Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Разпознаване на конфликтна ситуация от 5-7 годишните деца

Разпознаване на конфликтна ситуация от 5-7 годишните деца1

Докторант Надие Карагьозова
E-mail: nadi_69[at]abv.bg
Русенски университет „А. Кънчев“

Recognition of a conflict situation from 5-7 year olds

PhD Student Nadie Karagyozova
University of Ruse

Abstract: This article introduces the results obtained from the answers to two questions to test image, which sets aggressive behavior in 5-7 year and skills to recognize and reflect on the conflict situation.

Key words: aggression, conflict situation, prevention

Проблемът за ранната детска агресивност не губи своята актуалност и остава във фокуса на много заинтересовани – педагози, психолози, педиатри, родители и др. Aгресивността у децата не е рядко явление. В едни случаи детето изпитва своеобразно удоволствие да си премери физическите сили с друго дете или възрастен. В други случаи проявява склонност да упражнява насилие, да измъчва животни, да чупи предмети и играчки. При по-големите деца агресивните действия имат определен замисъл и целенасочен характер и са своеобразна реакция към отношението на околните. Не винаги е лесно да се разкрият причините за прояви на агресивност. Често те се коренят в наследствена склонност към такива реакции, но най-често причината за тях е залегнала в нездравата възпитателна обстановка, в която детето расте и която ежедневно му предлага сцени, изпълнени с агресивност, грубост и враждебност. Превенцията относно детската агресивносткога трябва да започне, как трябва да се осъществява и кой трябва да я провежда, е сериозен въпрос, който стои пред всяка съвременна детска градина, училище, семейство и продължава да търси решение.

Възможни са няколко начина според Й. Факирска (Й. Факирска, 2012) за установяване на агресивно поведение у децата от предучилищна възраст. Първият е чрез картинен тест, изобразяващ конфликтна ситуация. Вторият е чрез продължително наблюдение върху поведението на детето при определени показатели и критерии в различни ситуации – игра, съвместна групова работа, спорт. Третият е чрез събиране на експертно мнение от учителите.

В настоящата статия ще бъдат представени и анализирани резултатите, получени от картинен тест, който е използван в дисертационното изследване на автора на тема: „Играта като форма и способ за снижаване на вербалната и невербална агресия при 5-7 годишните деца”.

Върху картинния тест (виж. рисунка 1 и 2) разсъждаваха  99 деца от ЦДГ „Русалка” в Русе на възраст 5-7 години.

рисунка 1

рисунка 1

рисунка 2

рисунка 2

50 деца от трета възрастова група и 49 деца от четвърта възрастова група отговориха последователно на следните въпроси:
1. Разкажи какво се е случило между тези деца?
2. Защо плаче детето според теб?
3.Как би постъпил на мястото на обиденото дете?
Първият въпрос се явява основен, чийто отговори ни ориентират в следното – умееят ли децата да разпознават конфликтната ситуация, как я назовават и анализират. Другите два уточняващи въпроси се използваха в търсене на отговори, които да разширят представите ни относно емоционалната интелигентност на децата – умееят ли да разпознават емоциите по израза на лицата и могат ли да предвидят определени намерения на дете, което се държи по определен начин.
Резултатите получени от обработката на отговорите на първия основен въпрос – Разкажи какво се е случило между тези деца? са представени в Графика 1.
Близките и сходни отговори ни позволиха да ги групираме и разгледаме в три групи.

Графика 1

Графика 1

Първите две групи съдържат отговорите на децата от двете възрастови групи, с които определят какво виждат на картинката. Третата група съдържа отговорите на децата само от четвърта възрастова група, в които има вече информация за определен вид емоции. В тази група няма посочени отговори от децата от по-малката група.
Сред най-честите отговори, с които децата определят конфликтната ситуация и в двете възрастови групи са: (две момчета се карат, две момчета дърпат една играчка, две деца, едното иска да вземе играчката на другото дете, братчето на по-малкото не иска да си дава играчката на другото дете и за това я дърпа и др.) От всички получени отговори приехме за основни – две деца се карат и деца дърпат една играчка и образувахме двете групи. Децата от трета група дават отговор на видяното без да се впускат в анализ на детайлите. 66% от тях определят случващото се на картинката като каране и 34% казват, че виждат две момчета, които дърпат една играчка. Отговорите им съвпадат с изобразеното на картинката – (виждат две момчета, които дърпат една играчка). Отговорите на децата от четвърта група не са по различни, 27.1 % от тях разсъждават върху картинката без особени затруднения. Прави впечатление, че техните отговори са малко по-разширени – освен, че виждат две деца, които се карат, те определят и действието, което виждат – има конфликт за една играчка. Т.е те виждат и разпознават лоша постъпка на дете спрямо друго дете и определят постъпката като резултат от това, че не могат да си поделят играчката. Третата група, обединява отговорите, получени от децата в четвърта група. Отговорите им са по-задълбочени и по-съдържателни. Те вече дават отговор и на въпроса, който търсим – познават ли децата различните емоции, могат ли да ги назовават, как ги назовават и могат ли да предвиждат реакции, които биха предизвикали. Дори да са непълни и неточни представите им за емоциите и чувствата, децата от четвърта група преписват на едното дете тъга и според тях то за това плаче, а другото определят като сърдито, което гледа лошо. Т.е получените отговори ни дават основание да приемем, че децата имат опит макар и още беден в разпознаването на емоции, но се затрудняват да ги назовават точно и да определят според изражение на лицето най-вярната емоция и да разсъждават върху нея. В конкретния случай по-голямото дете, което е гневно, те определят като сърдито. Прави впечатление, че те приемат неговото поведение като негативно спрямо малкото и го назовават като лошо дете. Ето защо децата имат нужда от обяснения кое и защо поведение е неприемливо и от много примери за да разширяват познанията си за различните чувства и емоции за да могат да ги назовават с точните им наименования, а не да си служат само с граничните им наименования.
За да се избегне и не се допусне формирането на проблемно поведение в ранна детска възраст, за да не расте детето с ниско самочувствие и изгражда ниска самооценка е от голямо значение отрано да се работи в посока формиране на емоционална и социална интелигентност. Често трябва да се анализират от ежедневието както собствените така и чувствата на другите – (какво изпитвам и следователно от какво имам нужда, ако постъпя по този начин спрямо някой друг, какви емоции и чувства ще предизвикам в него, как ще се почувствам аз и др.)
Отговорите на втория въпрос – Защо плаче детето според теб? са представени в (Графика 3 и 4).
Отговорите на втория въпрос са много важни. Те ни запознават с уменията на децата да преписват едно или друго действие, резултат от определена емоция или чувство. Ако при отговорите на първия въпрос децата от трета група са по пестеливи и конкретни да назовават само това, което виждат, вторият въпрос вече ги улеснява и провокира към анализ и разсъждение. Вече и в техните отговори се забелязва разпознаваемост на определена емоция. 64% определят по-голямото дете като ядосано и това е причина според тях то да се държи лошо с по-малкото. Т.е вече виждаме от отговорите им опит за причинно-следствена връзка. Някой гледа ядосано, следователно така, ще се и държи. Близките и сходни отговори на втория въпрос също са обединени в три групи. В първата група са събрани отговорите – 64%, с които децата правят опити да определят емоционалното състояние на децата по изражение на лицата им. Според тях по-голямото дете е сърдито, ядосано и се държи лошо с по-малкото, не иска да играе и за това му дърпа играчката. С по 18% са отговорите в другите групи, с които децата определят намеренията на децата. Т.е децата правят някаква връзка между емоция, която е негативна и я свързват с действие, което предизвиква също сходно, негативно чувство. В това да определят, като притежание на кого е играчката, децата се делят на две групи – едната група посочва, че играчката е на по-малкото дете, а другата група приема, че играчката е на по-голямото дете.

Графика 3

Графика 3

Графика 4

Графика 4

Първата група 17% обединява отговорите, които определят емоционалното състояние на децата от картинния тест. Децата посочват по-голямото дете като ядосано и гневно и определят отношението му спрямо малкото дете като лоша постъпка. 43 % от отговорилите преписват враждебно намерение на по-голямото дете, което освен, че е ядосано иска и да счупи играчката на по-малкото дете, за да не може то да си играе. Т.е те определят намерението му да нанесе вреда, като счупи играчката. 19 % определят разстроения вид на по-малкото като реакция от постъпката на по-голямото и за това то плаче. 2% от отговорите, според които голямото дете е обидено, защото малкото дете го е ядосало потвърждават още веднъж, че представите на децата за емоциите са непълни и неточни. Граничните емоции, които са много близки една до друга ги затрудняват на моменти. Според 19% от отговоритилите играчката е на малкото дете и то има право да си играе с нея и за това не иска да дава камиончето. Децата от четвърта група също демонстрират познания относно вежливо отношение – отправяне на молба и разрешение. Така отговарят най-често деца, които в семейството си имат по-малки братчета или сестричета и често са свикнали да чуват от възрастните – (ти си по- голям и трябва да отстъпиш, трябва да питаш дали можеш да си играеш с неговата играчка, ти вече си голям, нека си поиграе първо то и др.)
От отговорите на децата можем да си направим извода, че деца, които имат подкрепата на възрастните в семейството и получават знания от тях за приемливо поведение, са по-успешни в ежедневните си контакти с другите деца, по-лесно се сприятеляват и се отнасят дружелюбно по между си. Отношението на възрастния към детето му вдъхва самоувереност и по-добро себеприемане. Така възрастния оказва влияние върху това, как то ще разглежда себе си и как ще реагира на средата през целия си живот.
Отговорите на третия въпрос – Как би постъпил на мястото на обиденото дете? (виж. Таблица 2 и Графика 5) към картинния тест, ни дават много ценна и полезна информация относно решенията на децата – как биха постъпили ако се случи да са в конфликта ситуация. Т.е как би изглеждал техния избор за решение на възникнал конфликт – самостоятелно ли ще търсят изход или ще търсят друго решение – помощ и съдействие от възрастните. По–интересните и близки отговори са представени в Таблица 2, а решенията за разрешаването на ситуацията са представени в Графика 5.

Как би постъпил на мястото на обиденото дете?( получени отговори) Трета  възрастова група-% Четвърта  възрастова група -%
Голямото дете трябва да успокои  първо малкото и да му даде играчката 12 % 8.3%
Ще го ударя 4% 0%
Ще го блъсна с ръце и няма да си дам играчката 8 % 6.3%
Ще кажа на  госпожата 24 % 4.2%
Ще кажа на мама да му даде друга играчка 16.7% 8%
Щях да си искам да играем заедно 12 % 12.5%
По-голямото трябва да даде на по-малкото играчката 12% 18.8%
Ще кажа на мама и тя ще каже да не се караме и дразним а да си играем заедно 8% 0%
Ще помоля по голямото да си играе с друга играчка 8% 33.3%
Ще си играя сам 4% 0 %

Отговорите на участниците от двете възрастови групи са интересни и разнообразни. По-малката възрастова група признават, че биха отговорили на агресията с агресия. 12 % са тези, които не биха се поколебали да упражнят агресия ( ще го ударя, ще го блъсна, ще го ритна). 10.4% от децата в четвърта група също приемат за правилно да блъснат другото дете и да не си отстъпват играчката т.е те също биха проявили агресия в подобна ситуация. Тези отговори потвърждават, че агресията е, често срещано явление в детската градина, че тя има ситуативен характер и се характеризира с неумението на децата да се справят с нея поради бедния им още социален и емоционален опит. В никакъв случай не бива да се приема като успокоение,  наличието само на едно-две деца с по-изявена агресивност. Защото понякога и едно-две деца с проблемно поведение са достатъчни да нарушат  добрата атмосфера в групата и да затруднят възпитателно-обучителния процес. За това отрано, като се установи наличието на такива деца, трябва своевременно да се започне    работа с тях   в  посока позитивно възпитание и изграждане на емоционална култура, като се включват в интересни и разнообразни занимания, където заедно с другите ще съпреживяват, споделят, сътрудничат и изпитват различни чувства, породени от различни емоции. Защото както показват изследванията на Бейрън и Ричардсън основните психологически особености, провокиращи агресия, са недостатъчно развит интелект и умения за общуване, снижен самоконтрол, неадекватна самооценка, нарушени отношения с връстниците и възрастните. Такива деца погрешно възприемат поведението на другите като враждебно, приписват им враждебни намерения и отговарят по неадекватен за ситуацията начин. Справянето с този тип поведение изисква широк синергичен подход (т.е. използване в пакет на няколко различни техники, които биха дали много по-добър резултат, отколкото да се придържа само към използване на една техника) насочен най-вече към развитие на социалните умения  на децата.

Това налага изработването на определен стил на противодействие и изработване на стратегии за ранно преодоляване на агресивното поведение и превръщането на агресивното поведение в приемливо поведение. В този процес активен участник трябва да е възрастния – педагог, родител, възпитател. Когато е налице агресивно поведение, възрастния умело и тактично трябва да коментира и критикува постъпките и поведението му, като избягва да не обиди и нарани личността на детето. Само така детето ще има възможност да разбере и осъзнае – кое е приемливо и кое не,  кое допустимо и кое  не, кое е значимо и полезно и кое не. 

От получените отговори, става ясно, че децата и от двете възрастови  групи биха избрали няколко начина за разрешаване на конфликта:

  • агресивен начин за разрешение на конфликт;
  • мирен изход биха избрали една друга група деца ;
  • помощ от възрастните биха потърсили една друга част от децата
Графика 5

Графика 5

От графиката се вижда, че децата от по-голямата възрастова група 62.5%, които са, както посочихме по-самостоятелни, с по-богат социален опит биха избрали и предложили мирен изход от ситуацията, в която има конфликт. Децата от тази възраст имат по-дълъг престой в детската градина, което означава, че имат и по-здрави отношения в общността с другите. Т.е предпочитат да (отстъпят играчката на по-малкото дете, биха го успокоили за да не плаче, биха му предложи заедно да си играят, като му предложат интересна роля и др). С една дума детето на 6-7 годишна възраст умее да показва и изразява емпатийност. Осъзнава необходимостта от намеса и оказване на помощ, когато някой плаче, изпитва болка или не се чувства сигурен. Способността при децата от четвърта възрастова група да интерпретират и да прогнозират емоционалните реакции на другите е по-добре развита. Децата могат да прогнозират какво ще направи другарчето под влияние на емоцията и какви чувства ще предизвика у другото.   Настроени са миролюбиво и дружелюбно към своите връстници, което е добър показател, че умеят да са съпричастни към емоциите на другите, разбират ги и са склонни да съпреживеят заедно с тях случващото се.

Децата от по-малката група – 28%, (тук спадат децата, които имат братчета или сестричета), също избират да си отстъпят играчката на по-малкото. Според тях играчката е негова и те биха си поиграли малко с нея и биха му я върнали отново или предложили да си играят заедно. Формирането на социални умения в семейството – важен социологизиращ и възпитателен институт е от значение. Ценностите, добрата aтмосфера в семейството, силната емоционална връзка дете-възрастен се явяват добра първоначална инвестиция за детето, преди постъпването му в детската градина. Дете, което е научено в семейството да уважава другите, да вижда в тях доверен партньор, в детската градина по-лесно приема другите и показва добронамереност спрямо тях.

Децата от третата възрастова група, които не са самостоятелни достатъчно, чувстват се още плахи и несигурни без колебание избират да поискат помощ от възрастните (госпожата, родителите) – 60 %. Те изпитват сигурност от намесата  и участието на възрастния, което означава, че при тях още е налице слабата самооценка и ниското самочувствие.

Предучилищната възраст е подходяща за обогятаване  на детските емоции и   формиране на социална компетентност. През периода на детството емоциите имат доминиращо значение в структурата на личността. Детето възприема света не толкова чрез мисленето, колкото чрез чувствата си. Възрастта позволява и провеждане на превантивно-оздравителна работа посредством играта. Агресивните деца до 7 годишна възраст се моделират най-добре защото отрано могат да се научат на граници. Но това е възможно само, ако се работи усърдно с детето вкъщи и в училище. Превенцията на агресивното поведение на децата не трябва да се неглижира и отлага. Тя трябва да присъства във всички профилактично-оздравителни програми на всяка съвременнадетска градина и училище. Тя трябва да е постоянна, за да се постигнат трайни и положителни резултати и не  бива да бъде ограничавана във времето. Казаното може да обобщим и по следния начин-колкото по-рано детето започне да изпитва симпатия, съчувствие, състрадание, толкова по-лесно ще се адаптира и интегрира в социума – това от една страна. От друга страна ще улесни неговото участие в сложни взаимоотношения, които ще обогатяват неговия емоционален  живот, опит и умения – човек, който добре познава себе си и е наясно със собствените си чувства може да живее в хармония и мир с останалите и да избягва конфликти.

Споделеното до тук поставя емоционалната интелигентност като водеща ценност, необходимост и основно средство при формиране на съвременната личност. Изграждането на социална и емоционална култура е силно повлияна от средата и близкото обкръжение на детето. Ако детето получава достатъчно внимание, обич, разбиране и подкрепа в семейството, ще се научи да я споделя с другите. Ако детето общува с уверени възрастни,  ще расте уверено и с реална себеоценка за себе си. Ако на детето се обяснява и дават достатъчни примери – кое е правилно, кое не, то ще постъпва правилно в общуването си с другите. Ако детето се научи отрано на ред, правила и дисциплина още у дома, няма да изпитва затруднения по-късно когато социалното му обкръжение се разширява и влиза в нови отношения.

[1] Изследването е част от дисертационен труд на тема: „Играта като форма и способ за снижаване на вербалната и невербална агресия при 5-7 годишните деца”.

Литература / Reference:

  1. Факирска,. Й. Откриване и взаимодействие с агресивните деца в детската градина, Научни трудове на Русенския университет, 2012, том 51, серия 6.2, стр.105
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев