Abstract: The goal of any governmental, municipal, or private organization is to achieve a high labor efficiency. In the social sphere, there are authors who have worked on the issue of efficiency. It is believed that social effectiveness is influenced by many components: one is bound by the social worker’s competence, others are by the needy, and others – the effectiveness of social work is a complex phenomenon and involves achieving a goal and a result with specific actions. There are still no standards in our country to determine the effectiveness of children’s needs. There are no criteria for assessing it. For this reason, many institutions, including all child protection departments, perform different activities and work with different target groups of children and communities.

Теоретични основи на проблема ефективност в непроизводствената сфера

Непроизводствената сфера, състояща се от наука и образование, култура и изкуство, здравеопазване, спорт, туризъм, финансиране, социални дейности и други се отличава с нематериалност на труда. Въпреки това в непроизводствената сфера създадените услуги са много и различни, като всяка има свои отличителна черта, отразява идеи и мнения, представи за промени и съдби на хора. Тези значения са основание да се предявява изисквания към всяка действаща услуга, като се стартира с  анализ на дейността и оценка на ефективността.

Целта на всяка организация, държавна, общинска или частна е постигане на висока ефективност на труда, която да гарантира качество на работа и възможностите на всеки човек да се реализира в условията на равни възможности в труда, съответстващи на неговата подготовка и достойнство, осигуряващи му здравословна и безопасна производствена среда, сигурност и трудово възнаграждение, достойно за неговото съществуване.

Категорията „ефективност” е многоаспектно понятие. Тя винаги се реализира под някаква форма – икономическа, социална и психологическа, които в много отношения се преплитат и това затруднява изследването им.

В широк смисъл на думата ефективен, означава производителен и е свързан с въпроса как се произвежда, така че да се избягнат загубите на ограничените ресурси (Български тълковен речник, 1994).

В по-конкретен план ефективността се определя като съотношение между резултатите и изразходваните за тяхното получаване ресурси. В икономиката този термин е предназначен в най-висока степен за постигане на определена цел и за изпълнение на поставена задача. По-конкретно е определението на М. Хрбач, (Hrbaĉ, M, Daniel. J, P., 1976) според което „ефективността е резултат от работата за единица време”. Но той допълва, че става въпрос за действителен резултат, който може да се характеризира с различна степен на успешност по отношение на поставената цел. С това се обръща внимание на значимостта на отношението – цел /резултат.

Според П. Д. Павленок  „под ефективност се разбира следствията, резултатите от някакви действия”. Той смята, че резултатите от икономическите действия могат да повишат или да понижат жизненото равнище на хората, да намалят или увеличат степента на обезпечение, бедност и други.  Ефективността може да е положителна или отрицателна. „Например ефективността в социалната политика в Русия през 90-те години е по-скоро отрицателна, отколкото положителна” (Павленок, П. Д. 2005).

Независимо от представеното разнообразие на мнения и дефиниции,  ефективността може да бъде определена като „отношение на ефекта към направените разходи или, обратно – на разходите към ефекта”. Чрез нея се показва с какви разходи на труд е получен даден ефект, каква е резултатността на изразходвания труд (Икономическа енциклопедия, 2005).

Ефективността е категория преди всичко на икономическата наука, с която се оценяват получените резултати от развитието на цялата  икономика или на отделни нейни отрасли. Чрез съпоставяне на резултатите с направените за тях разходи ще се определи равнището на ефективност, като един от най-важните показатели за развитието на икономиката. Постигането на определен резултат и изпълнението на поставена задача е стремеж на всяка човешка трудова дейност.

Ефективността се търси в извън производствената сфера, например в областта на различни обществени дейности – на научната дейност (ефективност на научноизследователската дейност); на инвестициите (ефективност на инвестиционните проекти); в образованието (ефективност на образованието); в културата (ефективност на културата); в здравеопазването (ефективност на медицинската дейност) и други видове ефективност съобразно сферите или дейностите, в които тя се реализира. И по-конкретно:

Ефективност на научноизследователската дейност представлява оцененото количество или качествено съотношение между получените резултати от научната дейност и извършените разходи на труд, материали и т.н. или между резултатите и наличния научен потенциал (Икономическа енциклопедия, 1984).

В някой непроизводствени сфери ефективността се измерва с отношението между печалбата и разходите (както в земеделието). Повишаването на ефективността означава на всяка единица разход да се получи повече печалба. Ефективността на инвестиционните проекти се изразява в степента на целесъобразното оползотворяване на инвестирания капитал. Равнището се измерва чрез съпоставяне на инвестициите и очакваните икономически резултати от същите инвестиции (Икономическа енциклопедия, 2005).

Джозеф Щварц посочва четири критерия за ефективност на образованието: „умение да се репродуцира информация; да се разкриват връзките между знания, изучени в различно време и в различни теми; разбиране на изучения материал, определено по умението да се прилагат знанията в нови ситуации; способности за разбиране на научни проблеми”  (Шварц, Дж.,1964).

Н. Яхиел  разглежда въпроса за ефективността в научната дейност, като отбелязва, че е необходимо да се наблюдава ефективността в два аспекта: първият, наречен вътрешна ефективност и засягащ самата научна дейност, самия научен труд. При втория аспект – ефективността се нарича „външна” и засяга сферата извън науката. Общата ефективност се получава като единство на външната и вътрешна ефективност. Според изтъкнатия член-кореспондент „проблемът за ефективността има характер на социологически проблем.” Подобно твърдение е продиктувано от факта, че има по-широк обхват и се отнася до всички области на обществения живот. Постигането на по-висока ефективност зависи не само от организационните и управленски структури, не само от техниката и технологията, но засяга непосредствено хората, личностните отношения в трудовата дейност и социалните взаимоотношения в различни сфери на обществото (Дончева, Ю, 2010; Динева, В. 2015; Илиева И., М. Крумов, 2006; Радославова, Л.,2014). Следователно на преден план излиза социалната ефективност, която обхваща постигането на цели, надхвърлящи „чисто” икономическите. Измерваната ефективност в производствената, научната, културната, политическата, идеологическата и пр. дейност, изобщо на социалната дейност, не може да се извършва само с икономически показатели. Те не са в състояние да разкрият и определят оценъчния аспект на резултатите от конкретната  социална дейност  или  степента на лична удовлетвореност. Върху понятието „социална ефективност” липсва единомислие. Н Яхиел смята, че много автори ползват този термин като го противопоставят на „икономическа ефективност” или го свързват с ефективността само в извън производствената обслужваща сфера. Някои автори, стеснявайки обхвата на понятието „социално” отнасят проблема за социалната ефективност главно към резултатите от решаването на задачи в областта на социалната политика. И двете понятия „икономическа” и „социална ефективност” отразяват реални, обективно съществуващи явления. Подчертава се, че социалната ефективност намира израз в „увеличаване физическите и интелектуалните възможности на членовете на производствените колективи, благодарение на което те стават годни творчески да решават своите трудови задачи” (Георгиев, Б.1994).

 

Определяне на ефективна социално-педагогическа работа            

Настоящият материал има за цел да представи теоретичните анализи на учени за определяне ефективността на социално-педагогическата работа, както и да обобщи  лично мнение, които са основа за създаване на концепция от фактори и показатели за установяване ефективността на социално-педагогическата работа

Проблемът с ефективността на социално-педагогическата работа е от важно теоретично и практическо значение за социалната сфера. Към момента професията социален работник няма специални изисквания, освен длъжностната характеристика, където са описани  конкретните  дейностти. Малко са авторите работили по този въпрос и смятаме, че тепърва предстои да бъде разглеждан и обогатен. Доказателство за това са няколкото публикации и монографии.

Един от авторите, изследвали  проблема за определяне на ефективността на социалната работа е  П. Д. Павленок.  Според него ефективността на социалната работа е сложен феномен и включва в себе си следните компоненти: цел, резултат, действия и условия. ”Резултата” е крайният, завършващ етап в социалната работа. Отчитайки спецификата на социалната работа, като определен вид дейност, резултатът се отчита след оказаната помощ, подкрепа или защита. Резултатът при всяка дейност е свързан с целта. Съдържанието на целта зависи от обективната законова действителност, реалните възможности на субектите и наличните средства. Главната цел на социалната работа е удовлетворяване потребностите на клиентите. Тя може да включва следните подцели: усилието за самостоятелност на клиентите; способността да контролират своя живот; ефективно да разрешат възникналия проблем; създаването на условия, при които клиентите могат да изявят своите възможности; адаптацията и рехабилитацията на клиентите в общността; създаването на такова положение, когато у клиента отпада необходимост от помощ от социалния работник и др. Друг елемент на ефективността са действията, които  зависят от вида дейности: материални и финансови, физически и умствени, временни и др. Следващ компонент на ефективността се явяват условията. Това са оръдията и предметите на труда, състоянието на производствената среда, които влияят на здравето, настроението и работоспособността на индивида. Авторът разглежда четири групи елементи на условия на труда: (Павленок, П. Д., 2005)

• санитарно-хигиенни /микроклимат, осветление, шум, вибрации, токсични вещества и др./;
• психофизиологически /физическо натоварване, нервно-психическо напрежение, монотонност,стрес и други/;
• социалнопсихологически /социалнопсихологически климат в общността, в трудовия колектив, в семейството, и други/;
• естетически /художествено-конструкторско ниво на работната среда, интериор, и други/ .

Всяка човешка дейност е нужно да бъде оценявана, включително и на социалния работник. Да оценим социалния работник, означава да се анализира неговата дейност, а именно извършената социална работа. Същността на оценяването се изразява в идентифициране на силните и слаби страни в работата на служителите в условията, където работи. Основната цел и смисъл при „оценка” дейността на социалния работник е да се даде мнение за качеството на работата, която да е основа за  определяне на нейната резултатност. Затова е важно да се знаят стъпките и  действията му, и използват ли се в правилна посока. Всеки социален работник въз основа на притежаваните умения събира и анализира информация, оценява рисковете, семейните системи и личностни качества, и на тази база прогнозира състояния и тенденции. Чрез анализ и обобщения се изработват планове за действие за задоволяване потребностите на клиенти или потребители. Спецификата на разнообразните професионални компетенции на социалния работник са в основата за ефективното изпълнение и отчитане.

Според Симеонова едно ефективно оценяване в сферата на социалното подпомагане трябва да включва следните компоненти: (Симеонова, Р., 2008)

– „Кого ще оценяваме?”- определяме обект на оценяване или социално-педагогическата работа на социалния работник;

– „Защо ще оценяваме?” – необходимост, цел на оценяването;

– „Какво ще оценяваме?” – предмет на оценяване. При определяне на предмета са възможни следните подходи:

• ориентиран към резултати;
• ориентиран към процеса на изпълнение – поведение на служителите, уменията му и др.
• ориентиран към личността на изпълнителя – неговите професионално-личностни качества;

Често се установява, че в сферата на социалната работа е по-удачно оценяване, базирано на професионално-личностните качества, отколкото на крайни резултати (независимо, че при анализ на посочените източници не е трудно да се забележи, че има припокриване или повторяемост на два от показателите). Интензивните отношения в семейството и обществото са в основата при настъпване на промени или обрати в планираните дейности, които водят до неустановен краен резултат. Ето защо много учени оценяват ефективната социално-педагогическата работа по професионално-личностните качества на социалния работник.

Ивайло Тепавичаров разглежда ефективността в социалната работа като се спира на крайния резултат. Според българския учен от него, обществото ни ще „добие реална представа за ефективността” (Тепавичаров, И., 1999). Авторът представя няколко подхода за оценка на социалния работник:

• Оценяването се извършва на база резултатите от дейността на социалния работник. Този начин изглежда съвсем логичен. От получения краен продукт се прави качествена преценка за извършеното от служителя. Социалният работник работи с хора, които не са пасивни, а са хора, чието поведение, проблеми, нагласи, ценности и мотиви, съществено влияят върху начина, по който се разгръща професионалната дейност на социалния работник и влияят на резултата.
• Вторият подход е свързан с оценяване личността на социалния работник. Акцентира се върху индивидуалните характеристики, които оказват съществено влияние на неговата професионална дейност. Според автора това, че социалният работник притежава определени знания, практически умения без нужните личностни качества, не е гаранция, че ще може да се реализира и да отчете успешна професионална дейност. Възможно е обратната ситуация, личността да компенсира определени пропуски в знанията и уменията.
• Третият подход включва оценка на неговата дейност. Според автора този подход е най-продуктивен, т.к в практиката социалният работник може най-добре да разкрие своите знания, умения и ценности. Трудността при този подход е определяне на точни критерии (Тепавичаров, И., 1999).

Интерес представлява проведено проучване от Уницеф за дейността на социалните работници от отделите за закрила на детето. Чрез национално представително проучване на седем отдела за закрила на детето по проект „Функционален  анализ и оценка на капацитета на регионалните дирекции „Социално подпомагане” и отделите за закрила на детето към дирекция „Социално подпомагане” във връзка с реализиране на целите и задачите на програмата за деинституционализация”, се цели отчитане ефективността на дейностите на социалните работници на база изследвани тринадесет функции. Най-високо се оценяват дейностите, отнасящи се до осиновяване, работата по случай за закрила и информиране, и насочване към социална услуга, а най-ниска оценка получават дейностите по проучване на сигнали за закрила на дете. „Информация за използвани индикатори за съответствие на постигнатите резултати по закрила на детето с поставените цели имат около половината анкетираните. Това разкрива известна неефективност на прилаганата система за оценяване на дейността. Индикаторите за оценка най-често са определени за всяко звено въз основа на опита при изпълнение на дейностите по закрила на детето или чрез нормативен документ. Контролиращите органи също играят важна роля при определяне индикаторите за оценка на изпълнението при Информиране и насочване към социални услуги, и Проучване и оценка на риска” (Уницеф – България, 2007). Като втори елемент на технологията за изпълнение на ефективността се описва системата за контрол при изпълнение на поставените задачи в отдела за закрила на детето, базирана на йерархичните връзки и съответните отговорности, съгласно нормативната уредба и длъжностната характеристика. Като инструменти за наблюдение и контрол се използват редовните прегледи на индивидуалните планове за действие по всеки случай за закрила на дете и оценката на поставените в тях цели, обратната връзка със семействата и клиентите, както и годишните планове”. На трето място анкетираните са поставили „противоречие/несъгласуваност в нормативната база”. На следващите места  като проблемите за изпълнение на определени функции в отдела за закрила на детето са поставени: (Уницеф – България, 2007)

• „…несъответствието на обема на работа и наличният човешки ресурс …”;
• „…състоянието на разполагаемата материално-техническа база и финансовото обезпечение на дейностите…”;
• „…голямото количество документация, която трябва да се изготвя и поддържа …”;
• „…кратките срокове определени в нормативната уредба.”
• „…нуждата най-вече от обучения, …”
• „…по-добрата комуникация с други административни звена и структури.” (Уницеф – България, 2007).

От изложеното до момента става ясно, че могат да се използват различни подходи за определяне ефективността в социално-педагогическата работа. За да се измери и оцени дейността на социалния работник се използва „анализ на работното място” (Тепавичаров, И., 1999) или оценяване по показатели: цел, резултат,  действия в социалната работа и условия, при която се извършва (Павленок, П. Д. , 2005). Други учени и експериментатори при провеждане на съвременни изследвания за ефективността на социалната работа смятат, че в сферата на социалната работа е по-удачно оценяване, базирано на процеса и професионално-личностните качества, отколкото на резултатите (Симеонова, Р,. 2008), или събраната информация да се подложи на функционален анализ, „реализирано чрез комбинация от количествени и качествени методи” (Уницеф – България, 2007).

 

Фактори за определяне на ефективна социално-педагогическа работа в отделите за закрила на детето

Въпросът, на който тук трябва да отговорим, е кои фактори и критерии можем да приемем, така че да имат най-голяма информационна стойност при определяне ефективната социално-педагогическата работа в отделите за закрила на детето.

За да отговорим на този въпрос, ще използваме цитираните по-горе определения за ефективност на социално-педагогическата работа, вследствие на което възникват две взаимовръзки. При първата се наблюдава  зависимост между поставената цел и постигнатите резултати, а втората е по отношение на използваните материални ресурси, необходими за реализиране на целта.

Особеното е, че когато говорим и за двете зависимости, характеризиращи ефективността, най-често си поставяме за цел постигането на максимум резултати с минимум изразходване на ресурси. Така поставената цел е коректна и причината се корени в механичното пренасяне на определението от икономиката в социалната сфера или в адекватното приемане на понятието ресурси. В икономиката най-често се възприемат само в материален или финансов, а се игнорира психофизиологическият аспект на ресурсите, което, искаме или не, е от съществено значение за социалната дейност. В социално-педагогическата работа обучението, опитът, знанията, уменията на социалния работник са от голямо значение за постигане на поставената цел или най-общо казано – от компетенцията на социалния работник.

За разлика от други области на човешката дейност, където е възможно да се определи ефективността, като съответствие на получените резултати към зададените цели, в социалната сфера ефективността зависи от множество компоненти, които се отнасят от една страна до социалния работник, от друга – до нуждаещия се от помощ.

В сферата на социалната работа все още липсват изисквания (критерии и показатели) за определяне на ефективността й. Изследванията в непроизводствената сфера и по-точно в областта на социалната  работа са  разработвани от И. Тепавичаров, В. Русинова, И. Попова, Уницеф и други. Всички автори се обединяват около заключението, че „явленията и процесите в социалната сфера не могат пряко да бъдат оценени. Поради това в повечето случаи те трябва да бъдат сведени до набор от индикатори, които могат да бъдат непосредствено наблюдавани и измерени” (Тепавичаров, И., 1999).

Друга група автори са на мнение, че въз основа на извършващата дейност от социалните работници, най-подходящо е да се използват количествени или качествени показатели. За оценка на ефективна социално-педагогическа работа е необходимо събиране на информация от факторите за заобикалящата работна среда и от индивидуално-човешките фактори, използвани при определяне на ефективността в непроизводствената сфера (Русинова, В., 1980).

Проучването на литературния обзор на чуждестранните и българските автори, обсъждали проблематиката за ефективността на социално-педагогическата работа е насочена към търсене на показатели за извършване на ефективна социално-педагогическа работа при работа с деца и семейства и представяне на един нов поглед на научно-изследователските търсения чрез изследване на:  дейността, задачите, ролите и функциите на социалния работник в отделите за закрила на детето.

Не е трудно да се забележи, че при подобен анализ на посочените източници се установява, че има припокриване или повторяемост на някои от показателите. Все още съществува разнопосочност при дефинирането им, което обуславя и трудното им конкретизиране.

До момента в нашата страна все още не са известни стандарти за определяне на  ефективна социално-педагогическа работа. Липсват критерии за оценката й. По тази причина в много институции, в т.ч. и в отделите за закрила на детето се извършват разнообразни дейности и се работи с различни целеви групи деца и общности. Големия брой дейности не могат да се реализират от социалните работници, т.к. надхвърлят възможностите му. Не може да не се отчете й натовареността, като един от водещите фактори при определяне на ефективната социално-педагогическата работа. Необходимо е създаване на система от критерии за натовареност, оценка и контрол за осъществяване на основните дейности, с цел спазване на регламентираните срокове и повишаване качеството на работа на служителите.

Литературният обзор на теориите за проведените изследвания в непроизводствената сфера и по-точно в областта на социалната  работа, се използват като основа за създаване на концепция от фактори и показатели за установяване ефективността на социално-педагогическата работа, а именно:

Към първия фактор „работна среда” могат да се включат следните критерии:

• Първи критерий, който показва нивото на материална обезпеченост в отделите за закрила на детето.
• Втори критерий, който показва условията на труд в отделите за закрила на детето.

Към втория „индивидуално-личностния фактор” се отнасят следните показатели:

• Първи критерий, който показва квалификацията на социалните работници.
• Втори критерий, показващ равнището на работоспособност.
• Трети критерий – подбор на персонала.
• Четвърти критерий, показващ натовареността.

Ще се съглася с мнението, че за определяне на ефективната социално-педагогическата работа могат да се използват различни подходи и да се ползват различни разсъждения. С настоящото теоретично изследване се предизвиква дискусия за определяне на ефективността в социалната сфера, в това число – отделите за закрила на детето.

Реформите в социалната сфера и по-точно в областта на грижите, услугите и подкрепата към децата съществуват повече от петнадесет години. Нужни са още промени и очевидно най-важните са в приемане на държавен стандарт за съотношението „социален работник – брой клиенти“ при работата с децата и техните семейства.” (Национална стратегия за детето 2008-2018г) и стандарт на професията „социален работник”.

 

Литература/Referanse

1. Български тълковен речник (1994).
2. Георгиев, Б. (1994). В търсене на ефективност. София.
3. Динева, В. (2015). Взаимозависимости между удовлетвореността от учителския труд и индивидуално-демографски фактори. // Сп. Педагогически новости, брой 1.
4. Дончева, Ю. (2010). Психолого-педагогическата помощ при взаимодействието учители – родители – деца. // Сп. Предучилищно възпитание, брой 6.
5. Икономическа енциклопедия. (1984). Том1. София.
6. Икономическа енциклопедия ( 2005). София.
7. Илиева И., М. Крумов. (2006). Реализационната ефективност на техниката на обучение по баскетбол на ученици в начална училищна възраст. // “Подготовката на учители и социални педагози в навечерието на европейската интеграция”, СУ “Св. Климент Охридски”, ФНПП.
8. Национална стратегия за детето 2008 – 2018 г. [Електронен  ресурс].URL https://sacp.government.bg/политики/национална-стратегия-за-детето (посетен 21.10.2018г.)
9. Павленок П. Д. (2005). Теория, история и методика социальной работы, Москва.
10. Радославова, Л. (2014). Джендър измерения на образователния процес (в начална училищна възраст). Русе, STUDIO COLOR.
11. Русинова В. (1980). Психологически фактори за ефективност на труда”, София.
12. Симеонова, Р. (2008). Управление на персонала в организациите за социална работа. // Управление в социалната работа. София.
13. Симеонова, Р. (2007). Управлeние на екипи в организациите за социална работа. // ГСУ, Факултет по педагогика. Книга Социални дeйности, том 99.
14. Тепавичаров, И. ( 1999). Измерване и оценяване в дейността на социалния работник. М.
15. Тепавичаров, И. (2002). Професионализация на социалната работа. // Университетската специалност „Социални дейности” – състояние, проблеми, перспективи. София.
16. Уницеф – България. (2007). Резултати от проведените количествени и качествени изследвания“. София.
17. Шварц, Дж. (1964). Ръководство за учителите по биология. Ню Йорк.
18. Hrbaĉ, M, Daniel. J, Pikala a kol. (1976). Psychologie prace. Bratislava.