой е той.

 

Игра: „Кой съм аз?“

Цел: да се обогатят знанията за различията и приликите в националното облекло на някои етноси.

Материали: карти със снимки на различни национални костюми (носии) -български, турски, ромски, арменски, македонски, сръбски, румънски, испански, немски и др.

Участници: две деца.

Правила: Картите са подредени върху масата с гръб, за да не се виждат илюстрациите върху тях. С броилка се определя кой ще започне пръв играта. Ученикът, който е на ход, си избира една карта и я обръща. Той трябва да каже: „ Аз съм …..македонец“ ( ако предполага, че носията е македонска). Ако познае народността на носията, прибира картата за себе си. Ако предположи грешно, изгаря. На негово място влиза друг играч. Играе се, докато свършат всички карти. Ученикът, събрал най-много карти, печели надпреварата.

 

Игра: „Колелото на късмета“

Цел: да се разширят знанията на децата за предмети и обекти от бита на различните народи.

Материали: Дигитално колело на късмета, разделено на сектори. Може да се използва следният линк, за да се направи такъв ресурс: https://pickerwheel.com/tools/random-image-generator/. Във всеки сектор е разположен  предмет от бита на различни народи. Примери: нощви (старинен български съд за месене на тесто); кепче (македонска шапка); лира (гръцки струнен музикален инструмент); цимбал (ромски струнен музикален инструмент) ятаган  (турско оръжие); самовар (руски уред за правене на чай); африкански маски (служат за религиозни церемонии при африканските народи); иглу (ескимоско жилище); индианска шапка с пера (част от облеклото на индианските народи); наргиле (индийски уред за пушене на тютюн с аромат на плодове  и  билки); газена лампа (полско изобретение от миналото).

Участници: всички деца от класа се разделят на три отбора.

Правила: В началото трябва всеки отбор да  определи участник, който ще върти колелото на късмета. Чрез жребий се определя кой ще започне пръв. Секторът, върху който спре стрелката, показва обекта на разпознаване. Всеки отбор има 2 минути, за да отгатне предмета. Отборът получава една точка, ако познае наименованието му. Още една, ако познае за кой народ е характерен. Печели този екип, който събере повече точки.

 

Игра: „Екскурзия“

Цел: да се обогатят и затвърдят представите на учениците за известни културни и исторически забележителности в различни държави.

Материали: презентация със снимки на известни културни и исторически забележителности – Паметникът на свободата (паметникът на Шипка), Панорама „Плевенската епопея 1877г.“ (България); Палатът на Парламента, Триумфалната арка (Букурещ, Румъния); бронзовият паметник на Александър III Македонски (Скопие, Македония); Партенонът (Атина, Гърция); Площад Република (Белград, Сърбия); Синята джамия „Султан Ахмед“, храмът „Света София“ (Истанбул, Турция) Колизеумът, Наклонената кула в Пиза (Италия); Айфеловата кула (Париж, Франция); Холивудската алея на славата (Холивуд, САЩ); бронзовата статуя на Великия Буда (Камакура, Япония).

Участници: всички деца от класа.

Правила: Учителят показва последователно подбраните обекти в презентацията. Учениците трябва да назоват обекта и да познаят в коя държава се намира. Първият, който се досети, вдига ръка и получава правото да отговори. Ако сбърка, изгаря и отпада от играта. Ако отговори правилно, продължава и печели един жетон. Победител е ученикът, който събере най-много жетони.

 

Игра: „Кои са повече?“

Цел: да се обогатят знанията на учениците за числеността на различните етноси, които населяват българските земи.

Материали: листи и химикали.

Участници: всички деца от класа.

Правила: Педагогът написва на дъската етносите, които живеят в България: турци, българи, арменци , роми, руснаци, власи, каракачани, украинци, македонци и т.н. (съобразно предварителната подготовка и знанията на учениците може да се дадат и още етноси). Децата трябва да ги подредят според числеността им, започвайки от най-многобройния етнос. Печелят първите трима ученици, които подредят вярно етническите групи.

 

Игра: „На кого е знамето?“

Цел: да се разширят представите и знанията на подрастващите за националните символи на различните народи.

Материали: презентация с изображения на подбрани знамена и химни, листи, химикали и жетони.

Участници: всички деца от класа.

Правила: Класът се разделя на три отбора. Педагогът показва чрез презентация последователно българското знаме, македонското, сръбското, гръцкото, турското, румънското, арменското  и др. Учениците разполагат с време от една минута, за да напишат на един лист на кой народ принадлежи флагът. Ако са познали, получават по един жетон. Печели отборът, събрал най-много жетони. В края на играта всеки екип получава за награда правото да си избере химн на някой народ, който иска да чуе.

 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Предложените игри усъвършенстват и разширяват знанията и представите на учениците както за различните етноси, населяващи страната ни, така и за народностите от съседните ни държави. В съдържанието им се предлага опознаването на характерни песни, танци, народни костюми, ястия, културни и исторически обекти, национални символи, предмети от бита, които са отличителни за всяка една етническа общност. По непринуден начин чрез играта се предава една много важна част от съдържанието на интеркултурното образование, свързано с материалната и духовна култура на народите.  В игровото взаимодействие децата научават, че всеки народ има собствени обичаи, традиции и начин на живот, опознават собствената си култура, установяват своята етническа идентичност, проявяват интерес към другите култури и техните представители, приемат различията и формират позитивно отношение към тях. Реалните игрови взаимоотношения всъщност приучват деца от различни етноси да работят заедно в името на общата цел, т.е. позитивно си взаимодействат представители на различни култури. Предвид това може да се заключи, че посредством употребата на играта като метод се осъществяват голяма част от задачите на интеркултурното образование, а съответно и неговата цел – формиране на интеркултурна компетентност в началния образователен етап.

ЛИТЕРАТУРА:

1. Велева, А. (2013). Играта като метод на интеркултурно образование (с.с. 63-67). В: Научни трудове на Русенския университет „А. Кънчев“. Русе: унив. изд. Русенски университет „А. Кънчев“, том 52.
2. Велева, А. (2020). Методическа система за интеркултурно образование в начална училищна възраст (с.с. 82-99). В: Колективна монография по проект ФНИ на тема „Повишаване ефективността на социално-педагогическите теоретични и практико-приложни стратегии и подходи, реализирани в рамките на интеркултурното взаимодействие”. Плевен: МЕДИАТЕХ.
3. Колокольникова, З. (2015). Педагогическая анимация. Красноярск: Сибирский федеральный университет.
4. Суслова, Э. Поликультурное (интернациональное) воспитание. В Дошкольное образование, 2002, №20 //www.dob.1september.ru/2002/20 /14.htm

REFERENCES:

1. Veleva, A. (2013). Igrata kato metod na interkulturno obrazovanie (p.p. 63-67). In: Nauchni trudove na Rusenskia universitet „A. Kanchev“. Ruse: univ. izd. Rusenski universitet „A. Kanchev“, vol. 52.
2. Veleva, A. (2020). Metodicheska sistema za interkulturno obrazovanie v nachalna uchilishtna vazrast (p.p. 82-99). In: Kolektivna monografia po proekt FNI na tema „Povishavane efektivnostta na sotsialno-pedagogicheskite teoretichni i praktiko-prilozhni strategii i podhodi, realizirani v ramkite na interkulturnoto vzaimodeystvie”. Pleven: MEDIATEH.
3. Kolokolynikova, Z. (2015). Pedagogicheskaya animatsia. Krasnoyarsk: Sibirskiy federalyniy universitet.
4. Suslova, Э. Polikulyturnoe (internatsionalynoe) vospitanie. In: Doshkolynoe obrazovanie, 2002, №20 //www.dob.1september.ru/2002/20 /14.htm