Abstract:The article analyzes the importance of professional ethics and personal qualities among pedagogical advisors. Special attention is paid to the professional principles which determine the impact of their work. On the basis of concrete experience and analysis of the specialized literature I am revealing some successful strategies to psychological support and best practices of consultative interaction. The article reveals a thorough analysis of the main stages and processes of the psychological counseling in the education.

Key words: qualities, counselors, psychological counseling

 

Основен инструмент в работата на педагогическите съветници е тяхната личност. Ефективността на дейността им не зависи пряко от иззползваната от тях теория или метод, а от основните професионално-личностни качества. Последните могат да се диференцират условно в пет групи: познавателни (професионален опит, интелект, ерудиция, обща култура, теоретична подготовка по специалността, сензитивност, самопознание, креативност, иновативност и др.), емоционални (любознателност, оптимизъм, съчувствие, съпричастност, емпатичност, позитивизъм, чувство за хумор, самоирония и др.), поведенчески (асертивност, трудолюбие, толерантност към неопределеност, настойчивост, целеустременост, мотивираност, смелост, поемане на разумен риск и др.), комуникативни (социалнопсихологическа наблюдателност, умения за слушане, умения за задаване на въпроси, умения за отговаряне на въпроси, умения за установяване на комуникативен контакт, умения за преустановяване на комуникативен контакт, култура на говора, умения за управление на конфликти и умения за работа в екип) и етични (хуманизъм, добронамереност, справедливост, отговорност, конфиденциалност, честност, почтеност, отговорност и др.). За педагогическите съветници водещи са качествата от морално-етичната група поради тази причина в настоящата статия се поставя акцент върху тях.

Във всяка професия съществуват определени морални принципи, които се приемат и спазват от съответните специалисти. Това осигурява безопасността и ефективността на последните. В работата на педагогическите съветници етичните изисквания имат водещо положение, защото познаването на психичните особености на клиентите е възможност за налагане на власт над тях и поради това първите е необходимо да са освободени от всякакви неморални тенденции за манипулиране на вторите. В статията се представят морално-етичните аспекти в работата на педагогическите съветници. Тя е актуална, защото обществените нагласи към професионалната им дейност се обуславя от способностите им да въведат и поддържат високи морални стандарти. Целта й е да се направи анализ на някои важни етични и професионално-личностни качества, които трябва да притежават педагогическите съветници. В нея, на базата на конкретен опит и анализ на източници от специализираната литература, се посочват успешни стратегии за етично консултативно взаимодействие между педагогическите съветници и техните клиенти и етапите, през които то преминава.

Моралът е проява на човешкото съзнание и се изразява в система от норми, навици, традиции, идеали, правила и възгледи. Той корелира със самосъзнанието и самооценката на личността. В разбирането за морала се включват: преживявания и възприятия ценни за отделния човек. Моралът е ценностно образувание и се изразява чрез нормативни съждения и императиви. Основната функция на морала е регулативната. Тази функция се проявява  в основните сфери на човешката активност – бит, труд, учене, спорт, изкуство и общуване. На основата на обобщения исторически опит при постигането на личните и групови цели, моралът насочва поведението на хората за достигане на желаното по най-рационалния и обществено приет начин. Той съдържа обществено полезни правила, норми и оценки.

Етиката е система от ограничения и самоограничения. Тя e своеобразен пътеводител, който човек използва при реализиране правото си на свободен избор. Етиката е свързана с чувствата, разума, желанията и опита на хората. Изучаването й позволява на хората да разграничават добрите и лошите страни на едно или друго човешко действие.

Понятието „етика” има древногръцки произход и е свързано с думата “ethos”, която означава навик, нрав, обичай, привичка. В древна Гърция характерът на човека се е приемал като носител на етическото, тъй като е бил изграден от множество привички, които дават насока на индивидуалното поведение. Терминът „етика“ за пръв път се употребява от Аристотел (384-322 г. пр. н. е.) за да обозначи специфичен дял от „практическата“ философия. Целта на етиката според него е да възпитава добродетелни граждани.  В нашето съвремие етиката е част от научното познание, която изучава морала, неговата същност, функции, принципи, развитие. Самото название „етика” означава „етикиране” (поставяне на етикет) т. е. оценостяване и оценяване. Наличието на голям брой етически концепции е довело и до съществуването на още по-голям брой етически категории. Тези категории разкриват добродетели, чието развитие осигурява спазването на моралните принципи и норми на живот. Добродетелите са свързани с личностна активност, насочена към действия отстояващи нравствеността. В историята на етиката за основни категории обикновено са се считали понятията за добро, дълг, справедливост, свобода, добродетел и др. Те се дефинират чрез различни морални стандарти, норми и принципи.  Съществуват идеи, че човешките отношения са два основни вида – лични и институционални и това обуславя съществуването на индивидуална и институционална етика. Непосредствените отношения между хората се основават на личните им предпочитания и се характеризират със спонтанност, висока степен на интимност и емоционалност. Те възникват на основата на взаимните симпатии, споделени възгледи по актуални събития, или взаимодействие между хората в резултат на влиянието на външни фактори. Тези отношения не могат, да бъдат подредени чрез някакви формални правила за поведение. С този тип взаимоотношения между хората се занимава индивидуалната етика. Институционалната етика е резултат от отношенията между хората, като представители на определени институции включващи семейството, различни професионални, правителствени, или неправителствени организации, държавни органи и пр. Взаимодействието на хората  е определено чрез формални правила, които определят моралните взаимоотношения между членовете на тези институции и унифицират поведението им, което позволява постигането на институционалните цели.

Професионалната етика е клон на приложната етика и се свързва с прилагането на моралните принципи и норми, формирани в трудовата дейност от представителите на определени професионални съсловия и въведени в тяхната практика. Тя изучава специфичните нравствени изисквания свързани с упражняването на различните професии и трудовите характеристики на хората, които ги упражняват. Разкрива отношението на представителите на определени професии към трудовата дейност, която извършват, към своите колеги и клиенти.  Професионалната етика обобщава и систематизира определени морални явления, типични за дадени професии, като в процеса на анализа установява тяхната рационалност или ирационалност, приложимост и валидност. Особено внимание в нея се обръща на установяването на критериите, чрез които може да се проверява резултатността на тези принципи в практиката. Тя изследва, обяснява и прогнозира явленията, същността и измененията на професионалния морал. Професионалната етика постоянно търси и оценява мястото му в системата на обществените отношения. По този начин подпомага решаването на проблемите в дадена професия, допринасяйки за нейното развитие и постигането на социалните и индивидуалните цели, свързани с нея. Професионалната етика се основава на допускането, че професионалните роли изискват отделни норми и принципи на поведение, които да определят поведението в съответната професионална сфера. Тя има за задача да изучава установения професионален морал, да изследва отношенията между хората, работещи в дадена професия, и между различните професионални групи. Професионалната етика има и приложен характер, защото не само изследва същността и функционирането на професионалния морал, но и оказва въздействие върху него. Най-общо влиянието на професионалната етика се изразява в това, че тя придава по-систематизиран и обобщен вид на професионалния морал, като оптимизира неговите ценности, норми и цели.

Професионалната етика на педагогическите съветници може да се определи като съвкупност от нравствени норми, понятия, съждения, оценки за начините на поведение, характерни за представителите на тяхната професия. В нея особен акцент се поставя върху взаимоотношенията с клиентите и идентификацията на стандартите, които могат да бъдат използвани за определяне на доброто и недоброто професионално поведение, както и формулиране на промените, които трябва да настъпят в поведението за достигане на желаното. Тези стандарти са ориентир за работещите какво е желаното поведение в една или друга ситуация. Професионалната етика на педагогическите съветници предполага наличието на следните белези: целенасоченост, съзнателност, организираност, трудолюбие, умения за работа в екип, потребностна обусловеност и мотивираност и др.   Положителните резултати от професионалната им дейност предизвикват у тях:   удовлетвореност свързана с приятни преживявания от социалното одобрение поради постигнатите успехи; чувство за обществена полезност; висок жизнен стандарт и популярност. Професионалната етика на педагогическите съветници, не трябва да се задоволява само с описанието на професионалния морал, а да се стреми да направлява неговото развитие в желаната посока. Тя се стреми да открие нещо, което е важно, интересно, практически полезно – правилността или неправилността на поведението в определена професионална област. Възприемането на професионалната етика е един от важните фактори, които помагат на работещите в тази област да се впишат в своята професия и в обществото като цяло. Особена роля за създаването и утвърждаването на професионалната етика играят професионалните асоциации и браншовите организации. Те използват обединяващата й функция, за да осъществят трите основни задачи, които стоят пред тях: първо – да осигурят професионална компетентност и постоянното усъвършенстване на своите членове; второ – да обединят хората от дадена професия в едно органично цяло; трето – да не противопоставят това органично цяло на другите професии, или на обществото, а да го насочат към дейност свързана с увеличаване на общественото благо. За да осъществят своята дейност, тези сдружения от професионалисти обикновено прибягват и до създаването на специален професионален етичен кодекс, в който моралните професионални ценности, задължения и права са ясно изразени и систематизирани. Създаването му е едно от високите постижения на професионално-трудовата традиция, защото формира професионалиста в съпричастност и съпринадлежност към определена общност от хора, чиито основен трудов признак е упражняването на обща професия. Следователно, съществена част от професионалната етика на представителите на всяка професия е изграждането на професионалния морален кодекс. Кодексът предоставя набор от правила, които представят професионална нагласа и поведение, съгласувани с етичните очаквания на обществото. Професионалният кодекс помага както на професионалната общност, така и на обществото като цяло. Той е средство за изграждане на положителен образ на професията, което допринася за спечелване на общественото доверие. Кодексът, също така, показва, че професионалната гилдия се самоконтролира и има изградена система за разрешаване на проблеми, които са възникнали в резултат на непрофесионално поведение. Кодексът защитава клиентите, но в същото време намалява възможностите за нелоялна конкуренция в професията. Чрез кодекса се установяват минимални поведенчески стандарти, които са отправна точка при вземането на едно или друго професионално решение. Поведение, което противоречи на кодекса се приема за неетично. Съществуват и определени изисквания към представителите на различните професии, които се изразяват с понятията „професионална чест”, „професионална гордост”, „професионално достойнство” и т. н. Професионално-личностните и етичните качества на педагогическите съветници имат силно влияние върху резултатите от тяхната работа и обуславят взаимоотношенията им с техните клиенти по време на и след консултативните им взаимодействия. В процеса на своята дейност те трябва да са в състояние да изпълняват множество различни роли и да притежават богат арсенал от диагностични и интерактивни техники. Те трябва да предизвикват доверие, да проявяват доброжелателност и да провокират клиентите си, без да предизвикват конфликти с тях. За постигането на всичко това от педагогическите съветници ще допринесе и спазването на принципите на професоналната етика.

В България почти четвърт век от създаването си Асоциацията на практическите психолози в образованието (АППО) не успя да въведе единен професионален кодекс за педагогическите съветници, който да е признат и подкрепен от всички работещи в сферата на образованието. Този факт определено препятства обществените нагласи към професионалната дейност на педагогическите съветници. Това е и пречка пред възможността да въведат и поддържат високи етични стандарти в работата си. Причините за това положение на нещата са много и разнообразни, но някои от тях се обуславят от: липсващото или оскъдно обучение в университетите, което в повечето случаи е свързано преди всичко с теорията; броят на специалистите, работещи в образованието нараства, но по правило те работят изолирано един от друг и не всички са с добра професионална подготовка; голям брой специалисти се самоуспокояват, че са попаднали в професионалния регистър на Дружеството на психолозите в България и не се стремят да се самоусъвършенстват, има „гастролиращи“ специалисти, които повсеместно провеждат обучения на педагогически съветници и съществуващите обстоятелства ги устройват напълно и т.н.

Въвеждането на етичен кодекс за педагогическите съветници ще подпомогне определянето на професионалната им идентичност, ще допринесе за повишаване на компетентността им като специалисти подпомагащи процесите в образованието и ще  предпази тях и техните клиенти от нежелани последствия.

Основните професионално-личностни и етични качества на педагогическите съветници са: отговорност, компетентност, конфиденциалност, толерантност, трудолюбие, наблюдателност, емоционална устойчивост, асертивност, стремеж за самоусъвършенстване и др. Те се изграждат и формират при спазването на следните принципи: взаимопомощ и сътрудничество с клиентите; безоценъчно и доброжелателно отношение към клиентите; научна обоснованост на взаимодействията с клиентите; използване на индивидулен подход при работа с клиентите, базиран на конкретен професионален опит; честност и искреност в отношенията с клиентите; уважение към личността на клиентите и тяхната ценностна система; позитивно отношение на педагогическите съветници към собствената си личност като към най-важен инструмент на професионалната им дейност.

Педагогическите съветници трябва да проявяват отговорност, защото професионалните им действия могат да имат важни лични, социални, организационни, финансови и др. последствия за техните клиенти. Това налага да им предоставят информация за своята квалификация, целта на консултирането, продължителността на консултирането и пр. Педагогическите съветници носят отговорност  пред своите колеги за издигането престижа на практикуваната от тях професия, но са отговорни и пред своята съвест за резултатите от своята работа. Всичко това изисква от педагогическите съветници да действат така, че да оказват психологическа помощ на клиентите си и да предизвикват желания социално-одобряем ефект. Отговорността им се изразява в предварителното изясняване с клиентите на естеството на професионалните им взаимодействия и въпросите, които ще разискват. Най-добре е това да се извършва със сключване на „психологически договор“, в който еднозначно се изясняват правата и задълженията на всеки от участниците в консултативния процес. Благодарение на това се минимизират възможностите за създване на необективни взаимоотношения, злоупотреби с доверие или предизвикване на конфликт на интереси. Отговорността на педагогическите съветници се проявява в уменията да отчитат последствията от своите действия, да намалят степента на неопределеността и риска от тях, да разбират взаимозависимостта между процесите, които се извършват при техните интервенции и получаваните в резултат на това ефекти. Адекватното използване на служебното положение и налагането на професионални отношения е също сериозна отговорност на педагогическите съветници. Това означава да не използват влиянието, което придобиват над свойте клиенти за лично облагодетелстване, придобиване на власт над тях или фасадна популярност. Отговорността на педагогическите съветници намира израз в това да признават своевременно и по подходящ начин за направените от тях грешки или пропуски в своята работа. Безотговорно е те да употребяват предоставената от клиентите им информация за придобиване на собствени изгоди и да изискват от тях информация, която няма пряко отношение към решаването на проблемите им. Не е етично на базата на преживяваните трудности от клиентите да разрешават собствени комплекси и да повишават личното и професионалното си самочувствие. Проява на безотговорност е и използването на клиентите за разрешаване на свои психологически проблеми, като споделят с тях лична психологическа информация, нямаща отношение към преживяваните трудности от последните. За нарушаване на професионалната етика трябва да се смята и използването на двойнствени стандарти и отношения с клиентите, които им са колеги, роднини, съседи, приятели, ученици и т.н. Предпоставката за това изискване е, че консултативните отношения могат да поставят педагогическите съветници в по-изгодни позиции спрямо техните клиенти, с които поддържат неформални контакти.

Поддържането на висока професионална компетентност е важно изискване за работата на педагогическите съветници. Те трябва обективно да преценят равнището на своите възможности и да предоставят само такива услуги, за които са обучени и които са прилагали продължително време в своята практика. Следователно самопреценката на педагогическите съветници за професионалната компетентност е също проблем от първостепенно етично значение. Защото има случаи, когато в практиката на педагогическите съветници, поради проявена некомпетентност от тяхна страна, клиентите им преживяват тежки психични травми.  Педагогическите съветници трябва непрекъснато да се обучават, самоусъвършенстват и да споделят помежду си придобитите знания и опит. Преди да започнат работа те трябва да се опитат да отговорят на слединте въпроси: Защо искам да работя като педагогически съветник? Притежавам ли необходимата квалификация за тази работа? Как да разбера нивото на своята професионална компетентност? По какъв начин да повишавам своята професионална квалификация? и др. В случаите, когато липсват приети професионални стандарти за въздействие е необходимо да се действа много предпазливо и да не се предприемат действия, с които може да се застраши здравето и благополучието на клиентите.

Конфиденциалността е също първостепенно условие за осъществяване на доверително общуване от педагогическите съветници. Тя е пряко свързана със съхраняването на информация за психичното здраве на техните клиенти. Спазването на конфиденциалността на споделената информация с личностна значимост за клиентите е с голяма етична значимост, защото те не биха изразявали свободно своите мисли, чувства и ценности, ако не са сигурни, че няма да бъдат разпространявани в публичното пространство. Педагогическите съветници трябва да разяснят на клиентите си, че това изискване е невалидно, когато се сподели информация за противоправни прояви, за заплахи за живота, здравето и имуществото на хора или, когато съдебните органи изискат определена информация. Конфиденциалността свързана с работата на педагогическите съветници е свързана и със случаите, когато става въпрос за съхраняването и на документи отнасящи се за проблемите на клиентите.

Професионално-личностните и етичните качества на педагогическите съветници имат силно влияние върху резултатите от тяхната работа и обуславят взаимоотношенията им с техните клиенти по време на и след консултативните им взаимодействия. В процеса на своята дейност педагогическите съветници трябва да са в състояние да изпълняват множество различни роли и да притежават богат арсенал от диагностични и интерактивни техники. Те трябва да предизвикват доверие и да проявяват доброжелателност, да провокират клиентите си без да предизвикват конфликти с тях, да бъдат автентични и да притежават чувство за хумор, да бъдат добри слушатели и да намират смисъл в мълчанието на клиентите си, да могат да задават подходящи въпроси и да отговарят компетентно на въпросите на последните. Посочените професионално-личностни качества и умения се проявяват в отделните етапи на консултативната дейност на педагогическите съветници.

Психологическото консултиране в образованието е уникален, неповторим и извънредно сложен процес, което прави невъзможно представянето му в някаква схема или определен алгоритъм. Анализът на специализираната литература показва, че структурата на психологическото консултиране се представя от различните автори по различен начин в зависимост от методологията, която те приемат за определяща (По-подробно вж. Василева 2003, Иванов 2013, Кочунас 1999, Стоева 2005, Хаджийски 2010 и др.). Въпреки това (дори да бъде еднократно), то има определена динамика и протича през следните части: начална, същностна (работна) и заключителна част. Всяка от тези структурни части се отличава със специфични особености и педагогическите съветници са длъжни да знаят как да започнат консултирането, с какви средства да го продължат, за да го направят по-продуктивно и по какъв начин да го завършат.

Етапите на психологическото консултиране различните автори наричат с различни имена и ги смесват един с друг. Тези етапи не могат да съществуват самостоятелно и отделно от останалите. Те са тясно взаимосвързани и преплетени един с друг, като всеки от тях представлява неотделима част от цялото. Многообразните подходи към психологическото консултиране обуславя различията на специалистите, когато определят неговите етапи. Някои от тях предлагат по-малко на брой етапи, но в тях се осъществяват повече неща. Други  предпочитат един по-диференциран подход и затова представят в консултативния процес повече етапи.

Представената по-долу структура на психологическото консултиране  представлява една системна, поетапна активност, в която се разграничават определени закономерности и, която се базира на трудовете на посочените вече автори. Тази структура на психологическото консултиране трябва също да се приема само условно и ориентировъчно, въпреки че в консултантската дейност в сферата на образованието е доказала вече своята ефективност. В нея са обособени шест етапа.

Първият етап е свързан с установяването на проблема и целите на психологическото консултиране. На този стадий консултантите се „вживяват” в ситуацията. Добре е, ако имат възможност, предварително да се подготвят за срещата като съберат информация за клиентите (ученици, родители и учители). Също да обмислят какъв инстументариум да използват при срещата и да си формират нагласа за нея като изхождат от пола, възрастта, статуса, образованието и пр. на своите клиенти. На първата среща педагогическите съветници се запознават с тях, установяват психичен контакт и постигат доверително общуване. През този етап те изслушват професионално клиентите, като проявяват към тях искреност, емпатичност, добронамереност, без да използват оценки и манипулации. При съставянето на своето мнение педагогическите съветници трябва да се абстрахират от всякакви свои предубеждения, нагласи и състояния. Те трябва да обезпечат възможност на клиентите си да говорят свободно, за да получат от тях максимална по обем и точност информация. Важно е да се разкрият положителните страни на адаптивното поведение на своите клиенти и недостатъците на дезаптивното им поведение и мислене.

През този етап трябва да се поощряват клиентите задълбочено да вникнат в същността на проблемите си и точно да разкриват своите чувства. Акцентът се поставя на личностните им особености, на фактите, които те представят, на интерпретацията на собствените им  проблеми, на причините за тяхното възникване и на чувствата, които са предизвикали  у тях. Така педагогическите съветници осъзнават позицията на клиентите си, изясняват мотивите им за търсене от тях на психологическа помощ  и проблемната ситуация, в която се намират. Важно е на този етап да се конкретизира всеки проблем и цел в термини, които подлежт на наблюдение и измерване.

Първата среща между педагогическите съветници и клиентите започва със запознанството. Най-добре е първи да се представят професионалистите, като съобщят някои важни неща за себе си и своето минало и като обърнат повече внимание на професионалния си опит – образование, специализации, публикации и др. След това трябва да се предостави възможност на клиентите да разкажат нещо за своя жизнен опит, успехи, несполуки и пр. Това може да стане по структуриран (отговори на определени въпроси, самооценчни тестове) или неструктуриран (свободен) начин.

Важно е клиентите да бъдат информирани по какъв начин ще се извършва консултирането, какво се очаква те да извършват и какви методи на работа ще се прилагат. Това е от особена важност за тези клиенти, които за пръв път търсят психологическа помощ от специалисти. В началото педагогическите съветници трябва да поговорят накратко за целта на сесията и да попитат клиентите за техните идеи относно същността на трудностите, които са ги подтикнали да търсят психологическа помощ. Последните трябва да опишат очакванията си за резултатите от консултирането и обстоятелствата, които са предизвикали преживяваните затруднения и начините за решаването им, които  са изпробвали до този момент.

Още по време на създаването на първите впечатления, педагогическите съветници трябва да направят анализ на неречевите индикатори, които ще им „подскажат” индивидуалните особености на техните клиенти. Дори да не забелязват в поведението на клиентите си каквито и да са признаци на тревога, консултантите трябва да знаят, че такава съществува, защото самата ситуация на консултиране е свързана с определено напрежение. Тревогата у клиентите се предизвиква от техните проблеми, които са ги принудили да търсят психологическа помощ и затова най-вероятно е те да преживяват и надежда, и страх. Консултантите, с поведенческите си реакции и с начина си на общуване, трябва да засилят първите и да отслабят вторите. Педагогическите съветници трябва да установят със своите клиенти атмосфера на колегиалност, искреност и принципна доброжелателност. Процесът на установяване на психичен контакт е сложен и динамичен. Понякога във времеви план той може да варира в рамките от няколко минути до няколко сесии т. е. да се осъществи за много кратко време или да бъде доста продължителен. Консултантите не трябва да се безпокоят от възникващите трудности, а при появата им най-правилно е да разкрият предизвиканите от тях преживявания. Те трябва да помнят винаги, че откритостта в консултативния процес никога не е излишна. Тя е важна предпоставка и условие за началото на обсъждането на проблемите на нуждаещите се от психологическа помощ.

Установяването на ефективен психически контакт е първостепенна задача на педагогическите съветници и те носят голяма отговорност затова. Още в началото на консултативната сесия по речевите и неречевите реакции на своите клиенти те са длъжни да отразяват посоката на развитие на психичния контакт. Базирайки се на своя консултативен опит, педагогическите съветници трябва да си изяснят задълбочават ли се или се дистанцират консултативните взаимоотношения. Какво предизвиква промените в единия и в другия случай? Те не трябва да забравят, че клиентите не могат да бъдат максимално откровени и „открити”, ако те в качеството си на консултанти са в „скафандри” и прикрити. Това е така, защото в консултативните взаимодействия участват винаги субекти с различни ценности, нагласи, принципи и опитности, като всеки от тях очаква разбиране, поощряване и подкрепа. Предпоставки за установяването на ефективен психичен контакт по време на психологическото консултиране са искреността, непосредствеността, спонтанността и сензитивността на участниците в него. Те трябва да обръщат внимание на своите преживявания и степента на удовлетвореност на своите потребности. Осъществяването на ефективен психичен контакт може да бъде затруднено поради различни причини. Примери затова са недостатъчната мотивация за промяна на клиентите или прояви от тяхна страна на срамежливост. Трудности от подобен род могат да бъдат преодоляни, ако педагогическите съветници открито и честно споделят своите преживявания с клиентите си и по този начин им дадат пример за подражание.

Позицията на педагогическите съветници по отношение на техните клиентите по време на установяването на психичния контакт е възможна в четири разновидности:

• Консултантите възприемат своите клиенти „отвисоко” и подчертават своята доминираща позиция. В този случай се създават неравнопоставени отношения, които приличат на детско-родителския или ученико-учителския модел на общуване. Тази позиция на консултантите е ефективна при изясняване на зараждането, развитието и историята на проблемите на клиентите, обаче само при нейното съчетаване с емпатичност и подкрепящо поведение.
• Консултантите заемат позиция на „подчинен”. В този случай те се стремят на всяка цена да се харесат на своите клиенти и са склонни да правят всякакви компромиси за да удовлетворят техните очаквания. Тогава обикновено консултантите безусловно харесват интерпретациите на клиентите си и по този начин всячески се опитват да ги манипулират и използват, но без да им оказват реална психологическа помощ. Тази позиция има много добри възможности за диагностициране на проблемите на клиентите, защото те безкритично изразяват становищата си с чувството, че са в доминантна позиция. Консултантите могат умишлено да я използват, за да демонстрират на своите клиенти какви отношения са установили с хората, с които контактуват. След това те могат съвместно с клиентите да обсъдят мислите и чувствата, които вълнуват последните.
• Консултантите установяват взаимоотношения на партньорство, сътрудничество и равнопоставеност със своите клиенти. В този случай те споделят с тях отговорността за резултатността на консултативния процес. Тази позиция предизвиква най-добри резултати първо при преодоляването на екзистенциални трудности на клиентите и второ, когато последните имат големи възможности и ресурси за справяне с възникналите проблеми.
• Възможна е и така наречената „нулева позиция” на консултантите. При нея по време на психичния контакт те запазват спокойствие и по никакъв начин не изразяват своите чувства. По този начин се увеличават значително проекциите на клиентите към консултантите. Това предоставя голям информационен ресурс за анализ от участниците в консултативния процес. „Нулевата позиция” на консултантите е заимствана от поведението на психоаналитиците в ранните периоди на ортодоксалната психоанализа и показва много добре на клиентите в какви ситуации са уязвими и кога имат нужда от подкрепа и поощрение. Друго достойнство на тази позиция по време на психичния контакт е, че тя мотивира клиентите за промяна и личностно израстване. Необходимо е да се отбележи, че използването на тази позиция по време на консултациите не е лесна работа, а и не е целесъобразно да се използва по-продължително от 10 – 15 минути.

За ефективното осъществяване на психологическото консултиране в училище е важно още в началото на психичния контакт да се изяснят точно отговорностите на всеки от участниците в консултативния процес. Практиката показва, че това става най-добре чрез подписването на специален договор. В него педагогическите съветници и клиентите изразяват съгласие за правата и задълженията, които имат по време на съвместната си дейност. Договорът в процеса на психологическото консултиране има следните задачи:

• Да установи целта на консултативната работа.
• Да посочи мястото за провеждане на консултациите, тяхната честота и продължителност.
• Да изясни начина за установяване на контакта между участниците в процеса на консултиране (директно „лице в лице”, по телефона, чрез интернет, писменно) и неговата форма (индивидуално, семейно, групово).
• Да представи възможностите за прекратяване на консултативната работа и санкциите, които трябва да се изпълняват при безпричинни закъснения или неявявания на уговорените срещи.

Договорът помага на консултантите да бъдат ясно и еднозначно разбрани от клиентите си. Благодарение на него те недвусмислено изразяват поетите отговорности и задължения. Той е ориентир за тях относно свършената работа или тази, която предстои да се свърши. Обобщаването на резултатите от проведените консултативни срещи става по-лесно като се изходи от сключените в тяхното начало договорености. За разкриване на проблемите на клиента най-често се използват: стандартизирано и нестандартизирано интервю, тестове, наблюдение, ролеви игри, решаване на казуси и т.н.

След уточняването на тези или други въпроси от организационен характер, педагогическите съветници могат да започнат  истинската част на сесията с открит, неопределен въпрос, позволяващ на клиентите без всякакви тематични ограничения да говорят за всичко, което на него му се струва, че е важно.

Примери за такива въпроси според специалистите са следните:

• Какво искате да обсъдим днес?
• Има ли нещо, което трябва да споделите с мен?
• Разкажете какви планове имате за бъдещето?
• Какво Ви вълнува сега?

По време на същностната част на консултацията клиента трябва да отговори недвусмислено на следните въпроси:

• Какъв е проблемът, който изисква психологическо консултиране?
• Кога е идентифициран този проблем?
• От колко време е осъзнат проблемът, който налага професионална психологическа помощ?
• Какво е направено до момента на консултирането, за да бъдат преодолени трудностите, които налагат провеждането на психологическо консултиране?
• Как се справя с трудностите си в момента?
• Какво иска да прави, ако има възможност сам да решава проблемите си независимо от външните обстоятелства?
• Има ли начини за справяне с трудностите?
• Какви са неговите разбирания за промяна?
• Какви са неговите способности?
• Към постигането на какви цели се е насочил?
• Какви са мотивите му за постигането на желаната цел?
• Каква е представата му за реализируема цел?
• Какви са конкретните критерии за реализацията на поставената цел?
• Какви са предположенията му за възможностите му да постигне набелязаната цел и дали те са верни?
• По какви други начини може да постигне поставената цел?
• Какви стратегии трябва да бъдат използвани за постигането на целта?
• Какви трудности очаква да пречат за достигане на набелязаната цел?
• Има ли конкретен план за постигане на желаната цел?

Вторият етап се изразява в съвместната идентификация и уточняване на проблема от консултантите и клиентите. Този етап има ключово значение за целия консултативен процес, защото в него се определя „истинският проблем” на клиентите, а не този, който те си представят и формулират. На този стадий педагогическите съветници трябва да се стремят да „вникнат” в  проблема на клиентите и да установят точно, както емоционалните, така и познавателните им аспекти. При ориентацията в преживяваните трудности от клиентите ролята на консултантите е внимателно да ги слушат като отразяват техните чувства и при необходимост да задават уточняващи въпроси.  Изясняването на проблема трябва да продължи дотогава, докато клиентите и консултантите не достигнат до едно и също разбиране относно неговата същност, като в този процес е възможно неговото преформулиране, разширяване или ограничаване.

Същностните страни на проблема трябва да бъдат изразени чрез конкретни понятия, които да са еднозначни за всички участници в консултирането. Точното определяне на проблема помага да се разберат причините за възникването му, а понякога и начините за тяхното решаване. Ако през този стадий възникнат неясноти, е необходимо отново връщане към  предходния стадий. Важно е при завършването на този етап лаконично да се определи същността на проблемната ситуация и да се изрази взаимно съгласие относно начините за нейното преодоляване. Клиентите трябва да разкрият недвусмислено очакванията си относно резултатите от консултативния процес.

Събраните първоначални данни за клиентите трябва да се систематизират, интегрират и класицифират като се използва следната примерна схема:

1. Лични данни (пол, възраст, образование, основно занятие, хоби, семейно положение, местоживеене, здравословно състояние, приятелска среда, начини за прекарване на свободното време, награди, наказания, взаимоотношения с противоположния пол, важни житейски събития, сексуален опит и сексуална активност).
2. История на възникване на проблема: кога и при какви обстоятелства клиентът за пръв път е осъзнал за проблема, който го безпокои; какви са последиците от проблема на соматично равнище; какво въздействие оказва проблемът на психичната активност на клиента; какви опити е направил клиентът, за да реши проблема и какви са получените резултати.
3. Темперамент, самооценка, равнище на претенции и самочувствие на клиента, както и удовлетвореност от постигнатото и житейската си съдба до момента на консултативния контакт. Разкриване на краткосрочните и дългосрочните цели на клиента.

Обикновено клиентите споделят за повече от една трудности, които по някакъв начин са взаимосвързани и образуват така наречените проблемни зони. Всяка от тези зони трябва да е свързана с конкретни събития  и да получи собствено, еднозначно название. Това води до изработване на карта на проблемите под формата на таблици, графики или диаграми. Така трудностите се „онагледяват”, а записването им има по-голямо мотивиращо въздействие върху клиентите.

Принципно педагогическите съветници и клиентите трябва да работят по един проблем, за да не разпиляват усилията и ресурсите си. Разрешаването му е възможно да има мултиплициращ ефект и да предизвика по-ефективното преодоляване и на останалите проблеми. Затова е важно те да изберат с решаването на кой проблем да започнат съвместната си работа. Възможностите затова са различни:

• с най-лесния за решаване проблем;
• с този проблем, който е с най-негативно въздействие;
• проблема, чийто решаване ще се установи най-лесно;
• проблема, за чийто решаване се изисква най-малък ресурс;
• проблема, който може да се разреши най-бързо;
• проблема, който се е появил най-рано и др.

Специалистите (Карагяурова 2010, с. 92-93) препоръчват: избраният проблем да е важен за клиента, за да го мотивира за неговото разрешаване; разрешаването на проблема трябва да предизвика забележими положителни проблеми и решаването на проблема трябва да е свързано преди всичко с усилията на клиента, а не с действията на други хора, защото не се знае каква активност ще проявят те в това отношение. След постигане на някоя от набелязаните цели психологическото консултиране продължава с работа по преодоляване на друга трудност, която е поставена в проблемната карта.

През третия етап се генерират, изясняват и обсъждат възможните алтернативни решения на проблема, прави им се критичен анализ и се приема план за действие. Ползвайки открити въпроси, педагогическите съветници трябва да провокират клиентите да назоват всички възможни варианти, които те считат за подходящи и реални, като ги формулират самостоятелно. По този начин те помагат на клиентите да се ориентират в това, какви са най-подходящите алтернативи за решаването на техните проблеми, като отчитат миналя им опит и готовността им за промени. Консултантите могат да формулират и някои допълнителни алтернативни решения, като в никакъв случай не налагат някое от тях. По време на беседата е добре  да се състави писмен списък на алтернативите и необходимите ресурси за тяхното осъществяване (време, пари, място, взаимоотношения и пр.). Това е необходимо, за да  могат да бъдат лесно сравнявани, тъй като ясното определяне и осмисляне на желаната цел, която е реално постижима, обуславя до голяма степен решаването на проблема. След фиксирането на конкретна цел (или цели) на психологическото консултиране, трябва да се уточнят показателите, които ще покажат дали тя е постигната. Това може да стане като се отговори на въпроса: „Какво трябва да случи, за да смятаме, че целта е постигната?”

Професионалните предположения на консултантите за възможностите за начините на промяна на клиентите в резултат на психологическото консултиране се извършва чрез формулирането на съответни хипотези. Те изразяват очакванията на клиентите, ролята им при преодоляването на възникналите трудности и отговорността им за тяхната поява. Хипотезите се изразяват чрез изказвания от рода на: „Струва ми се, че…….”, „Поправете ме ако бъркам, но аз мисля, че…..”, „Правилно ли разбирам, че….” и т. н. Клиентите могат да потвърдят или да отрекат хипотезите на консултантите. Това обаче не означава, че те са погрешни и че трябва веднага да бъдат отхвърлени, защото не винаги клиентите правилно отразяват своите потребности, мотиви, преживявания и противоречия между дела и намерения или изразено по друг начин не винаги точно осъзнават елементите на собствената психична реалност.

По нататък трябва да се изработи план за действие с конкретни срокове и отговорности на консултантите и клиентите. На базата на направените хипотези те приемат програма за бъдещата си работа. В нея намира израз разбираемата и обоснована взаимовръзка между трудностите на клиентите, начините за тяхното преодоляване и особеностите на техните личности. Написването на плана за действие се влияе от основните теоретични постановки, на които се базират консултантите и особеностите на личността на клиентите. В плана е добре да се предвидят какви неща евентуално биха възпрепятствали постигането на желаните цели и какви стратегии на поведение ще бъдат подходящи в тези случаи. Факта на  приемане от консултантите и клиентите на съвместен план за действие представлява на практика сключване на психологичен договор помежду им за поемане на конкретни ангажименти и отговорности. При съставянето на плана е задължително да има равноправие между участниците в консултативния процес.

Необходимо е още да се определи как и кога ще приключи съвместната работа. През този стадий трябва да се намерят такива начини за преодоляване на проблемите, които клиентите да проверят непосредствено във възможно най-кратки срокове. Планът за действие помага на клиентите да разберат, че не всичките им проблеми са разрешими. Решаването на някои от тях изискват твърде много време, докато други могат да бъдат решени само частично чрез намаляване на тяхното деструктивно и дезорганизиращо влияние. В плана за  решаването на проблемите трябва да се отчита чрез какви средства и начини клиентите могат да проверят реалистичността на избраното решение. От друга страна, консултантите при обсъждането на плана за действие трябва да се ръководят от своята професионална квалификация и да не приемат ангажименти, които не могат да изпълнят.

Същността на четвъртия етап е в последователната реализация на плана чрез конкретни действия за решаването на проблемите. Консултантите подкрепят клиентите, като ги окуражават да извършват набелязаната в плана дейност, отчитайки обстоятелствата, времето, емоционалните загуби, а също и разбирането на възможните неуспехи при достигането на целите. При реализацията на предварително съгласувания план е възможно той да бъде частично или напълно променен. Клиентите е необходимо да разберат, че частичният неуспех не означава непременно провал и това не е причина да се преустановява изпълнението на набелязаните действия преди постигането на главната цел на консултирането.

Квалифицираните консултанти твърдят, че клиентите преустановяват консултативния процес и когато осъзнаят, че той е ефективен. В този момент те разбират, че трябва да извършат някакви изменения и това понякога предизвиква чувство за несигурност и страх от промените, които трябва да извършат. Всичко това налага още в началото на психологическото консултиране консултантите и клиентите да се договорят как и кога да съобщят за решенията си да преустановят този процес.

През петия етап на базата на обратната връзка се оценяват постигнатите резултати от психологическото консултиране. Важно е обратната връзка да е обективна, своевременна, добронамерена, искрена, позитивна, еднозначна, разбираема, перспективна. На този стадий след съпоставяне с набелязания план за действие се анализират постигнатите цели и се обобщават получените ефекти като успешни или неуспешни. При възникването на нови или по-дълбоко скрити проблеми е необходимо връщане към предходните стадии, отказ от неуспешни въздействия, изработване на нови стратегии на поведение и пр.

В последният, заключителен етап се преустановява консултативния процес. Обсъждат се постигнатите резултати и направените пропуски в него. Прави се анализ на взаимоотношенията по време на съвместната работа. Споделят се преживявания и идеи произтичащи от нея. Това помага на клиентите и педагогическите съветници да използват натрупания опит и в други ситуации. Обръща се внимание на промените в ценностите, мислите, нагласите, преживяванията и моделите на поведение на клиентите и как те да се закрепят в реалната им практика. Този начин на завършване на психологическото консултиране му предава завършеност и предоставя възможности на участниците в него да изразят чувствата си както един към друг, така и към постигнатите резултати.

Успешната работа по време на психологическото консултиране предполага преодоляване на трудностите, които са го предизвикали, обогатяване на клиентите с ценен положителен опит за решаване на конкретни проблеми и изграждане у тях на способности за самостоятелно справяне с предизвикателствата на живота. През този етап се извършва и  договаряне за евентуално бъдещо сътрудничество между консултантите и клиентите.   

Анализът на представената структура на психологическото консултиране разкрива протичането на два паралелни процеса – емоционален (установяване на психичен контакт, зараждане, развитие и задълбочаване на междуличностните отношения, преустановяване на психичния контакт) и познавателно-поведенчески (определяне на проблема, конкретни действия за решаване проблема чрез реализация на съгласуван, конкретен план). И двата процеса с голяма значимост за неговата ефективност. Смята се, че при преодоляването на трудности, имащи отношение към потребностите на клиентите с по-голяма тежест, е емоционалния процес, а при проблеми обусловени от ценностната система на клиентите приоритетен е познавателно-поведенческия процес. Според М. Мелия (2009, с.148) само съчетаването на тези два процеса прави консултирането полезно и ефективно за клиентите. Тя твърди, че във всяка консултативна сесия има два взаимосвързани компонента: емоционален и интелектуално-действен. Всеки от тези компоненти се разделя на три етапа – въвеждащ, основен и завършващ. Необходимо е да се подчертае, че процесите свързани с решаването на проблемите на клиентите, както и развитието на техните междуличностни взаимоотношения с консултантите, фокусират вниманието на последните през всяка сесия от консултативния процес.  

В процеса на психологическото консултиране емоционалните взаимоотношения определят атмосферата, в която се осъществяват взаимодействията между консултантите и клиентите, тяхната продължителност и степента на ефективността им. Това е така, защото още при установяването на психичния контакт между участниците в консултирането е важно да се разкрие тяхната човещина и хуманизъм. Поради тази причина много консултанти още по време на запознанството си със своите клиенти накратко разказват нещо за житейското си и професионално развитие. Това снижава емоционалното напрежение на клиентите, ориентира ги с кого ще си сътрудничат и им дава образец как да се ориентират в сферата на собствените си преживявания.

Емоционалният компонент на психологическото консултиране преди всичко се изразява в оптимизирането на взаимоотношенията между консултантите и клиентите. Операционално той се разкрива в:

• Създаването и задълбочаването на доверителността и близостта помежду им.
• Преодоляването на нагласата, че междуличностните взаимодействия се обуславят само от правилото „даваш – вземаш”.
• Научаването на клиентите да приемат себе си и хората, с които общуват такива каквито са.
• Помагането на клиентите да намерят оптимален начин за изразяване на своите чувства.

Кулминацията в развитието на емоционалния компонент на психологическото консултиране са преживяванията на максимална близост и сливане между душевността на педагогическите съветници и клиентите. Тези моменти не са чести или задължителни, но те са много добре познати и ценени от опитните консултанти. Това е така, защото освен, че помагат на клиентите им, тези моменти в професионално отношение обогатяват безкрайно и тях самите. Напълно права е М. Мелия (2009, с.195), която твърди, че без моментите на истинска близост консултативния процес може с нещо да е полезен, но никога не може да предизвика дълбоки жизнени промени.

Познавателно-поведенческият компонент на психологическото консултиране е свързан преди всичко с определянето и решаването на проблемите на клиентите. Благодарение на него клиентите преосмислят своите ценности, цели, нагласи, модели на поведение и стратегии за разрешаване на проблемите. Вече бе посочено, че за разлика от емоционалния компонент, който преимуществено се отнася до потребностите и нуждите на клиентите, познавателно-поведенческия компонент е свързан повече с ценностната им система и информацията, която имат за причините, предизвикали преживяваните от тях трудности.

Спецификата на познавателно-поведенческия компонент проличава още във формулирането на очакванията на клиентите и първоначалните им разкази. Благодарение на тях се изясняват проблемите на клиентите свързани с техните вътрешноличностни и междуличностни конфликти. Голямо е значението на разкриването на очакванията на клиентите от консултативния процес, защото чрез тях консултантите разкриват особеностите на ценостната им система, техните интереси, социални отношения, мотиви, самочувствие и темперамент. При необходимост е добре съвместно педагогическите съветници и клиентите да направят някакви корекции в очакванията на последните. Това се налага защото има клиенти, чиито очаквания от консултантите са нереалистично големи, но има и такива, които са твърде скептично настроени относно получаването на някаква полза от консултативния процес.

Търсенето на адекватните решения на проблемите заема голяма част от консултативния процес, като в съдържателен план това намира израз във формулиране на различни варианти и предположения за решаване на проблемите. Обсъждането и проверката на направените хипотези е първостепенна задача на педагогическите и клиентите. На тяхна база се формулират версии за решаване на проблемите, което е съществената цел на психологическото консултиране. Важно е да се отбележи, че преодоляването на някои трудности става много бързо, за решаването на други проблеми е необходимо да се отдели много време от консултативните сесии, а някои препятствия се оказват непреодолими.

Познавателно-поведенческият процес на психологическото консултиране завършва с обобщаване на направените изводи и набелязаните действия във връзка с промените, които клиентите трябва да извършат. Реализацията на взетите решения могат да се осъществят поетапно и да продължат и след преустановяването на психологическото консултиране. При този вариант обаче отговорността за изпълнението на набелязания проект се поема изцяло от клиентите. Това изисква те да бъдат предупредени, че за претворяването на набелязаните планове в конкретни резултати от тях се изисква проява на социална интелигентност, мъжество, сила на волята, постоянство и целенасоченост. По принцип всяко нещо, което клиентите са набелязали да извършват е необходимо да се обсъди по време на заключителните сесии. По време на тази консултативна беседа педагогическите съветници трябва да са много внимателни към поведенческите реакции и изказванията на своите клиенти. Необходимо е още да им посочат извършените промени, защото много често клиентите не ги осъзнават или просто ги обезценяват. Те сякаш не могат да си спомнят в какъв „проблемен лабиринт” са се намирали в началото на психологическото консултиране и че трудно са вербализирали преживяваните от тях трудности. В тези случаи консултантите е необходимо да направят всичко възможно да обърнат внимание на процесите на обезценяване на ефекта от психологическото консултиране от страна на клиентите и по възможност да ги преустановят.

В заключение е необходимо да се подчертае, че посочените процеси и етапи в психологическото консултиране не съществуват отделно един от друг. Те са тясно взаимосвързани и преплетени един с друг. Фаворизирането на един от тях може да доведе до омаловажаването на някой друг. Приоритетите по време на оказването на психологическата помощ се очертават от конкретните потребности на конкретните клиенти в конкретните обстоятелствата на тяхната активност.

 

Литература / Reference: 

1. Абрамова Г.С. (1995) Практикум по психологическому консультированию. Екатеринбург.
2. Иванов, С. (2013) Теория и практика на психологическото консултиране в образованието. София.
3. Механджийска, Г. (2008) Интервюирането в социалната работа. София.
4. Карагяурова, Д. (2010) Приложна психология и социална практика. Варна.
5. Кочюнас Р. (1999) Основы психологического консультирования. Москва.
6. Мелия М. (2009) Как усилить свою силу? Коучинг. Москва.
7. Механджийска, Г. (2008) Интервюирането в социалната работа. София.
8. Стоева, Т. (2005) Консултативна психология. София.
9. Хаджийски, М. (2010) Психологическо консултиране. В. Търново.