Годишно научнотеоретично списание
ISSN 1314-7714

Агресивното и предизвикателно поведение на юношите към учителя

Агресивното и предизвикателно поведение на юношите към учителя

Маг. Лиляна Сиракова
lgenova[at]uni-ruse.bg
Русенски университет “Ангел Кънчев”

Aggressive and defiant behavior of adolescents to teacher

Master Lilyana Sirakova
lgenova[at]uni-ruse.bg
University of Rousse “Angel Kanchev”

Abstract: The growing dynamic and competitives features of modern human well-rounded individual with anxiety is increasingly prominently features and its inherent aggressive tendencies. Aggression at school is not just an institutional problem. The factors are multifaceted and the decision is related to the activity and cooperation at all levels of the organization of public systems regarding building a common strategy on the prevention and reduction of aggressive behavior. At the core of this task, however, remain family and school, who take a huge share of responsibility for the formation of the necessary coping skills to adolescents with different situations.

Key words: aggression, aggressive behavior among students, factors and prevention of aggression konviventsiya, SWOT analysis of aggressive behavior

Агресивността[1] е едно от явленията, за които през последните години се дискутира с нарастващ и нестихващ интерес. Съвременното общество е богато с примери на агресивно поведение. Формите на агресия стават все по- разнообразни-от иронични намеци и обиди до физическо насилие. Обобщената представа за агресивността днес е, че тя е постоянен и повтарящ се модел на поведение, синоним на нападателност, изразяваща войнствения характер на човека. Актуалността на темата, свързана с агресивното поведение при учениците, е определена, от една страна, от нарастващия изследователски интерес към изучаване на юношеската агресия в съвременния етап[2] , oт друга страна – oт повишеното ниво на агресия и от реалния ръст на агресивните прояви сред младите хора[3]. Ранните прояви на проблемно поведение, в т.ч. агресивното, ескалират в периода на юношеството и са индикатор за криминално поведение през зрелостта.

Целта на доклада е да бъде направен теоретико-методологичен анализ на агресията като цяло и по същество агресията в училище и да се обобщят и анализират резултатите от проведеното изследване[4]. В доклада се защитава тезата, че е налице агресивно и предизвикателно поведение на учениците към своите учители. Обект на доклада са учениците с агресивно и предизвикателно поведение, а предмет на настоящата разработката е агресивното поведение на учениците. Задачите на доклада са следните:

  1. Да се характеризира агресивното поведение на учениците.
  2. Да се очертаят видове агресия и фактори за развитие на агресивното поведение.
  3. Да се анализират методите за диагностика и редуциране на агресивното поведение.
  4. Да се направи пълно описание на емпиричното изледване- методология на изследването и организация на изследването.
  5. Да се анализират резултатите от проведеното емпирично изледване и да се направи SWOT анализ на агресивното поведение на учениците.

Терминът агресия е труден за определяне. Проблемът с определянето на агресията е преплетен с проблема за определяне на нейните мотивационни основи. “Агресията е сложна и многостранно детерминирана, трудна за предвиждане и в много случаи тежка за контролиране.“(У.Крейгхед,Ч.Немероф,2008).Развитието на агресивното поведение може да се разглежда като функция на генетични влияние и на влияния на средата. Бояжиева и Митева (2008) анализират основните теоретични направления за изследване на агресията, които ще бъдат онагледени в следващата таблица:

Таблица 1: Основни теоретични направления за изследване на агресията.

Основни теоретични направления за          за изследване на агресията Кратък анализ
Психоаналитично направление Една от ранните и известни теоретични поставновки за природата на гресията е инстинктивната теория на З. Фройд, който приема, че инстинктивното поведение е вродено[5]. Фройд анализира раннта организация на либидото у детето, открива желанието да сее убива като амбивалентно отношение към бащата, свързано с желанието да се удовлетвори сексуалният инстинки към майката. В ранните трудове на Фройд агресията е отговор на търсене на удоволствие или за избягване на страданието. Дж. Боулби разработна теория за привързаността от позицията на начините, по които сме интимно свързани с останалите, като привързването е социално поведенческа система, към която се отнася и агресията. Като цяло са очевидни спорните въпроси, относно природата на агресията в психоаналитиното направлние. Ролята на обкръщаваща среда като фактор за приспособимостта за всяко дете е безспорно осъзната. Признат факт е протективността на агресията в дейности като професионално съперничество и конкурентност, спорт, въображение и мечти.
Еволюционно направление Класически предствител е К. Лоренц, който разглежда агресията и приема нейното начало от вродения инстинкт за самосъхранение, който присъства у хората по същия начин, както и в другите живи същества. Тя е по- скоро адаптивно, а не саморазрушително поведение. Съвременните научни схващания приемат генетично-физиологичнита възможност да се действа агресивно, но са скептични по отношение на твърдението за натрупване на навидимаи неизмерима енегрия като база на агресивно поведение. Критиката към еволюционната теория се опира на липсата на доказателства за съществуването на гени, пряко свързани с агресивното поведение.
Биологично направление Изичаването на биологичните предпоставки за агресията са насочени към ролята на нервната система, генетическите влияния и биохимичните фактори. Счита се, че съществуват определени области от човешкия мозък, които отговарят пряко за агресивното и престъпно поведение. Наследствеността повлиява чувствителността на нервната система съм агресия. Предствителите на биологичното направление смятат, че агресията и депресията са с еднаква биологична основа и приемат, че и двете могат да бъдат медикаментозно повлияни. Остава в сила заключението, че някои биологични механизми предразполагат индивида към агресия.
Когнитивно- поведенческо направление
¨        Бихевиористична теория Дж. Уотсън разработва бихевиористичната теория за поведението през 1913-1914 г. , като под “същност на поведенето”, той разбира отношенията на зависимост между индивида и средата.
¨        Теория “фрустрация-агресия” Фрустрационната теория на Долард и Милър за външните подбуди съдържа две виждания: (1) засилването на фрустрация винаги засилва тенденцията към агресия; (2) когато един организъм реагира агресивно, то това е доказателство за предшестващата у него фрустрация. Берковиц (1962) разглежда агресивното поведние като резулатат от вънсшни причини, както и от сигнали, предствени в ситуация- например носенето на оръжие повишава агресивността на отговора. Берковиц и Фешбах се фокусират главно върху теприята за “драйва” и мисленето в посока фрустрация- агресия. Принсът им се свежда до трърдението, че открита агресия няма да се прояви, ако не присъстват подходящите релевантни на нея знаци( стимули- хора, места, предмети), свързани с предишни или настоящи провокатори на гнева.
¨        Теории за социалното научаване Тези теории са когнитивно-бихевиористични становища за агеесията и за широк спектър от други типове поведение. Съгласно тези теории ние се учим на социално поведение посредством наблюдение и имитация и под въздействието на възнаграждение и наказание.
¨        Когнитивна теория Когнитивният подход подчертава влиянието на интелектуалните и мисловни просеци за поведението и утвърждава, че човек няма вродено влечение към агресията. Когнитовните модели на агресията се разглеждат като част от емоционалните и мисловни процеси в човешкото поведение. Данните от когнитивните модели дават оптимистични поводи за управлние на агресията. Според тях поведението на човека може да бъде контролирано. Агресивното поведение е функция на два компонента: агресивен мотив и агресивна задръжка. Мотивираното агресивно поведение може да се разглежда като избор между агресивно или миролюбиво решение при конфликт.

Източник : Бояджиева, Н., Митева, П., Гняв и агресивно поведение при децата, С., 2008, стр. 18-24.

 

Според Попов ( Хр. Попов, 2006) човешката агресия следва да се опредля като всяка форма на поведение, целево насочено към нанасяне на увреда или нараняване на друго живо същество, мотиворано за избягнване на такова третиране. Агресивното поведение, според цитирания автор, изисква мултидисциплинарен възглед ии обединен холистичен подход с оглед на съчетаване на биологични, генетични и психологични фактори, подкрепяни от когнитивната оценка и социалното научаване при неговото детерминиране. Целта на агресията е да причини морална или фичическа болка на другия.  Стаматов и Минчев (Р.,Стаматов, Б.Минчев, 2003) дават следното определение за агресивност: ”агресивност- поведение, насочено към съзнателно причиняване на вреда или болка с различни средства. Агресивността е свързана с действоето на различни фрустриращи ситуации и със социлано научаване.” Едно от най- популярните определение за агресията е на Барон и се състои в три ключови елемента: агресия е всяка форма на поведение, насочено към целта да се навреди или нарани друго живо същество, което е мотивирано да избегне такова отношение.(Л.Андреева,1998) Авторът подчертва трърдението си за необходимостта да се търси поведението, а не отрицателни чувства като гняв, ярост или мотиви- желание да се навреди на другия. Отрицателните нагласи (расови, етнически предразсъдъци и др.) не са задължително условие за прояви на агресивно поведение. Други елементи за дефиниране на агресията по Барон са намерението, което предизвиква множество дискусии, поради невъзможността да бъде директно наблюдвано и доказано, и вредата на жертвата като жив организъм.

Л. Десев разбира агресията в следната насока – „агресията е нападение, настъпателно действие, с което се нанася вреда – физическа или психическа – на човек, на хора, на живи същества“(Л.Десев, 2010). Авторът прави сполучлив опит да класифицира агресията като социален феномен: психическа (вербална или речева) и физическа или телесна, пряка или непосредствена (директна) и косвена или опосредствена (индиректна), непровокирана и отмъстителна, емоционално враждебна или реактивна и инструментална или проактивна, краткосрочна и дългосрочна, открита и скрита, индивидуална и групова. Според Д. Чавдаров “агресията е целенасочено настъпателно разрушително поведение, в разрез с утвърдените норми и правила в обществото, която нанася вреда на обекта на нападение (одушевен или неодушевен), причинява физически вреди и обикновено води до психическо напрежение, потиснатост, страх и болка.”(Д. Чавдаров, 2008). Същият автор посочва задължителното участие на някои от следните условия за установяване на агресивно поведение ( фиг.1):

Фиг.  1:  Условия за установяване на агресивно поведение.

Причините за агресивност са следните(Р.Стаматов, Б.Минчев, 2003):

  • Атрибуциране- приписването на враждебност на действията на другите засилва склонноста ни да отговорим с враждебност;
  • Емоциите, които изпитваме- ако изпитваме гняв- отговаряме враждебно, ако изпитваме страх- ще сме склонни да се оттеглим от ситуацията;
  • Качеството на самоконтрола- колкото е по – силен самоконтролът ни, толкова повече ще издържим на фрустрациите;
  • Чувствителност към ценностите- когато загубим нашите ценности, ние засилваме нашата агресивност;
  • Внушения на средата- ако има предмети, свързани с агресивност, в ситуации на фрусртираност могат да ни подтикнат към агресивност.

Съществуват различни класификации на видовете агресия. Едни от най-известните са на С. Фишбах и А. Бас, представени графично на следващата фигура:

Фиг. 2: Видове агресия според класификацията на С. Фишбах и А. Бъс[6].

Въпреки че от теоретична гледна точка и трите вида агресия според А. Бъс са широко приети, само първият е послужил за основа на многобройни операционализации и измерения. Към физическата агресия се отнасят действията включващи физически контакт (или намерение) с цел причиняване на физическа вреда- например в училище са : удряне, хапане, спъване, дращене, блъскане, спъване, плюене, скубане и пр. В по- широк смъсъл към тази форма могат да се отнесат и чупенето на лични вещи, както и заплахите за физическа саморазправа. Към вербалните форми се включват обиди, неприлични прякори, подигравки, дразнене, викове, крясъци и др. Индиренктната агресия е значително слабо проучена. Според К. Лагерспец и К. Бьорквист я операционализират като вид социална манипулация- агресорът манипулира другите, за да атакуват те жертавата вместо него. По този начин агресорът използва социалната структура(взаимоотношенията в групата), за да причини вреда, без лично да участва в атаката, което до голяма спетен му позволява да остане неидентифициран и да избегне евентуалното отмъщение. Една от най-разпространените и лесни за реализация форми на индиректна агресия е разпространенито на слухове и клюки с цел дискредитация и изолация в групата. Със сходно съдържание са и два други термина: релационна и социална агресия.( П.Калчев,2012).Релационната агресия включва опит за увреждане на прия- телските отношения на жертвата или изолацията ѝ от групата с цел нараняване на другия или установяване на контрол върху него (напр. разпространяване на слухове и клевети, водещи до дискредитиране и отхвърляне на детето). В някои случаи вместо отдръпване се наблюдава приемане на другия, за да бъде по-лесно засегнат или контролиран. Релационната агресия, според Н. Крик и Дж. Остров, се различава от индиректната, тъй като в ядрото на нейното значение стои увреждането на приятелските отношения, а не заобиколния начин за причиняване на болката. Така разрушаването на социалните връзки на жертвата може да става по пряк и индиректен начин. Включва се и специфично поведение в юношеството, което се обозначава като“релационна манипулация“ – въздействие върху диадни отношения чрез игнориране на партньора или чрез заплахи за скъсване. Този тип поведение категорично е открито и пряко извършвано към жертвата. Е. Янг и колегите и правят крачка напред като включват в разбирането на релационната агресия в училище специфични прояви на тормоз и издевателства.( J. M. Ostrov., N., A.,  Crick 2007). Социалната агресия според М. Ъндърууд и колеги се определя като насочена към увреждането не само на социалния статус, но и на самооценката и от тази гледна точка се разграничават от релационната, чийто предмет са само взаимоотношенията. Социалната агресия може да се изразява и невербално чрез негативна лицева експресия или телесни движения. Според привържениците на идеята за социалната агресия, този модел на поведение представлява отделна форма, подобно на индиректната агрессия, без да се ограничава само до прикрити и завоалирани действия. От друга страна се приема, че релационната агресия е само частен случай на социалната, тъй като е насочено само към манипулиране на приятелските взаимоотношения. Понятието социална агресия се използва за описание на всички видове поведение, насочено към манипулиране и подвеждане, като освен това обхваща откритите и скритите форми на релационно манипулиране, наред с болезнено невербално поведение. Директната вербална агресия не попада в тази категория. Д. Чавдаров определя и “благородна”,  “положителна” агресия. Човек не се ражда с агресия, тя се придобива в живота и е форма на съществуване. Просто хората е трябвало да бъдат по-агресивни, за да надвият над животните, природата, да победят и да постигнат нещо. Това е положителната агресия. Ако си упорит и искаш да постигнеш нещо в живота, това е борба. Това е така наречената  благородна агресия. Разликата  между благородната агресия и жестоката агресия е тази, че при първата няма жертви, докато при всички други видове агресия, за да се постигне нещо, има страдащи хора, има жертви. Ние ежедневно сме свидетели на страшно жестока агресия в нашето общество(Д.Чавдаров, 2008).

Други разноводности на агресивното поведение са следните:

  • Опозиционно поведение (негативизъм) – от пасивно неприспособяване към изискванията на другите хора до явно противопоставяне на норми и правила за постъпване и разговор.
  • Агресивна раздразнителност (гняв) – гневът често води до агресивни реакции. Самите агресивни реакции в много случаи (но невинаги) са провокирани от гняв.
  • Агресивно недоверие (подозрителност) – прехвърляне на собствената враждебност върху други хора.
  • Ревност и омраза – готовност за реагиране със силни, агресивни реакции на най-малката провокация на определени хора.
  • Чувство за вина след агресия – изразява се в преживяване на упреци към самия себе си, вслушване в „гласа на съвестта“.

Много от посочените разновидности на агресивното поведение не са задължителни за агресора. Освен това те имат и множество варианти на проявление, които са социално приети и от много хора не се считат за агресия. Друг вид агресия е автоагресията[7] или разрушителното поведение, насочено към самия себе си, недоволство от самия себе си. Тя е деструктивна, защото е насочена навътре към човека. Тя е нездрава агресия и се случва, когато индивидът  не съумее правилно да насочи енергията си по градивен, себедоказващ се начин. Причината се крие в чувство за малоценност, в страха от заобикалящия ни свят и същевременно във враждебност към него. Автоагресията може да се прояви в различни възрасти, но почти винаги корените й се крият в детството и юношеството. Автоагресията е придружена от депресия. Пл. Калчев разглежда и т.нар. киберагресия. (Пл.Калчев, 2012) Киберагресията е опит за нанасяне на вреда чрез съвременните електронни средства за комуникация – интернет и мобилни телефони. Към тази форма се отнасят разпространението на клюки, слухове, обиди, лична информация, снимки, видеоклипове и др., чрез социалните мрежи, форуми, чатове, електронна поща, други системи за комуникация (Скайп), с цел злепоставяне, дискредитиране и изолация на жертвата. Към киберагресията спадат и кражбите на самоличност, когато чрез разбиване на пароли от името на жертвата и без нейно съгласие се изпращат съобщения до трети лица.С разпространението на средствата за електронна комуникация честотата на киберагресията (тормоз) значително нараства през последните години и отрицателните последици са по-силно изразени при юношите[8], които в по-голяма степен разчитат на социалните мрежи за подкрепа и насочване.

При анализа на детската агресивност[9] е налице класификация, различаваща се от утвърдените модели за възрастните. Наблюдават се четири модела(Л.Милков, 2013):

  • адаптивна агресия, свързана с нисши биологични форми на поведение за задоволяване на витални и сензорни потребности, която се проявява най-вече в предучилищна възраст – хапане, сбиване, скубане, отнемане на играчки и други предмети;
  • реактивна агресия, проявяваща се като ответна реакция, в отговор на на- силието, което се формира по подражание на социалнозначими модели на по- ведение, целенасочено демонстрирани от възрастните или усвоявани по пътя на личния опит на детето;
  • социалнообусловена агресия, при която има осъзнаване на мотивите и средствата за постигане на целта, а моделите и инструментите за агресия се заучават или самовъзпитават;
  • патологична агресия, свързана с доминиращото въздействие на биологично увредени структури на мозъчната кора или подкорието в ранно детство;

Факторите, които влияят върху проявите на агресия са разнообразни[10]. Неумението да се преценяват намеренията на другите в повечето случаи е съпроводено с агресивно поведение. Юношите, които действат агресивно, гледат на света като подозрителен и враждебен. Друг фактор са нормите и ценностната система на самия индивид. Една и съща ситуация, различните индивиди могат да възприемат по различен начин – за едни тя може да е стресираща, а за други нормална. Установена е пряка връзка между агресията и чувството на вина след агресията. При агресивните индивиди почти липсва угризение или чувство на вина, докато по-малко агресивните показват неодобрение на собствената постъпка след нараняване на друг човек. Изясняването, овладяването, корелацията на детската агресивност изискват анализ на факторите, които обуславят агресивното поведение – ранните детски преживявания, семейството и спецификата на взаимоотношенията между членовете му, социалната среда, дейностите в детската градина и особеностите на възпитателните им ефекти.

Семейството[11], в лицето на родителите и по-големите братя и сестри, може да демонстрира или подкрепя модели на агресивно поведение, а именно там започва първичната социализация на индивида, която го превръща по-късно в личност – детето овладява навици и привички на поведение, взаимоотношения и умения, формира нагласи и очаквания към заобикалящия го свят. Негативните фактори (безнадзорност, намаляване на родителския контрол, прояви на насилие към членове на семейството и самото дете) също допринасят за агресията при децата. Условията на живот, които родителите създават за децата си, често пъти могат да ги научат на агресивно поведение. Децата преживяват много болезнено позицията си в агресивна среда, създадена от собствените родители, а още повече, когато те самите са обект на различни видове агресия. Тази атмосфера на агресивност прониква в съзнанието на детето и постепенно се превръща в утвърдена форма на поведение и действия, насочени към връстници, близки, възрастни, непознати. През семейството се пречупва в позитивна или негативна посока влиянието на други социално-педагогически фактори: позитивно насоченото семейно възпитание помага на детето да преодолее отрицателните влияния на останалите фактори; липсата или неправилната насока на семейното възпитание обезсмисля или неутрализира целенасоченото възпитателно въздействие на останалите фактори. В зависимост от това поведението на детето може да бъде просоциално, асоциално или антисоциално ориентирано( П.Костова,2005).

Агресивно поведение може да се усвоява и при общуването с връстниците. Ниската възраст на децата, все още неизградената структура на личността, неукрепналата им психика, слабите волеви задръжки, липсата на ценностна система и недостигът на социален опит са основните личностни фактори, които подтикват децата между три и седем години към агресивно поведение и враждебност. Агресивността на децата зависи и от характера на интерпретацията на ситуацията, в която те попадат – дали за детето има съзнателно намерение за враждебност, или действията са продиктувани от случайността. Отговорът на детето на предизвикателството зависи не толкова от вредата, която му е причинена, колкото от това, какво намерение ще припише детето на действието, принасящо тази вреда.

Агресията е следствие от много и различни фактори, всеки с различно значение и тежест.[12] Влиянието на тези фактори може да бъде директно и индиренктно, обособявайки три възможни модела на взаимодействие между отделните фактори (Р.Стаматов, 2008):

  • Мултипликативно взаимодействие- присъствието на едни фактор да засилва ефекта на друг фактор;
  • Потенциално взаимодействие- присъствието на един фактор потенцира действието на друг фактор;
  • Каталитично транзактно взаимодействие- факторите влиият върху изхода на развитието на поведението на детето само при наличие на други фактори- взето отделно, тези фактори не изменят поведението.

Р.Стаматов(2008) обособява две групи фактори, влияещи върху развитието на агресията( табл. 2):

 

Табл. 2: Групи фактори,влияещи върху агресията.

Индивидуални

 

Социални (контекстуални)

 

Наследствени предразположения Училището и средата на връстниците
Потребности Средсвата за масова информация с модели на агресивно поведение
Темперамент Ситуации, които са противопоказни
Имулсивност Ситуации, които са фруструращи
Аз- концепция Ситуации, които предизвикват болка и дискомфорт
  Ситуации, които свързани със злоупотреба на наркотици и алкохол

В качеството си на основна легитимна институция, определяща в голяма степен коловозите на бъдещите успехи и неуспехи в живота, училището представлява санкционираща и поощряваща сила. Изискванията за постижения водят до прояви на насилие, като по-често те са дело на по-неуспелите ученици, които отсъстват от училище, не виждат смисъла на заниманията там, нагнетяват социалния климат и влизат в пререкания с учителите. Пренебрегнатите ученици (с оглед на постижения, произход или семеен статут) търсят така необходимото им признание и изява в рисково поведение и участие в групировки, по-често нарушават поставените норми и клонят към антисоциални прояви. Заедно със своя „собствен провал” те поставят и въпроса как и доколко образованието и обществото ни проявяват адекватност и разбиране на техните преживявания и успяват да предложат подходящи за това форми. Една от задачите, които те поставят пред образователната система, е изискването за социална интеграция, която да не бъде основана единствено на „престижни обекти”. Училището е основен фактор за развитието и образователната компететнсот на младите хора. Понякога, обаче, се изявават предпоставки, които с различен характер и спетен влияят  на статуса на децата. Това зависи както от линостните особености на децата, така и от силата на въздействие и обхвата на това въздействие(Р.Кузманова-Карталова, 2013).

Научното изследване на агресивното поведение при децата се основава на техники, които не би следвало да причиняват вреда и дискомфорт на изследваните лица. В книгата си “ Гляв и агресивно поведение на децата” Бояджиева и Митева разглеждат четири основни методики за диагностика на агресивното поведение на децата (Н.Бояджиева, П.Митева, 2008) :

  • наблюдение, вербални и невербални сигнали, игрово общуване;
  • средства за регистрация;
  • стандартизирани методики;
  • проективни методи.

В литературата се предлагат различни начини и техники за справяне и редуциране на агресията. В статията си “Съвременни подходи за котрол върху агресията и насилието” Д. Бакалова предлага техниките за справяне и редуциране на агресията да се разделят в две основни групи (Д.Бакалова,2003): (1) в първата група се включват всички описани в литературата механизми(техники), чиито ситуативно използване се свързва главно с моментното въздържане и контролиране на агресията, т.е. на изявите на човешка агресивност;(2) към втората група се отнасят глобалните тактики и техники, свързани с трайното редуциране на агресивните пориви. Всички те са систематични и имат възпитателно-корекционен и превантивен характер.

Има множество опити за ефективно намаляване на агресията и вандализма чрез общи превантивни мерки за безопасност в училище. Схематично са онагледени най-популярните:

Фиг. 3: Общи превантивни мерки за безопасност в училище.

Терминът ”превенция на агресията и насилието” означава най- често системата от мерки за предотвратяване (предпазване) от нежелани бъдещи събития, свързани с насилие и противообществени прояви. Превенцията е насочена към все още незапочнал, но очакван и предотвратим процес, както и към вече започнало и протичащо нежелано събитие във фаза, в която все още може да бъде овладяно. Видове (степени) превенция биват следните  (Ив.Иванов,2013 ): (1) Първичната превенция е насочена към предпазване от нововъзникващи проблеми, за да не се стигне до необходимост от корекция. Засяга деца без агресивни прояви, които са 80–90% от всички в училище (универсални интервенции); (2) Вторичната превенция изисква индивидуално адаптирани интервен- ции, прилагани към ученици в риск (5–15% от всички). Работа със специфич- ни групи и планове за управление на поведението. (3) Третичната превенция включва интензивни интервенции, които излизат извън училището и обхващат семейството. Тя се прилага към най-силно изложените на риск ученици с хронично (интензивно) проблемно поведение, които са 1–7% от всички.

Известни са много програми за превенция на агресията, които се реализират на различни нива и имат различен обхват и ефективност.

  • Превенция на законодателно ниво. В повечето страни съществуват за- конодателни инициативи за намаляване на насилието в училище – изразяват се основно в ограничаване на достъпа на непълнолетните до огнестрелно и други видове оръжие, както и в засилване на строгостта на мерките против родителите, които не осъществяват надзор над децата си.
  • Превенция на обществено ниво. Обществени инициативи за намаляване на насилието в училище – институционални (социални дейности, полиция и прокуратура) или на НПО;
  • Училищна превенция. Училищните програми за антинасилие са насочени към специфични типове противозаконно или противообществено поведе- ние. Те включват учениците, учителите, родителите. Счита се, че неправилните детски действия са реакция най-вече на образователните неуспехи, на чувството за малоценност, неуспех.

Р.Стаматов (2014) обобщава мненията на Барон и Дан Олуес на отговора: Може ли да се намали агресивността?[13] За да се намали агресивността е необходимо:

Табл. 3: Намаляване на агресивността по Барон и Дан Олуес.

Барон (1977) Дан Олуес (1989)
Þ       да се преосмисли същността на агресивността, да се ограничат моделите, предствляващи агресивността в положителна светлина Þ       да се увеличи чувствителността към агресията и болката, която е причиненна от нея
Þ       да се намалят условията, насърчаващи агресивността Þ       да се насърчи стремежът към нейното преодоляване
Þ       да се ограничат сблъсъците Þ       да се въведат правила срещу агресивността
Þ       да се въведат неагресивни модели в потенциално изпълнени с насилие ситуации Þ       да се подкрепя морално жертвата

 

В заключение могат  да бъдат изведени общите принципи за превенция на агресивното поведение в училище:

  • Въздействие върху факторите, които могат да повишат риска от прояви на агресия и насилие на нивото на индивида, групата и организацията;
  • Включване на практики в училище, на ниво образователен процес, и психологическо подпомагане в училище;
  • Обхващане на цялата общност от ученици, учители, административен персонал и родители в работата по превенция на агресия и насилие в училище, за да се постигнат в максимална степен поставените цели;
  • Изграждане на позитивен климат в училищната среда и подобряване на материално-битовите условия
  • Повишаване на квалификацията на педагозите в областта на спрявяне с агресивно и прдизвикаелно поведение и конфликтни ситуации. В. Василева казва, че в университетите студенстите не получават необходимите знания у умния за отреагирае и за справяне с агресията и насилето, например: “ Обучението на бъдещи педагози трябва да се фокусира върху изграждането на органозационен капацитет, на методика за диагностика на агресията и насилеито сред учениците, работа по програми за превенция на такъв тип поведение. Студентите трябва да бъдат обучени да помагат на учениците да разпознават чувстава си и да ги споделят по ненасилствен начин. Студентът педагог трябва да бъде обучен да контролира емоциите си, за да е обективен и да може попадайки в критична ситуация, да бъде в състояние да даде възможност на учениците да обосноват своите претенции”( В.Василева, 2008).
  • Д. Голман подчертава, че е необходимо “учителите да надхвърлят традиционната за тях мисия и цялата общественост да прояви по-голяма съпричастност към училищата.” (Д.Голман, 2000).

Методологията на емпиричното изледване и анализ на резултатите от проведеното емпирично изследване са описани по-надолу в изложението на доклада.

Обект на изследване  са учениците, учителите и родителите. Предмет на изследване е агресивното и предизвикателно поведение на учениците с фокус- агресия над учители  от страна на учениците. Тезата на изследването се определя по следния начин: налице е агресивно и предизвикателно поведение на учениците към своите учители. Целта на изследването е да бъде изяснена природата на агресията в училище, да се очертаят факторите за нейната поява и съществуване, както и да се очертаят възможностите за корекционни влияния. Задачите на изследването са:

  • Разкриване същността на агресивното поведение.
  • Изясняване на спецификата на агресивните прояви на учениците.
  • Разработване и прилагане на изследователска методика, осигуряваща емпиричното изследване.
  • На базата на вече направения теоретичен анализ и емприрично изследване да се изводи и препоръки.

 

Всеки  един процес се нуждае от определена методология и организация, съобразно предварително заложени цел и задачи, съобразени с установени теоретични закономерности в рамките на анализираните литературни източници. Въз основа на това се допускат следните параметри на настоящото практико-приложно изследване:

  • Включени са ученици, в дневна форма на обучение, от две средни масови училища на територията на град Русе- СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ и Професионална гимназия по електротехника и електроника “Апостол Арнаудов “.
  • Изследването бе проведено в по две паралелки в двете училища- два девети класа и два десети класа, което предопреледя и балансираното съотношение на получените данни.
  • Изследването в посочените параметри бе реализирано през месец април и май 2016 година.
  • Анкетната карта за ученици включва 22 въпроса.
  • Въпросникът за педагогическия персонал се състои от четири отворени въпроса, касаещи засегнатата проблематика.
  • За да се представи напълно ясна картина, към изследването на учениците е включено и изследване мнението на родителите, изследване мнението на учителите и експретното мнение на педагогическите съветници, чрез проведено интервю, по въпроси , отнасящи се до разискване и споделяна на опит, касаещ засегнатата проблематика на доклада.
  • Общият брой излседвани реципиенти е както следва:
  • Анкетирани ученици- 95 души, от които 52 са момчета и  43 са момичета;
  • Анкетирани учители са деветнаседет души, всички с над  десет години трудов стаж като учители;
  • Анкетирани родители[14]– са осемнадесет на брой, предимно трудово заети лица, с възрастови граници от 44 до 53 години.

 

Анкетното проучване бе предпочетено като основен изследователски компонент, поради няколко основни аргумента: (1) Отличава се с висока достъпност;(2) Дава възможност за гъвкавост, обхватност и отчитане на специфики;(3) Благоприятства установяването на оценки по отношение на едни и същи проблеми на различни субекти и установяване на съответни зависимости;(4) Анкетният метод е сред най-използваните в емпиричната част на педагогическите ( и не само) изследвания;

Друг изследователски метод, който бе изпозлван е методът беседа(събеседване с педагогическите съветници – г-жа Олга Георгиева(СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“) и  г-н Е. Друмев (Професионална гимназия по електротехника и електроника“). Този метод даде възможност за по- висока степен ан диалогичност и по- свободно общуване при изследователските взаимодействия.

За обработката на получената емпирична информация е използван математико- статистическия метод.  Методите на синтез, обобщаване и анализ са също използвани за обрабитка на получените на базата на математико-статистическия метод резултати. За разработка на анкетните карти са адаптирани въпроси от въпросника на Бъс-Дюрки за измерване на агресивността, монографията на Владислав Господинов за разглеждане на емоционалната интелигентност при обвързването й с пре/възпитанието на юноши и Скала за агресия и виктимизация от връстниците на Пламен Калчев. Въпросите са структурирани и съобразени с всички страни, включени в изследването, стремящи се да обхванат пълно и изчерпателно проблема. Общият брой въпроси е различен спрямо анкетираните лица, но всички анкетни карти съдържат затворен въпроси, въпроси с оценъчни скали и статистически въпроси относно принадлежността на реципиента. Анкетираните лица отговарят съобразно своите ценности и нагласи. Този метод е традиционен, лесен и удобен. Допуска непрякост и формализация. Отговарянето на поставените въпроси от въпросника става от респондентите, които сами попълват отговорите съобразно собствената си култура, eрудиция, памет. Интервюиращият няма право да променя отговорите във въпросника на респондента.

Ограничителни условия на изледването са: (1) Изследваната съвкупност от анкетирани субекти е на територията на град Русе; (2) Анкетираните ученици са в юношеска възраст.

С помощта на педагогическите съветници на СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ и Професионална гимназия по електротехника и електроника “Апостол Арнаудов “ бе осъществено анкетното проучване.  Училищата се намират на територията на град Русе , като и двете са с традиции в средното образование в града.

Фиг. 4. Концептуална рамка на изследването.

Обобщени резултати от обработката на анкетната карта на ученици:

Болшинството анкетирани 52 момчета и 43 момичета от среднообразователните училища[15], смятат, че агресията е акт на побои, заплахи, конфликтност, избухливост ( 54 % от тях), като 24 % определят агресията като нормално съвремнно явление. За респондентите най- важен двигател на човешкото поведение е разумът, но също така споделят, че емоциите и чувствата имат заслужено място в поведението на индивида. 64 % от анкетираните ученици се спомнят за случай, когато в момент на яд, са чупели нещо. Като най- характерни черти за самите тях, учениците самоопредялят тези на радост и любов, с по-рядко вземащи предел агресия, гняв и тревога. Преобладаващите 57 % от анкетораните твърдят, че ако се ядосат, могат да ударят някого. Мнозинството от анкетираните ученици не харесват взаимоотношенията межди тях и своите учители. 93 % от учениците дават отрицателен отговор на твърдението “От време на време не мога да се справя с желанието да причиня вреда на другите.”, което дава основание за извода, че не са агресивни и злонамерени неумишлено. 85 % от тях , заявяват, че в класи си имат съученици, които се държат грубо, блъскат, удрят, ритат останалите. Това е значително висок процент и потвърждава тезата на проведеното емпирично изследване, че е налице агрсивно поведение сред учениците. 73 % от анкетираните отговарят , че имат съученици, които разпространяват клюки, слухове, обидни неща, снимки или клипове,  в социалните мрежи, или 73 % са вербално агресивни. Най- често учениците имат проблеми със своите приятели, родители и учители. Почти равни резултати получава въпроса за откликът на агресивен акт към респондентите- те или избягват от ситуация (41%) или отвръщат със същото (34%). Анкетираните ученици определят, че причините за конфликт между тях и учутелите са най-често слаби оценки, отсъствия, лиспа на уважение. В семействата им липсват прояви на агресивни поведение между техните родители, като само двама респондента са свидетели на такова. Всички ученици са с преобладаващо добър и много добър успех (съответно 47 % са с добър, а 31 са с много добър успех) се заминават било със спорт, било с танци и музика. Това е показател за добро запълване на свободното време. 60 % смятат, че трябва да се инкриминира насилието над учители, а 40% са против това.

Общени резултати от обработка на резултатите на анкетна карта, предназначена за учители:

Анкетираните учители са с над днанадесет години трудов стаж и преподават различни области на средното образоване- Български език и литература, Математика и информатика, Компютърни науки и Общообразователни науки. 53 % от анкетораните учители смятат, че агресията е тенденция, която трябва да се ограничи, а 21 % я определят като акт на побои, заплахи, конфликтност, избухливост. Според тях поведението на учениците се ръководи от емоциите и чувставата, като делът на разума в ученоческото поведение е най- малък. Най- характерна емоционална черта на учениците според техните учители е любовта, но често се наблюдава и отчуждение, по- рядко страг, тревога и агресия. Анкетираните учители твърдят, че в зависимост от случая е възможно да изразят своите емоции и чувства. Според респондентите като основно причина за агресивността на учениците са подражанието, семейната среда, моралната апатичност и др. Анкетираните учутели смятат, че учениците винаги отговарят с подобно агресивно поведение, ако са обект на същото. Най- често учителите, ако станат обект на предизвикателно поведение от страна на ученика, запазват спокойствие и обясняват на ученика, че подобно предизвикателно поведение към своя учител е  недопустимо. Анкетираните твърдят, че юношите притежават от части умение да бъдат любезни с околните. Анкетираните учители често поощряват доброто поведение на юношите чрез похвала, а най-често чрез разпространение на доброто дело. Учителите смятат, че най- доброто средство за формиране на контрол над емоциите при юношите е спортът и полагането на интелектуални усилия. 95 % от респондентите твърдят , че насилеито мад учители трябва да се инкриминира.

Общени резултати от обработка на резултатите на анкетна карта, предназначена за родители:

Анкетирани са осемнадесет родителя, 78 % от женски пол и 22 % от мъжки пол. Респондентите са 89 % трудово заети и 50 % са с едн дете. Анкетираните родители смятат, че агресията е загуба на етични, морални и общочовепки ценности и норми ( осем диши). Четирима от тях твърдят, че това е нормално съвременно явление. 83 % от родителите си спомнят, ча случаи , когато са чупели нещо, в момент на яд, а 61 % споделят, че могат да ударят някого, когато са ядосани. 94 % от анкетираните родители, смятат че възпитаниято е основен фактор за поведенеито на децата, а 45 % от тях твърдят, че училището е основен фактор за тяхната агресивност. 94 % от учениците са споделяли със своите родители, че в класа му има ученици, които се държат грубо, блъскат, удрят, ритат останалите. 72 % са родителите, които знаят за наличие на вербална агресия сред съучениците на своето дете. Според родителите липсата на уважение към учителя и лошото възпитание са основни причини за проява на агресия към учителя. Десетина родители посочват , че понякога се държат агресивно с другия родител, като само двама твърдят, че почти никога не го правят. 47 % от родителите насърчават децата им да се замиват със спорт, 16 % с допълнителни уроци, а 21 % с танци. Възрастовата граница на анкетираните родители е от 44 до 53 години, като 67 % от тях смятат, че насилието над учители трябва да се инкриминира.

Общи резултати от обработка на резултатите на анкетна карта, предназначена за педагогически съветник/психолог:

Събеседването е проведено с педагогическите съветници в избраните за провеждане средни училища. Отговорите им се обобщават по следния начин:

 

  • На въпроса “Какъв е най- често срещаният проблем при юношите, с които работите?” анкетраните събеседници посочват проблеми със семейството, това, че децата се чувстват изоставени. Също така, учениците получават готови модели на агресия от масмедиите( например за побой над учители, грабежи и други агресивни актове).
  • На въпроса “Моля , изкажете мнение относно агресивността на учениците и по- конкретно спрямо техните учители?” педагогическите съветници твърдят, че в тяхното училище “няма такава, освен негатовната емоция” и това, че агресията е вербална, но не и физическа агресия спрямо учителите. Негативен факт, е че учениците нямат авторитетно мнение за своите учители, а ги “смятат за равни.”
  • Въпросът “Какви мерки трябва да се предприемат с оглед решаването на проблема, свързан с агресивното поведение на юношите?” получава следните отговори: чрез разговори и диалози; индивидуално, според случея. Изкават мнение, че трябва да се състави обща политика спрямо агресивността за цялата държава. Освен това, изтъкват факта, че трябва да се обръща специлано внимание на свободното време на децата, за да може да бъде запъленено с положителни и градивни занимания.
  • На въпроса “С кого си взаимодействате във вашата работа при решаване на проблеми?” най- често се търси връзка с родители, учители; и се провежда диалог межди всички засегнати страни.

SWOT анализът (Strengths, Weaknesses, Opportunities, Threats) има за  цел да разкрие сравнителните предимства и недостатъци на агресивното поведение на учениците.

Силни страни Слаби страни
Училището не е първостепенен фактор, пораждащ агресивността на подрастващите; Училището е средата, където подрастващите пренасят и обменят агресивните модели от семейството, улицата, медиите;
Наличие на педагогически съветници в почти всяко училище, които се занимават с децата и се опитват да предотвратяват ситуации на конфликт и агресивност; Не винаги педагогическите съветници и тяхната роля в предотвратяване на агресивното поведение са разпознаваеми от децата;
Наличие на извънкласни дейности в училищата, чиято цел е превенция на агресивното поведение . Слаб интерес на родителите към съществуващите форми за съвместна работа по превенция на агресивността и липса на средства за разширяване на тези дейности;
Наличие на общинска програма за превенция на агресията при деца в предучилищна възраст; Липса на общинска стратегия за превенция на агресивността при подрастващите;
Епизодични опити (в рамките на проекти) от страна на училищата за превантивна работа с подрастващите срещу агресията; Липса на средства за превантивна работа по проблемите на агресията в училище;
Нивото на агресивността и на учениците и на учителите е около и под средните нива; Липсват методология и практика за периодично проучване на нивата на агресивност при учениците и учителите в училище;
Възможности Заплахи
Учениците, учителите и родителите предпочитат санкциониращите мерки за ограничаване на агресията в училище и извън него; Санкциониращите мерки, могат да породят силни съпротиви от страна на засегнатите учители и ученици.
Извънкласните форми, тренингите, ролевите игри и други форми на съпреживяване и емпатия са определени от ученици и учители като подходящи в превантивната работа срещу агресията в училище; Морално остаряла учебна база и похвати, и липса на пособия за провеждане на ролеви игри и тренинги за превенция на агресията;
Необходимост от обучения и консултации,както на учениците, така и на учителите и техните родители за превенция на агресивното поведение; Липса на подготвени човешки ресурси за провеждане на необходимите обучения и тренинги;

Фиг. 5. SWOT анализ на агресивното поведение сред учениците.

В съвременното общество се наблюдава стремителен ръст на агресивните прояви, в това число и в образователната среда. В педагогическите и психологическите публикации, а също и в ежедневието, регулярно се публикуват съобщения, показващи ръст на агресивността сред децата и младежите. Тревожен е не толкова количественият ръст на агресивните действия, колкото опасните тенденции, сочещи снижаване на възрастта на извършителите на агресивни действия, засилена жестокост на агресивните прояви и увеличени прояви на нападения, несъответстващи на дразнителя. Потребността от разработване на психолого- педагогически мерки за снижаване на агресията в училище придобива особена значимост. Важно и необходимо е разработването на подходи и стратегии, насочени към контрол и предотвратяване на острите форми на проява на агресия. Подходи, които предполагат системност в психолого-педагогическата диагностика на агресивното поведение, усъвършенстване на социалните умения и формиране на способности за нормализиране и регулиране на взаимоотношенията в училище.

Изследването на агресивно и предизвикателно поведение на учениците с фокус към учителите би било полезно за разработване на мерки за превенция и корекция в по-ранните възрастови етапи, както и за прогнозиране на възможните отклонения в личностното развитие на следващ етап (възрастни). Резултатите биха могли да допринесат за използване на всички положителни ресурси, които училището предполага, формиране на единна психолого- педагогическа позиция по отношение на агресивния млад човек, разширяване на възможностите за подкрепа и подпомагане на младежите при формиране на обективна самооценка и възможности за стимулиране на алтернативни стратегии при справяне с проблемни социални ситуации.

Литература/ Reference:

 

  1. Бакалова, Д.,(2003) Съвремнни подходи за контрол върху агресията и насилието, сп. Психологични изследвания, кн.1, стр. 70-71.
  2. Бончева, Ив.,(2012) Агресия в начална училищна възраст-Стратегии за овладяване и преобразуване, Ин Дизайн Медия, Варна, стр. 27.
  3. Бояджиева, Н., Митева, П.,(2008) Гняв и агресивно поведение при децата, С., стр.29-32, стр. 71-78.
  4. Василева, В.,(2008) Насилието между учениците през погледа на студента педагог, В: сборник от пета научна международно научно-практическа конференция “Преподаване, учене и качество на висшето образование “Национална стратегия за висше образование и пазарът на труда”, Правец, стр. 530.
  5. Голман, Д., (2000) Емоционална интелигентност, С., стр. 483.
  6. Десев, Л.,(2010) Речник по психология, София: Изд. Булгарика, стр. 23.
  7. Енев,Св.,(2014) Зависимост към интернет и компютърни игри, изд:Стено, В., стр. 30.
  8. Иванов, И.,(2013) Агресията и насилието в училище, Педагогика, година LXXXV, книжка 1, стр. 43.
  9. Калчев, П.,(2012) Скала за агресия и виктимизация от връстниците, изд Изток- Запад, С., стр. 17-18.
  10. Костова, П.(2005) Семейството като фактор на възпитанието. – В. Теория на възпитанието, с.456.
  11. Крейгхед, У. Едуард, Немероф Ч. Б.,(2008) Енциклопедия по псигология и поведенческа наука, изд. Наука и изкуство, С., стр. 26.
  12. КузмановаКарталова, Р., (2013)Социлано- педагогическа работа с деца в риск, УИ “Св. Св. Кирил и Методий”, С., стр. 49.
  13. Милков, Л., (2013)АГРЕСИЯТА И ВРАЖДЕБНОСТТА В ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ , Педагогика, година LXXXV, книжка 1, стр. 60.
  14. Попов, Хр.,(2006) Психопатология на човешката агресия,изд. Лик, С., стр. 33.
  15. Стаматов, Р., (2008)Детската агресия, изд. Къща “Хермес”, С., стр. 79; стр. 80-258.
  16. Стаматов, Р., (2014)Детска психология, изд, къща Хермес, С., стр. 339.
  17. Стаматов, Р.,(2016) – Интервю на доц. Д. Стоянова, В: Образование, бр. 2, март- април 2016, стр. 10.
  18. Чавдаров, Д.,(2008) Агресията- от двигател на прогреса до брутално ансилие, АИ “Проф. М. Дринов”, С., стр. 12-13; 33.
  19. Ostrov M., Crick N.,(2007) A Longitudinal Study of Forms and Functions of Aggressive Behavior in Early Childhood , стр. 5-6.
  20. Warren, P., Richardson, D., & McQuillin, S. (2011). Distinguishing forms of nondirect aggression. Aggressive Behavior, 37, стр. 293.
  21. Young, E., Boye, A., & Nelson, D. (2006) Relational aggression: Understanding, identifying, and responding in schools. Psychology in the Schools, 43(3), 297–312.

 

[1] В доклада се срещат понятия като „агресивно поведение“, „агресия“ и „агресивност“. Много често, в специализираната психолого-педагогическа литература, тези понятия се приемат за еднозначни и взаимнозаменяеми, но съществуват достатъчно теоретични основания за тяхното разграничение. За реалната проява на агресивността като ситуативна реакция, като действие в определени условия е правомерна употребата на „агресия“ или „агресивни действия“, докато при повторение на агресивни действия в сходни или различни ситуации, може да се говори за „агресивно поведение“.

[2] П. Калчев, 2002; Г. Георгиев, 2006; О. Койчев, 2007; В. Василева, 2008; М. Пехливанова, 2009; Н. Чирпанлиев, 2009; А. Кръстев, 2011; Ц. Томанова, 2011.

[3] Проект „Превенция на насилието в училищата“, 2011; Национална стратегия за детето, 2011; Насилието между децата, 2012; Представително проучване на агресията сред учениците във Варна, 2013 .

[4] Емпиричното изследване е проведено чрез анкетно проучване в Русенски среднообразователни училища през периода април- май 2016 година.

[5] През 60-те години излизат три кни, зщитаващи теорията , че агресията е инстинктивна- “ за агресията” на Лоренц, “Териториалният императив” на Ардри и “Голата човекоподобна маймуна” на Морис. Всички тези трудове съдържат в основни линии едни и съща теза: агресивното поведение на човека се дължи на вроден инстинкт, търсещ удобен случай да се прояви.

[6] Независимо от теоретичните дискусии върху дефиницията, от практическа гледна точка разликите между трите вида агресия не изглеждат толкова фундаментални, особено ако се има предвид, че емпиричното им изследване се базира на редица общи признаци. Освен това една от най-честите (и най-лесни за осъществяване) форми и на индиректна, и на релационна/социална агресия е разпространението на клюки и слухове – необходимо е само наличието на „заинтересован“ слушател и отсъствието на засегнатото лице. Затова, докато няма изследвания, потвърждаващи от емпирична гледна точка разграничаването на трите вида агресия, е по-добре да се даде предимство на един от термините, в случая – на индиректната агресия. Този подход ясно разграничава директните атаки (независимо дали са насочени към взаимоотношенията на жертвата, статуса, самооценката или други аспекти на физическото/психичното благополучие), от индиректните опити (с помощта на трета страна) за нанасяне на вреда .

[7] Различават две основни форми на агресия: хетероагресия (или алоагресия) , когато това поведение е насочено навън от себе си, и автоагресия, когато е насочено към самия себе си. Хетероагресията, от психологична гледна точка, може да се разглежда като явление на индивидуалното развитие. В началото на своето развитие, човекът използва предимно физическа агресия, която е близка на архаичните модели в еволюцията. На следващия етап се научава да борави с вербалната агресия, за която цел си служи с „втората сигнална система“ и накрая култивира социално агресията си под формата на т.нар. индиректна агресия.

[8] Българските и шведските тинейджъри прекарват най-много време онлайн в цяла Европа. Половината от българските деца в тази възраст имат профили в различни социлани мрежи, а средната възраст, на която започват да използват интернет е 9 години. Една трета от децата между 13-15 години активно общуват през интернет и почти няма тинейджър, който няма профил във фейсбук. В същото време едва 13 % от учителите и 15 % от родителите разбират как функционират социланите мрежи и интернет общуването. [ Енев,Св., Зависимост към интернет и компютърни игри, изд:Стено, В., 2014, стр. 30]

[9] Има ли разлика в агресивността на момичетата и момчетата? Безспорно – да. Тя обаче не е в агресивното чувство и в агресивните намерения, а във формата на проявяване на агресивността.Агресията е енергиен потенциал, който служи за основа в изграждане на про-явленията на емоциите и чувствата. Формирането им се осъществява в процеса на социализиране. Социализирането е дългосрочен процес, в който индивидът изработва своите поведенчески модели, социални ценности и критерии, способности и мотиви, за да може да отговори на очакванията на обществото за успешна роля. Самият процес на социализация е винаги полово специфичен, поради факта, че обществото очаква отделните полове да поемат специфични роли. Проявлението на агресивните импулси под формата на гняв, яд, омраза, сърдитост, изглеждат различни при момчетата и момичетата. Въпреки по-емоционалната си природа, момичетата дават по-слаб външен израз на чувствата и емоциите си. Те по-бързо усвояват поведението на зрелия възрастен – да говорят за емоциите и чувствата си, а не да ги демонстрират поведенчески. Разбира се, това зависи от нивото на възпитание. Добре възпитаните момчета могат да правят същото. В по-голяма степен очакванията са момчетата да дават по-бърз и спонтанен външен израз на агресивните си импулси, докато момичетата повече да таят в себе си и да реагират индиректно, често под формата на автоагресия. Обществото е склонно да показва повече търпимост към момчешката агресивност и по-жестоко да наказва агресивните момичета (известни като мъжкарани).(Ив. Бончева, 2012).

[10] Агресията може да бъде предизвикана от всякакъв вид неприятна или нежелателна ситуация, като болка, досада и други подобни. Сред тези нежелателни ситуации основният фактор на агресивност е фрустрацията. Ако човек бъде спрян по пътя към дадена цел, възниква фрустрация, която увеличава вероятността от агресивна реакция. Това не означава, че фрустрацията винаги поражда агресивност или е единствената причина за проява на агресивност. Има и други фактори, които определят дали фрустрираният индивид ще извърши, или не акт на агресивност — както има и други причини за агресивност.

[11] Именно в семейството детето се учи на първична социализация. Като има пред себе си примера на взаимоотношенията между членовете на семейството, то се учи да взаимодейства с други хора, учи се на поведение и форми на отношения, които се съхраняват не само в юношеството, но и в зрялата възраст. Реакцията на родителите на неправилно детско поведенение, характерът на взаимоотношенията между родителите и между родителите и децата, семейната хармония /или дисхармония/, взаимоотношенията с братята и сестрите – това са факторите, които могат да предопределят агресивно поведение както в семейството, така и вън от него, а и да повлияят на отношението на вече прасналото дете /в зряла възраст/ с околните хора.

[12] Относително високата степен на съгласие за съществуването на проблема с насилието сред непълнолетните не води до съгласие относно причините, които го пораждат. Все пак, няколко са факторите, които изпъкват. Най-често за източник на агресия се приема недобрата семейна среда, както и липсата на дисциплина в училище. На следващо място, родители и ученици сочат материалните различия между децата, които генерират напрежения, и недоброто възпитание на децата. По-общото усещане за безнаказаност на престъпността в българското общество също се изтъква като важна причина за нарастване на агресията. Влошеният вътрешен ред в самите училища, най-рядко се възприема като причинител на насилие. [Изследване на Alpha Research,  проведено 2006 г, http://alpharesearch.bg/userfiles/file/Alpha%20Research_book_2006.pdf , стр. 64 ].

[13] Интерес предизвика мнението на доц. Стоянова,публикувано в списание “Образование”: “Съвременното дете живее и се социализира в условията на засилена динамика и бързо промяняща се обществена среда. Наблюдават се промени в ценността и мотивационната система на възрастните, което дава отражение върху възпитанието, темпа и спецификата при базисното изграждане на социални умения у детето. Предвид фактите от ежедневието, илюстриращи вискоката честото на проявление на агресивни прояви сред децата и младежите, на практика, проблемът за детската агресивност отдавна вече не се гледа като на спорадично явление, будещо тревога, а по- скоро се възприема като обстоятелство, с което обществото като че ли привиква. Семейството като първична социализираща се среда и основен възпитателен фактор, несъмнено има важна роля за превенцията, корекцията и предотвратяването на агресивното и нежелателно поведение на подрастващите. В този смисъл неговото фукнционално значение се проявава в избора на адекватни родителски възпитателни стратегии, основани на личен пример, зачитане на чуждото достойнство, емпатията, стремежът към подкрепа и пробуждане на светлите страни от детската природа. Само по този начин семейната среда би могла адекватно да противодейства на неблагопроятните външно-средови възпиталени явления.” (Д.Стоянова, 2016).

 

[14] Заостряне на вниманието буди малкия брой участвали в анкетирането родители. Като причини за това се открияват: липса на желание за съдействие от страна на анкетираните ученици и пребиваването на повечето родители в чужбина.

[15] СОУ за европейски езици „Св. Константин-Кирил Философ“ и Професионална гимназия по електротехника и електроника “Апостол Арнаудов “, функциониращи на територията на град Русе.

Leave a Reply

Редакционна колегия

Доц. д-р Ася Велева
(гл. редактор)
Доц. д-р Виолета Ванева
Доц. д-р Десислава Стоянова
Доц. д-р Валентина Василева

EDITORIAL BOARD
Asya Veleva (editor in chief)
Violeta Vaneva
Asya Veleva
Deci Stoyanova

Издател

КАТЕДРА ПЕДАГОГИКА, ПСИХОЛОГИЯ, ИСТОРИЯ
ФАКУЛТЕТ ПРИРОДНИ НАУКИ И ОБРАЗОВАНИЕ
Русенски университет "Ангел Кънчев"
ул."Студентска" 8
7017 Русе
Русенски университет Ангел Кънчев