Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Тематично-базиран подход на планиране на педагогическото взаимодействие в предучилищна възраст в Aнглия

Тематично-базиран подход на планиране на педагогическото взаимодействие в предучилищна възраст в Aнглия

Гл. ас. д-р Галина Георгиева
Русенски университет „Ангел Кънчев“
gggeorgieva[at]uni-ruse.bg

A topic-based approach to planning pedagogical interaction in preschool in England

Assisst. Prof. Galina Georgieva, PhD
University of Ruse “Angel Kanchev”
gggeorgieva[at]uni-ruse.bg

Abstract:The current article presents a model of a topic-based approach to planning pedagogical interaction in preschool. It outlines the good practice of an English infant school as an example of successful integration of “child-content-context” principle in education. It also describes in detail the structure of long-term, short-term and weekly planning of the pedagogical process is organized and delivered.

УВОД

Световното образование, разгледано като процес, подчинен на непрекъснато развитие и усъвършенстване, се реформира с оглед оптимизиране на процесите и явленията във вътрешната си структура. Трансферирането на идеи и добри практики, заимстването на работещи модели в отделните образователни системи определя световното образование като система от подструктури, които съществуват и функционират самостоятелно, но които едновременно са взаимосвързани и си влияят в един или друг аспект.

Предучилищното образование представлява първото ниво в сложната и многоаспектна система на образованието в която и да е държава. Разглеждано като първооснова, неговата функция и приложение са от изключителна важност за съществуването и развиването на следващите етапи в системата.

 

ИЗЛОЖЕНИЕ

Цел на настоящата статия е да представи подход на планиране на образователно-възпитателния процес в Англия в предучилищна възраст, основаващ се на тематичния модел на структуриране на учебното съдържание. Подходът се реализира в съвремието, а принципите, на които се основава се откриват в педагогическите идеи и възгледи на философи, бележити изследователи на педагогическото дело, реформатори, търсещи усъвършенстване на ефективността на образователно-възпитателния процес. Подчертано отражение в образователното дело в Англия оказват философските възгледи на Джон Лок, Жан-Жак Русо, Имануел Кант. Основни в изграждането на традициите в детското образование в Англия са теориите и подходите на Мария Монтесори, Фридрих Фрьобел, Рудолф Щайнер, Жан Пиаже, Лев Виготски и Джером Брунър. Други изследователи в областта на ранното детско образование, станали популярни в Англия са Пати Смит Хил, (Pattie Smith Hill-САЩ), Маргарет Макмилан (Margaret McMillan-Англия) и Сюзън Айзъкс (Susan Isaacs-Англия).

Работата на тези педагози с малки деца и родители разкрива поредица от общи принципи, които са устояли на времето и са полезни и днес. Сходствата между тях се явяват основни за формирането на традициите в ранното английско  образование. Затова днес много от основните принципи в практиката на ранното детско образование се преразглеждат и осъвременяват. Един опит на сравнително анализиране на основните положения във възгледите на педагозите от миналото прави изтъкнатата английска педагожка Тина Брус, професор към университета в Северен Лондон (University of North London) и автор на много книги и учебна литература, предназначена за студентите по педагогика. В нейната книга “Early childhood education” (Bruce, 1997) тя подхожда изключително интересно спрямо идеите и възгледите на едни от най-известните теоретици и изследователи в областта на детското развитие и образование. В сравнителната таблица могат да се очертаят развитието на обобщенията и изводите на Тина Брус за един десетгодишен период (1987-1996г.) като се направи съпоставка със съвременните принципи на образованието в ранна детска възраст, заложени в английската нормативна уредба през 2021г.

 

Принципи от 1987 година Принципи от 1996 година Принципи от 2021
Детството се разглежда като валидно само по себе си, като част от живота и не само като подготовка за зрелостта. Следователно образованието се възприема по подобен начин като част от настоящето, а не просто като подготовка за после;

Детето като цяло се счита за важно и най-вече здравословно -физически и умствено, но се вземат под внимание и важността на чувствата, мислите и духовността;

Ученето не бива да се разделя на категории, защото всички аспекти са взаимосвързани;

Подкрепя се вътрешната мотивация, водеща до дейности, които се инициират и ръководят от децата;

Подчертава се нуждата от самодисциплина;

Съществуват особено важни периоди на възприемане в процеса на учене на различни етапи от развитието на децата;

Какво могат да правят децата (а не това, което не могат), трябва да е отправна точка в обучението на децата;

Съществува вътрешен живот у децата, който излиза наяве при благоприятни условия;

Хората, с които децата общуват (възрастни и деца) са от голяма важност;

Образованието на децата се разглежда като взаимодействие между детето и средата, в която то се намира, включвайки хората и знанието само по себе си;

Най-добрият начин да подготвим децата за техния зрелостен живот е да им даваме това, от което имат нужда;

Децата са хора, които имат чувства, идеи, развиват взаимоотношения с останалите и имат нужда да бъдат здрави физически, умствено, морално и духовно;

Предмети като математика и изкуства не могат да бъдат разделени; малките деца учат по интегриращ начин, а не чрез изрядно подредени подструктури;

Децата учат най-добре, когато им е дадена възможност да поемат отговорност, да правят грешки, вземат решения и имат право на избор, когато са уважавани като автономни индивиди;

Окуражава се самодисциплината като единствената дисциплина, която си заслужава да притежаваш. Наградите мотивират за кратко време, но не и в дългосрочен план. Децата трябва да осъзнаят, че усилията им са това, което е ценено;

Съществуват моменти, когато децата са особено способни да научават неща;

Какво могат да правят децата (а не това, което не могат), трябва да е отправна точка в обучението на децата;

Въображението, креативността и всички символни видове на поведение (четене, писане, рисуване, танц, музика, математика, ролева игра и говорене) се развиват, когато условията са благоприятни за децата;

Взаимоотношенията с други хора (възрастни и деца) са от централна важност в живота на децата;

Качественото обучение се свежда до три неща: детето, средата, в която се извършва процеса на учене и знанието и разбирането, което детето развива и научава;

Всяко дете е уникално дете, което постоянно се учи и може да бъде устойчиво, способно, и уверено;

Децата се учат да бъдат силни и независими чрез изграждане на положителни взаимоотношения;

Децата се учат и развиват добре в благоприятна среда, в която преживяванията им отговарят на индивидуалните им нужди и съществува силно партньорство между учители и родители;

Децата се развиват и учат по различни начини и с различни темпове.

 

Таблица 1 Принципи на предучилищното образование в Англия за периода 1987-2021г.

 

На основата на съдържанието и тълкуването на изложените десет принципа в миналото и на тези в съвремието, могат да се разгледат три основни аспекта на предучилищното образование в Англия: дете↔съдържание↔контекст. Към съдържанието се включват следните основни страни, които трябва да се имат предвид – това, което детето вече знае, това, което детето има нужда да научи и това, което детето желае да научи.  Относно контекста трябва да се разгледат следните фактори, оказващи влияние: хора, култура, раса, пол, специални нужди, възможности за свободен достъп, материали и физическа среда, външна и вътрешна организация, места и събития. В процеса на работа в определени моменти акцентът може да пада върху социокултурния контекст, а в други съдържанието (това, което детето учи и разбира) ще бъде основно. Само, когато трите аспекта се интегрират и функционират в хармония, тогава може да се говори за качество в обучението и възпитанието на децата.

“Материалната база е механизмът, чрез който предучилищният учител предава различни аспекти от познанието на детето” (Bruce, 1997: 16). Според Брус, материалната база е скелет на учебната среда. Наличните материали предлагат на децата възможност за трупане на директен опит. Те трябва да бъдат разнообразни и да присъстват както във вътрешната учебна среда, така и навън. Материалите трябва да включват естествени и изработени предмети. Хората, с които децата общуват, местата, които те посещават и дейностите, които извършват са също част от материалната база. От решаващо значение са начините, по които се развиват уменията на децата, използвайки ресурсите на материалната база, както и подходите за развиване на компетентност и отношение спрямо ученето като процес.

Относно отношението на децата спрямо учебния процес, налагащото се мнение в нормативните документи е, че уменията трябва да се преподават на децата, обвързани в контекст, който ги окуражава в стремежа да извършват неща. Същият принцип се прилага, когато децата се учат да си връзват обувките, да режат с ножица, рисуват или си изписват името. Чувството за контрол дълбоко се обвързва със самоувереността и самоуважението.

Местата и събитията са част от културната среда на децата и също са важна част от контекста в английската програма за предучилищно образование. Това включва посещения до полиция, храмове и църкви, музеи, гари, паркове и магазини или посрещане на театрални или музикални групи в училище. Контекстът се обвързва с дейности както в училище, така и вън от него. Местата, събитията и културата като цяло не може да бъдат откъснати от хората. Но най-важният аспект в образованието на децата са хората. Семейството и социокултурното наследство оказват силно влияние, тъй като постъпвайки в училище, децата не биха могли да оставят след себе си социокултурните аспекти в своя живот.

През 2000 г. в Англия се публикува ръководство за учебната програма в предучилищна възраст (Curriculum Guidance for the Foundation Stage, 2000), чрез което се откъсва предучилищната група от началното ниво на образование. Целта на ръководството е да представи високо качествено, интегрирано  предучилищно образование, подчертавайки факта, че най-ранните години са критични за детското развитие. Водещите принципи и идеи в ръководството са:

  • децата се развиват бързо през този период – физически, интелектуално, емоционално и социално;
  • предучилищният етап на образование е ключов за развитието на редица умения като слушане, говорене, концентрация, упорство, работа в екип с други деца;
  • развитието на комуникативните, литературните и математически умения ще подготвят децата за следващия етап от образователната система.

Учебната програма се преразглежда през следващите години и преминава от препоръчителна към задължителна. Последно програмата за предучилищното образование Statutory framework  for the early years  foundation stage[1] в Англия е обновена през 2021 година. В документът се предлага на учителите подробно описание на основните учебни цели и стъпките за тяхното постигане.

Съдържанието на програмата за предучилищно образование е ориентирано към  постигането на 17 крайни очаквани резултати, съотнесени към седем познавателни области:  три „основни области“ и четири „специфични области“.

Основните познавателни области са:

  • комуникация и език
  • физическо развитие
  • личностно, социално и емоционално развитие

Специфичните области на познание са:

  • грамотност
  • математика
  • разбиране на света
  • изкуство и дизайн

Предучилищната програма гласи, че всяка познавателна област трябва да се прилага чрез планирана, целенасочена игра и чрез комбинация от дейности, ръководени от педагога и инициирани от деца. Въпрос на професионална преценка обаче е балансът между планираните дейности. Според програмата с напредването на възрастта на децата и тъй като развитието им позволява, балансът постепенно ще се измести към планиране на повече дейности, водени от възрастни, за да помогне на децата да се подготвят за по-формално учене. Програмата също така идентифицира три характеристики на ефективното преподаване и учене, които трябва да бъдат отразени на практика:

  • игра и изследване – децата изследват, преживяват нещата и ‘ правят опит да …. ’;
  • активно обучение – децата се концентрират и продължават да се опитват, ако срещнат трудности, проявяват радост от лични постижения;
  • критично мислене и творчество – децата имат и развиват свои собствени идеи, правят връзки между тях и разработват стратегии за това как да направят нещо.

В програмата няма регламентирана система за одобряване на учебни методи и средства. Дава се свобода на доставчиците на предучилищно образование да вземат решения за това в контекста на рамката на програмата. Основен акцент в програмата се поставя върху осигуряване достъп до площадка за игра на открито или, ако това не е възможно, да гарантират, че децата ежедневно участват в дейности на открито.

Всяко училище, на базата на рамката и насоките на националната програма за предучилищно образование,  разработва своя програма и планира педагогическо взаимодействие,  основаващо се на дейности и придобиване на опит, съотносими към изискванията и  очакваните резултати в седемте познавателни области (Georgieva, 2021).

Тематично-базиран поход при планиране на учебното съдържание в Thameside Infant School (Grays, Essex)

В училище Thameside Infant School (Grays, Essex) се обучават деца на възраст от 3 до 7 години, групирани в следните класове:

  • Nursery – 3 годишни (яслена група);
  • Reception – 4-5 годишни (предучилищен клас – задължителен);
  • Year 1 – 5-6 годишни (първи клас);
  • Year 2 – 6-7 годишни (втори клас).

Екипът на училището приема идеята за пълноценното взаимодействие на основните компоненти в структурата на образователно-възпитателния процес- дете↔съдържание↔контекст, като счита, че най-добрият подход за ефективното реализиране на триединството в процеса на планиране на работата с децата е тематично-базираният. Осъществяването му включва следните стъпки: в началото на обучението да се формулира една водеща глобална, обобщаваща тема от учебното съдържание за съответния клас, която по-нататък се раздробява на подтеми, а всяка подтема от своя страна- на по-малки единици. Този модел позволява на преден план да се изведат общите, инвариантните характеристики на учебното съдържание по различните образователни направления, по които всеки учител да се ръководи. По такъв начин се гарантира ефективното осъществяване на междупредметни връзки.

Планирането в предучилищната (3-4г.) и подготвителна група (4-5г.) в училище Thameside Infant School се извършва с участието на всички възрастни, работещи с децата. Моделът на годишно планиране на учебното съдържание за двете възрастови групи е представен в Схема 1.

Планирането на образователното съдържание с цел постигане на очакваните резултати бива дългосрочно (годишно), срочно и краткосрочно (седмично). Целите на планирането според училищната политика на Thameside Infant School (School Policy for Planning, Observation and Assessment, 2005) включват:

  • подпомагане на учителския екип да планира за нуждите на децата;
  • дава възможност на координатора на групата да изпълнява правилно своята роля, оценявайки плановите листи спрямо равните възможности, които трябва да се дават на всички деца;
  • да се контролира прогреса на учениците и се надграждат техните знания.

Дългосрочното планиране трябва:

  • да балансира приложението на цялостната програма през годината;
  • да подсигурява успешното усвояване на знания по всички области на познание в различните възрастови групи;
  • да демонстрира обхватност спрямо областите на познание чрез определените срочни теми.

Срочното планиране трябва да:

  • включва покриване на определени области от учебната програма за дадения срок;
  • включва постигане на учебните цели за определения срок.

Краткосрочното планиране:

  • трябва да демонстрира правилното използване на времето при постигане на учебните цели;
  • трябва да включва подходящи дейности за постигане на целите (диференциране на децата според нуждите и възможностите им);
  • трябва да подпомага оценяването на постиженията на децата, за да може да се планират следващите стъпки в тяхното обучение.
Схема 1 Тематично-базиран поход на годишно планиране на учебното съдържание

Схема 1 Тематично-базиран поход на годишно планиране на учебното съдържание

Стремежът да се създаде съдържателен план за педагогическо взаимодействие, който да стимулира децата да са активни участници в процеса на обучение, се основава на възможността обучаемите да осъзнаят, че придобитите знания и умения в една област могат успешно да се трансферират и в други познавателни области. Основен принос за ефективното осъществяване на този вид интегративно планиране е осигуряването на стимулираща среда, в която децата ще се чувстват в безопасност да изследват и учат.

Реализирането на процеса на планиране преминава през три етапа:

  • Етап 1 – училищният екип планира теми, които могат да формират основата на изготвянето на учебната програма. Темите са отворени и служат като отправна точка за изследване на възможните взаимовръзки;
  • Етап 2 – на базата на създадения в Етап 1 широкообхватен план, екипите работещи в различните възрастови групи изготвят по-подробно планиране, което обхваща полусроковете през учебната година. На този етап предвидените теми се синхронизират с изискванията на Програмата за предучилищното образование. В допълнение, екипът на училището планира извънкласни дейности, подпомагащи формирането на конкретни представи, умения и знания по планираните теми като: екскурзии, посещения на обекти (ферми, музеи, библиотека и др.), среща със специалисти от различни области и др.;
  • Етап 3 – изготвеният план за педагогическо взаимодействие се споделя с деца и родители, чиито предложения и идеи също се вземат предвид.

Дългосрочното планиране се определя от темите, заложени в учебната програма за годината. Педагогическият и непедагогическият екип се събира заедно с директора и определя три глобални теми за трите учебни срока на годината. По всяка глобална тема е необходимо да се покажат взаимовръзките между отделните образователни направления като се конкретизират общите цели, контекста и необходимите материали във всяка една познавателна област (виж Таблица 2 и Таблица 3).

 

Първи есенен срок Втори пролетен срок Трети летен срок
Къщи и домове Дрехи, материали Насекоми

Таблица 2 Дългосрочно планиране на учебното съдържание по глобални теми

 

Комуникация и език/грамотност Математика Личностно, социално и емоционално развитие
Общи цели Общи цели Общи цели
-да разширява  речниковия си запас, изследвайки значението на нови думи;

-да разпознава и назовава начални и крайни звукове в думите;

-да свързва звук с буква и изговаря звуковете на буквите в азбуката;

-да използва знанията си за звук/буква, за да изписва кратки думи;

-да разказва кратки художествени произведения в правилната последователност на основните моменти;

-да чете кратки думи и кратки изречения самостоятелно;

-да изписва собственото си име като държи правилно молив.

– да разпознава цифрите на числата от 1 до 9;

-да използва „повече“, „по-малко“ при сравнение на две числа;

-да прибавя и отнема от дадено множество;

-да описва характеристичните свойства на двуизмерни и триизмерни фигури и форми;

-да предлага идеи за  решаване на конкретни задачи.

 

-да задържа внимание и концентрация, когато е необходимо;

-да показва разбиране към собствените нужди и интереси, гледна точка и чувства и тези на другите;

-да започва да разбира различията и особеностите на различните култури;

-да работи като част от група, да изчаква реда си и да споделя играчки и материали;

-да разбира правилата на поведение в групата при работа с деца и възрастни.

Контекст и необходими материали Контекст и необходими материали Контекст и необходими материали
-приказки, стихотворения и римушки, свързани с темата за дрехи и облекло (Mrs Honey’s Hat);

-приказки от други народи;

-униформи и облекла на хората, упражняващи различни професии;

-създаване на възможности за правилно изговаряне на начални звукове на думите;

-създаване на възможности за упражнение правилното изписване на буквите;

-използване на ролевия кът за стимулиране на говоренето, слушането и общуването между децата.

-участие в практически дейности / подбор на дидактичен оперативен материал;

-създаване на възможности за подреждане на числата в числова редица, разпознаване на цифрите на числата, прибавяне и отнемане;

-създаване на проблемни ситуации с цел откриване на различни решения;

-създаване на възможности за изписване цифрите на числата.

-провеждане на дейността „Време на кръга“, обсъждайки различни теми и случки, свързани с групата;

-педагогът ясно да определя правилата, свързани със споделянето на играчки и материали, с изчакването на ред и изискванията към поведението на децата, моделирани в ролеви игри;

-създаване на възможности за изследване на различни култури – подбор на костюми, облекла, шапки, предмети и др.

Разбиране на света Физическо развитие Изкуство и дизайн
Общи цели Общи цели Общи цели
-да изследва материали, използвайки всички сетива, да сравнява, да открива сходства и разлики, модели и промяна;

-да подбира инструменти и прилага подходящи техники да оформя, съединява и свързва материали;

-да открива и идентифицира необходимостта от използването на ежедневните технологии, включително информационните и комуникационните, както и програмируемите играчки;

-да започва да разбира правилата и нормите на собствената култура и тези на други култури.

-да се придвижва чрез ходене в коридор над и между ниски препятствия, в различно темпо, в зиг- заг и странично;

-да балансира при ходене по тясна повърхност;

-да използва инструменти, предмети, строителни блокове, да моделира с пластилин безопасно и с нарастващ контрол;

-да развива фината и грубата моторика.

– да разпознава и изследва как се променя височината на тоновете;

-да пее научени песни;

-да използва въображението си в изкуството, дизайна, музиката, въображаемата ролева игра, приказките и др.;

-да може да подбира материали и инструменти самостоятелно;

-да създава собствени модели и изделия.

Контекст и необходими материали Контекст и необходими материали Контекст и необходими материали
-празнуване на китайската Нова година (година на …);

-празнуване на Великден – връзка с традицията за боядисване на яйца;

-Африка – дрехи, маски, шапки, храна, обичаи и традиции и др.;

-изследване на различни материали в свободната игра като се създават възможности децата да творят, използвайки разнообразни техники и инструменти;

-изработване на шапки и дрехи от други култури под ръководството на педагога.

-използване на откритите пространства чрез създаване на възможности за катерене, балансиране, изграждане на строежи и др.;

-използване на големи уреди във физкултурния салон с цел окуражаване на децата да се движат, ориентирайки се в пространството;

-подбор на материали, развиващи фината моторика – плейдо, пластилин, пясък, вода, низанки и др.;

-създаване на възможности за подобряване на контрола и координацията, необходими за използване на молив, ножици и др.

-изучаване на песни и римушки, свързани с темата за дрехите;

-осигуряване на подходящи материали за ролевия кът (в стаята и на открито) с цел стимулиране на въображението;

-подбор на подходящи книги, свързани с темата за облекла и дрехи, включително от други култури, които да са на разположение в ролевия кът;

-създаване на възможности, при които децата свободно да планират и изработват изделия, да използват различни инструменти, материали и техники;

-подкрепяне на дискусии относно личния избор на децата и техните намерения да използват глина, пластилин, да отпечатват, да сглобяват, да правят колажи и др.

Таблица 3 Общи цели, контекст и необходими материали за реализиране на глобална тема „Дрехи, материали“ през втори пролетен срок

 

Следва планиране на подтемите по седмици за полусрока и срока. Например, ако темата за втори срок е “Дрехи/материали”, то подтемите биха могли да обхванат професии и специфичните за тях униформи и облекла за първите шест седмици (първи полусрок) и теми, свързани с дрехите и традициите в другите култури за следващите шест седмици (втори полусрок) – обикновено един срок протича в продължение на 12 седмици (виж Таблица 4).

 

Първи полусрок
Тема
Седмица 1 Приказка – „Mrs Honey’s Hat“
Седмица 2 Приказка – „Mrs Honey’s Hat“
Седмица 3 Строители – „Bob the Builder“
Седмица 4 Полиция – посещение на представител на местната полиция
Седмица 5 Пожарникари – посещение до местната пожарна
Седмица 6 Китайската Нова година – маски, шапки, дракони, папие маше
Втори полусрок
Тема
Седмица 7 Индия – дрехи, маски, храна
Седмица 8 Индия – дрехи, маски, храна
Седмица 9 Африка – дрехи, храна, приказка – „Handa’s Surprise“
Седмица 10 Африка – дрехи, храна, приказка – „Handa’s Surprise“
Седмица 11 Великден – традиции, облекло
Седмица 12 Великден – традиции, облекло

Таблица 4 Срочно седмично планиране за полусрока и срока за втори пролетен срок

 

Седмичното планиране включва попълване на три работни листа.

  1. Първият работен лист включва областите на познание и конкретната тема, която ще бъде основна за седмицата. Според съдържанието на темата се записват основните дейности и теми, които ще се засегнат във всяка една област на познание през двете седмици (виж Таблица 5).

 

Комуникация и език/грамотност Математика Личностно, социално и емоционално развитие
Запознаване на децата със съдържанието на приказката. Определяне на главните герои. Описание на дрехите на Ханда-цветове, шарки, начин на обличане. Запознаване с начален звук „Х“ – използване на интерактивна дъска, работни листи, предмети, чиито наименования започват с „х“. Драматизация на приказката за Ханда.

 

Броене до сто в прав ред. Игри за разпознаване на цифрите на числата до 20. Затвърждаване на знанията за идентифициране на геометрични фигури. Създаване на цветови поредици при изработката на шал. Практическо прибавяне и отнемане (плодове и животни). Запознаване на децата с особеностите на африканската култура. Включване на родител от африкански произход в дейностите с децата. Провеждане на беседа с родителя относно обичаите за поздравяване, сбогуване, грижа за децата и др. в Африка.

 

 

 

Заглавие на художественото произведение

„Handa’s Surprise“

(„Изненадата на Ханда“)

Разбиране на света Физическо развитие Изкуство и дизайн
Запознаване с различни аспекти от живота в Африка – обичаи, празници, храни. Дегустиране на авокадо, ананас, манго и др. Обсъждане на животните, населяващи африканския регион. Провеждане на беседа относно метеорологичното време в Африка. Използване на дигитални камери за заснемане на снимки.

 

Развиване на контрола и координацията в салона и на открито. Подреждане на строителни блокове в градината на открито. Развитие на фината моторика чрез игра с домашен пластилин (в червено и жълто). Смесване на пластилина, за да се получи оранжево. Обсъждане на характерните за африканските дрехи цветове и шарки. Създаване на модел за шал. Пресъздаване на модела на плат. Запознаване с техниката за нанасяне на течен парафин върху плат. Смесване на цветовете жълто и червено. Запознаване на децата с традиционни африкански инструменти. Превръщане на ролевия кът в африкански магазин.

 

 

Таблица 5 Общи цели и дейности по образователни направления в седмичното планиране за Седмица 9 и 10 от втори пролетен срок на тема „Handa’s Surprise“

 

  1. Вторият работен лист представлява седмичното разпределение по образователни направления. Попълват се дейностите по дни като се обръща особено внимание на трите основни сесии през деня- от 8.55 до 10.10, от 11.00 до 11.45 и от 13.20 до 15.00 часа (виж Таблица 6 и 7).

 

Ден 8.55 Време на кръга/дейности ръководени от педагога и свободна игра 10.15 10.30-10.50 Дейности ръководени от педагога и свободна игра 11.55 -13.20 Дейности ръководени от педагога и свободна игра
Понеделник Регистрация Комуникация и език/грамотност

Запознаване с приказката „Изненадата на Ханда“

Игра на открито Почивка/игри на открита Комуникация и език/грамотност

Изработване на книжка с героите от приказката – групова работа ↓

Обяд и почивка Разбиране на света/изкуство и дизайн Разглеждане на традиционни африкански дрехи в различни книги и създаване на индивидуални модели за шал
Вторник Регистрация Физическо развитие

Използване на големи уреди във физкултурния салон – баланс и координация

Асембли Почивка/игри на открита Комуникация и език/грамотност

Изработване на книжка с героите от приказката – групова работа

Обяд и почивка Изкуство и дизайн

Запознаване със свойствата и употребата на течния парафин. Използване на уред за разтопяване на парафин. Експеримент с хартия, плат и вода.

Сряда Регистрация Комуникация и език/грамотност

Посещение в училищната библиотека – смяна на книгите и записване на новите

Игра на открито Почивка/игри на открита Комуникация и език/грамотност

Запознаване на децата със звук и буква „Х“ – групова работа

Обяд и почивка Разбиране на света

Разговор с гостуваща майка от африкански произход. Представяне на традиции, обичаи и дрехи от Африка. Дискусия.

 

Четвъртък Регистрация Математика

Затвърждаване знанията на децата за геометричните фигури. Класифициране по цвят. Създаване на цветови геометрични поредици.

Игра на открито Почивка/игри на открита Изкуство и дизайн

Запознаване на децата с африкански музикални инструменти.

Обяд и почивка Разбиране на света

Дегустиране на авокадо и ананас. Съставяне на списък „Харесвам/не харесвам“, в който децата самостоятелно попълват имената си. Беседа относно вкуса на плодовете.

Петък Регистрация Изкуство и дизайн

Смесване на жълт и червен цвят. Експериментиране с различни текстури (пясък, лепило и др.).

Асембли Почивка/игри на открита Изкуство и дизайн

Нанасяне на новополучения оранжев цвят в различна текстура върху хартия

Обяд и почивка Личностно, социално и емоционално развитие

„Време на кръга“ – споделяне на мисли и чувства относно наученото през седмицата. Кое най-силно е направило впечатление на децата относно наученото за Африка.

Таблица 6 Планиране на дейностите през седмица 9 от втори пролетен срок 

 

Ден 8.55 Време на кръга/дейности ръководени от педагога и свободна игра 10.15 10.30-10.50 Дейности ръководени от педагога и свободна игра 11.55 -13.20 Дейности ръководени от педагога и свободна игра
Понеделник Регистрация Комуникация и език/грамотност

Драматизация на приказката „Изненадата на Ханда“

Игра на открито Почивка/игри на открита Комуникация и език/грамотност/Разбиране на света

Обсъждане

на животните, населяващи африканския регион.

Обяд и почивка Разбиране на света/Изкуство и дизайн Превръщане на ролевия кът в африкански магазин заедно с децата.
Вторник Регистрация Комуникация и език/грамотност

Посещение в училищната библиотека – смяна на книгите и записване на новите

Асембли Почивка/игри на открита Физическо развитие

Подреждане на строителни блокове в градината на открито

Обяд и почивка Изкуство и дизайн/Математика/физическо развитие

Разглеждане на африкански приказки. Обсъждане на дрехите и характерните за африканците бижута (обици, гривни, гердани).изработване на гердани от цветни мъниста чрез нанизване.

Сряда Регистрация Комуникация и език/грамотност

Запознаване с начален звук и буква „М“

Игра на открито Почивка/игри на открита Дейности по кътове по интереси / в градината Обяд и почивка Разбиране на света

Беседа относно метеорологичното време в Африка. Прилики и разлики. Дрехи, които се носят в горещо време.

Четвъртък Регистрация Личностно, социално и емоционално развитие/ Комуникация и език/грамотност

 

Споделено четене на книги за Африка с по-големите ученици.

Игра на открито Почивка/игри на открита Дейности по кътове по интереси / в градината Обяд и почивка Математика

Броене до 100 в прав ред. Практическо прибавяне и отнемане (плодове и животни).

Петък Регистрация Изкуство и дизайн

Използване на дигитални камери за заснемане на снимки в ролевия кът „Африкански магазин“.

Асембли Почивка/игри на открита Дейности по кътове по интереси / в градината Обяд и почивка Личностно, социално и емоционално развитие

„Време на кръга“ – разглеждане на принтираните снимки, направени от децата и обсъждане на заснетото.

Таблица 7 Планиране на дейностите през седмица 10 от втори пролетен срок 

 

  1. В последния трети работен лист (виж Таблица 8) се попълват необходимите материали по темата за седмицата, които ще се поставят в кътовете по интереси, за да могат децата в ръководената групова работа от педагога и в свободната игра да участват в планираните и самоинициираните от тях дейности. Кътовете по интереси заемат важна и централна роля при планиране на игрите и ситуациите за деня. Децата по свой избор посещават някои или всички от тях в различните режимни моменти. Чрез целенасочено наблюдение над интереса на децата, времето, което те отделят за игра в дадения кът и степента на ангажираност, педагозите могат да планират следващите стъпки за работа, като променят или запазват материалите в центъра.

 

пясък вода ролеви кът на открито пъзели и игри
Различни животни, характерни за Африка, фигури на дървета и храсти Мерителни съдове в червено и жълто Африкански магазин- автентични африкански дрехи; етикети с цени; касов апарат; пластмасови монети;

Книги за Африка; африкански инструменти; кафене

Ръчни колички; дървени блокове; дрехи за ролева игра; колелета Растения, животни, азбука, числа, картинно домино на хора от различни култури
маса за писане рисуване с моливи/рязане маса за изработване на изделия рисуване с бои технологии
Копие от книгата „Изненадата на Ханда“ помощни думи с картинки, моливи и хартия за изработване на книжки. Моливи, пастели за изработване на шал Парафин и уред за топене на парафин; плат Бои и материали за смесване за получаване на различни текстури Използване на компютърна програма за рисуване – създаване на модел за африкански шал
меки материали конструиране „малък свят“ кът за четене място за слушане на музика
Червен и жълт домашен пластилин, форми и инструменти за изрязване Лего, дървени тухли Лего с превозни средства Художествена и научно-популярна колекция от книги за Африка Африкански музикални инструменти африканска музика на CD за слушане

Таблица 8 Планиране на необходимите материали по кътове по интереси

 

Предимство на този вид подход на интегративно планиране на педагогическото взаимодействие е, че чрез обезпечаването на образователната среда и създаването на възможности за иницииране на свободна игра, се фасилитира диагностичния процес за установяване на детския напредък в развитието. Учителите извършват наблюдение над развитието на децата перманентно в продължение на цялата година.

При постъпване на децата в подготвителната група се извършва т. нар. “първично наблюдение” (initial observation), което систематизира първоначалните впечатления на учителите в следните области от детското развитие:

  • реакция, отговор спрямо възрастните;
  • физическо развитие (движение, катерене, балансиране, координираност);
  • участие в целенасочени дейности като част от група или самостоятелно;
  • говорни умения (дикция, езиков речник, начин на изразяване);
  • умения за слушане (следване на инструкции, слушане на приказки, изслушване на деца и възрастни);
  • ловкост и умения при рисуване, конструиране, моделиране, рязане, контрол над молив.

Извършването на наблюдения над децата може да бъде с определена насоченост върху дадена област на познание. Често се проследяват действията на индивидуално дете или група от деца. Методите на наблюдение, които се прилагат са описателно наблюдение и детайлно наблюдение.

Описателното (descriptive) наблюдение или както още се среща в литературата разказвателно (narrative) изисква записване на речта на децата и описание на това, което се случва, в сегашно време. Разказвателното наблюдение се въвежда в Англия за първи път от Сюзън Айзъкс през 1930 година. Според нея учителите трябва да записват всичко, което се случва с голяма точност като действията и речта на децата се оценяват по-късно.

Детайлното (detailed) наблюдение се използва при проследяване на група от деца (максимум четири). Използва се предварително изготвен формуляр, който се попълва от учителя. В него трябва да фигурират мястото на действието, социалния контекст, действията на децата, времевата продължителност и др.

От една страна извършването на наблюдение над дейността на децата дава богат материал с информация на учителите, който служи за основа при формулиране на диагностичните резултати, а от друга страна позволява на педагозите да отчитат детските интереси в хода на реализиране на планираните и самоинициираните дейности, което би довело до адаптиране на последващите занимания спрямо детските желания.

Приетият модел на тематично-базирано планиране на образователно-възпитателния процес в училище Thameside Infant School разкрива приоритетните за екипа водещи идеи при работата с децата, които могат да се обобщят по следния начин:

  • Планиране на глобални теми „с отворен край“ като отправна точка за изследване на съдържанието;
  • Включване на целия педагогически и непедагогически екип в планирането на темите в дълбочина по възрастови групи, съобразно интересите и възможностите на децата и изискванията на националната програма за предучилищно образование;
  • Създаване на възможности за включване на семейната общност в образователно-възпитателния процес в училището;
  • Предварително планиране на ресурсното обезпечаване на вътрешната и външната среда с цел обогатяване на детския опит и създаване на възможности за развиване и усъвършенстване знанията и уменията на децата в ръководените от педагога дейности и тези самоиниицирани от децата;
  • Балансиране на формите на взаимодействие и благоприятстване на свободната игра на децата с организирани и материално подсигурени кътове по интереси.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Процесът на учене е пътешествие през целия живот на човека. Придобиването на знания и развитието на конкретни умения в учебна среда се осъществява не само в рамките на преднамерено планираните педагогически взаимодействия, но често и в неформалното общуване и самооиницираните от децата дейности. Тематично-базираният подход предполага планиране и осъществяване на образователен процес, реализиращ на практика идеите за свободата и творчеството, отразени в бинарната същност на преподаването и ученето. Той е и предпоставка за стимулиране на развитието на педагогическият усет и майсторство на учителите, изразяващи се в разбирането и уменията на педагога да организира интегриращо взаимодействие и да създава стимулираща образователна среда, които подкрепят творческото развитие на децата и спомагат за самостоятелното търсене и трансферирането на идеи, знания и умения при нови обстоятелства.

 

REFERENCES

  1. Bruce, T., C. Meggitt (2002) Child Care and Education. ISBN: 0340846283, London: Hodder Arnold.
  2. Bruce, T (1997) Early Childhood Education. ISBN: 0340701757, London: Hodder&Stoughton.
  3. Curriculum Guidance for the Foundation Stage. (2000) Qualifications and Curriculum Authority. Department for Education and Employment, London, UK.
  4. Georgieva, G. (2021) Contemporary state of the organization of preschool education in England. PROCEEDINGS OF UNIVERSITY OF RUSE – 2021, volume 60, book 6.2. ISSN: 1311-3321, pp. 41-46.
  5. School Policy for Planning, Observation and Assessment (2005), Thameside Infant School, Grays, England.

[1] Statutory framework  for the early years  foundation stage. Setting the standards for learning,  development and care for children from  birth to five. Department for education. United Kingdom, (2021) https://www.gov.uk/government/publications/early-years-foundation-stage-framework–2 Последен достъпен на: 29.09.2022.

 

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
Доц. д-р Багряна Илиева
Доц. д-р Валентина Василева
Доц. д-р Галина Георгиева
Доц. д-р Десислава Беломорска
Доц. д-р Лора Радославова

Издател

Катедра Педагогика
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе

Русенски университет Ангел Кънчев