Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Психологически измерения на локуса на контрола на студентите в академичната среда

Психологически измерения на локуса на контрола на студентите в академичната среда

Доц. д-р Йоана Янкулова
СУ „Св. Климент Охридски“

Psychological study of the academic locus of control of the Bulgarian educational settings

Assoc. prof. Dr. Yoana Yankulova
Sofia University „St. Kl. Ohridski”

Abstract: Based on a reconceptualization of Rotter`s (1966) construct of locus of control Palenzuela (1988) derived an operational domain-specific measure for use with undergraduate populations. This study attempted to explore the transferability of the Multidimensional Academic Locus of Control Scale (MALOCS) to a Bulgarian higher education context. A support was obtained for Palenzuela`s proposed structure of the locus of control domain based on findings from 215 social science/ humanities Sofia University students.

Key words: academic locus of control, Multidimensional Academic Locus of Control Scale (MALOCS)

 

Дж. Ротър (1990) въвежда понятието за локуса на контрола като го интерпретира от гледна точка на теориите за социално учене, съчетавайки различни мотивационни (подкрепление) и когнитивни (очакване) променливи. Дефинирайки понятието за локуса на контрола, Ротър се основава на четири променливи, каквито са поведенческият потенциал на личността, очакванията, ценността на подкреплението и психичната ситуация. Ротър смята, че при взаимодействията със социалните партньори всеки индивид търси причините за собствените и чуждите поведенчески прояви или в собствените възможности за справяне, или във въздействията от социалната среда. В този смисъл понятието за локуса на контрола може да се определи като генерализирано очакване или убеждение за начина, по който се обяснява връзката между собственото поведение и външните фактори. Очакванията във всяка конкретна ситуация очакването, че индивидуалното поведение води до определен резултат, силно зависят от миналия опит и от обобщенията, формулирани на основата на предишни аналогични събития (Корсини, 1998).

В интерес на на научната истина трябва да се отбележи, че идеята за локуса на контрола възниква още преди опитите на Ротър да я реконцептуализира, като самият той споменава за различни идеи на известни психолози, социолози и други изследователи, които са го вдъхновили в работата му по изясняването на този конструкт. Например при анализа на локуса на контрола Ротър използва понятието за очакване, взето от теорията за инструменталността (Vroom, 1964). В тази теория се посочва, че колкото по-силен и значим е постигнатият резултат вследствие на определено действие, толкова по-голяма е силата на мотивацията и склонността към поведенческа активност. Следователно инструменталността се определя от силата на връзката между действията и последствията от тях. Напълно възможно е да се формират специфични очаквания на базата на натрупания опит, които се проявяват във вид на конкретно поведение. Може обаче да възникнат и обобщени очаквания, които са съставени в резултат на систематизирането на широк спектър от начини на справяне и поведенчески модели, вече реализирани на практика. Според Ротър обобщените очаквания се образуват особено лесно, защото те се базират на цели групи жизнени ситуации, повлияни от отделните индивиди (вътрешен контрол) или от въздействието на различни външни фактори (външен контрол). Тези очаквания имат своите специфични проекции в културните нагласи, както и в доминиращите социални възгледи за ролята на такива важни причинни фактори като съдбата, щастието, социалната власт. Ротър смята, че може да се постигне висока обобщеност на очакванията за вътрешен/външен контрол, която да се разпростре върху всички жизнени ситуации, и дори може да се прояви под формата на своеобразна личностна диспозиция.

Психологически аналози на понятието за локуса на контрола могат да се открият в теорията за компетентността (White, 1959) или в теорията за мотивацията за постижения (McClelland et all., 1953). Силно влияние върху идеите на Ротър за локуса на контрола оказват и експерименталните резултати от проучване (Witkin, Goodenough, цит. по Муздыбаев, 1983) на особеностите на когнитивния стил при зависимост/независимост от средата. Ротър е вдъхновен и от възгледите на Ж. Пиаже, определян като пионер при изучаването на проблема за каузалното възприятие. Безспорно влияние върху анализа на понятието за локуса на контрола има и фрустрационната теория на С. Розенцвайг, където се посочва, че при нормални житейски обстоятелства хората реагират на възникналите трудности по различен начин, като една част са склонни да обвиняват себе си, друга – да приписват причинността за настъпилото поведение на външните обстоятелства, а трета – не обвиняват нито себе си, нито другите (Муздыбаев, 1983). Приведените по-горе факти показват, че понятието за локуса на контрола се изучава от дълго време под различни наименования във философията, социологията, психологията, както и в светлината на общочовешките теми за индивидуалните способности и възможности за по-ефективно управление на поведението, за съдбата на човека и за свободата на неговата воля.

При прегледа на литературата, посветена на локуса на контрола, се открива известни терминологични неясноти или припокриване между него и други сродни концепти (Dubois, 1987). Например, ако локусът на контрола се тълкува като очакване, оценка, направена априори, независимо от полученото в конкретната ситуация подкрепление, атрибуцията се интерпретира като оценка и като обяснение, но постериори (Dubois, 1987). Ако в понятието за локуса на контрола се съдържа идеята за подкреплението, атрибуциите покриват и илюстрират различни състояния на личността (Beauvois, 1984). Приема се, че изучаването и на локуса на контрола, и на атрибуциите може да се съдейства за по-точното локализиране на причинността за поведението (Zuroff, 1980; Palenzuela, 1984), като важният въпрос тук е дали причините за съответното поведение се възприемат като вътрешни (вътрешна атрибуция) или съответно външни за индивида (външна атрибуция). Допълнително се уточнява, че локусът на контрола се отнася до отговорността, която индивидът може да поеме по повод на постигнатите резултати, като е свързан и с оценката на ефективността на поведението в съответната ситуация (Wong & Sproule, 1984).

В специализираната литература (например Weiner, 1992) се приема, че повечето от причините, на които индивидите приписват успехите/ неуспехите си, могат да се характеризират посредством три дименсии: локус (мястото, на което се локализира причината за поведението – вътре или извън личността); стабилност (променя ли се причината за поведението или остава същата във времето) и отговорност (дали индивидът е в състояние да контролира или не причината за поведението). Ако успехите се приписват на вътрешни фактори, това засилва чувството на гордост и личната значимост и стимулира вътрешната мотивация, докато преживеният неуспех може да влоши самооценката и самочувствието. Следователно в основата на усилията да се прецизират и изяснят терминологично понятия като локус на контрола, атрибуции, очаквания и др. са интегрирани два изследователски подхода – бихевиористичен и когнитивен. Ако бихевиористично-ориентираните изследователи се интересуват от поведенческите прояви и от резултатите от обучението, влагайки усилия да локализират причинността за постигнатите успехи/неуспехи, когнитивистите приемат, че най-съществено влияние върху мотивацията оказват индивидуалните усилия, както и личните вярвания и очаквания за постигане на по-добри резултати. И именно тези фактори трябва да бъдат специално изучени.

За да се установят психологическите особености на локуса на контрола на студентите от СУ „„Свети Климент Охридски“„ се проведе изследване, в основата на което стои разбирането, че академичният локус на контрола е свързан с очакванията и усилията на студентите да решават самостоятелно и успешно поставените задачи и да постигат високи академични резултати. Както вече беше посочено, локализацията на причинността за поведението е свързана с готовността да се поеме лична отговорност за постигнатите резултати, като поведението се съобразява и адаптира съобразно особеностите на академичния контекст. Въз основа на тези теоретични допускания се формулира основната цел на психологическото изследване, а именно да се установят психологическите особености на локализацията на причинността на поведението при студентите в процеса на обучение. Съобразно тази теоретична постановка предполагаме, че в процеса на обучение студентите вероятно ще приписват своите успехи/неуспехи на вътрешно-локализирани причини в много по-голяма степен, отколкото на външно-локализирани фактори. Очакваме също така, че регистрираните различия по отношение на локуса на контрола, ще варират в зависимост от пола и възрастта на изследваните лица, както и съобразно изучаваната от тях специалност. С оглед постигането на формулираната цел са очертани и две важни научноизследователски задачи. В тази връзка е важно да се установи какви са психологическите особености на академичния локус на контрола, както и да се проследят особеностите на локуса на контрола съобразно пола, възрастта и специалността на изследваните студенти.

В хода на психологическото проучване, проведено през 2012 г., са изследвани общо 215 студенти, като мъжете са 52 (24.2%); жените – 154 (71.6%), а 8 души не са посочили своя пол. 142 (66%) от изследваните лица са под 20 г., а над 20 г. – 65 (30.2%), а 8 изследвани лица не са отговорили. 46 (21.4%) от студентите изучават специалност География, 79 (36.7%) – Психология; 29 (13.5%) – Педагогика; 61 души не са посочили своята специалност.

При провеждането на психологическото изследване е използван „Мултидименсионален въпросник за изследване на академичния локус на контрола (MALOCS/ Multidimensional Academic Locus of Control Scale) (Palenzuela, 1988), съдържащ 15 твърдения, разпределени в три субскали – интерналност (вътрешен локус на контрола), късмет (външен локус на контрола) и безпомощност. Изследваните лица отговарят на тези твърдения с помощта на 5-степенна скала, тип Ликърт. За да се прецени съдържателна валидност на въпросника е приложен йерархичен клъстърен анализ. След проследяване на честотата на появяване на всеки айтем в отделните клъстъри, се регистрират три големи групи, в които се разпределят всички твърдения (виж фиг. 1).

Фигура 1

Резултати от клъстърния анализ на въпросника, измерваща  академичния локус на контрола

Резултати от клъстърния анализ на въпросника, измерваща
академичния локус на контрола

Първият клъстер „Интерналност“ (или вътрешен локус на контрола) показва увереността на изследваните лица в собствените им сили и способности и подчертава важността на индивидуалните им усилия в процеса на обучение. Вторият клъстър „Късмет“ е свързан с вярването, че това е решаващ фактор за постигане на отлични резултати по време на обучението в университета. От фигура 1 се вижда, че на по-късен етап клъстърите „Късмет“ и „Интерналност“ се обединяват в по-голям клъстър. Това показва, че изследваните лица вероятно вярват, че ако се подготвят старателно и усърдно, ако развиват индивидуалните си способности и имат късмет, това неминуемо ще доведе до постигане на по-големи успехи. Очевидно е, че в този случай наличието и развитието на индивидуалните способности не изключва благоприятното стечение на обстоятелствата за успешното справяне в обучението. Третият клъстър „Безпомощност“ олицетворява идеята, че обикновено няма пряка връзка между способностите на индивида, усърдната му работа през учебната година, предварителната подготовка за изпитите и крайните оценки.

Таблица 1

Разпределение на средните стойности на отделните дименсии на академичния локус на контрола

Интерналност(вътрешен локус на контрол) Късмет(външен локус на контрол) Безпомощност
Х SD X SD X SD
общо за всички и. л. 18.80 3.21 15.14 3.36 12.40 3.79
мъже 18.462 3.691 15.020 3.681 12.654 4.247
жени 19.039 3.003 15.071 3.181 12.253 3.639
до 20 г. 19.021 3.201 15.211 3.433 12.578 3.902
над 20 г. 18.631 3.155 14.692 2.984 11.800 3.528
География 17.761 3.240 15.761 3.267 13.804 4.354
Психология 19.203 2.729 14.481 3.104 11.038 3.402
Педагогика 18.035 3.213 15.345 3.488 13.035 3.076

 

Въз основа на изчисляването на средните стойности по отделните дименсии на локуса на контрола (виж табл. 1) се установява, че студентите приписват най-високи стойности на вътрешния локус, следван от късмета, а най-ниски стойности имат проявите на безпомощност. Това са обнадеждаващи резултати дотолкова, доколкото студентите очевидно вярват, че имат достатъчно добре развити способности, знания и умения, за да разчитат преди всичко на себе си, поддържайки силен стремежът към постигане на отлични резултати.

При изследване на половите различия се установява, че жените имат по-изявен вътрешен локус на контрола, отколкото мъжете. Представителите и на двата пола обаче разчитат почти еднакво на късмета в обучението. Що се отнася до проявите на безпомощност, при мъжете се регистрират малко по-високи стойности в сравнение с жените (виж табл. 1). По отношение на регистрираните възрастови различия може да се каже, че при студентите до 20 г. доминира вътрешния локус на контрола. Късметът и безпомощността имат по-високи стойности при студентите до 20 г. в сравнение с лицата над 20 г. Това означава, че изследваните лица до 20 г. като че ли са склонни да съотнасят причините за успехите/ неуспехите си както спрямо собствените способности и умения за справяне с поставените задачи, така и спрямо влиянието на късмета, като понякога демонстрират и прояви на безпомощност. Последното вероятно може да се обясни със сравнително малкия им житейски опит и липсата на търпеливост и гъвкави умения за поставяне на по-дългосрочни цели в обучението. От друга страна, по-ниските стойности на изследваните лица над 20 г. показват, че с нарастване на възрастта, те разчитат по-малко на себе си и на късмета, и проявяват безпомощност в по-малка степен. Това е изненадващо, защото се предполага, че с увеличаване на възрастта и опитността на индивидите, те би трябвало да обясняват постигнатите от тях успехи с наличието и развитието на подходящи способности.

При разпределението на стойностите на академичния локус на контрола по специалности става ясно, че студентите от специалност Психология имат най-висок вътрешен локус на контрола в сравнение с всички други изследвани лица. Студентите от специалност Психология приписват причините за своите успехи/ неуспехи в обучението най-вече на вътрешни фактори (личните способности, знания, умения) и в резултат на това те не разчитат на късмета в голяма степен и имат сравнително малко прояви на безпомощност. Съобразно получените резултати студентите от специалност „Педагогика“ имат по-ниски стойности на вътрешния локус на контрола в сравнение със студентите от специалност „Психология“, но за разлика от тях, повече разчитат на късмета и по-често проявяват безпомощност. Оказва се, че студентите от специалност „География“ най-малко разчитат на себе си, склонни са изцяло да се оставят под влияние на късмета и най-често проявяват безпомощност в сравнение с другите изследвани лица. Тези резултати вероятно могат да се обяснят не само с индивидуалните особености и разбирания на студентите, обучаващи се в различни специалности, но и с особеностите на учебната атмосфера и академичния контекст там.

Опирайки се на собствени наблюдения и непосредствена работа със студентите от специалност „Психология“, може убедено да посочим, че те работят в творческа и свободна работна среда, сами определят какви свои познавателни интереси да развиват, и в тези си усилия са насърчавани от своите преподаватели. Освен това в специалност Психология традиционно попадат студенти, преминали през трудни кандидатстудентски изпити, с много висок изпитен бал и отлично мотивирани за академично обучение именно тук. С това може да се обяснят високите им стойности на вътрешния локус на контрола, както и факта, че тези студенти инвестират твърде много в себе си и в своето развитие в хода на академичното обучение.

За да се установи влиянието на независимите фактори пол, възраст, специалност, върху академичния локус на контрола, върху такива зависими променливи като интерналност, късмет, безпомощност, е направен дисперсионен анализ (ANOVA). Резултатите от анализа са представени в таблица 2.

Таблица 2

Различия в локуса на контрола според независимите фактори пол, възраст, специалност

Източник на вариация

Интерналност(вътрешен локус на контрол) Късмет(външен локус на контрол) Безпомощност
F[1] р[2] F рP F р
пол 0.944 0.333 0.223 0.638 0.214 0.644
възраст 0.998 0.319 0.639 0.425 1.044 0.309
специалност 3.369 0.037 (р<0.05) 3.116 0.047 (р<0.05) 10.608 0.000 (р<0.001)
пол х възраст 0.511 0.476 0.014 0.907 0.002 0.963
пол х специалност 3.137 0.046 (р<0.05) 5.041 0.008 (р<0.01) 2.376 0.097
възраст х специалност 0.029 0.972 0.436 0.648 0.133 0.876


[1] F – коефициент на Фишер.

[2] р < 0.05; р< 0.01; р < 0.001;

Въз основа на резултатите от направения анализ ясно се вижда, че статистически най-значимото влияние оказва изучаването на специалност Психология (Х=19.20; N=79), следвана от специалност Педагогика (Х=18.03; N=29) и от специалност География (Х=17.75; N=44) (виж фиг. 2). Специалност Психология оказва статистически значимо влияние и върху трите дименсии на локуса на контрола по следния начин. Специалността влияе статистически значимо върху проявите на безпомощност (F=10.608; р<0.001), върху късмета (F=3.116; р<0.05), както и върху върху вътрешния локус на контрола (F=3.369; р<0.05).

Жените, изучаващи специалност Психология, имат най-високи стойности на вътрешния локус на контрола (интерналност) (Х=19.39; N=67), следвани от техните колеги-мъже (Х=18.17; N=12), после са жените от специалност География (Х=17.81; N=26), жените от специалност Педагогика (Х=17.79; N=28), а на последно място са мъжете от специалност География (Х=17.67; N=18).

При направения дисперсионен анализ се оказва, че отделните специалности имат статистически значимо, но различно влияние върху късмета (F=3.116; р<0.05). Например изучаването на специалност География влияе статистически значимо върху външния локус на контрола на студентите (Х=15.86; N=44); после е изучаването на специалност Педагогика (Х=15.34; N=29) и накрая е обучението в специалност Психология (Х=14.48; N=79).

Фигура 2

Влияние на взаимодействието между факторите пол и изучавана специалност върху интерналността (вътрешен локус на контрола)

Влияние на взаимодействието между факторите пол и изучавана специалност върху интерналността (вътрешен локус на контрола)

При мъжете от специалност География се регистрира, че изучаваната специалност има статистически най-силно влияние върху късмета (външен локус на контрола) (Х=16.00; N=18), после са жените от специалност География (Х=15.77; N=26), жените от специалност Педагогика (Х=15.71; N=28), жените от специалност Психология (Х=14.60; N=67) и в края са мъжете от специалност Психология (Х=13.83; N=12).

Въз основа на направения дисперсионен анализ става ясно също така, че изучаваната специалност има статистически значимо влияние върху проявите на безпомощност (F=10.608; р<0.001), като на първо място специалност География влияе статистически значимо върху проявите на безпомощност (Х=13.98; N=44), после е изучаването на специалност Педагогика (Х=13.03; N=29), а накрая е специалност Психология (Х=11.04; N=79).

Резултатите от направения дисперционен анализ показват, че полът и възрастта на изследваните лица не оказват статистически значимо влияние върху проявите на безпомощност.

В обобщение може да се посочи, че при изследването на психологическите особености на локуса на контрола в академичната среда в СУ „„Свети Климент Охридски“ се установиха следните закономерности. В изследваната съвкупност студенти доминира вътрешния локус на контрола, което означава, че студентите разчитат преди всичко на собствените си интелектуални способности, вложените усилия и самостоятелнатата подготовка за успешното решаване на възникналите трудности. С това се потвърждава една от предварително формулираните хипотези, която гласи, че в процеса на учене студентите ще приписват успехите/ неуспехите си в много по-голяма степен на вътрешно-локализирани предпоставки, отколкото на външни фактори. При емпиричната верификация на втората хипотеза се установи, че тя се потвърждава частично, защото полът и възрастта не показват статистически значимо влияние. Оказва се, че само изучаваната специалност влияе статистически значимо и върху трите дименсии (интерналност, късмет, безпомощност) на локуса на контрола в академичната среда. Това показва, че изучаваната специалност може да предизвика интерес и да мотивира студентите към постигане на по-високи учебни резултати, но същевременно може да предизвика и нежелание за работа, да доведе до намаляване на мотивацията за учене и да увеличи проявите на безпомощност в обучението.

В проведеното изследване се установи също така, че взаимодействието между пол и специалност оказва статистически значимо влияние само върху интерналността и късмета. Това означава, че за някои от изследваните лица, влиянието на късмета е определящо за успешното решаване на поставените задачи, както и при справянето с трудностите в учебния процес. А по отношение на другите два независими фактори – пол и възраст се установи, че те не влияят статистически значимо върху локуса на контрола.

В заключение може да се посочи, че изследваните студенти от академичната среда на СУ „Свети Климент Охридски“ имат силен вътрешен локус на контрола и засилен интерес към изучаваната специалност.

 

Литература/Reference

 

  1. Корсини, Р. Дж. (ред.) (1998). Енциклопедия по психология. С., НИ, с. 592-593.
  2. Муздыбаев, К. (1983). Психология ответственности. Ленинград, Наука.
  3. Beauvois, J. L. (1984). La psychologie quotidienne. Paris: Presses Universitaires de France.
  4. Dubois, N. (1987). La psychologie du controle. Les croyances internes et externes. Presses Universitaires de Grenoble, France.
  5. McClelland, D. C., J. W. Atkinson, R. A. Clark, E. L. Lowell (1953). The achievement motive. New York: Appleton.
  6. Palenzuela, D. L. (1984). Critical evaluation of locus of control: towards a reconceptualization of the construct and its measurement. Psychological Reports, 54, p.683-709.
  7. Palenzuela, D. L. (1988). Refining the theory and measurement of expectancy of internal vs external control of reinforcement. Personal Individual Differences. Vol. 9, 3, p. 607-629.
  8. Rotter, J. B. (1990). Internal versus external control of reinforcement: an ease history of a variable. American Psychologist, 45, p. 489-493.
  9. Vroom, V. H. (1964). Work and motivation. New York: John Wiley & Sons.
  10. Weiner, B. (1992). Human motivation: Metaphors, theories and research. Newbury Park, CA: Sage.
  11. White, R. W. (1959). Motivation reconsidered: The Concept of Competence. Psychological Review, 66, p. 297-333.
  12. Wong, P. T. P. & C. F. Sproule (1984). An attributional analysis of the locus of control construct and the Trent attribution profile. In H. M. Lefcourt. (Ed). Research with the locus of control construct. Vol. 3. New York: Academic Press, p. 309-360.
  13. Zuroff, D. C. (1980). Learned helplessness in humans: an analysis of learning processes and the roles of individual and situational differences. Journal of Personality and Social Psychology, 39, p. 130-146.
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев