Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Проблемът за функционалната грамотност на ученика в педагогическото пространство на съвременното начално училище

Проблемът за функционалната грамотност на ученика в педагогическото пространство на съвременното начално училище

Докторант Ива Стаменова
E-mail: ivona07[at]abv.bg
ЮЗУ „Неофит Рилски

The Issue of Functional Literacy of Pupils in Educational Space of the Elementary School of Nowadays

Ph.D. Student Iva Stamenova
“Neofit Rilski” Southwest University of Blagoevgrad

Abstract: This article aims at revealing the essence of the issue of functional literacy within a broad social and educational context. The stress is put on the need for purposeful pedagogic activities for the formation and development of functional literacy in pupils of the elementary school age. The issue of the increasing functional illiteracy among minority groups is reviewed, too.
The article attaches primary significance to the issue of acquisition of reading and writing knowledge and skills by the part of the pupil as a natural aspiration of the pupil to use the speech skillfully, as well as to solve standard situations of life in various areas of activities.

Key words: functional literacy, the terms – “literacy”, “literate”, functional illiteracy, base literacy, complex literacy, computer literacy, functional competence, reading competence
От теоретична гледна точка проблемът, свързан с формирането и развитието на функционалната грамотност на учениците в началния образователен етап до голяма степен е провокиран в резултат на редица направени изследвания в рамките на последната четвърт на 20 век. Те са свързани основно с проблемите на образованието, като значителна част от тях са пряко отнасящи се именно към явлението, известно с названието „функционална грамотност”. Битуващите проблемни ситуации в образователната ни система са толкова важни за разрешаване, поставени на вниманието на учени от различни научни сфери като философи, психолози, педагози и др., колкото и  изтъкнатият по–горе случай с термина функционална грамотност. (Л. Перминова,1999: 27)

В съдържателно отношение функционалната грамотност включва в основната си същност умения, отнасящи се до овладяването на двете дейности в училище, без които е невъзможно по – нататъшното развитие на човека, а именно – четенето и писането, четенето на текстове с разнообразна съдържателна насоченост, овладяването на умения за четене с разбиране на прочетената информация, свободното изразяване на мнения и идеи в устното общуване, извършването на елементарни аритметични действия, формирането на компетентности за правилно боравене с различни книги и пособия, като речници, справочници, енциклопедии и др., овладяването на познания по отношение на изучаваните естествени и хуманитарни науки, овладяването на полезни и важни за човешката личност подходи и методи на обучение, чрез които е невъзможно постигането на лични и професионални цели в съвременното общество, науката и кариерното израстване на човека. (Пак там: 27 – 28)

Функционалната грамотност представлява „способността на човека да решава стандартни житейски задачи в различни сфери на дейност на основата на предимно приложни знания”. (Пак там: 28)

Поради тази причина и обучението в начална училищна възраст започва най–напред с овладяването от учениците на знания предимно за четене, писане и смятане . В основата на образователния процес стои именно терминът „грамотност”. Той е с гръцки произход и е въведен от Цицерон, който  е нарекъл по този начин образования човек. Според него грамотни са били всички онези, „които са умеели да четат  на латински език”. (Г. Бижков и колектив, 2007: 7)

Малко по–късно се обособява и мнението на реформаторите, според  които грамотни хора са тези, „които могат да четат и пишат на родния си език”. (Пак там: 7)

През 20 и 21 век все още в пространството продължава да витае становището, изречено от реформаторите, че „грамотни са всички онези лица, които могат да четат и пишат на родния си език. Тази грамотност много често се нарича традиционна, прагматична и функционална”. (Пак там: 7)

В новите, по – съвременни издания на Българския тълковен речник, терминът „грамотност” се разглежда по следния начин:

  1. „Умение да се чете и пише.
  2. Свойство, изразено с прилагателното „грамотен” – „грамотно съчинение”. (Пак там: 7)

Другият термин „грамотен” в речника е обяснен като:

  1. „Умеещ да чете и пише. Умеещ граматически правилно да пише и говори.
  2. Несъдържащ граматически и стилистични грешки, изпълнява своята работа с познаване”. (Пак там: 7)

И в двата термина акцентът се поставя върху изграждането у учениците в началните класове на уменията да четат, пишат и говорят. Тоест, правилно да използват книжовния български език в устна и в писмена форма.

На грамотността като термин ЮНЕСКО дава следното определение  през 50 – те  години на 20 век: „ съвкупност от умения, включващи  четене и писане, възприемани в техния социален  контекст”. (Пак там: 7)

Отново през погледа на ЮНЕСКО, терминът „грамотен” е разгледан  с  още  едно  значение, а именно: „грамотен е този, който може да прочете и напише кратък елементарен текст на тема, свързана с ежедневието, може да разбере прочетеното и написаното”. (М. Георгиева и колектив, 2005: 9)

Грамотността в посочените цитатни извадки се свързва главно с потребността  на човека от познание, ограмотяване, обучение в четене и писане, за да може на базата  на овладените учебни знания и формирани граматични  компетентности да изрази свободно мнението си по конкретно поставен въпрос.

В „Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014–2020 г.)” за пореден път по мнение на ЮНЕСКО грамотността е разгледана като „способността на човека да идентифицира, да  разбира, да интерпретира, да създава, да обменя, да общува, да изчислява, като използва отпечатани и написани на ръка материали, свързани с различни видове контекст”. (Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020 г.) – www.strategy.bg: 3)

От особена важност за ученика е да се обучава, да трупа знания и умения през целия си съзнателен живот, за да може в резултат на усвоените знания да участва пълноценно в обществения живот.

За целите на посочената стратегия, с понятието грамотност следва да се маркира предимно езиковата грамотност. В нейната същност  пък дълбоко залегнала е четивната грамотност. Тя се свързва предимно с уменията за четене и писане. Наред с тях обаче, се прокрадват помежду им и други две не по – малко важни умения, а именно за слушане и за говорене. (Пак там: 2)

Грамотността е фундаментът на формирането и развитието на личността на човека. Без грамотност, без знания, човешката екзистенция  е немислима. За  да бъдеш част от  обществения живот, за да имаш социални контакти, които да те удовлетворяват и за да постигаш житейските и професионалните си цели, е нужно да бъдеш достатъчно грамотен. Необходимо е и това да можеш да си служиш свободно със словото и да умееш да разбираш смисъла на различна по съдържание текстова информация.

В тази връзка през 50–те години на 20 век с идеята да се сведе до минимум неграмотността  сред хората по света, започва все по – сериозно да се говори за т. нар. функционална грамотност.

За ЮНЕСКО „функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която му дава възможност да ползва четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и  за развитието на  общността”. (Пак там: 4)

В същността на грамотността е дълбоко залегнало формирането на умението у човека да чете, да пише, да смята, да общува свободно с хората в обкръжението си и с увереност да се включва в колективни дейности на базата на натрупаните до момента от него знания.

Другият  термин,  отразяващ неграмотността сред предимно по–възрастните, както и сред представителите на етническите малцинства, именуван като функционална неграмотност се възприема като „невъзможността на един отделен човек да използва печатното слово, да може да чете написан текст и да разбира съдържанието му”. (Г. Бижков и колектив, 2007: 8)

На този етап  функционалната грамотност се превръща не само в педагогическо и културно явление, но започва да добива характера и на социално – икономическо понятие, от което се определя успешната социализация на всяка човешка личност в обществото. (Пак там: 8)

Интересът към проблема за неграмотността се пробужда още след  50– години  на 20 век. В основата на разглеждания проблем се отнася  разрешаването на сформираното отношение между грамотни– неграмотни  хора. За преодоляването на неграмотността сред населението са нужни крути мерки, които да намалят до минимум тревожните данни от провеждани в тази посока проучвания. Изключително плашещи  са последствията от твърде ниските нива на грамотност. По повод това, в редица актуални документи с достоверна информация на европейските  институции  с безпокойство се споменава, че „явлението неграмотност съществува във всички страни на света, като 960 милиона души са засегнати  от  това бедствие”. (М. Мандева, 2015: 18)

За справянето с подобна ситуация „се цели преди всичко масово усвояване на графичната система на езика, както и на техниката за четене и писане”. (Г. Бижков и колектив, 2007: 8)

От тази внедрена идея като предложение за овладяването на осезаемо разрастващата се неграмотност, се полагат основите на нейната противоположност, известна с названието „функционална грамотност”.

Постепенно през 70–те години на 20 век се стига до дедукцията, че съществува пряка връзка между функционалната грамотност, културното и социално развитие на хората. (Пак там: 8)

Говорейки за функционална грамотност, няма как да не обърнем внимание на следните видове грамотност, описани от Националната стратегия. Те са:

  • базова грамотност – тя включва при учениците уменията за ченете и писане;
  • функционална грамотност – към нея се отнасят обособените умения за използване на четенето и писането с идеята за пълноценната реализация на учениковата личност в обществото;
  • комплексна грамотност – в нейната основна същност е включена изградена компетентност за създаване, разбиране, тълкуване и поставяне на критическа оценка на конкретна писмена информация.(Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020 г.) – strategu.bg: 6)

Функционалната  грамотност представлява и необходимостта на човека да бъде в състояние да приложи  знанията си в реалността, чисто практически.

При  учениците този тип грамотност им дава шанса да прилагат знанията и уменията си в разнообразни познавателни ситуации. Предвид наученото до момента и формираните интелектуални компетентности, е необходимо началните ученици да намерят адекватно решение на поставения пред тях учебно – познавателен  проблем. От  това как  ще подходят към разрешаването на съществуващия вече казус, зависи колко умело успяват да приложат наученото от училище в реалната действителност.

Формирането и възпитаването на функционална грамотност започва още в начална училищна възраст. В рамките на тази образователна степен – началната „под понятието функционална грамотност ще се разбира способността на личността да открива, подбира, извлича, анализира и синтезира  информация  от различни по своя характер източници  и  да  я  използва  за  създаване на текст в зависимост  от конкретния контекст за постигане на дадена цел”. (Пак там: 5)

При  учениците  в  началните класове, обособяването на функционалната грамотност се  поставя най–напред от гледна точка на това умеят ли да маркират, да отделят основната информация в прочетения текст. На второ място пред тях се поставя и задачата да се  провери  до  каква  степен  са  способни с оглед на прочетеното да формират своя концепция, за да я претворят в собствен творчески  текст.

В  резултат  на  редица  проведени  проучвания  и изследвания се стига до извода, че сериозни затруднения българските ученици срещат при писането на текст под диктовка. Допускат се груби  правописни и пунктуационни грешки, което само по себе си говори за  проблеми  с грамотността на подрастващите  още  в самото начало  на обучението. Достатъчно грамотният  ученик трябва да може да пише правилно, когато  му  се  диктува  непознат текст. Предполага се, че в началния етап на обучение, той е овладял основните правила в правописно и пунктуационно отношение и умее да ги прилага на практика в процеса  на работа.

Незадоволителните  знания в  граматично отношение водят след себе си поредица от негативни последици и затруднения при част от учениците с подобни пропуски в знанията.

Друг не по – малко сериозен проблем, на който се натъкват учителите в училище е неумението на учениците да разсъждават по зададен въпрос, да изразят своя мироглед на поставена пред тях задача със свободен, отворен отговор.

Това пък е съвсем очевиден показател за неспособността на значителна част от началните ученици да проявяват креативност, да провокират въображението си да формира идеи, които да намерят отражение в поставения за отговор въпрос или във формулираната тема, изискваща израз на лична позиция по нея.

Върху  описаните  затруднения,  срещащи се при  учениците,  би  било редно да  се  обърне  внимание както от страна на учителите, така и от страна на родителите и да се потърсят алтернативни варианти за отстраняването  им. И както се казва в поговорката „Желязото се кове докато е горещо”, така и проблеми от подобно естество са преодолими, ако се наблегне на тях своевременно, докато все още са в зародиш, преди да са се задълбочили сериозно.

Като основни дефицити в образованието в началното училище се отчитат следните:

  • „обучението у нас е ориентирано към запаметяване и възпроизвеждане на информация и не допринася за формиране на умения за четене, разбиране, осмисляне и използване на писмен текст за постигане на конкретни цели;
  • обучението не предоставя овладяването на модели как да се учи, как да се подхожда при решаване на определен проблем;
  • въпреки прилагането на много иновативни подходи в училищата все още се приоритизира оценяването на количество знания, а не усвоените умения и компетентности” (Пак там: 12)

Изтъкнатите  в цитата дефицити са огромна пречка за правилното развитие на учениковата личност като функционално грамотен гражданин.

С оглед на приетото през 1978 г. определение за функционалната  грамотност  за пореден път от страна на  ЮНЕСКО  се  приема твърдението, че „функционално грамотен е този, който може да участва в дейности, в които грамотността е условие за ефективно функциониране на неговата група и общност и която също така му дава възможност да използва  четенето, писането и смятането за своето усъвършенстване и за развитието на общността”. (М. Георгиева, 2005: 11)

Предвид разгледаните до момента определения, давани от ЮНЕСКО за същността на функционалната грамотност, няма как да не отбележим, че развитието на ученика още от ранна  възраст  е  пряко свързано с това, попадайки в училище:

  • да успее да се социализира към училищната среда и ученическия колектив;
  • да овладее правописа и пунктуацията, за да бъде достатъчно грамотна личност, която с времето и процеса на обучение ще развива компетенциите си в избраната от него област;
  • да учи редовно уроците си по учебните предмети, включени в учебната програма, за да не изостава с материала, за да не губи връзката между отделните уроци, за да не понижи успеха си и това на свой ред да породи поредица от трудности за обучаващия се в по–нататъшния му процес на обучение;
  • да внимава в часовете, да съсредоточи вниманието си върху тематиката на уроците, с които учителят го запознава по изучаваните по програмата учебни предмети;
  • да се стреми да учи уроците си с разбиране, а не да наизустява материала, без да е наясно за какво точно става дума в поместените в учебниците урочни теми;
  • да проявява активност в извънкласните дейности, провеждани от учителя и училищното ръководство;
  • да насочи вниманието си към любимия за него учебен предмет, към който има видими наклонности, за да усъвършенства познанията  и  уменията си и да се развива и  твори  все така с  увереност и ентусиазъм.

В периода на началното ограмотяване приоритетна дейност при учениците е основно говоренето и слушането. Наред с него, започва активизиране в учебния процес и на останалите две дейности – четене и  писане. Чрез тях се поставя началото на процеса на овладяване на писменото общуване. (Т. Власева, 2003: 52)

Така очертаните параметри на ограмотяването, насочват вниманието ни към това този процес да се приеме и определи като „вид функционална грамотност, в чиято система слушането и говоренето, четенето и писането се формират не като елементарни умения, а като взаимосвързани комуникативно – речеви практики”. (Пак там: 52)

Овладяването на компонентите – слушане, говорене, четене и писане са в основата на грамотно формираната личност. Още в древни времена, когато грамотността е  „прохождала” между хората в различните страни по света, почитан и уважаван е бил най– грамотният от всички. Той е обучавал и възпитавал възпитаниците си в духа  на  строга  дисциплина и  уважение към учителя и учебния процес. Будел е особен респект у тях с  мъдростта, знанията си, с ораторските си способности, с възпитаването на важни за тях ценности, с наставленията, които им е давал да учат за знания, защото те правят човека образована и достойна за уважение личност в истинския смисъл на думата. Поради тази причина и изпитите, които учениците са полагали не са били никак леки. В основата на същинския ограмотителен период от първи клас до завършването на началния курс са поставени учителят, който е  първоизточникът на знания  за малките ученици  и  учениците, които в обучително–ограмотителния етап са под прякото наставничество, ръководство и опека на учители и възпитатели.

Съвсем основателно се приема, че за функционалната грамотност „може да се говори тогава, когато четенето и писането се владеят като самостойни практики със съответна мотивация за употреба на писмото и естествено се интегрират в системата на социалното поведение на индивида в различни сфери на дейност”. (Пак там: 53)

Усвоявайки ученикът двете техники – четивна и писмена, се вписва в групата на вече грамотните хора, учи се да разбира прочетеното и да прилага знанията си в писмен вид чрез отговор на поставен въпрос от учителя, или чрез писането на свободен текст по конкретно  формулирана тема от типа съчинение, преразказ,  описание  на пейзаж, на случка по нещо преживяно и др.

Функционалната грамотност може да се разбира като повишаване равнището на знания и умения на ученика да чете и пише в резултат на потребността на учащия се да си служи със словото. Развитието на комуникативно– речевите умения на подрастващите, както и на съвкупността от правописно–пунктуационните правила в родния език, им позволява да бъдат активни участници в обществения и културния живот на обществото. Тази активност спомага за осигуряване на развитието им като пълноценни личности с натрупани знания, компетенции и опит. Функционалната грамотност в този динамичен свят, в който живеем, изпълнен с иновации, означава и стремежът на човека към последователно, непрекъснато образование. Това като резултат след себе си води до повишаване равнището на интелектуалните му способности, както и непрекъснат процес на обновяване на знанията. В развитието си,  личността следва да се стреми да бъде винаги в крак с новата, различната информация, която ѝ дава полезни познания в разнородни познавателни области. Надграждането на предишни знания и новите, усвоени в обучението, наред със запознаването им със съвременните информационни източници, спомага за духовното, интелектуалното и нравствено извисяване на човека.

Съвсем основателно е да се изтъкне, че функционалната грамотност включва в същността си и компютърната грамотност. Особено сега, във века на все  по–масово разпространените в глобално отношение компютърни и информационни технологии, ограмотяването на учениците е немислимо без тях. Те позволяват в процеса на обучение учебната информация не само да се възприема слухово, но и да се визуализира нагледно, за да се асимилира по–добре от учениците. Тогава, когато съдържанието на определен урок е пренаситен с информация, с нови за тях думи, които го правят трудно разбираем, учителят с помощта на компютъра е в състояние да улесни безпрепятственото възприемане на неразбираемото в учебника съдържание по разглеждания в часа урок.

В контекста на казаното по-горе може да се обърне внимание на друг също важен факт, отнасящ се до правилното формиране и личностно израстване на ученика, а именно – обособяването на неговата функционална компетентност.

Основополагащ фактор за адекватната социална реализация на личността е изграждането на функционалната ѝ компетентност. Характерно за нея е, че „се проявява чрез успешното прилагане на знанията, уменията и отношенията”, овладени по време на заниманията по роден език в училище, с идеята да се приложат „в ситуации от реалния живот”. (Е. Миланова, 2013: 557)

За развитието на функционалната компетентност фундаментално значение има обособяването на умения при учениците в началните класове да бъдат в състояние да боравят в учебната си практика с разнообразни по съдържание текстове. Този вид познание им дава възможност „бързо и ефективно да обработват многообразието от информация, с която се сблъскват в своето всекидневие”. (Пак там: 557 – 558)

Не бива да игнорираме и факта, че е от изключителна важност текстовете, чрез  които учениците изпълняват едни или други учебно–познавателни задачи, поставени пред тях по време на заниманията по роден език, да бъдат  насочени към това да „отразяват многообразието в ситуации, в които съвременният млад човек решава проблеми и предприема конкретни действия, носейки съответната отговорност”. (Пак там: 558)

Функционалната компетентност се състои от четири на брой компетентности, които са пряко обвързани с функциите на  езика. Те са:

  • знания за идеационната езикова функция, чрез които се позволява на ученика като личност да интерпретира смисъла на информацията от гледна точка на натрупания към настоящия момент житейски опит;
  • знания за манипулативната езикова функция, които дават възможност на ученика да въздейства на заобикалящата го среда;
  • знания за евристичната езикова функция – към тях най–общо се вписват езикът като средство за общуване и дообогатяване на човешкото познание, от една страна, а от друга страна, се разглежда езикът като потребност за учене, преподаване, комуникация между хората, както и за разрешаването на проблеми;
  • знания за имагинерната езикова функция – към този тип знания се включва езикът като средство за стимулиране на въображението, с идеята за изграждането на въображаем, приказен, вълшебен свят и езикът, като втора отправна точка, свързващ се с обогатяването на съществуващия, реалния свят, и то „чрез различни фигури на  речта, поезия, приказки, шеги и други  подобни”. (Пак  там: 560– 561)

Грамотността е феномен, който човекът изучава през целия си съзнателен живот. Поради това чрез четенето и формирането на четивната компетентност, учениците се запознават с богатството и красотата на езика. Процесът на четене способства за развитието на въображението и разгръща до голяма степен творческия  потенциал на  обучаващите се. Четенето на художествени произведения разкрива пред малките творци един тайнствен, непознат, магичен свят, в който веднъж попаднали мислите им се реят на воля във фантазни ситуации, които са плод на богатото им въображение.

Четивният процес „не се осъществява и не остава само в рамките на възприемането на постъпващата информация. В оперативното поле прочетеното се подлага на обработка”. (Г. Бижков и колектив, 2007: 18)

Подравнищата на формиране на читателската компетентност са следните:

  1. Първо подравнище – разглежда се като изграждане на способност за съотнасяне на отделните части в текста към онова, което те означават. Този тип съотнасяне може да бъде назовано и с термина понятийност, тъй като в текста конкретни думи са посочени с ранг на понятия.
  2. Второ подравнище – в основата си включва формиране на компетентности за трансформиране на дадена последователна подредба от думи и изречения в едно цяло.
  3. Третото подравнище е с различни съдържателни особености за различните типове текст (по–конкретно са посочени художествен текст  и  информационен  текст). (Пак  там: 17– 18)

При художествените текстове третото подравнище може да бъде именувано и с термина сюжет, който на свой ред представлява съвкупност от разнообразни ситуации, вплетени в съдържателната основа на текста.

За информационните текстове при това трето подравнище е характерен т. нар. аналогичен процес. Той се означава и с термина „силогизъм”. Това ще рече, че на базата на „последователно формулирани съждения се прави умозаключение”. (Пак  там: 18)

Изграждането на читателска компетентност на личността на ученика е продиктувана от необходимостта да участва активно както в училищния, така и в обществения живот. За тази цел е нужно „изграждането на умението за влизане в читателска общност на основата на потребността от социален живот на всеки един”, както и наличие на достатъчно добре „развитото умение за четене с разбиране (функционална грамотност”). (Пак там: 20)

Двете дейности, които се намират в основата на ограмотяването– четене и писане имат огромна значение от гледна точка на положителното влияние, което оказват върху „цялостното интелектуално и социално развитие на детето”. (Е.Василева, 2004: 68)

Е. Василева  „разглежда дейностите четене и писане като „форми на символната комуникация, предполагащи наличие на внимание, възприятия, памет, асоциации с вече натрупани знания, отнасящи се до конкретен контекст”. С помощта на символната комуникация децата се учат да правят връзката „с външния свят и да въздействат на вътрешния си чрез собствените си мисли и чувства”.(Пак там: 68)

Формирането на функционалната грамотност е процес, който започва най–напред от семейството, след това преминава през училището и накрая се стига до личностната реализация на индивида. (Г. Бижков и колектив, 2004: 46)

От гледна точка на средата – семейна или училищна, в която се развиват уменията за четене на 9–10–годишните ученици, биха могли да се направят следните обобщения:

  1. Формирането и развитието наумения навици за четене е задача, поставена на първо място пред семейството. Водещият фактор е семейната среда. Родителите са ключовите фигури, които подпомагат развитието на детето като личност още от ранна възраст.
  2. За началния учител е изключително важно да има яснота по отношение на готовността на малкия ученик за обучение, за адекватното му вписване в образователния процес. Комуникацията между учители и родители е извънредно важна. Родителите са длъжни да информират началния учител по отношение на това какви са и до каква степен са формирани у детето познавателните му компетентности на ниво грамотност, речево изразяване, познания, отнасящи се до изграждането на елементарни математически представи, знания за околната среда, наклонности на детето към определен вид дейност като рисуване, четене, пеене, смятане и др.
  3. Налице е пряка зависимост между „четящи родители и четящи деца”. От отношението на семейната общност към четенето зависи и отношението на детето към този процес.
  4. Четивните умения на ученика зависят и от средата, в която детето пребивава. Тя на свой ред се свързва със следните характерни особености:

„а) възможностите на семейството да доставя книги на детето, както и възможностите на училището да доставя книги на учениците си;

б) възможностите на семейството и училището да осигурят компютри на детето;

в) възможностите на училището и семейството да намерят полезно приложение на телевизионните предавания в процеса на ограмотяването на детето”. (Пак  там: 46 – 47)

В обобщен вид характерните особености на функционалната грамотност могат да бъдат представени по следния начин:

  1. Функционалната грамотност е начално, базово ниво за формирането на навика за четене, писане или обобщено казано – ограмотяване на учениците в начална училищна възраст.
  2. В съдържателно отношение тя е насочена към разрешаването на учебни и житейски казуси.
  3. Овладяването на основите на функционалната грамотност от учениците, съвместно с натрупаните знания, умения и навици за прилагане на усвоените компетенции в практиката, подпомагат развитието на въображението и творческата им активност за създаване на собствени текстове на базата на осмислени идеи, взети от изучени художествени произведения.
  4. Функционалната грамотност се възприема още и като способността на човека да намерят приложение всички онези постоянно придобивани знания, умения и навици, с цел разрешаване на многообразието от житейски задачи в различни сфери от човешката дейност, общуването и социалните умения.
  5. За функционално грамотна личност се приема тази, която в резултат на солидната си граматична подготовка, познания, изградени компетентности и опит, е в състояние да действа в съответствие с обществените ценности, очаквания и интереси.
  6. Към характерните особености на функционално грамотния ученик, в обобщен вариант може да бъдат отнесени по–конкретно следните: знания, умения за прилагане на тези знания, добити чрез опита на ученика, проява на самостоятелност при решаването на задачи с познавателна насоченост, формирани умения за безпроблемна социализация към съответния колектив, успешно вписване в него в следствие на проявените от негова страна интелектуални способности, творчески потенциал, съдържание на комуникативност и диалогичност с всички участници в групата или ученическия колектив, част от който е и самият той.

 

Литература / Reference:

 

  1. Бижков, Г. и колектив (2007) Грамотността като образователен, културен и социален феномен. В: Тест за диагностика на грамотността. С.
  2. Бижков, Г. и колектив (2004) Равнище на грамотността на 9–10–годишните деца в света// Педагогика, №12.
  3. Василева, Е. (2004) Урокът в началното училище. С.
  4. Власева, Т. (2003) Грамотността и ограмотяването в огледалата на новите буквари // Педагогика, №6.
  5. Георгиева, М. и колектив (2005) Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен.
  6. Мандева, М (2015) Началното училищно обучение по първия (българския) език – инструмент за формиране основи на функционална грамотност // Образование, №1.
  7. Миланова, Е. (2013) Понятието за функционална грамотност в системата от понятия, представящи комуникативната компетентност на личността // Български език и литература, №6.
  8. Национална стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността (2014 – 2020 г.) – strategy.bg
  9. Перминова, Л. (1999) Минимално поле на функционална грамотност // Компас, № 3 – 4.
Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев