Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Девиантното поведение сред подрастващите като проблем на социално-педагогическата работа

Девиантното поведение сред подрастващите като проблем на социално-педагогическата работа

доц. д-р Валентина Василева
Русенски университет „Ангел Кънчев“
vvasileva[at]uni-ruse.bg

Deviant behavior among adolescents as a problem of socio-pedagogical work

Assos. Prof. Valentina Vasileva, PhD
University of Ruse „Angel Kanchev“
vvasileva[at]uni-ruse.bg

Abstract:The increased manifestations of deviant behavior among adolescents are a result of the crisis in society and the profound changes that have occurred in recent years in political, economic and social life. Respectively, the changes in the social sphere led to social and personal changes in the value system of the people, which also affected the children. The process of integration of young people became difficult and the negative tendencies in their development were permanently maintained. The crisis in the society, the peculiarities of the development of the child’s personality in adolescence create negative preconditions, the result of which is non-observance of the generally accepted social norms, the use of drugs and alcohol, social maladaptation, manifestations of aggression and violence, etc. This requires understanding the role and direction of socio-pedagogical work with the younger generation in relation to the processes of deviation and the development of a comprehensive system for preventive and correctional activities with minors and juveniles with deviant and delinquent behavior.

Увеличените прояви на девиантно поведение сред подрастващите са резултат от кризисното състояние на обществото и дълбоките промени, които настъпиха през последните години както в политическия, икономическия, така и в социалния живот. Респективно промените в социалната сфера доведоха до социални и личностни промени в ценностната система на хората, което се отрази и върху децата. Затрудни се процеса на интеграция на младите хора и трайно се задържаха негативните тенденции в тяхното развитие. Кризата в обществото, особеностите на развитието на детската личност в юношеска възраст създават негативни предпоставки, резултат от които са неспазване на общоприетите социални норми, употребата на наркотични вещества и алкохол, социална дезадаптация, прояви на агресия и насилие и др. Това налага осмисляне на ролята и насочеността на социално-педагогическата работа с подрастващото поколение по отношение на процесите на девиация и разработване на цялостна система за провеждането на превантивна и корекционно-възпитателна дейност с малолетни и непълнолетни с девиантно и делинквентно поведение.

Най-значима за теорията и практиката е профилактиката на девиантно поведение на подрастващите в рамките на образователната институция поради това, че в тази среда те се намират под контрола и влиянието на педагогическите специалисти. В училището се осъществява вторичната социализация на децата.

По време на своето социализиране човешкият индивид усвоява определена система от знания, норми, ценности и умения, позволяващи му да функционира в конкретните измерения на социума (Georgiev,2019b:150)

Педагогическата пропедевтика[1]  е в основата на превантивна работа на учителя или на социалния педагог (педагогически съветник). Превенцията и контрола на девиантното поведение на малолетните и непълнолетните се очертава като съставна част от цялостната дейност по ограничаването на престъпността в нашата страна. Превенцията е процес,  целящ  да се отстранят факторите, които водят до асоциални прояви.

Tерминът ”девиация” има латински произход (лат.deviatio- отклонение; фр. deviation – отклонение от пътя или обратен път) и означава отклонение, приоритетно от социалните норми. Отнася се за оценка на по-различното (от социално очакваното поведение) и включва оценка за действия и постъпки, които хората, при възприемането им, определят като субективно неприемливи. Девиацията е поведение, което обществото смята за отклонение от общоприетите социални норми. В по-тесен смисъл отклоняващо се поведение може да се представи като система от действия, на децата и подрастващите или група от тях, които се проявяват под формата на активности, които не се приемат от обществото и се определят като отклоняващи се от моралните, културните, естетическите и  религиозни норми на поведение, а част от тях и от правните. Според наказателния кодекс последните се обозначават като правонарушения (Mancheva,2013:13-15).

Според А. Гърбачева девиантното поведение е „своеобразен тип социална аномалия, която обединява широк кръг явления” (Garbacheva,1996:60).

Често като синоним на девиантно поведение се използва понятието асоциално поведение”. Асоциалното поведение има косвени последици за обществото, за разлика от антисоциалното поведение, което „е насочено пряко срещу него”. Антисоциалното поведение е синоним на делинквентното поведение. Делинквентното поведение се изразява не само в нарушаване на моралните норми, но то е в разрез и с правните норми на обществото, поради което се преследва и наказва от закона. (Gospodinov,2010:85)

Девиантното поведение е сложно явление и се изучава както от научната дисциплина педагогика, така и от други дисциплини като психология, психиатрия, криминология, социология и др.

Психологията разглежда отклоняващото се поведение като феномен, характеризиращ индивида и разграничава такива видове поведение като агресивност, садизъм, склонност към лъжа, тревожност, автоагресия, виктимност,   и др. Към девиациите се отнасят и нарушенията на хранителното поведение като булимия, анорексия и различните поведенчески отклонения.

Според Змановская терминът „девиантно поведение се използва не толкова за описание на човешкото поведение, а по-скоро за описание на отделни социални явления. Девиантното поведение у личността предизвиква негативната оценка от страна на другите и тази оценка изпълнява ролята на обществено осъждане, както и на законово наказание. Санкциите са насочени към превенцията на проява на неприемливо поведение ( Zmanovskaya, 2004).

Реално всяко отклоняващо се поведение нанася вреда както на отделната личност, така и на обществото като цяло.

Социологията разглежда девиантното поведение като резултат от социалните процеси, от сложните взаимоотношения между обществото и личността. Дюркгейм въвежда фундаменталното социологическо понятие „аномия“, чрез което в парадигмата на холизма се визира системата на обществото, проблемът за неговата устойчивост и способност за преодоляване на кризи и деструктивни процеси, проблемът за дееспособността на институциите на реда в обществото, на нормативните му системи, както и проблемът за оцеляването на нациите[2].

Робърт Мъртън, изхождайки от концепцията за аномията на Дюркгейм, изследва социалната структура, за да обясни от позицията на социологията отклоняващото се поведение в условията на нараснала и изменила някои от основните си характеристики престъпност. Ученият изследва престъпността на непълнолетните и изгражда цялостна теория за девиантното поведение. Според него девиантното поведение е резултат от една страна на противоречието между културата и социалната структура, а от друга на използваните средства за постигане на социалните културни цели.

Мъртън защитава тезата, че натискът на социалната група (култура) предразполага към аномия и с това към девиантно поведение на индивида. Степента на предразположеност при всеки човек е различна и е в пряка зависимост от принадлежността му към определена група.

Е. Съдърланд смята, че „Лицето се превръща в деликвент поради преобладаващо въздействие на становищата, подкрепящи нарушаването на закона, над становищата, покровителстващи спазването му.”(Nichishina ,2018:11-12).

Криминологията изучава девиантното поведение, неговите детерминанти, като акцентира върху нарушенията на институционализираните норми на обществото и върху личността на престъпника (Rozhdestvenskaya, 2016:5). Девиациите се отнасят до насилието, репресиите, обидите, корупцията, липсата на социална автономност, подчинението на правилата на живот на асоциалните субкултури и др.

За педагогиката девиантното поведение е отклонение от приетите в близкото обкръжение и ученическия колектив нравствени и културно-битови ценности, с които всяко дете, като техен член, е длъжно да се съобразява. Характерът им е  неформален, но са крайно необходими за социалното израстване на подрастващите (Mancheva,2017:81).

Девиантното поведение на подрастващите е сложно и комплексно  явление и е свързано с индивидуално- личностните им особености, които създават благоприятна среда за въздействие на негативни външни фактори.

Отклоненията в поведението на подрастващите се проявяват под формата на действия срещу личността ( обиди, побои и тежки престъпления), скитничество, употреба на алкохол и упойващи вещества и др.

Необходимо е да се отдели така нареченото докриминално поведение на подрастващите като проява на асоциално поведение, изразяващо се в нарушаване на обществените норми, алкохолна и наркотична зависимости и др., които не представляват голяма обществена опасност. Социалните отклонения, изразяващи се в престъпления, които са обект на наказателното правораздаване, представляват обществена опасност и се отнасят към криминалните престъпления (Belicheva, 1994:244).

Отклоняващото се поведение на личността, влиянието на недобрите битови условия, причинените психологически травми винаги причинява нарушаване на социалната  дезадаптация на подрастващите.

Дезадаптираният подрастващ изпитва затруднения при усвояване на социалните роли на ученик и гражданин на обществото, на нормите на поведение и отношение. Причините за неправилното адаптиране на човек са многобройни и се крият както в особеностите на неговото психическо, психическо, морално, физическо, социално развитие, така и в особеностите на новата среда, в която той се озовава.

Б. Г. Ананиев в своя труд „О психологических эффектах социализации“  излага тезата, че човешкото развитие е обусловено от въздействието на много фактори, като наследственост, среда (социална, биогенна, абиогенна), възпитание и собствения опит на човека  ( Ananyev,1971: 45).

Във възрастта на съзряване децата се фокусират върху себе си, върху физическите си особености, върху мнението на възрастните и връстниците, активно формират самосъзнанието и самооценката си. В този период те са с повишена чувствителност към критика, повишава се чувството им за обидчивост.

Периода на юношеството се характеризира със социално, личностно и професионално самоопределяне. Но това е и периода, в който подрастващите се сблъскват с различни противоречия- промяна на значими за тях личности, избор на бъдеща професия, взаимоотношения с околните и най-вече с групата на връстниците. Всичко това води до определена степен на дезадаптация.

Могат да се разграничат два вида дезадаптация- социална и индивидуална.

Социалната дезадаптация се проявява под формата на снижен интерес към учебна дейност, проява на неприемливо поведение, изолация.

При индивидуалната дезадаптация се наблюдава негативна вътрешна нагласа по отношение на социалните потребности на порастващия, емоционална нестабилност, слабо развити комуникативни способности, фрустрация.

Социално-педагогическата работа трябва да е насочена към откриване и преодоляване на причините, водещи до социална дезадаптация на подрастващите. Акцент се поставя върху усвояване на знания и умения за формиране на поведенчески реакции, личностни качества, устойчиви емоционални състояния, адекватна самооценка и социално самочувствие.

Признаци за проява на девиантно поведение при подрастващите може да започне от ранното детство или  да се формира такова по-късно под въздействието на групата на връстниците или поради други външни фактори.

Преобладаващата част от децата в конфликт със закона са жертви на неглижиране, много често придружено с физическо и друго насилие. Голяма част от тях са от семействата с нисък социален и образователен статус, живеят в бедност и често нямат реален достъп до общите и до социалните услуги (Georgiev,2019a:51).

Най-често техните престъпления са плод на небрежност и самонадеяност, но понякога и конкретна ситуация би могла да провокира поведение в отклонение от нормативно установеното (Antonov,2018:34).

Предотвратяването на девиантното поведение на подрастващите е задача, за изпълнението на която всички социални институции, с които непълнолетният е свързан по някакъв начин, трябва да обединят своите усилия. Социалните педагози и социалните работници са хората, които са избрали професии насочени към решаване проблемите на лица с определени потребности, а днес много деца и семейства се нуждаят от подкрепа и оказване на реална помощ при ситуации, които ги поставят в затруднение (Voenkinova, 2013:105).

Един от етапите в превенцията на девиантното поведение, който трябва да проведе училището, е ранната диагностика и определяне на склонността към пристрастяване, антисоциално и други видове девиантно поведение. Работата с подрастващите в риск трябва да се извършва от специално обучени специалисти (възпитатели, класни ръководители, психолози, социални работници, полицейски служители за непълнолетни).

В социално-педагогическата работа с подрастващите важно условие за ефективни образователни и превантивни дейности е повишаването на нивото на психолого-педагогическите знания на учителите, което ще позволи да не се допускат грешки поради незнание или неразбиране на свързаните с възрастта промени у детето.

Превенцията сред деца[3] и младежи е предпоставка за ограничаване на общата престъпност и грижа за бъдещето на нацията. Наличието на устойчиви криминогенни и виктимогенни фактори, които действат по отношение на тези възрастови групи, налага да се активизират превантивните въздействия на различни институции, работещи с деца, като се използват образованието, културата, изкуството, спортът и всички други средства за развитие на младата личност. От особено значение е извършването на ранна превенция на противообществените прояви, възпитанието в дух на отговорност и развиването на гражданска култура. Сред основните отговорни институции се открояват Министерството на образованието, младежта и науката, Държавната агенция за закрила на детето, органите на местното самоуправление, Министерството на вътрешните работи, Централната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетни и нейните местни структури, Националната и местните комисии за борба с трафика на хора и др. Превенция на създаването на детски криминализирани групи.

Според Наредбата за приобщаващо образование[4] (чл.45) за преодоляване на проблемното поведение на детето или ученика и за справяне със затрудненията му с приобщаването в образователния процес и в институционалната среда, с участието му в дейността на институцията и с поведенческите му прояви се прилагат една или повече от следните дейности за въздействие върху вътрешната мотивация:

  • обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му;
  • използване на посредник при решаване на конфликт в училище;
  • консултиране на детето или ученика с психолог/педагогически съветник;
  • създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и за решаване на конфликти по ненасилствен начин;
  • насочване на детето или ученика към занимания, съобразени с неговите потребности;
  • индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество);
  • участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището, включително определяне на възможности за участие на ученика в доброволчески инициативи;
  • други дейности, определени в правилника за дейността на институцията.

Превенцията на девиантното поведение трябва да включва наблюдение на рисковите фактори за девиантно поведение. Често предпоставките за девиантно поведение са в семейството. Родителите са тези, които формират у детето ценностни, ориентации, предават поведенчески стереотипи и норми. В семейството се формира емоционалната сфера на детската психика. Също така важно условие за формирането на детето като социално- значима личност е родителския контрол.

Необходимо е да се работи със семейството на детето с девиантно поведение, за да могат родителите да усвоят знания и умения за справяне с проблемни ситуации и да проектират среда, в която да изпълняват възпитателните си функции и да формират личността на детето.

Проявите на девиантно поведение сред подрастващите нараства в днешно време, като училището е това, върху което рефлектират неблагоприятните ефекти от него.

Превенцията на девиантното поведение на подрастващите предполага набелязване и изпълнение на система от общи и специални мерки, насочени към социално научаване, към устойчивост на негативни социални влияния, разпознаване на емоции и изразяването им по приемлив начин, на конструктивни начини на отношение с връстници и възрастни.

Педагозите следва за знаят и да разпознават основните типове девиантно поведение, да наблюдават за наличие на поведенчески и емоционални  отклонения у децата и при необходимост да се обръщат към специалисти.

 

ЛИТЕРАТУРА

  1. Ананьев Б. Г. (1971). О психологических эффектах социализации. Человек и общество.9.Ленинград
  2. Антонов, Св.(2018).Разграничение на превантивната дейност от превантивната функция на наказателната отговорност, В: Шопова, П.&Св. Антонов (ред.) Сборник „Ролята на криминологията и сродните ѝ науки в противодействието на престъпността“ ,Плевен : Медиатех
  3. Беличева С.А.(1994). Основы превентивной психологии. Москва: Социальное здоровье России
  4. Военкинова, Ж. (2013).Социална работа с деца и семейства.В: Сборник доклади от Гоишна университетска конференция 27-28 юни 2013 година, направление „Социални, стопански и правни науки”, Велико Търново: Издателски комплекс на НВУ „Васил Левски”
  5. Георгиев, Г.(2019a). Жертви на системата или защо децата в конфликт със закона все още не са деца в риск , Педагогически новости, Русе: Русенски университет „А. Кънчев”, катедра Педагогика, психология, история
  6. Георгиев, Г. (2019b) За социалната интеграция на личността В:Сборник от Международна научна конференция „Педагогическото образование – традиции и съвременност“ В.Кутева–Цветкова (ред.), Велико Търново: Издателство Ай анд Би
  7. Господинов, В. (2010). Юноши – Девиации – Емоционална интелигентност. София: Изток-Запад
  8. Гърбачева, А. (1996). Психология на девиантното поведение. Велико Търново: Абагар
  9. Змановская,Е.В.(2004).Девиантология:(Психология отклоняющегося поведения). Учебное пособие для студ. высш. учеб. заведений. – 2-е изд., испр. – Москва: Издательский центр „Академия“.
  10. Манчева,Р. (2013). Психология на девиантното поведение. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“
  11. Манчева,Р. (2017). Диагностика на личността с девиантно поведение. Благоевград: ЮЗУ „Неофит Рилски“
  12. Ничишина, Т. В. (2018). Профилактика девиантного поведения несовершеннолетних в школе и семье, МИНСК:НАЦИОНАЛЬНЫЙ ИНСТИТУТ ОБРАЗОВАНИЯ
  13. Рождественская Н. А.(2016). Девиантное поведение и основы его профилактики у подростков, Москва: Генезис

 

REFERENCES

  1. Ananev B. G. (1971). O psikhologicheskikh effektakh sotsializatsii. Chelovek i obshchestvo.Vol.9.Leningrad
  2. Antonov, Sv.(2018).Razgranichenie na prevantivnata deynost ot prevantivnata funktsia na nakazatelnata otgovornost, V: Shopova, P.&Sv. Antonov (red.) Sbornik „Rolyata na kriminologiyata i srodnite ѝ nauki v protivodeystvieto na prestapnostta“ ,Pleven : Mediateh
  3. Belicheva S.A.(1994). Osnovy preventivnoy psikhologii. Moskva: Sotsialnoe zdorove Rossii
  4. Voenkinova, Zh. (2013).Sotsialna rabota s detsa i semeystva.V: SBORNIK DOKLADI OT GODIShNA UNIVERSITETSKA NAUChNA KONFERENTsIA 27-28 YuNI 2013 GODINA, napravlenie „Sotsialni, stopanski i pravni nauki”, Veliko Tarnovo: Izdatelski kompleks na NVU „Vasil Levski”
  5. Georgiev, G.(2019a). Zhertvi na sistemata ili zashto detsata v konflikt sas zakona vse oshte ne sa detsa v risk , Pedagogicheski novosti, Ruse: Rusenski universitet „A. Kanchev”, katedra Pedagogika, psihologia, istoria
  6. Georgiev, G. (2019b) Za sotsialnata integratsia na lichnostta V:Sbornik ot Mezhdunarodna nauchna konferentsia „Pedagogicheskoto obrazovanie – traditsii i savremennost“ V.Kuteva–Tsvetkova (red.), Veliko Tarnovo: Izdatelstvo Ay and Bi
  7. Gospodinov, V. (2010). Yunoshi – Deviatsii – Emotsionalna inteligentnost. Sofia: Iztok-Zapad
  8. Garbacheva, A. (1996). Psihologia na deviantnoto povedenie. Veliko Tarnovo: Abagar
  9. E.V.(2004).Deviantologiya:(Psikhologiya otklonyayushchegosya povedeniya). Uchebnoe posobie dlya stud. vyssh. ucheb. zavedeniy. – 2-e izd.. ispr. – Moskva: Izdatelskiy tsentr „Akademiya“.
  10. Mancheva,R. (2013). Psihologia na deviantnoto povedenie. Blagoevgrad: YuZU „Neofit Rilski“
  11. Mancheva,R. (2017). Diagnostika na lichnostta s deviantno povedenie. Blagoevgrad: YuZU „Neofit Rilski“
  12. T. V. (2018). Profilaktika deviantnogo povedeniya nesovershennoletnikh v shkole i seme. MINSK:NATsIONALNYY INSTITUT OBRAZOVANIYa
  13. Rozhdestvenskaya N. A.(2016). Deviantnoe povedenie i osnovy ego profilaktiki u podrostkov. Moskva: Genezis

[1] Пропедевтика (предварително уча, да се подготвя) – съкратено резюме на всяка наука по систематичен начин, т.е. подготовка, въвеждащ курс във всяка наука, предварително дълбоко и детайлно проучване на дисциплината.

[2] Мирчев, М.(2005). ТЕКСТОВЕ 2. ПОКАНА ЗА СОЦИОЛОГИЯ. 2-ро допълнено издание. София“М-8-М“.URL: https://assa-m.com/sociologia32.php

[3] Съгл. чл. 2 от Закона за закрила на детето (Обн. ДВ. бр. 48 от 13 юни 2000г.) дете е „всяко физическо лице до навършване на 18 години.”

[4] НАРЕДБА ЗА ПРИОБЩАВАЩОТО ОБРАЗОВАНИЕ В сила от 27.10.2017 г.Приета с ПМС № 232 от 20.10.2017 г. Обн. ДВ. бр.86 от 27 октомври 2017 г., изм. и доп. ДВ. бр.105 от 18 декември 2018 г., изм. ДВ. бр.101 от 27 декември 2019 г., изм. и доп. ДВ. бр.48 от 26 май 2020 г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 27 октомври 2020 г.

Comments are closed.

Редакционна колегия

Главен редактор
доц. д-р Ася Велева
Редакционна колегия
доц. д-р Валентина Василева
доц. д-р Десислава Стоянова
доц. д-р Виолета Ванева

Издател

Катедра Педагогика, психология и история
Факултет Природни науки и образование
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев